Решение № 3463 от 04.06.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3463 гр. София, 04.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Анелия Ст. Янева

БЕТИНА Б. БОШНАКОВА при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от БЕТИНА Б. БОШНАКОВА Въззивно гражданско дело № 20221100511333 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№ 25059656/25.08.2022 г. на ищеца „ЗД ЕВРОИНС“ АД срещу решение № 20052680/11.08.2022 г., постановено по гражданско дело № 20260/2020 г. на Софийски районен съд, 28-ми състав, с което е отхвърлен предявения от жалбоподателя иск с правно основание по чл. 411 КЗ за осъждане на ответника ЗАД „ДАЛЛБОГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД да му заплати сумата в размер на 415.62 лева, представляваща регресно вземане за възстановяване на платено от ищеца застрахователно обезщетение за щета № 0500815237/12.08.2019 г. по лек автомобил „Рено Каптюр“, рег. № ****, собственост на „Интерлийз ауто“ ЕАД, управляван от Р.С.П., причинена при ПТП, реализирано на 10.08.2019 г. на път III-5007 км. 25+700 с участието на мотоциклет „Ямаха ХВС 950 ЦУ“ с рег. № ****, управляван от С.В.К.-Д..

Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд е неправилно поради нарушение на материалния закон. Навеждат се доводи, че СРС не е изложил съображенията за недължимост на направените разходи за заместващ автомобил. Поддържа, че от събраните по делото доказателства се установява наличието на покрит риск за претендираните разходи. Твърди, че е налице причинно-следствена връзка между направените от него разходи и настъпилото ПТП, като изтъква, че ако не бе настъпил процесния инцидент, за собственика на застрахования автомобил не би се наложило да наеме заместващ автомобил. Счита, че обжалваното решение противоречи на чл. 493, ал. 1 1 от КЗ, доколкото застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите следва да покрие отговорността на застрахования за причинените на трети лица вреди, както и на чуждо имущество, вкл. пропуснатите ползи, които представляват пряк и непосредствен резултат от увреждането. Излагат се доводи, че, доколкото собственикът на увредения автомобил е бил лишен от възможността да го ползва, то за него са настъпили вреди под формата на пропуснати ползи. Предвид изложеното моли въззивния съд да отмени решението на СРС и да уважи предявения иск. Претендира разноски.

В законоустановения срок въззиваемата страна АД „ДАЛЛБОГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД е подала отговор на въззивна жалба, в който излага становище за неоснователност на същата.

Софийски градски съд, след като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилото на чл.

235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена от активно легитимирана страна в законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, отправена е до съответния родово и местно компетентен съд, поради което се явява допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, а по правилността му е ограничен до изложените във въззивната жалба доводи, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

След извършена служебна проверка въззивната инстанция намира, че атакуваното съдебно решение е валидно и допустимо, както и че настоящият казус не попада в двете изключения, визирани в тълкувателното решение, което обуславя възможността за въззивната инстанция да се произнесе по доводите на жалбоподателя oтносно правилността на съдебния акт.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 1 КЗ застрахователят встъпва в правата на застрахования, произтичащи от непозволено увреждане, с плащането на застрахователното обезщетение. С встъпване на застрахователя в правата на увредения той има правото да предяви иск срещу причинителя на вредата, а в случаите, когато последният има сключена застраховка "Гражданска отговорност" - срещу застрахователя по същата до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.

Основателността на предявения иск се обуславя от установяване при условията на пълно и главно доказване от ищеца на следните елементи: 1) наличие на валидно застрахователно правоотношение между собственика на увредения лек автомобил и ищеца като застраховател; 2) за увредения да е възникнало право на вземане на деликтно основание срещу причинителя на вредата - да са налице изискуемите елементи на непозволеното 2 увреждане - деяние, противоправност, причинно-следствена връзка между деянието и вреди, като вината се предполага до доказване на противното – арг. от чл. 42, ал. 2 ЗЗД; 3) в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования или на трето овластено да получи плащане лице застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ и 4) към момента на настъпване на застрахователното събитие (ПТП) между делинквента и ответника като застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ да е съществувало действително правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”.

По делото не е спорно между страните, че на 10.08.2019 г., в района на третокласен път III – 5007, км. 25+700, е настъпило пътнотранспортно произшествие между мотоциклет „Ямаха ХВС 950 ЦУ“ с рег. № ****, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, и лек автомобил марка „Рено Каптюр“, рег. № ****, застрахован при ищеца по застраховка „Каско на МПС“, при което водачът на мотоциклета е причинил виновно вреди на лекия автомобил, както и че към датата на настъпване на застрахователното събитие е налице валиден договор за имуществена застраховка „Каско на МПС“, сключен между ищеца „ЗД ЕВРОИНС“ АД и собственикът на увредения лек автомобил, като във връзка с процесното ПТП при ищеца е образувана преписка по щета № 0500815237 и ищецът е заплатил на трето овластено да получи плащане лице – „Еспас Ауто“ ООД, застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ в размер на 2569,37 лева, от които 415,62 лева разходи за заместващ автомобил, като ответникът, който към датата на настъпване на застрахователното събитие е застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на делинквента – водача на мотоциклета, е заплатил на застрахователя-ищец сумата в общ размер 2168,75 лева.

От събраните по делото писмени доказателства (възлагателно писмо от 12.08.2019 г., приемо-предавателен протокол от 03.10.2019 г.) се установява, че в периода на ремонта на увредения лек автомобил на застрахованото лице е предоставен за ползване заместващ автомобил.

Видно от представената фактура № 0002024807/08.10.2019 г., издадена от „Еспас Ауто“ ООД към ищеца „ЗД ЕВРОИНС“ АД, разходите за отдаване на заместващия автомобил под наем възлизат на 415,62 лева с ДДС.

Спорно във въззивното производство е налице ли е пряка причинно-следствена връзка между противоправното поведение на застрахования при ответника водач и направените разходи за заместващ автомобил, налице ли е застрахователно покритие по „клауза "Е+- заместващ автомобил“ по процесната застраховка "Каско на МПС", а също и дали разходите за заместващ автомобил са включени в предмета на застраховката "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

В първоинстанционното производство са представени от ищеца Общи условия за застраховка "Каско на МПС" на „ЗД ЕВРОИНС“ АД /л. 19- л. 28 от делото на СРС/, в сила от 26.03.2018 г., и самостоятелен документ, наименуван „Клауза Е +- заместващ автомобил“ 3 към ОУ за застраховка "Каско на МПС" на ищеца от 28.02.2019 г. /17-18 от първоинстанционното дело/.

Според представената от ищеца застрахователна полица, сключена на 28.02.2019 г., покритите по процесния застрахователен договор „Каско на МПС“ рискове са в приложното поле на клауза "А" от раздел III на Общите условия- "Пълно каско". Съгласно приложените по делото Общи условия за застраховка "Каско на МПС" клауза "А"- Пълно каско" покрива вреди, причинени на застрахования автомобил от ПТП. Съгласно чл. 5 ОУ за покрити рискове по застрахователния договор се считат рисковете, които са изрично посочени в него, като в конкретния случай според представената застрахователна полица уговореното покритие е по „клауза А- пълно каско", включваща рисковете по клауза „С“ и клауза „В“, но не и по клауза „Е+“, като не се установява да включва и уговорка за покритие на имуществени вреди, произтичащи от ползването на друг автомобил /заместващ автомобил/.

Не е налице и хипотезата на чл.4, ал.3 ОУ, според която при заплащане на допълнителна премия, застрахователят може да осигури покритие и за други рискове, освен в изброените в чл.4, ал.2 ОУ.

Съгласно чл.7, ал.3, т.2, пр.1 от приложените Общи условия за застраховка "Каско на МПС", неразделна част от всеки застрахователен договор са застрахователната полица, общите условия, както и добавъците към застрахователната полица. В случая доказателства между страните да е сключен добавък към застрахователната полица по застраховка "Каско на МПС", въз основа на който спрямо процесния застрахователен договор да се прилага и "клауза Е+- заместващ автомобил", която е част от приложимите Общи условия на ЗД "Е.“ АД за застраховка "Каско на МПС", по делото не са представени. Приложеният от ищеца неподписан документ, наименуван „добавък № 1“ към застрахователна полица от 15.10.2020 г., не изпълнява изискването за доказване на това релевантно обстоятелство, което е в негова доказателствена тежест. Същевременно не се твърди, нито доказва от ищеца, да е била заплатена допълнителна застрахователна премия от застрахованото лице за осигуряване на посоченото допълнително покритие по „клауза Е“. Следователно, тъй като липсват в случая анекс или добавък към процесния застрахователен договор, както и доказателства за плащането на допълнителна премия от застрахованото лице /факти и обстоятелства в доказателствената тежест на ищеца/, извод за твърдяното от ищеца разширяване на застрахователното покритие не може да бъде приет.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства се извежда извод, че не се доказа първата предпоставка на правопораждащия регресното право на застрахователяищец фактическия състав – наличието на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по имуществената застраховка, включваща клауза за покриване на разходите за заместващ автомобил.

Поради съвпадане на крайните изводи на настоящия състав с тези на СРС относно изхода от разглеждането на спора, първоинстанционното решение като правилно следва да бъде потвърдено.

4

РАЗНОСКИ ПО ДЕЛОТО:

При този изход на спора съобразно чл.273 вр. чл.78, ал. 3 и ал.8 ГПК въззивникът дължи да заплати на въззиваемата страна сумата 100,00 лв.- разноски за въззивното производство /за юриск. възнаграждение/

Така мотивиран, СЪДЪТ

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 20052680/11.08.2022 г., постановено по гражданско дело № 20260/2020 г. на Софийски районен съд, 28-ми състав.

ОСЪЖДА „ЗД ЕВРОИНС“ АД, ЕИК 121265113, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Христофор Колумб“ № 43 да заплати на ЗАД „ДАЛЛБОГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.

Дианабад, бул. „Г. М. Димитров“ № 1 на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата 100,00 лева юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.

Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5