Решение № 18 от 26.02.2025, Окръжен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 18 гр. Търговище, 26.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ при участието на секретаря ИРИНА П. ВАСИЛЕВА в присъствието на прокурора М. К. А. като разгледа докладваното от МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ Гражданско дело № 20243500100299 по описа за 2024 година

Искове с правно основание по чл.2, ал.1, т.3 във вр.с чл.4 от ЗОДОВ в общ размер на 96 000 лв.

Ищецът С. Ц. С. от гр.******** твърди в исковата си молба, че след полицейска проверка на 27.04.2022г. срещу него са повдигнати обвинения по чл.278, ал.6 и чл.277, ал.7 от НК, по които е окончателно признат за невинен и оправдан с решение №444/04.09.2024г. по к.д.№143/2024г. на ВКС, но в резултат на незаконното обвинение същият е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, притеснения, накърняване на честта и достойнството му, както и други неблагоприятни изживявания, за които морални щети, на обща стойност 90 000 лв., както и имуществени вреди, изразяващи се в разходи за адвокатско възнаграждение за всички инстанции в размер на 6 000 лв., не е възмезден до настоящия момент от прокуратурата.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника Прокуратура на Република България-гр.София да му заплати обезщетения по чл.4 от ЗОДОВ в посочения размер, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното плащане и направените по делото разноски.

1

С писмен отговор по реда и в срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът изразява становище за допустимостта на претенциите, оспорвайки основателността им с възражения за липсата на предпоставки за присъждане на претендираните обезщетения, евентуално с възражение за прекомерността им.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното: Видно от приложеното н.о.х.д.№31/2023г. на ОС-Търговище, с включената документация, срещу ищеца са повдигнати обвинения по чл.278, ал.6 и чл.277, ал.7 от НК, за това че към 27.04.2022г., в гр.********, държал повече от три археологически обекта, които не са идентифицирани и регистрирани по съответния ред, регламентиран в чл.97 от ЗКН и Наредба № 1 от 16.02.2021г. на Министъра на културата за извършване на идентификация на движимите културни ценности и за водене на регистри на движимите културни ценности, а именно 4бр. бронзови монети от антична епоха и 1бр. бронзова тока от антична епоха, както и че през периода 28.05.2021г.-27.04.2022г., в гр. ********, в нарушение на чл.152, ал.2 от ЗКН противозаконно държал 2бр. оръдия – металотърсач марка „PHOENIX DD32см“ и металотърсач марка „Golden mask 4 pro s 18 khz“, за които е знаел, че са предназначени и са послужили за търсене на археологически обекти, по които е окончателно признат за невинен и оправдан с решение №444/04.09.2024г. по к.д.№143/2024г. на ВКС, за това че С оглед разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано.Отговорността е от обективен характер и се ангажира във всички случаи на незаконно обвинение, когато лицето е оправдано и независимо от обстоятелствата дали при започване на разследването фактическата обстановка е сочела на необходимост от провеждането му, както и дали всички процесуално-следствени действия са извършени в съответствие с разпоредбите на НПК- решение №78/18.02.2009г. по гр.д.№5838/2007г. на ВКС, ІІг.о.

Предвид разпоредбата на чл.4 от ЗОДОВ, необходимо е претърпените от ищеца вреди да са пряка и непосредствена последица от увреждането, като следва да се преценят характера на обвинението, осъществените процесуални мерки на принуда, продължителността на наказателното преследване, данните 2 за личността на подсъдимия, с оглед доколко повдигнатото обвинение се е отразило негативно на физическото му здраве, психиката му, на контактите и социалния му живот, на положението му в обществото, работата, възможностите за професионални изяви и развитие в служебен план, както и всички други обстоятелства, имащи отношение към претърпените морални страдания, съобразно конкретиката на случая-решение №223/04.07.2011г. по гр.д.№295/2010г. на ВКС, ІVг.о., като обезщетението се определя глобално, съобразно общия критерий за справедливост-чл.52 от ЗЗД-т.11 от Тълкувателно решение №3/22.04.2004г. по т.д.№3/2004г. на ОСГК на ВКС.

В конкретния случай, ищецът С. Ц. С.-****г., *******, работи като ********, живее в гр.******** с фактическата си съпруга и членува в клуба на град ******** по „Металодетекгоринг“, като е закупил по надлежен ред два броя метал детектори, с които упражнява своето хоби.На 27.04.2022г. ищецът е излязъл да упражнява своето хоби, като е спрян за проверка от полицейски служители, констатирано е наличието на посочените детектори и две монети, след което е задържан за 24 часа по ЗМВР. Проведени са претърсване, изземване, обиск и на същия са повдигнати две обвинения в престъпления по чл.278, ал.6 и по чл.277, ал.7 от НК, по които с решение №5/16.05.2023г. по н.о.х.д.№31/2023г. на ОС-Търговище е признат за невинен.

След протест на Окръжна прокуратура-Търговище с присъда №16/12.10.2023г. по в.н.о.х.д.№239/2023г. оправдателната присъда е отменена и подсъдимият е признат за виновен по посочените обвинения и на осн.чл.23, ал.1 от НК му е наложено общо наказание „пробация“ при следните пробационни мерки по чл.42а, ал.2, т.1-2 от НК-„задължителна регистрация по настоящия му адрес в гр.Търговище за срок от шест месеца, чрез явяване и подписване пред пробационен служител два пъти седмично и задължителни периодични срещи за същия срок пред пробационен служител, отнемане на металотърсачите и присъждане на разноските по делото. След касационно обжалване от подсъдимия с решение №444/04.09.2024г. по к.д.№143/2024г. на ВКС, II н.о. въззивната осъдителна присъда е отменена и С. С. е признат за невинен и оправдан по обвиненията в престъпления по чл.278, ал.6, пр.3 и по чл.277, ал.7 от НК, по възлагането на разноските и отнетите металотърсачи са върнати на притежателя.

Съгласно неопроверганите показания на св.С. Е. В., член на същото сдружение и св. Д. К. Г.-негов приятел, ищецът е бил с открит и общителен 3 характер, но след разследването и обвинението срещу него настъпила промяна в емоционално-психическото му състояние, като станал напрегнат, затворен и уплашен да не бъде наказан ефективно с лишаване от свобода, макар да е с чисто съдебно минало. Изпитвал притеснения и терзания, чувство за обида и накърняване на достойнството му, тъй като е дарявал ценни предмети на музея, а бил несправедливо обвинен относно вещи с незначителна стойност.Бил в невъзможност да упражнява хобито си, към което бил изключително пристрастен, загубил концентрация и преустановил таксиметровата си дейност, изпитвал неудобство от тревогите, които създава на възрастната си майка и фактическата си съпруга. Действително, свидетелите възпроизвеждат някои факти, които са им споделени от самия ищец, но същите са в съответствие с житейската логика, както и с нормалните човешки възприятия в подобна ситуация, като последици от наказателно производство-досъдебно и съдебно на трите му инстанции. Нормално е проблемите му да станат бързо достояние на съответния кръг от колеги, приятели и близки на ищеца, довело до опасения за последния от изолация.Още повече, същият се ползва с добро име и свързаната с това представа на обществото за негова личност, авторитет и достойнство, несъмнено са били съществено накърнени, както и притесненията за емоционалното състояние на близките му също следва да се приемат за обичайни. Касае се за обвинение и то за две тежки престъпления по смисъла на чл.93, т.7 от НК, предвиждащи наказания над пет години лишаване от свобода, глоби, лишаване от права по чл.37, ал.1, т.6 и 7, както и конфискация до 1/2 от имуществото на ищеца, т.е. висока степен и възможна тежест на ангажиране на наказателната му отговорност, предпоставящи основателен страх и опасения за ефективното реализиране на наказателната репресия.Наред с тези негативни изживявания, усещанията на ищеца за несправедливост, виновност, уронване на доброто му име, пренебрежение и малоценност, непозволяващо му да се включи пълноценно в социалния и служебния живот, са продължили близо две години и половина-от задържането му на 27.04.2022г. до окончателното му оправдаване на 04.09.2024г., т.е. значителен период от време, като описаните по-горе неблагоприятни изживявания са в пряка причинна връзка с повдигнатите и поддържани срещу него обвинения, отразило се негативно на психиката, контактите, личния и социалния му живот, положението му в обществото, 4 работата, възможностите за професионални изяви и развитие в служебен план, т.е. предявеният иск за неимуществени вреди по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ е доказан по основание. При отчитане на посочените обстоятелства, касаещи степента и характера на увреждането на емоционално-психическата сфера и здравословното състояние на ищеца, наред с продължителността на наказателното преследване, макар и с най-леката мярка за неотклонение “подписка“, както и доверието, и уважението към ищеца от страна на близки и познати да е запазено, то изводът е за наличие на трайни увреждания и влошаване на качеството на живот на същия. Съобразно интензитета на негативните последици и изискванията за справедливост по чл.52 от ЗЗД, следващото се обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди следва да бъде определено на сумата 22 000 лв., до който размер предявеният иск по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за причинени морални вреди следва да бъде уважен, като в останалата част до пълния му размер от 90 000 лв. следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.

С оглед приложените в наказателното производство доказателства, ищецът е направил разход в размер на 100 лв. за адвокатска защита в досъдебното производство, за което следва да бъде възмезден, като в останалата част до пълния му размер от 6 000 лв. предявеният иск по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за причинени материални вреди е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в общ размер на 1 381.25 лв. за адвокатско възнаграждение, определено съразмерно на уважената част от претенциите, на осн.чл.10, ал.3 от ЗОДОВ.

Въз основа на изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България-гр.София да заплати на С. Ц. С. от гр.********, кв.“********“, бл.****, вх.****, ап.****, ЕГН:********** сумата 22 000 лв. (двадесет и две хиляди лева), представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди от незаконно обвинение в престъпления по чл.278, ал.6 и чл.277, ал.7 от НК, по които е окончателно признат за невинен и оправдан с решение 5

№444/04.09.2024г. по к.д.№143/2024г. на ВКС, както и сумата 100 лв.(сто лева), представляваща обезщетение за имуществени вреди-адвокатско възнаграждение на досъдебното наказателно производство, на осн. чл.2, ал.1, т.3 във вр.с чл.4 от ЗОДОВ, като

ОТХВЪРЛЯ предявените искове по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за обезвреда на неимуществени вреди в останалата част до пълния им размер от 90 000 лв. и имуществени вреди в размер на 6 000 лв., като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България-гр.София да заплати на С. Ц. С. от гр.********, ЕГН:********** направените по делото разноски в размер на 1 381.25 лв., определени съразмерно на уважената част от претенциите, на осн.чл.10, ал.3 от ЗОДОВ.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съдВарна в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Търговище: _______________________ 6