Решение № 107 от 13.02.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 107 гр. Бургас, 13.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТОДОР Д. МИТЕВ при участието на секретаря ДИЛЯНА ИВ. БОДУРОВА като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно наказателно дело № 20252120204252 по описа за 2025 година

., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод жалба на В. Н. Л. с ЕГН: **********, чрез адв. Г. С. от АК-Пловдив, срещу Наказателно постановление № 25-0346-000243/11.08.2025г., издадено от Началник РУ към ОДМВР-Бургас, РУ-Созопол, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 103 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 100 лева/51,13 евро и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 2 месеца.

С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с адв. С., който поддържа жалбата.

Административнонаказващият орган, надлежно призован, не се представлява.

Съдът след като се запозна с материалите по делото и становищата на страните, приема, че жалбата е подадена в рамките на срока за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН. Видно от разписката НП е връчено на жалбоподателя на 20.11.2025г., а жалбата е входирана директно в съда на 02.12.2025г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

На 13.07.2025 г., около 16:00 часа, на ВП II-99 до бензиностанция „Петрол“ в посока гр. Приморско, полицейски служители от РУ-Созопол, сред които и св. В. Х., били на установъчен пункт. Св. Х. и нейният колега били извън служебния автомобил, като решили 1 да спрат за проверка приближаващ към тях автомобил, който се движел в посока гр.

Приморско, като и двамата подали ясен сигнал със стоп-палка по образец и посочили с ръка към автомобила. Автомобилът марка „Тойота Корола“ с рег. № * бил управляван от жалбоподателката В. Л., като с нея на дясна седалка пътувал и брат й- св. *. И двамата възприели подадения сигнал за спиране, но Л. продължила движението си в посока гр.

Приморско, при което била последвана от полицейските служители, като впоследствие спряла. Л. заявила, че нямало за какво да спира и затова и не искала да спре. Св. Х. съставила АУАН № 56143/13.07.2025 г. за извършено нарушение по чл. 103 от ЗДвП. Актът бил връчен на жалбоподателя, който го подписал без да посочи възражения.

На 11.08.2025г. било издадено и атакуваното НП, в което била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият орган взел предвид фактите, установени от разследването по случая и решил, че с поведението си Л. е осъществила състава на нарушението по чл. 103, поради което и на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 100 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 2 месеца.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство, като съдът кредитира изцяло показанията на разпитания актосъставител, които са еднопосочни и безпротиворечиви. Тези показания и то в найсъществената част- дали подаденият сигнал е бил възприет от жалбоподателката, се подкрепят и от показанията на св. *, който заяви, че действително са възприели сигнала с неговата сестра. В останалата си част и по-точно по отношение на поведението на Л. по време на проверката, показанията на този свидетел влизат в противоречие с изложеното от актосъставителя. Доколкото * е роднина на жалбоподателката, то може да се приеме, че същият е заинтересовано лице, поради което съдът възприе като правдиви показанията на полицейския служител относно всички обстоятелства.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.

Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателят, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл.84 от ЗАНН във вр.с чл.14 ал.2 от НПК и т.7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е 2 било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН.

Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.

В обобщение, в случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство против него.

Съдът приема за установено по несъмнен начин, че жалбоподателят е осъществил всички признаци на визираното в разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП административно нарушение, съответно не споделя становището, че не е извършил това нарушение виновно или поради недоразумение. Същият не е изпълнил задължението си да спре автомобила след като му е бил подаден сигнал със стоп-палка от полицейския служител. Събраните по делото доказателства установяват, че същият като водач на моторно превозно средство е бил сигнализиран по предвидения от закона ред – със стоппалка, да спре за извършване на полицейска проверка, както и че въпреки този ясно и своевременно подаден сигнал не се е отзовал, а вместо това е продължил движението си, което е наложило полицейските служители да го последват и проверят впоследствие. От показанията на св. * става ясно, че сигналът е бил възприет, като няма каквито и да е основания да се приеме, че от някакви обстоятелства е можело да се заключи, че той не е бил подаден към Л.. Дори и да има някакви съмнения за това към кого е подаден сигнала, то деянието би било извършено при условията на евентуален умисъл, т.е. отново би било съставомерно от субективна страна.

Това деяние, извършено от жалбоподателя, категорично съставлява нарушение по смисъла на Закона за движение по пътищата и е основание за реализиране на административно наказателната му отговорност.

Липсват и обстоятелства, които да сочат на по-ниска степен на обществена опасност от обичайното, поради което случаят да бъде приет за маловажен. По отношение на довода на защитата, че ако Л. бъде санкционирана, това ще навреди на работата й, следва да се посочи, че поначало всяко наказание е свързано с неблагоприятни последици за наказаното лице, които могат да се отразят и в личната му сфера. Именно в това се проявява предупредителната функция на наказанията по отношение на гражданите, като последните, под угрозата правната и личната им сфера да бъдат засегнати, следва да съобразяват своето поведение със законовите изисквания.

Правилно приложената санкционна разпоредба на чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП предвижда в редакцията си към момента на извършване на нарушението, че се налага наказание глоба в размер от 50 до 200 лева и лишаване от право да се управлява МПС за срок от 1 до 6 месеца на водач, който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението.

Съдът намира, че размерът на двете наказания е бил правилно определен от АНО под средния размер, с оглед обществената опасност на нарушението и нарушителя. Като единствено смекчаващо обстоятелство може да се приеме липсата на данни за други 3 нарушения по ЗДвП. Следва обаче да се отчете и поведението на жалбоподателката по време на проверката, като вече бе посочено, че съдът изцяло кредитира показанията на актосъставителя, който посочи, че след като са спрели жалбоподателката, същата е заявила, че нямало за какво да спира и не искала да спре, което сочи на неприемлива форма на пренебрежение към органите на реда и в цялост към установения правен ред. Ето защо настоящият състав намира, че не са налице основания наказанията да бъдат намалени до минималните размери.

В обобщение, обжалваното постановление е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди изцяло.

Така мотивиран, Бургаският районен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 25-0346-000243/11.08.2025г., издадено от Началник РУ към ОДМВР-Бургас, РУ-Созопол, с което на В. Н. Л. с ЕГН:

********** за нарушение на чл. 103 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 100 лева/51,13 евро и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 2 месеца.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

4