Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 61 от 08.04.2026, Окръжен съд - Силистра

Съд
Окръжен съд - Силистра
Дело
Въззивно гражданско дело 455/2025
Вид
Протокол № 61
Подписан
08.04.2026
В сила
08.04.2026
Състав
Теодора Василева Василева, Добринка Савова Стоева, Кремена Иванова Краева

ПРОТОКОЛ

№ 61 гр. Силистра, 08.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Теодора В. В.а

Членове:

Добринка С. Стоева

Кремена Ив. Краева при участието на секретаря Мирена В. Стефанова

Сложи за разглеждане докладваното от Добринка С. Стоева Въззивно гражданско дело № 20253400500455 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 10:15 часа се явиха:

Жалбоподател: Д. Д. Й. – р.пр. чрез адв.В., не се явява. Не се явява и адв.В..

Ответник: Б. Г. Б. – р.пр., не се явява. За него се явява адв.Друмев.

Ответник: В. Е. Т. – р.пр., не се явява. За него се явява адв.В..

ПРЕДИ ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО.

Съдът докладва: Постъпила е молба от 12.03.2026г. от Д. Д. Й., чрез адв.В., за отлагане на делото като твърди, че има дело в СфРС и затова не може да дойде. Приложила е съответните доказателства и е посочила дати, на които е ангажирана и които да се имат предвид при бъдещото насрочване на делото. На тази молба съдът е отговорил, че ще се произнесе в съдебно заседание.

За днешното съдебно заседание отново постъпи молба, аналогична на предишната, като освен изтъкване на обстоятелства, които водят до отлагането, е посочено, че договорът с адвоката е с оглед личността и че доверителката й има право да иска отлагане на делото, тъй като именно адв.В. не може да участва в днешното съдебно заседание, посочена е фактическата и правна сложност на делото и дълго продължилото производство по него до този етап.

АДВ.Д.: Ще предоставя по хода на делото на съда с оглед колегиална етичност въпреки, че делото в гр.София е на районен съд, а тук е на окръжен 1 съд и то въззивно, но въпреки това ще предоставя на съда да прецени дали са налице основанията за отлагане на делото.

АДВ.В.: Въпросът дали е на районен съд или на окръжен съд делото е ирелевантен по отношение на това дали е основателно искането за отлагане или не. Факт е, че адв.В. е получила призовката за Районен съд-София на 04.03.2026г., а призовката за настоящото съдебно заседание е получена на 10.03.2026г. и е пуснала молба на 11.03.2026г.

Колеги, живеем във високоразвито технологично общество. Едно обаждане би могло да реши целия този проблем с ангажираността на колегите адвокати. Наистина всички сме ангажирани. Разбирам, че съдът е в затруднение с многократното отлагане на съдебните заседания, но ние адвокатите също сме ангажирани и няма как да се клонираме да бъдем на две места едновременно, в едно и също време. Адв.В. е приложила доказателство, че е ангажирана в Районен съд-София. Няма как да бъде и там, и тук едновременно, а е получила по-рано призовката за София. В тази връзка считам, че молбата е основателна и мисля, че е налице и процесуална пречка за даване на ход на настоящото съдебно заседание и следва то да бъде отложено.

Съдът не се съмнява в това, че адв.В. има служебен ангажимент в СфРС, но при преценка основателността на молбата, взе предвид следните съображения:

Настоящата молба за отлагане на делото е пета от първоначалното насрочване на делото за 20.01.2026г. На 14.01.2026г. има молба от адв.В. за пренасрочване на делото, която е уважена от съда и делото е пренасрочено за 03.02.2026г.; молба от адв.Д. от 21.01.2026г. за пренасрочване – уважена; молба от адв.В. от 05.02.2026г. за пренасрочване – уважена; молба от адв.В. от 06.03.2026г. за пренасрочване – уважена. Днешната молба е пета поред и трета за адв.В., за пренасрочване на делото. Съдът, в разпореждането си, с което уважи последната молба за пренасрочване на делото - Разпореждане № 160 от 10.03.2026г., указа на процесуалните представители на страните, че последващо отлагане на делото поради ангажираност на някой от тях няма да бъде допускано и същите своевременно следва да вземат мерки за преупълномощаване на свой колега при невъзможност да се явят на насроченото съдебно заседание. В случая съдът има предвид, че молбата на всеки един от адвокатите за отлагане на делото беше уважена, като настоящата молба на адв.В. е трета за нея. Предвид на това, че вече има указание предупреждение от съда за неуважаване на молби за бъдещо отлагане на делото, съдът счита, че няма основание да уважава настоящата молба, защото макар, че призовката за Районен съд-София е получена по-рано от тази за Окръжен съд-Силистра, все пак има почти месец до днешното съдебно заседание от тогава и адв.В. е можела да вземе мерки, за да 2 организира за себе си днешното явяване, като поиска отлагане на производството пред Районен съд София или изпрати свой представител там и се яви тук, респективно да осигури друг представител на страната й по настоящото дело за днешното заседание, а да се яви в СРС. На съда е известно, че в Районен съд-София отлагането на делата е свързано с по-дълги срокове, но счита, че пред настоящия съд пет отлагания на делото също водят до по-дълги срокове в насрочването и разглеждането му. Толерансът, направен от съда, вече е достатъчен, затова днешната молба няма да бъде уважена, независимо от това дали страните ще тълкуват това като процесуално нарушение, лишаване от правата на страната от защита или други подобни, тъй като аргументите за неуважаване на молбата току-що бяха изложени подробно и не са субективни.

Освен това доводът, който адв.Д. спомена, макар и нерегламентиран официално като правна норма, също е наложен в съдебната практика, а именно, че при съвпадение на дела пред различни инстанции, се пропуска това, което е в по-долна инстанция и се осигурява процесуална защита в заседанието, което в по-горна инстанция, особено когато се касае за въззивно дело. Отново се сочи, че това не е регламентирана правна норма, а е наложено като коректно поведение в процесуалните действия на страните.

Ето защо, поради всички тези причини съдът счита, че не следва да уважава поредната молба за отлагане на делото и няма процесуални пречки да се даде ход на делото. Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

АДВ.В.: Уважаеми колеги, обръщам се към Вас. Считам, че всичко това, което говорите на момента и определението, което постановихте, е в категорично процесуално нарушение на закона. Налице са очевидни факти, доказателства, че адв.В. е ангажирана в друг съдебен процес. Уважаемият съд сам изрази, че никъде не е регламентирано кое дело е с някакво предимство.

Няма такова предимство. От значение е единствено кога получаваме съобщението. Призовката за явяване на адв.В. в СфРС е от 04.03.2026г., призовката за явяване в настоящото съдебно заседание е получена на 10.03.2026г. На 11.03.2026г. е подала молбата. Имало е достатъчно време да бъде осъществена телефонна връзка, за да бъде разрешен този въпрос. Това не е каприз, разберете колеги, това не е наша прищявка. Когато сме ангажирани в различни места, няма как да реагираме по друг начин. Можело е да бъде решен проблема с едно телефонно обаждане. Секретарите могат да го направят, деловодството също. Наистина не разбирам. Разбирам, че има много отлагания, но те са поради някакви факти, поради някакви пречки, които не 3 сме могли да преодолеем. Затова Ви моля да отмените определението, с което дадохте ход на делото и да постановите друго определение, с което да отложите това съдебно заседание.

Съдът счита, че няма основание да промени становището си относно искането за отлагане на делото на адв.В. като добавя само това, че тези многократни отлагания на делото навяват на мисълта, че се извършва злоупотреба с право и се цели шиканиране на процеса. Ето защо съдът ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Докладва жалбата.

С определение № 868 от 22.12.2025г. съдът е направил проекто-доклад по делото и го е насрочил.

АДВ.Д.: Запознах се с определението, нямам възражения по доклада.

Поддържам депозирания писмен отговор.

АДВ.В.: Намирам, че определението не е отговорило на доказателствените искания на жалбата. Адв.В. с въззивната жалба е направила доказателствено искане да бъде представен отговор от българското консулство в Лондон, касаещ мораториума за издаване на английски визи. Тя ще го представи, но не знам дали е получен този отговор. Това само адв.В. може да каже. Тя е направила доказателствено искане, а на това доказателствено искане не е отговорено с определението, за което говорим.

АДВ.Д.: Мисля, че беше отговорено на това искане. Не знам по кое производство, но съдът беше отговорил, че дори и с въззивната жалба не е представено това доказателство. Но в тази молба, която прочетох много набързо, беше застъпено становище, че има такова, представено още през 2024г.

Съдът отговори на искането в мотивите на определение № 868 от 22.12.2025г. В мотивите е записано, че такова доказателство не може да бъде прието на този етап, защото не е представено. Евентуално, ако беше представено, щяхме да го коментираме.

Що се отнася до това доказателство, още със съдебно удостоверение от 4

15.11.2024г. на адв.В. и нейната подзащитна е дадена възможност да се снабдят с това доказателство. Отново изтича повече от година, в която да се чака това доказателство и тъй като същото не е представено, няма как да бъде прието в днешното съдебно заседание.

АДВ.В.: Извинявайте, г-жо Съдия, но в определението е записано, че не е представено съдебното удостоверение, а съдебното удостоверение се намира в кориците на делото. Погледнете, моля Ви, в определението какво е записано – стр. 1, първи абзац, последно изречение: „Такова удостоверение, обаче, не е приложено към жалбата“.

Съдът уточнява на адв.В., че става въпрос за удостоверение от Посолството на Р.България в Лондон, като за представянето на такова е дадена възможност на страната преди година и половина още от районния съд.

АДВ.Д.: Поддържам искането за експертиза, тъй като тази експертиза беше оспорена от нас още в първоинстанционното производство с мотиви, които подробно сме описали. Само два фрапиращи факта ще посоча, а именно, образците, които е използвал вещото лице, са му били изпратени по пощата. Това е първият фрапиращ факт за оспорването на нашата експертиза.

Не искам да квалифицирам компетентността на вещите лица, затова само фактите ще изложа. Вторият фрапиращ факт е, че вещото лице заяви, че е ползвало образци от регистрацията на фирмата в Търговския регистър. Тази фирма никога не е била регистрирана в ТР, именно поради което и е прекратена същата фирма.

АДВ.В.: Считам, че искането е неоснователно.

Съдът също счита, че искането е неоснователно. Пред районния съд са направени две експертизи – единична и тройна. Процесуалните възможности на ГПК са използвани за проверка верността на констатациите на първата експертиза. Съдът счита, че по-нататъшни експертизи по този въпрос не са необходими, тъй като е направена двойна проверка на фактите, които касаят тази експертиза. По тези съображения следва да бъде отхвърлено и това искане. Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Отхвърля искането за прилагане по делото на удостоверение от Посолството на Р.България в Лондон, тъй като такова не е приложено към въззивната жалба.

5

Отхвърля искането за нова тройна и петорна експертиза, аналогични на изготвените в районния съд, тъй като не е необходима отново проверка на фактите по въпросите, които са поставени в тази експертиза.

Съдът запитва страните имат ли други искания.

АДВ.В.: Моля да преосмислите становището си по въпроса за допустимостта на нови доказателства в настоящия процес, тъй като действително искането за допускане на удостоверение от Посолството на Р.България в Лондон беше допуснато от районния съд и то е относимо и необходимо за правилното решаване на настоящия спор. Аз нямам яснота дали адв.В. разполага с такова удостоверение. Твърдя, че е имало мораториум във въпросния процес за издаване на български визи за Лондон и този факт искаме да докажем в настоящия процес. Моят доверител е категоричен, че в този период фирмата въобще не е работила, защото визите са били забранени, имало е мораториум. Моля да допуснете това доказателствено искане, да отложите процеса и да дадете възможност на адв.В. да си представи доказателството в следващото съдебно заседание.

АДВ.Д.: Тъй като очаквах, че нещо ще представят, си направих труда да проверя в Гугъл. В Гугъл, във вестник „Дневник“, това е публикация в медия, която би следвало да се кредитира в съда, съдът също би могъл да провери.