Решение № 4261 от 12.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4261 гр. София, 12.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА при участието на секретаря КАЛИНА Д. АОВА като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело № 20221110127404 по описа за 2022 година

Производството е образувано по предявени от ........... срещу А. И.а С. осъдителни искове с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 234, ал.3, т.1 и т.2 КТ за сумата от 16872,56 лева, представляваща дължима на основание чл. 5.3 от Договор за квалификация от 07.02.2019г. неустойка, ведно със законната лихва от 26.05.2022г. до окончателно изплащане на вземането; с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД за сумата от 3805,71 лева, представляваща лихва за забава върху неустойката за периода 07.03.2020г. до 25.05.2022г.; с правно основание чл. 220, ал.1 КТ за сумата от 4009,74 лева, представляваща обезщетение за неспазен срок на предизвестие, ведно със законната лихва от 26.05.2022г. до окончателно изплащане на вземането; с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД за сумата от 904,42 лева, представляваща лихва за забава върху обезщетението за неспазен срок на предизвестие за периода 07.03.2020г. до 25.05.2022г.

В условията на евентуалност са предявени осъдителни искове с правно основание чл.

79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 82 ЗЗД за сумата от 11734,98 лева - обезщетение за неизпълнен договор за квалификация, представляващи реално направени разходи за обучение от ищеца по придобитата квалификация „...........“, ведно със законната лихва от 26.05.2022г. до окончателно изплащане на вземането; с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД за сумата от 2646,90 лева, представляваща лихва за забава върху разходите за обучение; с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 82 ЗЗД за сумата от 5036,36 лева-обезщетение за неизпълнен договор за квалификация, представляващо изплатени стипендии, ведно със законната лихва от 26.05.2022г. до окончателно изплащане на вземането; с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД за сумата от 1135,97 лева, представляваща лихва за забава върху изплатените стипендии; с правно основание чл. 220, ал.1 КТ за сумата от 4009,74 лева, представляваща обезщетение за неспазен срок на предизвестие, ведно със законната лихва от 26.05.2022г. до окончателно изплащане на вземането; с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД за сумата от 904,42 лева, представляваща лихва за забава върху обезщетението за неспазен срок на предизвестие за периода 07.03.2020г. до 25.05.2022г.

В исковата молба се твърди, че между страните са съществували две договорни правоотношения, като едното по договор за квалификация от 07.02.2019г., по силата на който ответникът се е задължил да завърши обучение при ищеца за придобиване на 1 квалификация. Обучението е с времетраене 27 седмици за периода от 11.02.2019г. до 19.08.2019г., като на 23.08.2019г. на ответника е издаден сертификат за придобита квалификация. Съгласно условията на договора след завършване на обучението ответникът следва да остане на работа при ищеца за срок от 3,5 години (три години и шест месеца), считано от датата на подписване на трудовия договор. Ищецът сочи, че такъв е подписан на 09.08.2019г., в сила от 19.08.2019 г. За гарантиране на това условие е предвидена неустойка по чл. 5.3 от договора за квалификация в размер на 20 000 лева. В исковата молба се поддържа, че едностранно и без да спази срока на предизвестие ответникът е прекратил договора като изпратил нотариална покана на 06.03.2020г., с което не е спазено условието да остане на работа при ищеца за срок от 3,5 години, което води и до дължимостта на горепосочената неустойка. Излага доводи, че не е налице „съществено неизпълнение“ на задълженията на ищеца като работодател, както и че е спазвал уговорените задължения в договора за квалификация и в трудовия договор. Моли съда да уважи предявените искове. В условията на евентуалност предявява искове за реално направени разходи и заплатени стипендии на ответника във връзка с договора за квалификация. Претендира присъждането на разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор, с който оспорва предявените искове. Сочи, че правомерно е упражнил правото си по чл. 327, ал.1, т.3 от КТ, като в случая чл. 5.3 от договора за квалификация не следва да бъде приложена. Поддържа, че договорът за квалификация е нищожен, за което сочи подробни аргументи за допуснати нарушения на чл. 26, ал.1 и ал.2 ЗЗД. Сочи нищожност и на клаузата на чл. 5.3 от договора за неустойка, както и че неустойката е прекомерна. Навежда доводи за допуснати от ищеца нарушения за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, както и възлагане на различни трудови функции, несъответстващи на длъжността и компетенциите на ответника[1]нарушение на чл. 120 КТ. Не е спазено задължението да пази достойнството на служителя – нарушение на чл. 127, ал.2 КТ, и да осигурява подходящи условия за поддържане и повишаване на професионалната квалификация-нарушение на чл. 228а от КТ.

Твърди и че работодателят не е осигурил работата, която е опредЕ. при възникване на трудовото правоотношение-нарушение на чл. 127, ал.1, т.1 КТ. Сочи, че е претърпял трудова злополука, както и че е бил задължаван да изпълнява нискоквалифицирани и неспециализирани задачи, невключени в длъжностната му характеристика. Посочва, че са допуснати нарушения във връзка със сумирането на работното време и фактическо въвеждане на ненормиран работен ден-нарушение на чл. 142, ал.3 КТ, и излага аргументи за злоупотреба с право, както и допуснати нарушения на закона във връзка със сумираното изчисляване. Твърди нарушения във връзка с полагането, отчитането и заплащането на извънреден труд. Релевира възражение за изтекла погасителна давност за оспорване законосъобразността на прекратяването на трудовоправната връзка. Навежда, че проведеното обучение е негодно да послужи за бъдеща сертификация и за повишаване квалификацията или придобиване на нова. Оспорва исковете в условията на евентуалност, както и иска за обезщетение за неспазено предизвестие. Моли съда да отхвърли исковете.

Претендира разноски, по представен списък по чл. 80 ГПК.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

С доклада по делото е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че между страните са сключени трудов договор и договор за квалификация.

Видно от приобщения договор за квалификация от 07.02.2019 г. обучаваният в лицето на А.

И. С. е заявил желание да повиши професионалната си квалификация като премине успешно Курс .......... за нуждите на „..........“. Ищецът в качеството си на работодател е поел задължение да организира, финансира и проведе Курс за ...... за нуждите на „..........“ съвместно с „........“ по начина и при условията, посочени в договора. Задължение на работодателя е да заплати разходите за обучението в размер на 10000,00 лева, освен ако в хода на обучението не се наложи извършването и на други разходи, както и да осигури 2 средства за издръжка на обучаемия – стипендия в брутен размер от 800 лева месечно.

Съгласно клаузата на 1.3 в договора обучаваният се задължава след успешно приключване на обучението да постъпи на работа при работодателя на длъжност „......“ за срок не по – малък от 3 години и 6 месеца, считано от подписването на трудовия договор. Страните са договорили заплащане на неустойка в размер на 20000,00 лева в случай, че обучаемият едностранно прекрати сключения трудов договор без да е налице съществено неизпълнение от страна на работодателя или ако бъде прекратен преди изтичане на 3 години и 6 месеца от датата на подписване на трудовия договор поради причина за която пряко или косвено обучаемият отговаря като е прието неустойката да се дължи пропорционално на неспазения срок от 3 години и 6 месеца.

Страните не спорят и че ответникът е приключил успешно обучението си в срока за това, за което му е издадено Удостоверение от „........“ за преминат курс “.......” 11.02.2019 – 19.08.2019 г. , както и Сертификат за обучение за „Стандарт – ........ от 23.08.2019 г., Сертификат за обучение за „...........“ от 23.08.2019 г., Сертификат за обучение за „Курс по .........“ от 23.08.2019 г.

Страните са сключили трудов договор №1881/09.08.2019 г., връчен на служителя ведно с длъжностна характеристика и Правилник за вътрешния трудов ред на .......... ООД.

Съгласно договора служителят ще изпълнява длъжността „...... – входящо ниво“, код по НКПД 31553001 при пълно работно време от 8 часа и работна седмица с продължителност 40 часа. Договорено е, че при необходимост работодателят може да въвежда график на работа с продължителност на работна смяна до 12 часа и сумарно изчисляване на работното време за определен период, които се определят със заповед на работодателя и в Правилника за вътрешния трудов ред. Според чл. 4, ал. 6 от договора служителят се съгласява да поеме задължението да бъде на разположение на работодателя в гр. София, извън територията на предприятието, с готовност да осъществи при необходимост трудовата си функция съгласно утвърждаван от работодателя месечен график на времето на разположение и дежурство на работниците при спазване на всички ограничения, предвидени в Наредба №2 за реда за установяване задължение за дежурство или за разположение на работодателя.

Видно от приобщената длъжностна характеристика за длъжността „...... – входящо ниво“, подписана от ответника, основната работа на служителя е извършване на всякакви механични и електртически рутинни и нерутинни задачи по поддръжка на .......а, както и модификационни работи под наблюдение на ...... ниво 1и/или ниво 2, и/или тим лидер.

С нотариална покана, връчена на ищеца на 06.03.2020 г. А. С. е прекратил едностранно трудовото правоотношение на основание чл. 327, ал. 1, т. 3 КТ поради неизплащане на трудови възнаграждения за извънреден труд и неизпълнение на задължения на работодателя, уговорени в трудовия договор и установени с трудовото законодателство, касаещи сумарното изчисляване на работното време и изготвянето на работните графици, полагането, отчитането и заплащането на извънредния труд, осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, възлагане на различни от договорените трудови функции, осигуряване на минималните закоустановени почивки, зачитане достойнството на служителя и др. Работодателят е издал Заповед №54/06.03.2020 г. за прекратяване на трудовото правоотношение, вписвайки че не е налице валидно правно основание за това.

Като доказателства по делото са приети заповеди за установяване на сумирано изчисляване на работното време с период на отчитане шест месеца за периода 23.01.2019 – 22.07.2019 г. , 23.07.2019 г. – 22.01.2020 г., 23.01.2020 г. – 22.07.2020 г., и за периода 23.07.2020 г. – 22.01.2021 г. Сумарното изчисляване на работното време е установено и за отдела и длъжността на ответника – „......“

За установяване релевантни по делото факти като писмени доказателства са приети, представените от страните Правилник за вътрешния трудов ред на ..........., Правилник за организация на работната заплата, Процедура за реда и условията за регистрация и отчитане на работното време на служителите в „..........“, Наръчник на служителите на ..........., Ръководство относно мерките за безопасност, Инструкция на ........... за получаване и използване на лични предпазни средства, специално работно облекло и работно облекло от 3

02.11.2022 г., Оторизация на персонала, извършващ базово техническо обслужване¸ издание №4 от 05.08.2015 г. , Писма до „Инспекцията по труда“ от 23.01.2020 г. и от 22.01.2021 г. с приложени книги за извънреден труд за 2019 г. и 2020 г. Извлечение от САО системата за отработените часове, извадки от отчети за работното време, имейл кореспонденция, фишове за работна заплата на ищеца и др.

По делото е изслушано и прието заключение на авиационно – техническа експертиза, според което обучение за придобиване на свидетелства за правоспособност, квалификационни курсове и/или разрешение към тях се извършва по програми и курсове, одобрени от Главна дирекция „...........“ (......). Индивидуалните програми се изготвят от работодателя или от ......... (.......). Според вещото лице организацията по техническото обслужване на „........“ (......) е провела специализиран курс за обучение на работници по техническо обслужване на въздухоплавателни средства, който не е одобрен от авиационните власти в лицето на ....... Издаденото удостоверение от ...... за .......... със специализация „.........“ не съответства на допълнение III, част 66 от Регламент ЕС 1321/2014., както и че проведеното обучение на ответника не съответства на изискванията на Регламент ЕС 1321/2014г. и Наредба №1 за техническо и практическо обучение на авиационния персонал.