Решение № 159 от 10.07.2026, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 159 гр. Добрич, 10.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, V СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИНКА КИРЧЕВА при участието на секретаря Ирена Р. Иванова като разгледа докладваното от МИНКА КИРЧЕВА Административно наказателно дело № 20263230200216 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе следното предвид:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на М. Т. Н., ЕГН: **********, чрез адв. С. Д.

ВАК / редовно упълномощен процесуален представител / срещу Наказателно постановление / НП / № 26-0851-000007, издадено на 04.02.2026г. от Началник Група в ОДМВР, Сектор ПП в ОДМВР гр. Добрич, с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1-во от ЗДвП са наложени административни наказания „ глоба „ в размер на 255,65евро и „ лишаване от право да управлява МПС „ за срок от 6 месеца. В жалбата се сочи, че наказателното постановление е незаконосъобразно и се иска отмяната му.

В съдебно заседание жалбата се поддържа изцяло от редовно упълномощеният процесуален представител на жалбоподателя и се претендират възлагане на сторените от жалбоподателя разноски, представляващи адвокатско възнаграждение.

АНО, редовно призован - не се явява и не се представлява в съдебно заседание. В съпроводителното писмо на жалбата се отправя искане за потвърждаване на наложеното наказание и присъждане на разноските в минимален размер при уважаване на жалбата / л. 2 /.

Добричкият районен съд, като разгледа жалбата, събраните доказателства и становището на жалбоподателя, намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок от лице притежаващо активна процесуална легитимация.

1

Независимо от основанията, посочени от въззивника, съдът подложи на цялостна проверка атакувания административнонаказателен акт, при което констатира следното:

На 07.01.2026г., около 11.50ч., св. М. К. - полицейски служител в Сектор „ ПП „ при ОДМВР гр. Добрич спрял за проверка в гр. Добрич на ул. „ ***, т.а. с рег. № ***, управляван от жалбоподателя. В хода на проверката свидетелят установил, че регистрацията на автомобила била служебно прекратена от 23.12.2025г., на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. Предвид констатираното, св. К. образувал административнонаказателно производство срещу жалбоподателя, като съставил в присъствието на Д. Д. АУАН, серия GA, № 4902856/07.01.2026г. и му вменил административно нарушение по чл. 140, ал.

1, пр. 1-во от ЗДвП. С Мотивирана резолюция № 26-0851М000002/07.01.2026г. образуваното административнонаказателно производство било прекратено, а преписката била изпратена на ДРП, предвид установените данни за извършено престъпление по смисъла на чл. 345, ал. 2 от НК.

С Постановление от 27.01.2026г. на ДРП бил постановен отказ от образуване на наказателно производство.

На 04.02.2026г., на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, въз основа на Постановлението на ДРП било издадено НП № 26-0851-000007 от Началник Група в ОДМВР, Сектор ПП Добрич, с което за извършено на 07.01.2026г. в гр.

Добрич административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1-во от ЗДвП на жалбоподателя били наложени следните административни наказания: „ глоба в размер на 255,65евро. и „ лишаване от право да управлява МПС „ за срок от шест месеца.

Към доказателствения материал по делото в хода на съдебното производство са приобщени справки, видно от които: МПС с рег. № В 25 91 СА не е собственост на жалбоподателя, а на юридическото лице „ Инвест Транс Груп „ ЕООД, гр. П.. В отговор на отправено запитване дали собственикът на автомобила е бил уведомен е приложена по делото справка на С „ ПП „ при ОДМВР гр. Пловдив, че текста в разпоредбата на чл. 143, ал.

10 от ЗДвП, с който звената „ Пътна полиция „ в страната са били задължени да уведомяват собствениците за прекратяване на регистрацията, поради липса на застраховка „ ГО „ е заличен от 07.09.2025г., а регистрацията на процесния автомобил е прекратена на 23.12.2025г. / л. 48 /.

Гореописаната фактическа обстановка се потвърждава от приложените и приобщени към доказателствения материал по делото писмени доказателства и доказателствени средства: НП № 26-0851-000007/04.02.2026г. на Началник Група от ОДМВР Добрич, Сектор „ ПП „ Добрич; прокурорска преписка № 262/26г. по описа на ДРП, ТО Балчик, съдържаща включително Постановление за отказ от образуване на досъдебно производство и АУАН, серия GA, № 4902856/07.01.2026г.; справка за регистрация и собственост на процесното МПС; справка от Сектор „ ПП „ при ОДМВР – Пловдив; справка 2 от ГФ, както и от показанията на св. К..

От правна страна:

Разпоредбата на чл. 140, ал.1 от ЗДвП вменява задължението на водач на МПС да управлява превозно средство, което е регистрирано и с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.

В хода на съдебното следствие бяха събрани безспорни доказателства, че управляваният от жалбоподателя автомобил е бил със служебно прекратена регистрация от дата 21.12.2025г., на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП, което фактическо обстоятелство не се оспорва от страните. Не се оспорва от страните, че именно жалбоподателят е управлявал процесното МПС на 07.01.2026г. в гр. Добрич.

Разпоредбата на чл. 15 от НК към която препраща чл. 11 от ЗАНН, регламентира, че не е виновно извършено Д.ието, когато деецът не е бил длъжен или не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици. В процесния случай жалбоподателят не е бил длъжен да знае, нито е могъл да предвиди че управляваният от него автомобил е със служебно прекратена регистрация, още повече, че регистрационните му табели са били поставени на определените за това места. Не се събраха доказателства, че на датата на нарушението жалбоподателят не е разполагал със СРМПС, или че е бил уведомен от собственика за служебно прекратената регистрация на процесния автомобил.

„ Действително собственикът на моторно превозно средство е длъжен да знае, че за моторното превозно средство няма валидна застраховка „ Гражданска отговорност “, което води и до служебно прекратяване на регистрацията на моторното превозно средство, и незнанието на закона не е обстоятелство, изключващо административнонаказателната отговорност. Но в случая се касае за незнание на факт от обективната действителност - за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, тоест на фактическо обстоятелство, което принадлежи към състава на административното нарушение по чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП. Това незнание се явява резултат от неизпълнено административно задължение по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП за уведомяване на собственика на моторно превозно средство за служебно прекратената регистрация на автомобила, поради което липсва както умисъл, така и небрежност - незнанието на фактическото обстоятелство не се дължи на непредпазливост. Не е налице публично достъпен регистър, в който да се извърши справка за служебно прекратената регистрация.

Регистърът по чл. 4, ал. 1, т. 12 и ал. 2 от Наредба № 54/2016 г., в който е отбелязано, че моторно превозно средство е със служебно прекратена регистрация поради липса на застраховка „ Гражданска отговорност “ на автомобилистите, е със защитена информация.“ / Тълкувателно постановление № 2 от 5.04.2023 г. на ОСС от НК на ВКС по т. д. № 3/2022 г., Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, докладвано от 3 съдиите Павлина Найденова и Петя Колева/.

Обстоятелството, че законодателят е заличил в разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП задължението да се уведоми собственикът на ППС, чиято регистрация е била служебно прекратено не изключва автоматично идентичното задължение, действащо и към датата на постановяване на Решението, регламентирано в чл. 18б, ал. 2 от НАРЕДБА № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, съгласно която: „При прекратяване регистрацията по ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 или 8 / по чл. 143, ал. 10 ЗДвП след уведомление от Гаранционния фонд / се уведомява собственикът на ПС, посочен в регистъра. „

Предвид гореизложеното съдът приема, че Д.ието, извършено от жалбоподателя е случайно такова, по смисъла на чл. 15 от НК, поради което и процесното НП следва да бъде отменено.

С оглед изхода на спора, както и изрично стореното от процесуалния представител на жалбоподателя искане, съдът на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 18, ал. 2 във вр. с чл. 7, ал. 2 от Наредбата за възнагражденията за адвокатска работа, следва да присъди на жалбоподателя сторените по делото разноски в размер на 400евро, като взе предвид, че жалбата е изготвена от редовно упълномощеният процесуален представител на жалбоподателя и с обжалваното НП е наложено и административно наказание „ лишаване от право да се управлява МПС „.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП № 26-0851-000007, издадено на 04.02.2026г. от Началник Група в ОДМВР, Сектор ПП в ОДМВР гр. Добрич, с което на М. Т. Н., ЕГН:

********** за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1-во от ЗДвП са наложени административни наказания „ глоба „ в размер на 255,65евро и „ лишаване от право да управлява МПС „ за срок от 6 месеца.

ОСЪЖДА ОДМВР гр. Добрич да заплати на М. Т. Н., ЕГН: ********** сумата от 400 евро разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК пред Административен съд гр. Добрич в 14 – дневен срок от уведомяването на страните.

Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________ 4