Определение № 759 от 01.11.2023, Районен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 759 гр. Пловдив, 01.11.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Васил Ал. Тасев като разгледа докладваното от Васил Ал. Тасев Частно наказателно дело № 20235330205676 по описа за 2023 година установи следното:

Производството е по реда на чл.243, ал.4 НПК.

Обжалвано е постановление на Районна прокуратура – Пловдив от 14.09.2023 г. за прекратяване на наказателно производство по досъдебно производство №399/2023г. по описа па 03 РУ при ОД на МВР гр.Пловдив , което е било образувано на 15.06.2023г. по реда на чл. 212, ал.1 от НПК и се води за това. че на неустановена дата през месец юни 2023г. в гр.Пловдив. в условията на домашно насилие е била причинена лека телесна повреда на А.

П. Я. - престъпление по чл. 131. ал.1. т.5а. вр.чл.130. ал.2 от НК.

Срещу това постановление в законоустановения срок след получаване на преписи е постъпила жалба от П. Ю. Т. срещу цитирания прокурорски акт, с която предлага цитираното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно и необосновано и върнато на РП, без дса се сочи на конкретни процесуално следствени действия , които би следвало да се извършат. В последния абзац от жалбата Т. отчасти споделя , че наличните доказателства дори и да не сочат на деяние по чл. 131. ал.1. т.5а. вр.чл.130. ал.2 от НК, то би следвало прокурорът да обсъди „евентуална“ квалификация по чл. 182,ал.1 от НК.

Съдът, след като се запозна със събраните по досъдебно производство 1

№399/2023г. по описа па 03 РУ при ОД на МВР гр.Пловдив , доказателства, намира и приема за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, а по същността си - неоснователна.

Съображенията за това са следните:

Досъдебно производство №399/2023г. по описа па 03 РУ при ОД на МВР гр.Пловдив е образувано на 15.06.2023г. по реда на чл. 212, ал.1 от НПК и се води за това. че на неустановена дата през месец юни 2023г. в гр.Пловдив. в условията на домашно насилие е била причинена лека телесна повреда на А. П. Я. - престъпление по чл. 131. ал.1. т.5а. вр.чл.130. ал.2 от ПК.

Впоследствие материалите по делото са изпратени в РП-Пловдив след приключване на разследването, със заключително мнение на разследващия орган за прекратяване на производството.

От събраните доказателства се установява , че жалбоподателката П. Т. и П. Я. били сключили граждански брак през 2012г., след което заживели в с.Соколица, обл.Пловдив. От съвместното им съжителство се родила дъщеря им- Д. Я. (10г), а след фактическата им раздяла през 2017г. и синът им А. Я.

(5г.). Бракът на свидетелите бил прекратен с Решение на Районен съд гр.Пловдив по гр.дело №5864/2020г., което в частта за развода влязло в сила па 19.03.2022г. С Решението си първоинстанционният съд постановил привременни мерки относно децата на двамата свидетели, като предоставил на свидетеля Я. упражняването на родителските права спрямо двете деца и определил режим на лични контакти между тях и майката. Решението на съда било обжалвано от П. Т. в частта относно упражняването на родителските права и спорът продължил в ОС- Пловдив по в.гр.д. №1671/2022г., където към датата на приключване на разследването по настоящото производство все още е висящ. След раздялата на двамата съпрузи, жалб. Т. започнала да завежда дела по реда на Закона за защита от домашно насилие срещу П. Я. и родителите му, като твърдяла упражнявано от тях върху децата домашно насилие. Част от делата били прекратени, тъй като било установено, че твърденията са неоснователни, а по друга част от тях Т. сама се отказвала от молбата за защита.

Междувременно по едно от делата, а именно гр.дело

№20225320101438/2022г. по. описа па РС-Карлово, била назначена и изготвена психолого-психиатрична експертиза на жалбоподателката, с оглед изготвяне на личностен профил на същата в аспект на родителския й капацитет, като вещото лице е дало заключение, в което било посоченопроява на тенденции в поведението й към манипулативност и преувеличаване па собствената правота.

Генезиса на атакуваното прокурорско постановление се корени в обстоятелството , че на 10.06.2023г. свидетелят П. Я. предал малолетния А. Я. на тъжителката. Тъй като до 09.06.2023г. малолетното дете било на море заедно с баба си, получило и слънчево изгаряне па кожата в областта на лявото рамо. След като тъжителката взела сина си, се прибрала в дома си в гр.Пловдив, където забелязала полученото от същия изгаряне в областта на рамото.

Тъжителката веднага посетила УМБАЛ „Св.Георги“ЕАД. където детето било прегледано от д-р Б. С. и д-р К. И. . за които прегледи от двете медицински лица били съставени листове за преглед на пациент. В същите била посочена анамнеза / но единствено и само по данни на тъжителката/ за това. че малолетният е с изгаряне от електрическа печка в областта на лявото 2 рамо и по-малко на дясното, причинено от бащата и дядото.

Тъй като на 11.06.2023г. тъжителката Т. предала сина си на баща му, на 27.06.2023 г. А. Я. бил прегледан от съдебен лекар в Отделение по Съдебна медицина при УМБАЛ „Св.Георги“ ЕАД- гр.Пловдив, като било издадено съдебномедицинско удостоверение, в което било отбелязано, че описаното в удостоверението кафеникаво оцветяване по рамото вероятно е следствие от въздействието на слънчева енергия, довела до обичайна за излагането на слънце пигментация.

По молба на свидетеля П. Я. от 28.06.2023г. било образувано гр.дело №1137/2023г. по описа на РС-Карлово, като по същото с определение №700/28.06.2023г. били взети мерки за незабавна защита по смисъла на ЗЗДН за А. Я. и била издадена заповед за незабавна защита по отношение на свидетелката Т..

Въпреки изготвената и приложена СМЕ, Т. продължавайки да твърди, че констатираното по тялото на сина й изгаряне било следствие на осъществени спрямо него умишлени действия от страна на свидетеля П. Я. и неговия баща- свидетелят Д. Д., депозирала жалба, към която приложила снимки на изгарянията на сина й, както и съставените в УМБАЛ ,.Св.Георги“ЕАД листове от д-р Б. С. и д-р К. И. за преглед на пациент, по повод на което било образувано настоящото наказателно производство.

В показанията си в хода на досъдебното производство Т. твърди, че след като се е прибрала в дома си на 10.06.2023г. заедно със сина си и след като установила изгарянията по кожата му, го попитала какво се е случило, а А. й бил казал, че баща му и дядо му са го изгорили с печка. Бил й обяснил, че това била печка на колела с реотан.

В тази насока са разпитани свидетелите П. Я. и Д. Д.. които категорично отричат твърденията на свидетелката Т.. Посочват, че въпросното изгаряне било слънчево такова, получено от малолетния, докато е бил на море с баба си.

Следва да се отбележи , че в изготвената и приложена съдебнопсихиатрична експертиза, изготвена от вещо лице във връзка с гражданско дело №1438/2022г. на РС-Карлово е залегнало заключението , че малолетният А. Я. е инструмент във войната между родителите си и е въвлечен в техния конфликт. Липсват данни детето да е жертва на агресивното поведение на бащата П. Я. и дядото Д. Д.. Има данни детето да е било обект на насилие от страна на майката, както и данни за опит за манипулация от страна на майката към детето в отношенията му с баща му и дядо му. Този извод на експерта е и причината в хода на разследването да не бил проведен разпит с малолетния.

Назначената и изготвена е в хода на разследването съдебно-медицинска експертиза по писмени данни, в заключението си е категорична, че термичното изгаряне в лява скапуларна област и ляво рамо е в резултат от слънчево изгаряне и няма как да бъде окачествено като телесна повреда по смисъла на закона.

Настоящата съдебна инстанция намира , че правилно и законосъобразно представителят на публичното обвинение е направил преценка, че за да е налице от обективна страна съставомерност на деянието, за което е образувано настоящото наказателно производство, а именно това по чл.131, ал.1. т.5а. вр.чл.130 от ПК, следва от обективна страна деецът да причини други му лека телесна повреда (по смисъла на чл.130. ал.1 или ал.2 от НК) в условията па домашно насилие. Съгласно действащата към 10.06.2023г. дефиниция на понятието ,.в условията на домашно насилие“, такова е налице 3 ако е предшествано от системно упражняване на физическо, сексуално или психическо насилие, поставяне в икономическа зависимост, принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права и е осъществено спрямо възходящ, низходящ, съпруг или бивш съпруг, лице, от което има дете. лице. с което се намира или е било във фактическо съпружеско съжителство, или лице. с което живеят или е живяло в едно домакинство. Съдът счита , че обосновано е преценено от прокурора , че от събраните в хода на разследването доказателства може да се направи обоснован, едностранен и категоричен извод за това, че нито свидетелят П.

Я., нито свидетелят Д. Д., нито който и да било друг е причинил телесна повреда на малолетния А. Я., като изцяло е била кредитирана изготвената СМЕ, според заключението на която описаното в медицинските документи, приложени по делото, термичното изгаряне в лява скапуларна област и ляво рамо на А. Я. е резултат от слънчево изгаряне и няма как да бъде окачествено като телесна повреда по смисъла на закона. Това заключение потвърждава и дадените от свидетелите П. Я. и Д. Д. показания за това, че действително се касае за слънчево изгаряне, получено от малолетния, докато е бил на море с баба си.

Съвсем логична и обоснована е и преценката на наблюдаващия прокурор, че в хода на разследването не са били събрани каквито и да били доказателства, които да подкрепят изложените в показанията на тъжителлката Т. обстоятелства. Освен това безспорно е установено , че липсват доказателства и за предшестващо системно упражняване на някой от видовете домашни насилия, прилагани по отношение на малолетния А. Я. от неговия баща и/или дядо.

Правилно прокурорът е преценил, че всичко изложено по- горе води до единствения правнообоснован извод за липса на каквито и да били данни за извършено от обективна страна престъпление от общ характер и като цяло на престъпление по смисъла на НК, поради което настоящият Съд намира, че в конкретния казус са налице законовите предпоставки , визирани в текста на чл. 24, ал.1, т. 1 от НПК.

Предвид изложеното дотук, Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА постановление на Районна прокуратура – Пловдив от 14.09.2023 г. за прекратяване на наказателно производство по досъдебно производство №399/2023г. по описа па 03 РУ при ОД на МВР гр.Пловдив , което е било образувано на 15.06.2023г. по реда на чл. 212, ал.1 от НПК и се води за това. че на неустановена дата през месец юни 2023г. в гр.Пловдив. в условията на домашно насилие е била причинена лека телесна повреда на А.

П. Я. , което е престъпление по чл. 131. ал.1. т.5а. вр.чл.130. ал.2 от НК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не е окончателно и подлежи на обжалване и протест в седемдневен срок от получаването му от страните пред Пловдивски окръжен съд.

Препис от определението да се изпрати на жалбоподателката П.Т. и на РП гр. Пловдив.

4

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5