Решение № 260034 от 21.09.2020, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 260034 21.09.2020г. град Пазарджик

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПАЗАРДЖИШКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, първи въззивен граждански състав, на деветнадесети август две хиляди и двадесета година в открито заседание, в следния състав:

Председател:

Минка Трънджиева

Членове: Венцислав Маратилов

Димитър Бозаджиев при участието на секретаря Галина Младенова като разгледа докладваното от съдията Маратилов въззивно гр.д.№420 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе в предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и следващите от

Гражданския процесуален кодекс.

С решение на Пазарджишки районен съд №356 от 11.03.2020г. постановено по гр.д.№3470/2019г. по описа на същия съд, е отхвърлен като неоснователен предявения от Х.Х.З., с ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника си – адвокат Л.И.К. от ПАК, със съдебен адрес:***, офис 13, против „К.И.И. БГ“ ЕАД, ЕИК *********, с адрес на управление: гр.С., ж.к.“Л.-3“, ул.“М.П.“ бл.386, Секция-Б, иск с правно основание, чл.439 ал.1 от ГПК – с искане да се установи със сила на присъдено нещо, че ищцата Х.Х.З., с ЕГН **********, не дължи вземания, които са прехвърлени на ответника „К.И.И.

БГ“ ЕАД, ЕИК ********* с договор за цесия от 15.05.2015г., а именно следните суми: сумата от 3914,50 лева, представляваща неплатена главница по договор за потребителски паричен кредит PLUS-01217950/17.06.2008г., ведно с мораторна лихва в размер на 787,59 лева, считано от 19.09.2008г. до 11.01.12011г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.01.2011г. до изплащане на вземането, както и сумата от 194,04 лв. разноски по делото, поради изтекла погасителна давност, за които суми е издаден изпълнителен лист от 28.03.2011г. от РС-Пазарджик по ч.гр.дело №108/2011г., въз основа на който е образувано изпълнително дело №20168850400708 по описа на ЧСИ-Г.С., рег.№885, с район на действие ОС-Пазарджик. Със същото решение е осъдена Х.Х.З., с ЕГН **********, с адрес: ***, с пълномощник – адвокат Л.И.К. от ПАК, със съдебен адрес:***, офис 13, да заплати на „К.И.И. БГ“ ЕАД, ЕИК *********, с адрес на управление: гр.С., ж.к.“Л.-3“, ул.“М.П.“ бл.386, Секция-Б, разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева.

Решението се обжалва изцяло с въззивна жалба подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК, с вх.№6161 от 25.03.2020г. от ищцата Х.Х.З. *** чрез пълномощника си адв. Л.К. *** с доводи за порочност като неправилно, немотивирано и необосновано, макар и при изяснена фактическа обстановка, но при неправилно приложен материален закон.Коментира се действието във времето по отношение на Постановление на Пленума на ВС №3 от 1980г. и на Тълкувателно решение №2 от 26.06.2015г. по тълк.д.№2/2013г. извършено от първоинстанционния съд и режима на погасителната давност в изпълнителното производство,приравнен според съда със статута на исковото производство за установяване на вземането, съгласно чл.115 ал.1,буква“ж“ във връзка с чл.116 буква“в“ и чл.117 от ЗЗД като се поддържа, че в случая погасителна давност не е текла от образуването на изпълнителното производство по изп.д.№411/2011г. от 06.10.2011г. до прекратяването му по перемция на 06.10.2013г.; че след

26.06.2015г./постановяването на ТР №2 по тълк.д.№2/2013г. на ОСГТК/, институтът на погасителната давност е преуреден, като принципът е, че погасителната давност поначало не спира да тече освен при поискано от взискателя или извършено от съдебния изпълнител конкретно изпълнително действие, представляващо конкретен изпълнителен способ и поискано изпълнително действие, представляващо част от конкретен изпълнителен способ; като при бездействие на кредитора в рамките на 2години, в които ако не посочи изпълнителен способ, изпълнението се прекратява по перемция; че при общо бездействие на взискателя дори да са образувани последователно няколко изпълнителни дела за едно и също вземане, след поредната перемция, но без поискани или извършени каквито и да било изпълнителни действия, след изтичането на срок от 3г. по чл.111 от ЗЗД, се погасяват вземанията за наем, лихви и други периодични плащания “буква „в“/, обезщетения и неустойки от неизпълнен договор /б.“б“/, а след изтичането на 5г. срок се погасяват всички останали вземания, за които не е предвиден друг срок. Като необоснованост на обжалвания съдебен акт жалбоподателят изтъква, че съдът не е отчел липсата на поискани и извършвани изпълнителни действия по изп.д.№411/2011г., годни и валидни да прекъснат давността, както и поискани,предприети и извършени или неизвършени(неуспешни) принудителни изпълнителни действия с отразяване на причините поради които тези действия не са извършени, като в рамките на висящността на изпълнителния процес с начало от 06.10.2011г. до 07.06.2017г.

/когато е наложен запор на банковата сметка на длъжника в „Уникредит Булбанк“/ няма извършено никакво изпълнително действие, нито започван способ за принудително изпълнение с предприемане на отделни изпълнителни действия, включени в съдържанието на този способ; че е последвало ново образуване на изпълнителното производство пред ЧСИ Г.С. с район на действие Окръжен съд Пазарджик.Коментира се приложението на чл.110 от ЗЗД като поддържа, че срокът следва да се отчита от момента когато вземането стане изискуемо/чл.114 ал.1 от ЗЗД/, а когато вземането е установено със съдебно решение срокът е винаги пет години от момента на влизане в сила на съдебното решение, съгласно чл.117 ал.2 от ЗЗД; че в случая вземането не е установено със съдебно решение, а за него е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, която се е стабилизирала поради неподадено в срок възражение по чл.414 от ГПК от длъжника и въз основа на нея е издаден изпълнителен лист; че заповедта за изпълнение не се ползва със сила на присъдено нещо/СПН/, подобно на съдебните решения, а има само изпълнителна сила и с влизането си в сила тя придобива характеристиката на изпълнително основание, но че с нея не се разрешава спор между страните и вземанията не се установяват със СПН; че производството по чл.410 и следващите от ГПК има за цел да се разреши принудителното изпълнение, а не да се разрешат спорове относно права; че в това производство се признават от съда права само въз основа на твърдения на заявителя; че извод, основан на ограничена проверка по чл.411 от ГПК не може да се ползва със СПН като счита, че в случая не може да се прилага по аналогия чл.117 ал.2 от ЗЗД по отношение заповедта за изпълнение.

Коментира се действието на Постановление №3/1980г. и действието на погасителната давност, прекъсването й, кога започва да тече нова давност и защо; че според новите постановки съгласно ТР №2 по ТД №2/2013г. давността в изпълнителното производство е уредена без да са възпроизведени правилата за спиране и отпадане на ефекта на прекъсването в исковия процес и че тези правила са неприложими при прекъсване на давността с предприемане на действия по принудителното изпълнение доколкото няма спиране на давността нито отпадане на ефекта на прекъсването; че в изпълнителния процес давността се прекъсва многократно; че прекратяването на изпълнителното производство по перемция настъпва по силата на закона като съдебният изпълнител /СИ/ може само да я прогласи.Коментират се и постановките на ТР №47 от 01.04.1965г. по гр.д.№23/1965г. на ОСГК досежно момента на прекратяване на изпълнението-с осъществяване на фактите, предвидени в хипотезиса на чл.433 ал.1 т.8 ГПК(чл.330 ал.1 ,буква“д“ от ГПК отм.) Изводите които посочва жалбоподателят са, че законодателят прави разлика между настъпването на погасителната давност по чл.110 и следващите от ЗЗД с института на перемцията, като сроковете текат успоредно, а не последователно и че срокът по перемцията тече само при висящ изпълнителен процес; че основанията за началото на 5г. срок така и на двугодишния срок са едни и същи-бездействие от страна на кредитора /взискателя/, и когато съдебният изпълнител/СИ/ следва служебно да предприема принудителни изпълнителни способи по движението на изпълнението; че прекратяването на изпълнението по право по перемция води до задължение на СИ да прекрати изпълнението и да не извършва никакви изпълнителни действия; че ако /перемцията/ е настъпила в рамките на 5г. срок, взискателят може да инициира ново изпълнително производство, без да се прекъсва 5г. давностен срок до момента на поискано и предприето от СИ конкретно изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ за принудително събиране на вземането, като с предприемането му се прекъсва общата 5г. давност както и двугодишната по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК. Твърди се, че в случая паричното вземане на ответника „К.И.И.

БГ“ ЕАД е погасено с изтичане на 5г. погасителна давност по чл.110 от ЗЗД най-рано на 28.03.2016г., отчитано от датата на издаване на изпълнителния лист-28.03.2011г., доколкото през процесния период освен образуване на изпълнително дело №411/2011г. по описа на ДСИ при РС-Пазарджик, няма други данни, които да удостоверят поискани от взискателя и предприети дори служебно изпълнителни способи или отделни изпълнителни действия в рамките на определен изпълнителен способ, които да прекъсват давността, в хипотезата на ч.116, буква „в“ от ЗЗД-с предприемане на действия за принудително изпълнение; че вземането на частния правоприемник „К.И.И. БГ“ ЕАД е погасено по давност и вземането продължава да е погасено по давност и към момента на иницииране на ИД №20168850400708 по описа на ЧСИ Г.С., тъй като поне в рамките на петгодишен период от време назад от датата на издаване на изпълнителния лист -28.03.2011г. няма извършвани принудителни изпълнителни действия, прекъсващи давността, което според въззивника е достатъчно за да бъде уважена исковата му претенция; че за да се поддържа висящността на изпълнителния процес взискателят трябва да внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ и да иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи.Коментира се съдебна практика, приемаща, че искането на взискателя за предприемане на определено изпълнително действие прекъсва давността, само ако това изпълнително действие е било предприето от съдебния изпълнител и че ако това не е направено поради това, че взискателят не е внесъл разноските за извършването му или поради бездействие на СИ, давността няма да се прекъсне, защото взискателят е този който трябва да поиска повтаряне на изпълнителното действие или пристъпване към нов изпълнителен способ. На това основание се извежда и извода, че обратното би означавало давността за вземането никога да не изтече, въпреки бездействието на взискателя.Коментира се решение на ВКС на РБ №451 от 29.03.2016г. по гр.д.№2306/2015г., ІV г.о. в хипотеза на бездействие на СИ и на взискателя като основание за изтичане на давностния срок и на срока за перемция. Коментира се, че последното прекъсване на давността по чл.116, б.“б“ от ЗЗД е на 28.03.2011г. с издаването на изпълнителен лист и е изтекла на 28.03.2016г. Като неправилен се определя извода на районния съд, че до постановяване на ТР №2 по ТД №2/2013г. на ОСГТК погасителна давност по време на изпълнителния процес не е текла поради обявено за загубило сила Постановление №3/1980г. на ПВС. Оспорват се постановките на решение №170 от 17.09.2018г. на ВКС по гр.д.№2382 /2017г., ІV г.о., като същото се квалифицира като обслужващо едната страна по изпълнението.

Коментиран е и правния въпрос по който е допуснато до касация въззивното решение, кои тълкувателни норми имат обратно действие и кои действие само за напред, каква е разликата между прекратен и приключил изпълнителен процес; че процесното решение влиза в пряка колизия с функцията на ВКС за уеднаквяване на съдебната практика; сочи се противоречива съдебна практика, че не е отчитан въпроса дали изпълнителните дела са прекратени по право и за последиците от това прекратяване; съществуването на института на перемция и при действието на ППВС №3/1980г. и заличаването на последиците от прекратяването с обратна сила. Поддържа, че това решение влиза в колизия със задължителна практика, постановена преди изменението на чл.290 ал.3 от ГПК от ДВ бр.86 от 27.10.2017г. както преди, така и след постановяване на ТР №2 от