Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1157 от 07.08.2026, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 3625/2026
Вид
Решение № 1157
Подписан
07.08.2026
В сила
16.09.2026
Състав
Зорница Николова Тухчиева - Вангелова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1157 гр. Пловдив, 07.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Зорница Н. Тухчиева - Вангелова при участието на секретаря Кристиана Г. Райчева като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева - Вангелова Административно наказателно дело № 20265330203625 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 26-0273-000293/ 03.06.2026 г., издадено от Началник РУ в ОД на МВР – Пловдив, РУ Хисар, с което на Р.

Ц. Г. на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП е наложена глоба в размер на 255.65 евро и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение по чл.140, ал. 1 от ЗДвП .

С жалбата и в съдебно заседание, жалбоподателят, действащ чрез пълномощника си – адв. Н. навежда конкретни възражения за незаконосъобразност на НП и моли за неговата отмяна. Претендира присъждане на разноски.

Въззиваемата страна ангажира със съпроводителното писмо становище за неоснователност на жалбата. Моли за потвърждаване на НП. Релевира възражение за прекомерност.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество. Разгледана по същество същата е основателна. Съображенията за този извод са следните:

По делото не се спори, че на 18.03.2026 г. около 11,24 часа, в гр. Пловдив на бул. „Шести септември“ срещу номер 221, с посока на движение изток, жалбоподателят е управлявал автобус Сетра С 315 ГТ ХД марка, чужда собственост, с рег. № ***, като към момента на проверката МПС нямало 1 сключена валидна застраховка гражданска отговорност на автомобилистите.

Освен, че са безспорни, тези факти се установяват по несъмнен начин от цялата събрана по делото доказателствена съвкупност, включваща показанията на актосъставителя, както и събраните в хода на съдебното следствие писмени доказателства и приобщените такива като приложени към АНП. Посочените доказателствени източници са еднопосочни поради което и съдът ги кредитира в цялост и базира фактическите си изводи въз основа на тях.

Освен това, от приложените по делото по служебна инициатива на съда справки от гаранционен фонд е видно, че:

-автобусът е имал застрахователно покритие по задължителна застраховка гражданска отговорност на автомобилистите за периода от 18.09.2025 г.- до 02.01.2026 г.;

-за периода от 03.01.2026г. до 05.03.2026г., 01,01 ч. автомобилът не е имал застрахователно покритие по валидна застраховка гражданска отговорност на автомобилистите;

-застрахователното покритие е подновено ден след извършената на 04.03.2026г. полицейска проверка

При така установените факти не подлежи на съмнение, че принципно за посочения автомобил са били налице основанията по чл. 143, ал.10 ЗДвП за служебно прекратяване на регистрацията му.

Спорни при това положение се явяват обстоятелствата:

- била ли е извършена надлежна служебна дерегистрация на процесното МПС по реда на чл. 143, ал.10 ЗДвП към дата 03.02.2026 г.,06,44 часа;

- съставомерно ли е безспорно установеното управление към 04.03.2026 г., 14,38 часа на процесното МПС от обективна и субективна страна като нарушение по чл. 140, ал.1 ЗДвП.

Според чл. 143, ал. 10 ЗДвП в редакцията преди измененията в ЗДвП бр.

64 от 2025 г., в сила от 07.09.2025 г.: „Служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, и се уведомява собственикът на пътното превозно средство.“ По аргумент от чл. 143, ал.9 ЗДвП в приложимата редакция, преди 07.09.2025 г. служебната дерегистрация по чл. 143, ал.10 ЗДвП се извършваше с отбелязване в автоматизираната информационна система на КАТ /АИСКАТ/.

За отменената редакция на Наредбата важаха задължителните разрешения на Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023 г. по тълк. д. № 3/2022 г. на Върховен касационен съд и Върховен административен съд, според които:

„Уведомяването на собственика за служебно прекратената 2 регистрация има значение както за възможността по желание да възстанови регистрацията на моторното превозно средство, така и за узнаването на служебното прекратяване на регистрацията.

Уведомяването на собственика на моторно превозно средство за служебно прекратената регистрация не е елемент от фактическия състав на прекратяването на регистрацията, а е последващо, но има пряко отношение към субективния елемент на административното нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, защото законът е възложил на административния орган задължението да уведоми собственика за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство.

Прекратяването на регистрацията не настъпва по силата на закона при непредставяне на доказателства за сключена застраховка „Гражданска отговорност“, а се извършва след автоматизирано уведомление от Гаранционния фонд по чл. 24 от Наредба № 54 от 30.12.2016 г. за регистрите на Гаранционния фонд за обмена и защитата на информацията и за издаването и отчитането на задължителните застраховки по чл. 461, т. 1 и 2 от Кодекса за застраховането. Собственикът на моторно превозно средство обективно няма как да знае кога точно е била прекратена служебно регистрацията на моторното превозно средство. Знанието за точната дата на дерегистрация е от значение за субективната съставомерност на деянието. Обратното би довело до отговорност въз основа на предположение за знание. Едва след момента на узнаването на факта на прекратяването на регистрацията собственикът е длъжен да съобрази поведението си с дерегистрация на моторното превозно средство и с породените от нея правни последици.

Действително собственикът на моторно превозно средство е длъжен да знае, че за моторното превозно средство няма валидна застраховка „Гражданска отговорност", което води и до служебно прекратяване на регистрацията на моторното превозно средство, и незнанието на закона не е обстоятелство, изключващо административно наказателната отговорност. Но в случая се касае за незнание на факт от обективната действителност - за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, тоест на фактическо обстоятелство, което принадлежи към състава на административното нарушение по чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП.

Това незнание се явява резултат от неизпълнено административно задължение по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП за уведомяване на собственика на моторно превозно средство за служебно прекратената регистрация на автомобила, поради което липсва както умисъл, така и небрежност незнанието на фактическото обстоятелство не се дължи на непредпазливост. Не е налице публично достъпен регистър, в който да се извърши справка за служебно прекратената регистрация…“ След посоченото тълкувателно постановление и за преодоляване на последиците от него в чл. 143 ЗДвП са извършени с ДВ бр. 64 от 2025 г., в сила 3 от 07.09.2025 г. нарочни законодателни промени, по силата на които:

-задължението за изпращане на уведомление до собственика по смисъла на чл. 143, ал.10 ЗДвП е отпаднало;

-за сметка на това, за да се отговори на посоченото в тълкувателното постановление положение, че „…Не е налице публично достъпен регистър, в който да се извърши справка за служебно прекратената регистрация…“ с оглед извеждане на субективната страна, с новата редакция на чл. 143 ЗДвП изрично е предвидено, че служебната дерегистрация вече не настъпва с отбелязване в АИС-КАТ, а с отбелязване в Националния регистър на пътните превозни средства.

Че това е така е видно от новата редакция на чл. 143, ал.9 ЗДвП:

„Служебно прекратяване на регистрацията на регистрирано пътно превозно средство се извършва с отбелязване в Националния регистър на пътните превозни средства:

- при уведомление от компетентен орган на друга държава за регистрация на пътни превозни средства;

- при унищожаване, конфискуване или отнемане в полза на държавата на превозно средство, или изоставено в полза на държавата превозно средство;

-в предвидените в закон случаи;

-при уведомяване от службите за контрол по чл. 167, ал. 2, т. 3 ЗДвП;

-при установяване, че пътното превозно средство е регистрирано с подправен, заличен или повреден идентификационен номер.“ Служебната дерегистрация по чл. 143, ал.10 от ЗДвП се явява именно такъв предвиден в закон случай, доколкото за разлика от чл. 143, ал.15 ЗДвП в нея не е предвиден нарочен ред за извършване. Още повече, че всъщност съгласно новите редакции на чл. 143, ал.15 и чл. 143, ал.18 ЗДвП служебната дерегистрация в тези специфични хипотези отново следва да се извърши чрез вписване в Националния регистър на пътните превозни средства.

Налага се следният извод:

- вписването в Националния регистър на пътните превозни средства има конститутивно действие, като това следва по един недвусмислен начин от използвания израз: „…Служебно прекратяване на регистрацията на регистрирано пътно превозно средство се извършва с отбелязване в Националния регистър на пътните превозни средства…“. В този смисъл, за да е налице валидно прекратяване на регистрацията съгласно актуалната редакция на нормата вече следва да е осъществено вписване не в АИС-КАТ, а именно в Националния регистър на пътните превозни средства;

-конкретно за хипотезата на чл. 143, ал.10 от ЗДвП вписването в Националния регистър има значение и за субективната страна, доколкото замества уведомлението по старата редакция на чл. 143, ал.10 ЗДвП, което пък по силата на цитираното тълкувателно постановление е било необходимо, 4 защото дерегистрация по чл. 143, ал.10 ЗДвП не настъпва със самия факт на изтичане на застрахователното покритие, а е необходимо и уведомление от Гаранционен фонд до органите на МВР, като при липса на уведомление и липса на публичен регистър водачът няма как да знае кога Гаранционен фонд е изпълнил задължението си да уведоми КАТ, респективно от кога е настъпила служебната дерегистрация.

Пренесени на плоскостта на конкретните факти по делото горните принципни съображения водят на следните изводи:

Застрахователното покритие на процесния автомобил е изтекло на 02.01.2026г., тоест след измененията в ЗДвП, тоест приложима към него е новата редакция на чл. 143 ЗДвП, изискваща служебното прекратяване на регистрацията да стане с вписване в Националния регистър на пътните превозни средства, а не с вписване в АИС-КАТ.

Същевременно при извършена служебна справка се установява, че Националния регистър на пътните превозни средства все още не функционира, като от приложените доказателства по преписката, включително и изискани по служебна инициатива на съда, се установява, че в процесния случай служебното прекратяване на регистрацията е извършено чрез вписване в автоматизираната информационна система на КАТ /АИСКАТ/, а не в несъществуващия към този момент Националния регистър на пътните превозни средства.

Посоченото налага извод, че надлежно служебно прекратяване на регистрацията на процесния автомобил не е извършено, респективно към датата на проверката автомобилът не е притежавал качеството на такъв, който не е регистриран по надлежния ред и деянието е несъставомерно от обективна страна.

В тази връзка следва да се посочи, че служебното прекратяване на регистрацията е тежка санкционна последица, като от общия принцип за законоустановеност на нарушенията и наказанията следва, че начинът на нейното извършване е императивен и няма как чрез разширително тълкуване да се приеме, че освен чрез вписване в Националния регистър на пътните превозни средства, тя може да се извършва и чрез вписване в АИС-КАТ, както е било по отменената редакция на нормата.

От друга страна при липсата на функциониращ публичен регистър, в който жалбоподателят да провери дали МПС е с действаща регистрация и при липса на връчено уведомление на собственика, по силата на посоченото тълкувателно постановление на ВКС и ВАС деянието е несъставомерно и от субективна страна.

По изложените съображения НП следва да се отмени.