Определение № 993 от 04.10.2024, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 993 гр. София, 03.10.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Румяна Илиева

Членове:

Калинка Георгиева

Иванка Шкодрова като разгледа докладваното от Румяна Илиева Въззивно частно наказателно дело № 20241000601242 по описа за 2024 година

Производството е въззивно, по реда на чл. 411б, ал. 3, изр. второ НПК.

Образувано е по жалба на лицето, направило съобщението по чл. 209 НПК, Г. В. К., срещу определение от 08.08.2024 г. по чнд № 4447/24 г. СГС. С посочения по-горе съдебен акт е потвърдено постановление от 02.07. 2024 г. на прокурор при Върховна прокуратура, изпълняващ функциите на прокурор за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор или от заместник на главния прокурор, за отказ за образуване на досъдебно производство и прекратяване на прокурорска преписка № 3/2023 г. на Върховна прокуратура. В жалбата се изразява недоволство, че в хода на проверката властите не са намерили лицето Р. Л. Л. в Украйна, както и руския гражданин Д. Ю. А., които искали да дадат показания „срещу лицето С.“ чрез видеовръзка. Моли за отмяна на определението на СГС.

Върховна прокуратура, след изпълнение на процедурата по чл. 342, ал. 2 НПК, не прави възражение срещу подадената жалба.

Апелативен съд - София преценява жалбата за допустима, като подадена в преклузивния 7-дневен срок по чл. 411б, ал. 3 НПК, от активно легитимирана страна и срещу акт, по отношение на който в процесуалния закон изрично е предвидено, че подлежи на въззивна проверка.

Апелативен съд - София, като се запозна с наведените в жалбата оплаквания и събраните по преписката писмени данни и след като извърши проверка служебно и изцяло на правилността на обжалваното определение, намира жалбата срещу определение от 08.08.2024 г. по чнд № 4447/24 г. СГС за неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение, а първостепенният съдебен акт, като постановен при правилно тълкуване и прилагане на закона – потвърден. Съображенията за това са следните:

Въззивният съд приема за правилен и законосъобразен постановения от 1

СГС правен извод за неналичие на втората, разписана в условията на кумулативност, законова предпоставка по чл. 211, ал. 1, вр. чл. 207, ал. 1 НПК за образуване на досъдебно производство, а именно – достатъчни данни, от които може да се направи основателно предположение, че е извършено престъпление. Така формираната констатация е обоснована, тъй като е изградена след внимателна, задълбочена и пълна оценка както на данните, наведени в сигналите на сезиращото лице, така също и на данните, събрани от полицейските органи в хода на възложената им проверка по реда на чл. 145 ЗСВ от прокурора за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор или от негов заместник. Установените от СГС фактически положения въззивният съд възприема изцяло.

На първо място, произтичаща от съдържанието на съобщенията на Г. В.

К. с твърдения за извършени престъпления от и.ф. главен прокурор Б. С., е специалната компетентност по глава тридесет и първа „а“ НПК на прокурора за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор или от негов заместник.

На второ място, правилно установените факти обосновават следните констатации от фактическо естество:

Подалото съобщенията /от 25.10.2023 г. до СГП и от 08.06.2023 г. до ВП, чието движение коректно и детайлно е описано в проверяваното определение/ лице Г. В. К. е подсъдим по нохд № 4680816 г. СГС. Считано от 25.07.2016 г. и към настоящия момент се намира в Затвора София. За периода 2019-2020 г. защитник на К. по пълномощие била адв. А. Н.. В хода на установените доверителни отношения К. запознал адв. А. Н. с Р. Л.. По отношение на последния адв. А. Н. изготвила молба за условно предсрочно освобождаване, както и молба до ВКП за изтърпяване на наказанието му в Република Украйна.

Във връзка с поетата защита на К. и на Л. адв. А. Н. не е осъществявала служебен контакт, нито личен такъв, с и.ф. главен прокурор Б. С. за оказване на неправомерно съдействеие, за какъвто контакт и не била молена от К..

Соченото от Г. К. лице, чиито права той твърди да са нарушени от издадена устна заповед на и. ф. главен прокурор Б. С., а именно – Р. Л. Л., гражданин на Украйна, постъпил в Затвора, София на 27.08.2016 г. за изтърпяване на наказание по нохд № 2948/17 г. СГС в размер на 10 години лишаване от свобода за престъпление по чл. 116, ал. 1 НК. На 30.05.2023 г. бил освободен условно предсрочно от изтърпяване на остатъка от наказанието му в размер на 2 г., 4 м., 7 дни.

Със заповед № 1984 от 30.05.2023 г. на директор на дирекция „Миграция“ МВР, издадена на основание чл. 42з, ал. 1, т. 1 и ал. 3, вр. чл. 10, ал. 1, т. 6 от Закона за чужденците в Република България, на Р. Л. била наложена принудителна административна мярка „Забрана за влизане и пребиваване на територията на държавите членки на Европейския съюз“ за срок от една година, валидна само по отношение на влизането и пребиваването на територията на Република България спрямо чужденеца.

Със заповед № 1985/30.05.2023 г. на директор на дирекция „Миграция“ МВР, издадена на основание чл. 44, ал. 1 и чл. 42, ал. 1, т. 1 от Закона за 2 чужденците и предвид факта, че лицето е осъдено за извършено умишлено престъпление на територията на Република България и неговото присъствие в страната създава сериозна заплаха за обществения ред, на Р. Л. била наложена принудителна административна мярка „Експулсиране“, която да се изпълни до страната на произход Украйна.

Тъй като Р. Л. нямал разрешен срок за пребиваване в страната, нито подадена молба за предоставяне на закрила, нямало данни същият да разполага със средства за издръжка и задължителни медицински застраховки, със заповед № 5364р-12725 от 30.05.2023 г. на директор на дирекция „Миграция“ МВР бил настанено принудително в Специален дом за временно настаняване на чужденци при дирекция „Миграция“ – МВР, находящ се в гр.

София, кв. „Бусманци“, чийто директор бил Ю. В. Н. и в пълно съответствие с разпоредбите на Правилник за вътрешния ред в специалните домове за временно настаняване на чужденци при дирекция „Миграция“ при Министерство на вътрешните работи.

На 31.05.2023 г. Р. Л. попълнил декларация за доброволно завръщане на територията на Република Украйна.

На 08.06.2023 г. Р. Л. бил съпроводен и предаден на дежурен ГКППАерогара София и напуснал страната с полет № ТК 1030 до Република Молдова в 22.18 ч.

На 19.02.2024 г., в 14.05 ч., в хода на проведената оперативноиздирвателна дейност по пр. пр. № 3/23 г. ВП, служители на ГДБОП-МВР, от служебен номер ***, извършили позвъняване на посочения от заявителя К. телефонен номер на Л. **********. Посоченият мобилен телефонен номер давал сигнал „свободно“. Отговор не бил получен, нито пък обратно позвъняване.

От проведените оперативно-издирвателни и аналитично справочни мероприятия било установено, че соченото от Г. К. лице Д. Ю. А., гражданин на Руска федерация, бил преместен в Софийски централен затвор от следствен арест на „Г.М. Димитров“ 42 на 09.11.2017 г. На 12.06.2020 г., след изменяване на мярката му за неотклонение в „Домашен арест“, бил освободен от затвора.

На 30.03.2022 г., с полет № W64397 напуснал пределите на страната.

Към момента на провеждане на проверката нямало данни за неговото завръщане на територията на Р България.

Въз основа на правилно установените факти СГС е постановил законосъобразния правен извод за липса на достатъчно данни за извършено престъпление от и.ф. главен прокурор Б. С., като законово условие, наред със законния повод, за образуване на досъдебно производство, което обуславя и правилност на постановения аналогичен извод от прокурор за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор или от заместник на главния прокурор, обективирани в постановление от 02.07.2024 г. по прокурорска преписка № 3/2024 г. по описа на Върховна прокуратура.

За да бъде образувано досъдебно производство по реда на НПК, съгласно процесуалната норма на разпоредбата на чл. чл. 211, ал. 1, вр. чл.

207, ал. 1 НПК, е необходимо да са налице достатъчно данни, които да 3 обосноват основателно предположение, че има извършено престъпление.

При така формираната съвкупност от данни, изводими от подадените от лицето К. сигнали, както и от придобитите данни от специфичната извънпроцесуалната дейност на прокурора за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор или от заместник на главния прокурор, уредена в устройствения закон - чл. 145 ЗСВ, не може да се направи основателно предположение за извършено престъпление от и.ф. главен прокурор Б. С.. Ето защо, законосъобразен е подходът на първостепенния съд да потвърди изцяло атакувания прокурорски акт за отказ от образуване на наказателно производство.

Въззивният съд преценява неоснователност на релевираните в жалбата доводи, имплицитно съдържащи упрек за противоправно бездействие на националните правоохранителни органи, за неустановяване местонахождението и непризоваване на сочените от него лица, твърдени да са пострадали от престъпни действия на и. ф. главен прокурор, а именно лицата А. и Л..

Доколкото подадените от заявителя К. сигнали не са съдържали конкретни проверими данни, при първоначално явно съмнителна достатъчност на данните по смисъла на чл. 211, ал. 1, вр. чл. 207, ал. 1 НПК, прокурорът за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор или от заместник на главния прокурор, като ръководещ процеса орган и при упражняване на правомощията си по чл. 145 ЗСВ, реализирал активна предпроцесуална дейност, срокът за приключване на която бил максимално удължен, с цел всестранна проверка дали са налице всички необходими и достатъчни условия за образуване на досъдебно производство. За установяване верността на декларираното от К. и на посочения телефон за връзка с Л., което искане оправдано не е било пренебрегнато, полицейските органи положили дължимите усилия, включително и за установяване на лица в центъра за временно настаняване на чужденци в кв. „Бусманци“, София, за потвърждаване на сведенията на К. за престоя на украинския гражданин Л. на територията на центъра, но данни в тази насока не били събрани. В изпълнение на задачите, възложени с прокурорско постановление по пр. пр. № 3/23 г. по описа на ВП били извършени служебни справки и за чуждия гражданин Д. А., за когото не били налични данни за влизане в РБългария след напускането на 30.03.2022 г., в 18.11 ч.

Извършените оперативноиздирвателни мероприятия били преустановени едва след изчерпване на възможностите за изясняване на твърденията на лицето К. и извършването на всички аналитично-справочни мероприятия, които обективно е могло да бъдат осъществени.

Тъй като тези действия не са попълнили изискването по чл. 211, ал. 1, вр. чл. 207, ал. 1 НПК, правилно са ценени като данни, подкрепящи единствено законния повод, по недостатъчни, за да се стигне до заключението, че твърдяните действия на и.ф. главен прокурор Б. С. съставляват престъпление.

Като е потвърдил прокурорското постановление за отказ от образуване 4 на досъдебно производство, СГС не е нарушил процесуалния закон, поради което атакуваният съдебен акт следва да бъде потвърден.

Така мотивиран и на основание чл. 411 б, ал. 3, изр. 2 НПК, Апелативен съд, София

ОПРЕДЕЛИ:

СГС.

ПОТВЪРЖДАВА определение от 08.08.2024 г. по чнд № 4447/24 г.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5