Определение № 576 от 20.06.2023, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 576 гр. Бургас, 19.06.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Събчо Ат. Събев

Членове:

Петя Г. Г.ева Стоянова

Радослава Н. Маждракова като разгледа докладваното от Радослава Н. Маждракова Въззивно частно наказателно дело № 20232100600725 по описа за 2023 година

Производството е по реда на глава 22 от Наказателно-процесуалния кодекс.

Образувано е по жалба от адв.Г. К., като повереник на частния тъжител М. М. Х. срещу определение № 44 от 26.05.2023г., постановено по НЧХД № 140/2022 г. по описа на РС-Айтос, с което на осн.чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК районният съд е осъдил частния тъжител Х. да заплати на подс.Д. О. О. сумата от 600 лв., представляваща направените от нея съдебни разноски за адвокатско възнаграждение в производството по НЧХД № 140/22 г. пред РС-Айтос.

В жалбата се излагат съображения,че до приключване на съдебното дирене по делото,липсвало заявено искане за присъждане на разноски в случай на оправдателна присъда,като такова било направено едва в края на устните състезания от защитника на подсъдимата.Позовава се на мотивите на ТР№6/06.11.2013г. по т.д.№6/12г. на ОСГТК,според което крайният срок за направа на искания за присъждане на разноски по делото бил до приключване на съдебното дирене.Моли за неговото приложение и отмяна на постановеното определение на РС-Айтос.

По делото е постъпило възражение от подс.Д. О. чрез нейния защитник адв.Р.

Н.,който счита,че жалбата е неоснователна и недоказана и следва да бъде оставена без уважение.Твърди,че още в първото заседание и на двете инстанции е представил договор за правна защита и съдействие,със записан и заплатен адв.хонорар,като на устните състезания пред районния съд изрично е поискал присъждане на разноските.Счита,че императивната норма на чл.301ал.1т.12 от НПК задължава съдът да се произнесе по въпроса за разноските,дори и без да е налице нарочно искане,като същите се определяли съобразно чл.190 от НПК.Излага съображения, че установените правила в ГПК относно въпросите по 1 разноските не намират субсидиарно приложение в наказателното производство, поради което е без значение цитираната съд.практика и обстоятелството дали подсъдимата е направила изрично искане за присъждането на разноски. Моли постановеното определение да бъде оставено в сила.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните по делото и провери атакуваното определение по повод на жалбата, намира следното от фактическа страна:

Производството по НЧХД № 140/2022 г. на Районен съд-Айтос е образувано по тъжба от частния тъжител М. М. Х. против подс.Д. О. О. за престъпление по чл.147ал.1 от НК.

С присъда №9/21.09.2022г. подс.О. е призната за невиновна и оправдана за престъплението по чл.147ал.1 от НК.С решение № 112/13.04.2023г. по в.н.ч.х.д.№1248/22г. по описа на ОС-Бургас,оправдателната присъда е била потвърдена.

В откритото съдебно заседание пред РС-Айтос, проведено на 08.06.2022г. е представено пълномощно за упълномощения от подсъдимата О. защитник - адв.Р. Н., ведно с договор за правна защита и съдействие, съдържащ разписка за платена сума за адвокатско възнаграждение – 600лв.С постановената оправдателна присъда ,РС-Айтос не се е произнесъл по направените разноски.С молба от 09.05.2023г. адв. Н. е направил искане до въззивния съд-ОС-Бургас да се произнесе по направените от подсъдимата разноски по делото,като молбата е изпратена по компетентност на РС-Айтос,тъй като произнасянето по чл.306ал.1т.4 от НПК подлежи на въззивен контрол.

С обжалваното определение № 44 от 26.05.2023г., постановено по НЧХД № 140/2022 г. по описа на РС-Айтос, първостепенният съд е възложил направените от подсъдимата разноски в първата инстанция в тежест на частния тъжител.

Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира следното от правна страна:

Частната жалба се явява процесуално допустима и е подадена законоустановения седемдневен срок,като по същество същата е неоснователна. в

С оглед разпоредбата на чл.190, ал. 1 НПК, когато подсъдимият бъде признат за невинен или наказателното производство бъде прекратено, разноските по дела, образувани по тъжба на пострадалия до съда, се възлагат на частния тъжител.

В конкретния случай е налице влязла в сила оправдателна присъда № 9/21.09.2022г. по н.ч.х.д.№140/22г. по описа на РС-Айтос, потвърдена с Решение № 112/13.04.2023г. по в.н.ч.х.д.№1248/22г. по описа на ОС-Бургас.

Въззивният съд констатира,че в хода на съдебните прения в о.с.з. на 21.09.2023г., пред РС-Айтос, адв.Н. е направил искане за присъждане на съдебните разноски по делото ,като са представени и писмени доказателства за направените такива – договора за правна защита и съдействие,съдържащ и разписка за платената от подсъдимата сума.

Съгласно чл. 301, ал. 1, т. 12 НПК при постановяване на присъдата съдът обсъжда 2 и решава въпросът на кого да се възложат разноските по делото. За разлика от режима в гражданския процес, в рамките на който разноските се присъждат на страната само при своевременно заявено искане – преди приключване на устните състезания пред съответната инстанция, в наказателното производство съдът има задължение служебно да се произнесе и по разноските– това е един от въпросите, които съдът е длъжен да обсъди с присъдата си.

Съгласно чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК съдът може да се произнесе и с определение по въпросите относно веществените доказателства и разноските по делото,ако е пропуснал да направи това с присъдата.

Доколкото по делото се установява, че сумата за адвокатско възнаграждение е заплатена от подс.О., предвид изричното отбелязване в този смисъл в договора за правна защита и съдействие, правилно първоинстанционният съд на основание чл. 190, ал. 1 НПК е възложил разноските, направени от подсъдимата, в тежест на частния тъжител,поради което атакуваното определение № 44 от 26.05.2023г., постановено по НЧХД № 140/2022 г. по описа на РС-Айтос следва да бъде потвърдено.

С молба вх.№2781/07.06.23г. от адв.Н. се иска повторно от ОС-Бургас присъждане на съд.разноски –адв.възнаграждение в размер на 1000лв.,направени пред въззивната инстанция в полза на подсъдимата.Такова е направеното искане с молба, вх.

№8153/09.05.2023г. до ОС-Бургас, което е било изпратено по компетентност на РСАйтос,тъй като произнасянето по чл.306ал.1т.4 от НПК подлежи на въззивен контрол .

При това положение цитираната молба следва отново да бъде изпратена на първоинстанционния съд за произнасяне по компетентност.

Водим от горното и на основание чл. 341, ал. 2, вр. чл. 306, ал. 3, вр. ал. 1, т. 4 от НПК, Бургаски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 44 от 26.05.2023г., постановено по НЧХД № 140/2022 г. по описа на РС-Айтос.

Изпраща молба вх.№2781/07.06.2023г.,изх. от адв.Р. Н., произнасяне по същата. на РС-Айтос за

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3