Решение № 130 от 04.07.2024, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 130 гр. Бургас, 03.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Кирил Гр. Стоянов

Членове:

Радостина К. Калиманова

Даниела Д. Михова при участието на секретаря Марина Д. Димова в присъствието на прокурора И. Анг. К. като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно гражданско дело № 20232000500125 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по въззивни жалби - вх.№ 11077/11.07.2016 г. от въззивника-ищец КОНПИ и вх.№ 10503/01.07.2016 г. подадена от адв.П. М. от името на ответника Р. Т. К., против решение № 246 от 16.06.2016 г. по гр.д.1568/2014 г. по описа на Бургаски окръжен съд.

Въззивна жалба вх.№ 11077/11.07.2016 г. на КОНПИ, чрез процесуален представител ДИ Р. И. е подадена срещу решението на БОС в частите, с които исковите претенции на Комисията са отхвърлени, а именно - за отнемане в полза на държавата на следните имущества:

Твърди се, че решението на първоинстанционния съд в обжалваната от ищеца отхвърлителна част е неправилно поради нарушение на материалния закон. Оспорва се извода на съда за липса на причинно-следствена връзка между придобиването на имуществото и установената с присъда престъпна дейност по чл.3, ал.1 от ЗОПДИППД /отм./. Изброяват се необходимите (кумулативно) предпоставки за уважаване на иск по чл.28, ал.1 от ЗОПДИППД /отм./ и се твърди, че предпоставката - липсата на законни доходи, се явява отрицателен факт, поради което би следвало не Комисията да доказва липсата на законни доходи, а ответникът да доказва наличието на доходи, а четвъртата предпоставка се предполага като ответникът има възможност да я оборва в хода на производството и да доказва, че няма връзка между придобиването на имуществото и престъпната му дейност, т.е.

1

Комисията не е длъжна да обосновава и доказва такава връзка.

Излагат се твърдения, че съгласно чл,4, ал.1 от ЗОПДИППД /отм./, в тежест на ответника е да обори презумпцията, че имуществото е придобито чрез престъпна дейност, като установи законен произход на средствата, с които е придобито това имущество. Цитира се практика на ВКС в този смисъл. Сочи се, че в случая ответниците не са провели такова доказване, напротив - от събраните по делото доказателства се установява липсата на доходи на ответниците.

Твърди се, че първоинстанционният съд неправилно е определил, че периодът на престъпна дейност е от 01.01.2007 г., от който момент е установено началото на извършваната лихварска дейност (по отношение на престъплението по чл.252 от НК) и към който момент е възникнало задължението по ЗОДФЛ (по отношение на престъпление по чл.255 от НК), съотв.неправилно е уважил претенцията на Комисията само по отношение на имуществата, придобити в периода след 01.01.2007 г. Твърди се, че периодът на престъпна дейност е от 01.01.2004 г., предвид влязлата в сила присъда за извършено в периода от 01.01.2004 г. до 31.12.2006 г. престъпление по чл.257, ал.1, вр.чл.255, ал.1 от НК, и извършено в периода от 01.01.2007 г. до 31.12.2009 г. престъпление по чл.252, ал.2, вр.ал.1 от НК.

Излагат се съображения, че първото престъпление, за което има влязла присъда срещу Р. К., е за престъпна дейност, започнала от 01.01.2004 г.

- избягване на плащане на данъчни задължения в големи размери - чл.257, ал.1, вр. чл.255, ал.1 от НК, което попада в обхвата на чл.3 от ЗОПДИППД (отм.). Твърди се, че това е резултатно престъпление, което носи икономическа облага на лицето и се установява връзка на придобитото с това престъпление имущество с конкретна престъпна дейност. Предвид обстоятелството, че имущество, придобито вследствие на престъплението по чл.257, ал.1, вр.чл.255, ал.1 от НК, е имущество „придобито от престъпна дейност“, се твърди, че е следвало съдът да го съобрази при определяне на релевантния период, през който лицето е започнало да извършва престъпления.

Излагат се твърдения, че независимо от отмяната на чл.257 НК, не е отпаднало основанието за наказателното преследване и за носенето на последиците от него. Твърди се, че в конкретния случай основанието по чл.3 от ЗОПДИППД /отм./ е налице, и тъй като престъплението по чл.257, ал.1 от НК е във вр.с престъпление по чл.255 от НК, което изрично е предвидено като основание по чл.3 от ЗОПДИППД /отм./. Цитирана е съдебна практика в този смисъл.

Твърди се, че дори и да се приеме противното, законодателят не е обвързал периода на престъпната дейност с придобиването на имуществото, в който смисъл е налице произнасяне от съдилищата.

Сочи се още, че ответниците не са успели да посочат законен 2 източник на средства, с който са придобили имуществото, а с оглед на характера на престъпната дейност на ответника може да се направи връзка.

Позовава се на Тълкувателно решение № 7/2014 г. на ОСГК на ВКС, в което е прието, че придобиването на имуществото от извършителя на престъплението може да е, както пряко от престъпна дейност, така и косвено /непряко от конкретното престъпление, опосредено, чрез други действия/; връзката пряка или косвена може да бъде както безспорно установена, така и основателно да се предположи. Твърди се, че презумпцията по чл.4, ал.1 от ЗОПДИППД /отм./ освобождава КОНПИ от тежестта да я установи по несъмнен начин, а съгласно представените по делото доказателства и приетото експертно заключение, ответниците не разполагат със законни източници на средства.

Твърди се, че в хода на исковия процес ищецът е доказал кумулативното наличие на изискуемите от закона предпоставки, поради което неправилно съдът е отхвърлил част от иска.

Изложени са оплаквания против решението и в частта, в която Комисията е осъдена да заплати разноски по делото в размер на 12 991 лв адвокатско възнаграждение, имащи характера на молба по чл.248 ГПК за изменение на решението в частта на разноските, по която първоинстанционният съд се е произнесъл с определение № 260014 от 01.02.2023 г.

Претендира се съдът да отмени първоинстанционното решение в обжалваната от ищеца отхвърлителна част и да постанови удовлетворяване на претенцията на КОНПИ за отнемане на посочените имущества. Няма искания по доказателствата.

Претендират се разноски за вкл.възнаграждение по чл.78 ал.8 от ГПК. въззивното производство,

Против жалбата на КОНПИ (сега КП КОНПИ), е подаден е писмен отговор от ответниците Р. Т. К., М. Х. К. /сега М./, чрез адв.П. М., като процесуален представител на ответниците-физически лица, и от името на „ВЕЕР 1" ЕООД Бургас - в ликвидация, като действията на адв.М. по подаване на отговора от името на „ВЕЕР 1" ЕООД Бургас - в ликвидация са потвърдени от ликвидатора на дружеството. Изложени са съображения едновременно и за неправилност на първоинстанционното решение, и за неоснователност на въззивната жалба подадена от ищеца и за правилност на решението в обжалваните от ищеца части. По-конкретно се твърди, че Комисията не е доказала наличието на предпоставките по чл.4, ал.1 от ЗОПДИППД /отм./, не е изпълнила задължението си при установени средства от законен източник да изследва трансформациите на тези средства (като се сочи, че и самият съд не е направил опит за такова изследване). На следващо място се твърди, че не е доказана връзката между придобитото имущество, чието отнемане се претендира, с конкретно установената престъпна дейност на ответника по чл.252, ал.2 НК.

3

В отговора са изложени възражения за недопустимост и неоснователност на исковата претенция, както и несъгласие с определените в полза на ответниците разноски.

Въззивна жалба вх.№ 10503/01.07.2016 г. е подадена от адв.П. М. от името на ответниците Р. Т. К., М. К.а, сега М. и „ВЕЕР 1” ЕООД в ликвидация, ЕИК 102869290. След прекратяване с влязло в сила определение (определение № 261107/13.12.2021 г. по гр.д.1568/2014 г. на БОС, потвърдено с определение № 229/27.05.2022 г. по ч.гр.д.177/2022 г. по описа на БАС, недопуснато до касация с определение № 4284/25.11.2022 г. по гр.д.4259/2022 г. на ВКС, IV г.о.) на производството по отношение на посочения във въззивната жалба въззивник - М. К., сега М., и оттегляне на въззивната жалба, подадена от името на „ВЕЕР 1” ЕООД в ликвидация (с молба вх.№ 3909/28.04.2023 г.) и прекратяване на основание чл.264, ал.1 ГПК на производството по отношение н а въззивна жалба вх.№ 10503/01.07.2016 г. по описа на БОС, подадена от името на „ВЕЕР 1” ЕООД в ликвидация, към настоящия момент предмет на разглеждане в настоящото производство е въззивна жалба вх.№ 10503/01.07.2016 г., подадена от въззивника-ответник Р. Т. К. чрез процесуалния му представител адв.П. М. против решение № 246 от 16.06.2016 г. по гр.д.1568/2014 г. по описа на Бургаски окръжен съд, в частта му, с която съдът е постановил, че отнема в полза на държавата от Р. Т. К., сумата от 5 472,10 лв, представляваща пряка облага от извършваната престъпна дейност по чл.255 от НК, посочена като такава в мотивите на присъда по НОХД № 882/2012 г. по описа на Бургаски окръжен съд и сумата от 49 036,12лв – представляващи стойността на получените косвени доходи от престъпна дейност, състоящи се в стойността на придобити и отчуждени МПС и получени суми по банкови сметки.

В жалбата са изложени възражения неоснователност на предявения от КОНПИ иск. за недопустимост и

Твърди се, че обжалваното решение недопустимо, тъй като съдът не е проверил законосъобразното извършване на действията и постановяване на актовете на комисията и в сроковете установени от закона за осъществяването им като предпоставка за допустимост на съдебното производство. Излагат се твърдения, че в случая проверката от Комисията е започнала и е осъществена, без да е прието по надлежния ред решение по чл.13, ал.1, т.1 от ЗОПДИППД (отм.), като такова решение на основание чл.13, ал.1, т.1 и чл.15, ал.3 от ЗОПДИППД (отм.) Комисията е постановила едва по-късно - след започването на проверката, което по съществото си представлява заобикаляне на закона и установения в чл.15, ал.2 от ЗОПДИППД преклузивен срок. На второ място се твърди, че извършените действия и постановените актове от специализираните органи по чл.12, ал.10 от ЗОПДИППД са извън рамките или 4 в заобикаляне на установения в чл.15, ал.2 от ЗОПДИППД преклузивен срок.

Сочи се, че решението на основание чл.13, ал.1, т.3 и чл.28, ал.1 от ЗОПДИППД е невалидно и провеждането въз основа на внесеното с оглед на това решение мотивирано искане производство в съдебната фаза за отнемане на имущество придобито от престъпна дейност е недопустимо, което води от своя страна до недопустимост и на съдебното решение.

На следващо място се твърди, че обжалваното решение е неправилно и поради наличието на несъответствие между внесено МИ по чл.28 ЗОПДИППД, вр.§5 от ПЗР на ЗОПДНПИ с ищец КОНПИ с цена на исковата претенция 1 279 871,83 лв, и определение № 582 от 02.03.2012 г. по ч.г.д.435/2012 г. на БОС, с което са наложени обезпечения във връзка с внасяне на МИ чл.28 ЗОПДИППД за 1 619 777 лв.

Изложени са подробни съображения за отмяна на наложените обезпечения по ч.гр.д.435/2012 г.

По отношение на неправилността на решението се твърди, че дори и да се установи липсата на законен източник на доходите, Комисията следва да установи и предпоставките за приложимост на предположението по чл.4, ал.1 от Закона /че придобитото е свързано с престъпната дейност/ - с оглед твърдяните факти и сочената между тях конкретна връзка, по правилата на логиката, науката и опита, да може да се направи заключение за връзка между престъплението и облагата, защото само неустановяването на законен източник за придобиване на имущество не замества основателното предположение, а единствено освобождава Комисията да я установи по несъмнен начин. Твърди се, че по делото, при установени средства от законен източник, нито Комисията, нито съдът са изследвали трансформациите на тези средства, поради което решението е постановено в противоречие с чл.18, ал.1, т.2 и т.7 от Закона, съгласно който, органите по чл.12, ал.10 следва да проверяват трансформацията на имуществото, както и другите обстоятелства, които имат значение за изясняване на произхода на имуществото и начина на придобиването му от проверяваното лице, членовете на неговото семейство и третите лица. Твърди се, че изискванията към органите по чл.12, ал.10 от ЗОПДИППД/отм./ са императивни и целят да се избегне недопустимия резултат предмет на искане за отнемане на имущество да бъде имущество, придобито със законни средства.