Решение № 275 от 04.03.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 275 гр. Пловдив, 04.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Членове:

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева

Дафина Н. Арабаджиева при участието на секретаря Пенка В. Георгиева като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно гражданско дело № 20225300500273 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на Н. Й. К. ЕГН ********** с адрес с. Ж***, подадена чрез пълномощника по делото адвокат Б.З., срещу Решение № 2332/30.11.2021 г. постановено по гр.д. № 13460 по описа за 2021 г. на Районен съд Пловдив, X граждански състав, с което e ЗАДЪЛЖЕН на осн.чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН да се въздържа от извършване на домашно насилие – психическо и физическо по отношение на молителката Б. П. К. ЕГН **********, ЗАБРАНЕНО е на осн.чл.5, ал.1, т.3 ЗЗДН да приближава на разстояние по-малко от 30 метра, молителката Б. П. К., нейното жилище, месторабота както и местата за социални контакти и отдих, които тя посещава за срок от десет месеца, считано от постановяване на решението, ОСЪДЕН е да заплати глоба в размер на 200 лева и държавна такса в размер на 25 лева, в полза на Държавата, както да заплати на Б. П. К. разноските по делото от 400лв.

В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, и за необоснованост. Оспорват се фактическите твърдения на молителката като неверни и се излага довода за 1 неправилното им възприемане от районния съд като истински и доказани.

Оспорва се осъществяването на акта на домашно насилие и извършването на същия пред децата. Моли да се отмени решението и да се постанови друго решение, с което да се отхвърли молбата.

Със становище, докладвано в съдебното заседание, жалбоподателят поддържа жалбата и моли за нейното уважаване. Иска отмяна на обжалваното решение и постановяването на друго решение, с което да се отхвърли молбата. Моли за присъждането на разноските по делото. Прави възражение за прекомерност на разноските на насрещната страна.

С подадения отговор на жалбата от въззиваемата страна Б. П. К. ЕГН **********, чрез пълномощника адвокат Р.К., жалбата се оспорва като неоснователна и бланкетна. Поддържа се, че районният съд не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, както и че с оглед на събраните доказателства е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт. Моли да се потвърди решението.

В съдебно заседание, въззиваемата страна, чрез пълномощника си адвокат К., поддържа отговора на жалбата. Моли за присъждането на разноските. Представя договор за правна защита и съдействие.

Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение и съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Пред Районен съд – Пловдив се е развило производство по реда на чл.4 и сл. ЗЗДН, образувано по молба за защита от домашно насилие от Б. П. К., ЕГН **********, с настоящ адрес: с.Г***, обл.Пловдив, ул.“****, срещу съпруга й Н. Й. К., ЕГН ********** с адрес с. Ж****. Молителката твърди, че е инициирала производство за развод със съпруга й - ответника през месец май 2021 г. и едновременно с това, заедно с двете им деца Л. Н. К.и и Й. Н. К., напуснали семейното жилище и се преместили в къщата на баща й в село К..

Излага твърдения за деспотичното отношение на съпруга й към нея, както и че същият я е следял след раздялата им. Твърди, че на 03.08.2021г. около 20.00 ч. ответникът пристигнал с лекия си автомобил, в който били и двете деца, пред къщата на баща й в с.К., ул.“***, за да вземе GSМ на детето Л. и 100 лева, които детето си е спестило. Слезнал от колата, след което я заключил, за да не може майката да говори с децата. Ответникът се насочил към ищцата и проявил вербална и физическа агресия, представляваща блъскане с дланите на двете ръце по раменете й с виковете „ти не можеш да си им майка“, „ти си боклук и боклук ще си останеш“ и „***“. Приближила се 2 до колата и през леко спуснатия прозорец попитала децата дали искат да останат при нея, при което по-малкият син отговорил утвърдително, ответникът му извикал „какво ще правиш при тази ****в тази мизерия“.

Твърди, че гореописаните действия представляват акт на физическо, емоционално и психическо домашно насилие, осъществено спрямо нея от съпруга й, което е породило в нея силен страх и безпокойство за здравето и живота й, поради което подава настоящата молба.

С обжалваното решение съдът е приел, че ответникът е извършил описаните в молбата за защита актове на домашно насилие спрямо молителката. Предвид горното съдът е уважил подадената молба за защита и е наложил мерки за защита на пострадалата по чл.5, ал.1, т.1 и т.3 от ЗЗДН за срок от 10 месеца от датата на постановяване на решението, както и е наложил глоба на ответника в размер на 200 лв. на основание чл.5, ал.4 от ЗЗДН.

При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК съдът намери, че същото е валидно и допустимо и при постановяването му не са били допуснати нарушения на императивни материалноправни норми, които е длъжен да коригира и без да има изрично направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР 1/2013 ОСГТК.

Подадената молба за защита от домашно насилие е процесуално допустима – подадена е от активно легитимирано лице в едномесечния срок по чл.10, ал.1 от ЗЗДН, срещу съответното пасивно легитимирано лице от кръга на посочените в чл.3 ЗЗДН.

Съобразно нормата на чл. 2 ЗЗДН , домашно насилие е всеки акт на физическо, психическо, сексуално насилие, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудително ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено от и спрямо определена категория лица, в която попадат молителят и ответникът. В закона липсва легална дефиниция на понятието „психическо насилие“ и „емоционално насилие“, но като такива могат да бъдат окачествени всички действия, които имат отрицателно или вредно въздействие върху психиката на едно лицепораждат отрицателни за него емоции и/или го принуждават да ги подтиска и да не ги изразява. Актове на психическо и емоционално насилие могат да бъдат вербалното насилие / псуване, обиждане, крещене/, унижаване, предизвикване на страх.

В конкретния случай се твърди осъществяване на физическо, психическо и емоционално насилие, извършено на 03.08.2021г. около 20.00 ч. от ответника по отношение на молителката пред дома на баща й в с.К., ул.“***, като физическото насилие се изразява в блъскане от ответника с дланите на двете си ръце по раменете на молителката, а психическото и емоционалното насилие - вербална агресия с виковете към молителката „ти не можеш да си им майка“ на децата, „ти си боклук и боклук ще си останеш“ и 3

„***“.

Горните обстоятелства съдът намира за доказани предвид представената декларация по чл. 9, ал.3 ЗЗДН , на която законът придава обвързваща съда доказателствена сила, като същата представлява достатъчно доказателство за основателността на подадената молба за защита. Тази декларация обръща доказателствената тежест и следва да бъде оборена от страна на сочения извършител. Следва да се отбележи, че законодателят, въвеждайки доказателствена стойност на тази декларация, е разместил доказателствената тежест в процеса по ЗЗДН, като при наличието на такава, в тежест на сочения извършител се разпределя тежестта да докаже, че не е извършил деянието, съставляващо акт на домашно насилие.

В случая представената декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН съдържа подробно описание на фактическите обстоятелства, които се подкрепят от изслушаните от районния съд показания на св. П. Н. Д.. Последната непосредствено е възприела осъществените актове на домашно насилие, тъй като сочи, че живее във фактическо съжителство с бащата на молителката на адреса в с.К., ул.“*** и е присъствала на срещата между молителката и ответника на 03.08.2021 г. Свидетелката сочи, че е била на пътната врата и тя е извикала молителката да излезе на улицата при пристигането на ответника.

Свидетелката удостоверява, че ответникът слезнал от колата и заключил децата вътре, тръгнал към молителката и агресивно дръпнала нещата на децата от ръцете й, крещейки й, че е боклук, курва, че не й пука за децата.

Според показанията на свидетелката, молителката се запътила към децата в колата, при което ответникът се засилил изведнъж към нея и я е блъснал с двете си ръце по ръменете, крещейки, псувайки и обиждайки я, че не им е майка. След като детето Л. отговорило утвърдително на молителката, че иска да остане при нея, ответникът започнал заплашително да крещи дали детето иска да остане при нея, при тоя боклук, в тази мизерия. Съдът кредитира показанията на свидетелката като преки и непосредствени, логични и последователни, които напълно кореспондират с изложените от молителката обстоятелства в декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН и не се опровергават други доказателства по делото.

Същевременно, при възложената на ответника доказателствена тежест, същият не е ангажирал доказателства за опровергаването на обстоятелствата, изложени в декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН. Ответникът е оспорил изцяло изложените от молителката обстоятелства, но не е ангажирал релевантни доказателства, доколкото се е отказал от допуснатия му свидетел в първата инстанция и се остави без уважение искането за разпита на децата.

Следователно извършеното от ответника оспорване на обстоятелствата, удостоверените с декларацията по чл. 9, ал.3 от ЗЗДН, поддържано във въззивната жалба, остана недоказано по делото.

В аспекта на изложеното се налага извод, че подадената молба за защита правилно е била приета за основателна и за защита на 4 молителката са били предприети мерките по чл.5, ал.1, т.1 и т.3 от ЗЗДН, като срокът им е съобразен с характера и интензивността на упражненото спрямо нея насилие. С оглед извършените от ответника актове на домашно насилие на същия правилно е била наложена и глоба в размер на 200 лв. на основание чл.5, ал.4 от ЗЗДН.

При този изход на правния спор, основателно е искането на въззиваемата страна за присъждането на разноските в производството, които се претендират в размер на 400 лева и направата им се удостоверява от представения договор за правна защита и съдействие. Възражението на жалбоподателя за прекомерност на тези разноски е неоснователно, тъй като същите са в минималния си размер от 400 лева, съгласно чл. 22 на Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

При подаването на въззивната жалба е внесена дължимата държавна такса за въззивното производство, поради което не се налага осъждането на жалбоподателя за нейното заплащане.

Водим от горното, Пловдивският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2332/30.11.2021 г. постановено по гр.д.

№ 13460 по описа за 2021 г. на Районен съд Пловдив, X граждански състав.

ОСЪЖДА Н. Й. К. ЕГН ********** с адрес с. Ж., ул.“**** да заплати на Б. П. К. ЕГН ********** с адрес с. Г****, обл. Пловдив, ул. **** сумата 400лв./четиристотин лева/, представляваща разноски за въззивното производство.

Решението е окончателно и неподлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5