Решение № 1197 от 30.12.2021, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1197 гр. Варна, 30.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Радостина Методиева при участието на секретаря Красимира В. Манасиева Димитрова като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно наказателно дело № 20213110201252 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на „Анверс строй“ ЕООД ЕИК 205437002 със седалище в гр.Варна, подадена чрез адв. Г. К. от ВАК, против НП № 03-012638/29.06.2020год. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" гр.Варна, с което на ЮЛ е било наложено адм. наказание имуществена санкция в размер на 1700лв. на основание чл. 414, ал.1 от КТ за нарушаване нормата на чл.224, ал.1 вр. чл.

228, ал.3 от КТ.

В жалбата си въззивникът твърди, че НП е незаконосъобразно, поради явно несъответствие между фактическата обстановка и отразеното в АУАН.

Сочи, че НП било издадено при неправилно установена фактическа обстановка и при допуснати съществени нарушения на процес. правила, алтернативно, сочи че нарушението било маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, както и че наложената санкция била завишена. Моли НП да бъде отменено, а алтернативно да бъде намален размера на наложеното наказание до минималния предвиден в закона.

В съдебното производство въззивното дружество се представлява от упълномощен защитник в лицето на адв. Г.К., които заявява ,че поддържа жалбата, а във фазата по същество моли НП да бъде отменено като излага доводи, както за допуснати съществени нарушения на процес. правила така и 1 за нарушение на материалния закон. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В съдебното производство въззиваемата страна се представлява от юрисконсулт Ошавкова – Кафалийска, която заявява, че оспорва жалбата, а във фазата по същество пледира за потвърждаване на НП като изразява становище за безспорна доказаност на адм.наказателното обвинение. Сочи, че датата била правилно определена тъй като това бил последния момент в който трябвало да се изплати обезщетението, както и че за да бъде то изплатено трябвало да бъде начислено. Намира, че в хода на производството не били допуснати съществени нарушения на процес. правила. Моли НП да бъде потвърдено като отправя искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Варненска районна прокуратура, редовно уведомена за датата на съдебното заседание, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

След като прецени събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Във връзка с постъпила на 12.05.2020год. в Д „ИТ“ Варна жалба от св.

Х.И. във връзка с некоректно отношение от страна на въззивното дружество като работодател през същия св. З. и нейна колежка, и двете инспекторки в Д.“ИТ“ Варна, извършили проверка на въззивното дружество досежно спазването на трудовото законодателство. В хода на проверката от страна на въззивника, били представени ТД № 215/13.01.2020год. сключен между въззивното дружество като работодател и св. Х.И. като работник, и 4бр. допълнителни споразумения към ТД, длъжностна характеристика за длъжност шпакловчик, Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение с лицето Х.И. от 19.03.2020год., както и ведомости за заплати за месец март 2020год. Документи за ползван годишен отпуск от страна на Х.И. не били представени. При проверка на представените документи св. З. установила, че св. И. бил командирован на работа в Белгия, както и че не му било начислено парично обезщетение за неползван годишен отпуск при прекратяване на трудовото му правоотношение. Констатациите от проверката били обективирани в протокол № ПР 2011599/12.06.2020год. за извършена проверка.

На 15.06.2020год. св. З. съставила срещу въззивното дружество АУАН № 03-012638 в който посочила, че същото е нарушило разпоредбата на чл.

224, а.1 вр. чл. 228, ал.3 от КТ тъй като като работодател не било начислило в законоустановения срок парично обезщетение за неползван платен годишен отпуск пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж, при прекратяване на трудовото правоотношение на лицето ХР. ИВ. ИВ. ЕГН *** на длъжност шпакловчик, считано от 19.03.2020год. със заповед № 119/19.03.2020год., което е следвало да бъде начислено във ведомостта за заплати за месец март 2020год.. В АУАН св. З. посочила, че нарушението 2 било извършено на 04.05.2020год. в гр.Варна ул. „Страхил войвода“ № 55, офис 3 – седалище и адрес на управление, до който момент следвало да бъде начислено паричното обезщетение.

Актът бил предявен и връчен на надлежно упълномощено от страна на управителя на въззивното дружество лице – Даниела Йорданова.

Писмени възражения срещу акта не постъпили в законовия срок и на 29.06.2020год., въз основа на акта, АНО издал процесното НП. В него АНО приел изцяло фактическите констатации отразени в акта, приел е, че въззивното дружество е нарушило разпоредбата на чл.224, ал.1 вр. чл. 228, ал.3 от КТ и на основание чл. 414, ал.1 от КТ му наложил адм. наказание имуществена санкция в размер на 1700лв..

В съдебното производство като свидетели са разпитани актосъставителката Н.З., както и Х.И. Христов – лицето подало сигнала в Д „ИТ“ Варна.

В показанията си пред съда св. Димова сочи, че поводът за проверката е бил сигнал от лицето Х.И.. Сочи, че от представените й документи установила, че при прекратяване на трудовото правоотношение на И. не било начислено обезщетение за неползван платен годишен отпуск, както и че по време на проверката било изискано трудовото досие на този работник, но доказателства, че бил ползван платен годишен отпуск нямало.

В показанията си пред съда св. И. сочи, че работил за въззивното дружество около три месеца като работата му била в Белгия. Сочи получавал заплатата си по банков път по сметка на приятелката му която бил предоставил на работодателя си, както и че когато настанала Ковид кризата сам решил да се прибере в България и на 19.03.2020год. бил уволнен. Заявява, че за времето докато работил за въззивното дружество отпуск не бил ползвал, както и че не се е подписвал във ведомост, а си получавал заплатата по банков път. Сочи, че бил подал жалбата защото не му били изплатени заплати в пълен размер.

Като писмени доказателства към АНП са приложени ведомости за заплати за месец март 2020год.; Заповед № 119/19.03.2020год. за прекратяване на трудовото правоотношение с ХР. ИВ. ИВ.., ТД № 215/13.01.2020год. сключен между въззивното дружество и ХР. ИВ. ИВ.; 4бр. допълнителни споразумения към този ТД, длъжностна характеристика на длъжността шпакловчик; пълномощно изходящо от Георги И. Петров към Даниела Максимова Йорданова; протокол № ПР 2011599/12.06.2020год. за извършена проверка; призовка по чл. 45, ал.1 от АПК и Заповед № 0280/03.08.2010год. на ИД на ИА „ГИТ“.

Допълнително в хода на съдебното следствие са били представени от страна на защитата и приети като писмени доказателства по делото молба от ХР. ИВ. ИВ. за ползване на непратен отпуск в размер на 15 дни, Заповед за отпуск № 1/10.02.20202год., както и 4бр. констативни протоколи съответно от дати 13.03.2020год., 17.03.2020год., 18.03.20202год. и 19.03.2020год.

3

Като писмени доказателства са приети още и представени от страна на въззиваемата страна в хода на съдебното следствие молба-жалба от ХР. ИВ.

ИВ. до Д „ИТ“ Варна вх. № 20043309/12.05.2020год. ведно с приложени към нея лимоза, заповед № 119/19.03.2020год. за прекратяване на договор със срок на изпитване и извлечение от банкова сметка, обратна разписка.

В хода на съдебното следствие е била назначена СГЕ извършена от в.л.

Е.А.. От заключението на същата се установява, че подписите положени за „служител“ в ТД № 215/13.01.2020год. (копие); в Допълнително споразумение № 1/13.01.2020год. (копие); в Допълнително споразумение № 3/04.02.20202год.(копие) и двете към ТД № 215/13.01.2020год., както и за „получих екземпляр от длъжностна характеристика“ в Длъжностна характеристика от 04.02.2020год. (копие) са положени от ХР. ИВ. ИВ..

Подписите положени за „Служител“ в Допълнително споразумение № 2/13.01.2020год. (копие) и в Допълнително споразумение №4/01.03.2020год.

(копие) към ТД № 215/13.01.2020год., вероятно са изпълнени от ХР. ИВ. ИВ..

Според заключението на експерта подписът положен в графа „Подпис“ в Молба за отпуск считано от 10.02.2020год. (копие) е нечетлив и не може да се отговори с определен категоричен или отрицателен извод по въпроса на изпълнителя на подписа.

От събрания в хода на съдебното следствие доказателствен материал съдът не кредитира единствено представеното от страна на въззивника копие на молба за ползване на непратен отпуск, тъй като на първо място св. И. отрича той да е подавал такава молба, като сочи, че подписът в нея не поставен от него. И на следващо място защото представения от въззивника документ е в копие, а същият след изрични указания на съда да представи документа в оригинал, с оглед извършване на СГЕ не го представя, а копието не дава възможност за достигане до категорично заключение досежно изпълнителя на подписа в молбата.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, както писмени така и гласни (с изключение на коментираната по-горе молба за ползване на отпуск), които се кредитират от съда изцяло с доверие като непротиворечиви, взаимнодопълващи се и преценени по отделно и в своята съвкупност не водят на различни правни изводи.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:

АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица и в сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В същото време обаче констатира, че в хода на адм.наказателното производство е било допуснато съществено нарушение на процес. правила, а именно: налице е пълна неяснота на първо място за какво точно нарушение е ангажирана отговорността на въззивника – за това че не 4 начислил дължимото обезщетение за неползван отпуск или за това, че не го е изплатил доколкото е налице пълно несъответствие между фактическо и юридическо обвинение. От една страна в обст. части е посочено, че обезщетение не е било начислено, а от друга като нарушена норма е посочена тази на чл. 224, ал.1 вр. 228, ал.3 от КТ като последната норма вменява в задължение за изплащане на обезщетението в определен срок.

На следващо място за което и двете деяния да се приеме, че е ангажирана отговорността на въззивника, то отново липсва пълно и ясно описание на нарушението и обстоятелствата при които е извършено, в това число посочване на съставомерни факти. Посочено е, че не било начислено обезщетение за неползван отпуск, но в обст. част не е посочено дори, че И. е бил в трудови правоотношения с въззивника, съответно от кога, какъв е бил полагаемият му се отпуск който не е използвал и пр. Налице е и пълна неяснота защо се приеме, че датата на нарушението е точно тази 04.05.2020год., а не някоя друга. Не е посочен и дължимия размер на обезщетението за неползван отпуск.

Съдът намира, че посочените по-горе нарушения на процес. правила са съществени такива и са достатъчно основание за отмяна на НП на процес. основание тъй като водят до грубо нарушаване правото на защита на наказаното лице. Същото е лишено от възможността да разбере в извършването на какво точно нарушение е обвинено при какви приети за установени факти за да организира адекватно защитата си срещу повдигнатото обвинение. В случая минимални предпоставки за това липсват.

От друга страна доколкото с НП на въззивното дружество е било наказание за нарушение на чл. 224, ал.1 от КТ вр. чл. 228, ал.3 от КТ извършено на 04.05.2020год. съдът след преценка на събраните по делото доказателства счете ,че НП е издадено и в нарушение на материалния закон по следните съображения:

Съгласно нормата на чл. 224, ал.1 от КТ п ри прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за текущата календарна година пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж, и за неизползвания отпуск, отложен по реда на чл. 176, правото за който не е погасено по давност.