Решение № 331 от 18.04.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 331 гр. Бургас, 18.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Димитър П. Стоянов при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Димитър П. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20202100502214 по описа за 2020 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

С Решение № 91/15.07.2020 год. по гр.д. 282/2019 г. по описа на РС – Малко Търново, ГД “Гранична полиция” МВР гр. София, бул. “Княгиня Мария Луиза” № 46, представлявана от Главен комисар Светлан Кичиков – Директор е осъдена да заплати на СТ.

СТ. Г., ЕГН **********, *** със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. “Васил Левски” № 5, ет.1, адв. Иван Киселичков, АК гр. Бургас, сумата от 1159,35 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.09.2016г. до 01.09.2019г. – разликата между положения нощен труд и преизчисления в дневен такъв с коефициент 1,143, ведно със законна лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 18.12.2019г. до окончателното изплащане.

С решението ГД “Гранична полиция” МВР гр. София е осъдена да заплати на СТ. СТ.

Г., сумата от 85,20 лева, представляваща равностойността на непредоставените ободрителни напитки по време на положените от ищеца 142 нощни дежурства за периода от 01.09.2016г. до 01.09.2019г.

С решение ГД “Гранична полиция” МВР гр. София е осъдена да заплати на СТ. СТ. Г. сумата от 400,00 лева, разноски по водене на производството за адвокатско възнаграждение.

ГД “Гранична полиция” МВР гр. София е осъдена да заплати по сметка на РС – Малко Търново сумите от 210,00 лева за изготвената експертиза и 100,00 лева държавна такса. СТ.

СТ. Г. е осъден да заплати на ГД “Гранична полиция” МВР гр. София сумата от 14,41 лева юрисконсултско възнаграждение по прекратената част на иска.

Подадена е въззивна жалба с вх.№1500 от 03.08.2020 г. от Главна дирекция „Гранична полиция“, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

Княгиня Мария Луиза № 46, представлявана от Светлан Кичиков, чрез юрисконсулт Я.Т., против Решение № 91/15.07.2020 год., по гр.д. 282/2019 г. по описа на РС – Малко Търново.

1

С въззивната жалба се твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и не е мотивирано.

Твърди се, че за процесния период ищецът е изпълянявал служебните си задължения на 12-часови дневни и нощни смени, съгласно месечни графици, като отработеното време се е изчислявало сумирано. В резултат на това сумирано изчисляване, чрез прихващане на положителните с отрицателните разлики на отработеното време за процесния период, е формиран резултат, който при надвишаване на нормата работни часове му е заплащан на основание разпоредбите на чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР, като извънреден труд.

Излата подробни доводи в смисъл, че Кодекса на труда не намира субсидиарно приложение по отношение на държавните служители като цяло и на тези от тях, които работят в МВР, защото нито в ЗМВР, нито в ЗДС има непряко препращане към нормите от КТ. В случаите на такова препращане, то е пряко, чрез посочване на конкретните правни норми.

В жалбата се прави анализ на приложимата нормативна уредба, както и на аналогичната й по отношение на държавните служители и работниците и служителите, полагащи труд по трудово правоотношение. От цитираната нормативна уредба ставало ясно, че съдържанието на процесното правоотношение се определя от нормите на ЗМВР и на издадените въз основа на него наредби, които са специални спрямо ЗДСл, така и спрямо КТ.

Посочва, че за процесния период редът е бил регламентиран с Наредба № 8121з-776 от 29 юли 2016 г. и Наредба №8121з-908 от 02 август 2018 г.

Излага подробни доводи, в смисъл че при постановяване на първоинстанционното решение, съдът неправилно е приел, че по отношение на държавните служители в МВР са приложими разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, издадена на основание КТ. Защитата на служителите на МВР, полагащи нощен труд се изразява в предвиденото в ЗМВР по – високо заплащане и по – висока степен на социална закрила, намиращи изражение в компенсиране на извънредния труд, почивките, отпуските и други придобивки, по – благоприятни в сравнение с другите държавни служители и работещите по правоотношения по КТ.

Излага доводи, че разпоредбата на чл.9 от НСОРЗ е неприложима, поради това че не са налице предпоставките, предвидени в посочената норма, за да бъде въведено увеличение с коефицент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, а именно дневното и нощното работно време са с еднаква продължителност и не е налице работа по трудови норми. Цитира практика.

Поддържа се, че неоснователно съдът е уважил претенцията за осъждане равностойността на непредоставени ободрителни напитки. Цитира заповедите относно определяне на сумите за безплатна храна на служителите на МВР, извършващи дейности, свързани със специфичен характер на труда и на ободряващи напитки за служителите, полагащи труд през нощта, които са действали през процесия период. Чл.2 от всяка от тези заповеди гласи, че сумата за ободряващи напитки са в размер до 0,60 лв., като точната сума не е конкретизирана. Съгласно чл.12 от действащата през процесния период Наредба №8121з-904 от 29.10.2014 г. за определяне условията и реда за осигуряване на безплатна храна за държавни служители на МВР, извъшващи дейности със специичен характер на труди и ободряващите напитки за служителите, полагащи труд през нощта от 22.00 ч. до 06.00 ч., и чл. 10 от Наредба №8121з-904 от 30.07.2015 г. за определяне условията и реда за осигуряване на безплатна храна за държавни служители на МВР, извъшващи дейности със специичен характер на труди и ободряващите напитки за служителите, полагащи труд през нощта, ободряващите напитки не могат да се компенсират с пари.

Моли въззивният съд да постанови решение, с което първоинстанционното решение да бъде отменено като неправилно, като вместо него съдът да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани.

Претендират се разноски. Не са заявени доказателствени искания.

2

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ищцовата страна. Оспорва подадената въззивна жалба, като счита постановеното решение за правилно и законосъобразно.

Сочи, че след отмяната на Наредба №8121з-407 от 11.08.2014 г. и съответно действащата към момента Наредба №8121з-776 от 29.07.2016 г. не регламентира отчитане на отработените часове нощен труд с коефицент, аналогичен на чл.31, ал.2 от отменената Наредба №8121з-407 от 11.08.2014 г. Съдът правилно е приел, че този ред на преизчисляване е неприложим след отмяната на тази наредба и е налице празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работа извън редовното работно време за държавните служители в МВР, като следва субсидиарно да се приложи общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата. При сумарно изчисляване на работно време нощните часове се превръщат в дневни с коефицент 1.143 и за същите тези нощни часове се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд. В производството е извършена и съдебно – счетоводна експертиза, която потвърждавала посочената хипотеза.

Оспорва се твърдението, че ободряващите напитки не могат да се компенсират с пари.

Първоинстанционният съд правилно е бил посочил, че се създава задължение на работодателя, на което кореспондира право на служителя да получи ободряващи напитки и ако се приеме, че работодателят може да не изпълни едно свое законово задължение, това влизало в разрез с установения правов ред.При неизпълнение на задължение страната има право на иск за реално изпълнение, като предвид характера на престацията, задължението следва да бъде трасформирано от натурално в задължение за парично обезщетяване. С оглед на това следвало да се приложат правилата на ЗЗД и това право да се трансформира в претенция за заплащане на неполучените напитки, съобразно приложението на чл.79, ал.1 от ЗЗД.

Моли съдът да потвърди решението на първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно, като отхвърли въззивната жалба като неоснователна.

След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди съображенията на страните, Бургаският окръжен съд прие за установено следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от СТ. СТ. Г., ЕГН **********, *** чрез адвокат Иван Киселичков от БАК, с искова молба, предявена срещу Главна дирекция „Гранична полиция“, с която се претендира осъждане на ответника, да му заплати сумата от 1184,04 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 205, 92 часа, за периода от 01.09.2016 год. до 01.09.2019 год., получено в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1.143, сумата от 500,00 лева - обезщетение за забавено плащане на главницата/лихва/, ведно със законната лихва върху главницата от подаването на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, сумата от 270 лв., представляваща дължимо заплащане равностойността на ободряващите напитки, които не са осигурявани на ищеца за положените през процесния период нощни смени.

Излагат се доводи за приложимост на нормата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, който предвижда, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.

В хода на производството ищецът е направил изменение на иска си, като от първоначално предявения размер на главния иск от 1184,04 лева за 205,92 часа извънреден труд я е намалил до размера от 1159, 35 лева за 162 часа положен извънреден труд, от първоначалния размер на претенцията за ободряващи напитки от 270,00 лева е направил намаление до размера от 85,20 лева.

В отговора на исковата молба ответната страна е оспорила предявените искове като счита същите за неоснователни, както и оспорва претендирания размер на претенцията. Във връзка с претенцията за ободряващи напитки се сочат заповеди на Министъра на 3 вътрешните работи, които през годините са имали идентично разпореждане за тези напитки.

Сочи се, че сумата е до 0,60 лева, без изрично да е конкретизирана сумата. Набляга се и на това, че съобразно действалите през периода наредби, ободряващите напитки не могат да се компенсират с пари.

Счита, че в случая ищецът е полагал труд при сумирано изчисляване на работното време, в резултат на което след прихващане на положителните и отрицателните разлики в отработеното време за процесния период бил формиран резултат, който при надвишаване на нормата работни часове му бил заплащан като извънреден труд. Направен е анализ на приложимото законодателство – ЗМВР, както и действалите Наредба № 8121з407/11.08.2014г. за реда за организацията, разпределението на работното време, за неговото отчитане, компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВ, Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. за реда за организацията, разпределението на работното време, за неговото отчитане, компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР и Наредба № 8121з-908/02.08.2018г. за условията и реда за изплащане на допълнителни възнаграждения на държавните служители в Министерството на вътрешните работи за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч., за полагане на труд на официални празници, за времето на разположение и за изпълнение на специфични служебни дейности. Оспорва се приложението на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, която според ответната страна била приложима само за работещите по трудово правоотношение. Сочи се, че следвало да се има предвид и приложението на чл.9г от НРВПО за периода 01.01.2018г. до 30.06.2018г., която в съотношение с чл. 9б не позволява превръщането на нощните часове в дневни.