Решение № 3820 от 05.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3820 гр. София, 05.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Мила Г. Димова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско дело № 20261100500836 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по въззивна жалба на Народно събрание на Република България срещу решение № 19322/27.10.2025 г. по гр.д. № 39592/2025 г. по описа на СРС, 144 състав, с което са уважени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ, предявени от М. М. А. срещу Народно събрание на Република България, като е отменено уволнението на ищцата от длъжността „старши експерт сътрудник към Комисия по околната среда и водите в Народното събрание“, извършено на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ (при допусната очевидна фактическа грешка в решението на СРС в посочване на основанието, на което е прекратено трудовото правоотношение) със заповед № 627/13.06.2025 г. на председателя на Народното събрание, ищцата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност и в нейна полза е присъдено обезщетение за оставане без работа в размер на 8582,07 лв. за периода от 13.06.2025 г. до 01.10.2025 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 04.07.2025 г., до погасяването, както и по частна жалба на М. М. А. срещу определение № 51261/16.12.2025 г. по гр.д. № 39592/2025 г. по описа на СРС, 144 състав, с което е отхвърлена молба на М. М. А. за изменение на решението в частта, касаеща разноските.

1

Жалбоподателят – Народно събрание на Република България, твърди, че решението е неправилно. Сочи, че уволнението на ищцата е било законосъобразно, поради което исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ са неоснователни. Ето защо, моли обжалваното решение да бъде отменено и исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноските по производството.

Ответникът по жалбата – М. М. А., оспорва въззивната жалба, като счита, че решението на СРС е правилно и моли същото да бъде потвърдено с изключение на частта, с която е уважен искът за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност. С молба, вх. № 65539/14.05.2026 г. заявява, че се отказва от посочения иск, доколкото в хода на процеса е изтекъл срокът на трудовия договор, сключен между страните. Претендира разноските.

Жалбоподателят - М. М. А., счита, че има право на пълния размера на разноските за адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство, предвид фактическата и правна сложност на делото, поради което моли обжалваното определение по чл. 248 ГПК да бъде отменено, като в нейна полза бъде присъдена допълнително сумата в размер на 632 лв., представляваща разноски в първоинстанционното производство за адвокатско възнаграждение.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от М. М. А. с конститутивни искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ и осъдителен иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за сумата в размер на 8582,07 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа за периода от 13.06.2025 г. до 01.10.2025 г. (след допуснато изменение чрез намаляване на размера на иска).

Ищецът твърди, че е уволнен незаконосъобразно, тъй като не са били налице основанията за прекратяване на трудовото му правоотношение на посоченото уволнително основание. Сочи, че е бил в трудово правоотношение с ответника, като е заемал длъжността „старши експерт сътрудник към Комисия по околната среда и водите в Народното събрание“, съгласно трудов договор № 132/21.02.2025 г. Трудовото му правоотношение е било прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ със заповед № 627/13.06.2025 г. на председателя на Народното събрание - поради факта, че е изтекъл уговореният срок. Счита, че уволнението е незакосъобразно, тъй като не са били налице предпоставките на уволнителното основание, поради което предявява посочените по-горе искове.

С обжалваното решение исковете са уважени изцяло.

2

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в частта, с която исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 КТ са уважени, като е отменено уволнението на ищцата от длъжността „старши експерт сътрудник към Комисия по околната среда и водите в Народното събрание“, извършено на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ със заповед № 627/13.06.2025 г. на председателя на Народното събрание, и в нейна полза е присъдено обезщетение за оставане без работа в размер на 8582,07 лв. за периода от 13.06.2025 г. до 01.10.2025 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 04.07.2025 г., до погасяването.

В частта, с която е уважен искът по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и ищцата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност, решението подлежи на обезсилване, доколкото, както беше посочено, с молба, вх. № 65539/14.05.2026 г. ищцата заявява, че се отказва от посочения иск, тъй като в хода на процеса е изтекъл срокът на трудовия договор, сключен между страните

Във връзка с извършването на преценка относно правилността на решението от фактическа и правна страна се налагат следните изводи.

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:

В тежест на работодателя е да докаже законност на уволнението, а именно, че между страните е бил налице срочен трудов договор, че към момента на прекратяване на трудовия договор срокът, за който същият е бил сключен, е изтекъл.

На основание чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ, трудовият договор се прекратява без която и да е от страните да дължи предизвестие с изтичане на уговорения срок.

В конкретния случай, не се спори по делото, че между страните е сключен трудов договор № 132/21.02.2025 г., по силата на който ищцата М. М. А. е заемала длъжността „старши експерт сътрудник към Комисия по околната среда и водите в Народното събрание“ при 51-вото Народно събрание. В трудовия договор е посочено, че същият се сключва на основание чл. 68, ал. 1, т. 5 КТ, т.е. касае се за срочен трудов договор за определен мандат, когато такъв е установен за съответния орган. Срокът на трудовия договор изрично е конкретизиран и в самия него, като е посочено, че е за срок до 5 работни дни от избирането на председател на съответната комисия в следващото Народно събрание, с включен срок за изпитване 6 месеца, уговорен в полза на работодателя. Уговореното трудово възнаграждение е в размер на 2124 лв., като със заповед № 174/31.03.2025 г. трудовото възнаграждение на работника е увеличено на сумата в размер на 2300 лв., а със заповед № 229/07.04.2025 г. – на 2403 лв.

Трудовият договор е сключен в резултат на предложение от 11.02.2025 г., направено от председателя на Комисията по околната среда и водите при 51-вото 3

Народно събрание – Д.Ч..

С решение от 05.06.2025 г. на Народното събрание М.Н. Ш. е избран за нов председател на Комисията по околната среда и водите в 51-вото Народно събрание.

В резултат на това съгласно заповед № 627/13.06.2025 г. на председателя на Народното събрание трудовият договор на ищцата е прекратен едностранно от работодателя без предизвествие на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ – поради изтичане на уговорения срок. В уволнителната заповед са цитирани и допълнителни правни основания, а именно – чл. 8, ал. 1, т. 10 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание (обн., ДВ, бр. 107 от 21.12.2024 г.) и § 7, ал. 2 ДР на същия, чл.

33, ал. 4 от Правилника за работа на администрацията на Народното събрание, както и фактическо основание – решение за промени в ръководството на Комисията по околна среда и водите, прието от 51-вото Народно събрание на 05.06.2025 г.

Следователно, действително трудовото правоотношение на ищцата е било срочно на основание чл. 68, ал. 1, т. 5 КТ – за определения мандат на 51-вото Народно събрание, и по-конкретно - за срок до 5 работни дни от избирането на председател на съответната комисия в следващото Народно събрание. Идентична е и уредбата, регламентирана в цитираните в уволнителната заповед допълнителни правни основания. Съгласно чл. 8, ал. 1, т. 10 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание (обн., ДВ, бр. 107 от 21.12.2024 г.), председателят на Народното събрание в изпълнение на правомощията по чл. 77, ал. 1 и чл. 78, ал. 1 от Конституцията назначава и освобождава служителите в парламентарните комисии по предложение на техния председател със срок до 5 работни дни от избирането на председателя на съответната комисия в следващото Народно събрание.

Не се спори между страните, а също така общоизвестен е фактът, че към датата на прекратяване на трудовия договор – 13.06.2025 г., мандатът на 51-вото Народно събрание, в рамките на който е възникнало трудовото правоотношение на ищцата, не е изтекъл/прекратен, съответно – не е било конституирано следващото Народно събрание. От посоченото следва, че към момента на прекратяване на трудовия договор срокът, за който е същият е бил сключен, а именно - до 5 работни дни от избирането на председател на съответната комисия в следващото Народно събрание, не е изтекъл, поради което извършеното уволнение на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ – поради изтичане на срока на трудовия договор, е незаконосъобразно.

Действително, представена е в рамките на първоинстанционното производство заповед № АД-51-550-05-118/05.06.2025 г. на председателя на Народното събрание, съгласно която са извършени допълнения в Правилника за работа на администрацията на Народното събрание, едно от които гласи следното: в чл. 33, ал. 4 от Правилника за работа на администрацията на Народното събрание се добавя: „Срокът им е по чл. 8, ал. 1, т. 10 ПОДНС, но не по-късно от пет работни дни от датата на избирането на нов 4 председател, зам.-председател на Народното събрание, председател на парламентарна група/постоянна комисия, или от преустановяване съществуването на парламентарна група/постоянна комисия, в рамките на мандата на съответното Народно събрание.“ От своя страна, в чл. 33, ал. 4 от Правилника за работа на администрацията на Народното събрание е предвидено общо правило, че служителите към постоянни комисии се назначават на срочни трудови договори на основание чл. 68, ал. 1, т. 5 КТ – за определен мандат, когато такъв е установен за съответния орган. При тълкуване на посочените норми, на първо място, налице е противоречие между чл. 8, ал. 1, т. 10 ПОДНС, в който е предвидено, че срочните трудови договори на служителите към парламентарните комисии са със срок до 5 работни дни от избирането на председателя на съответната комисия в следващото Народно събрание, и чл. 33, ал. 4 от ПРАНС, след допълнението на същия с добавяне на нов краен срок – избирането на председател на постоянна комисия без да е необходимо да е изтекъл/прекратен мандатът на съответното Народно събрание. Също така, налице е противоречие на чл.

33, ал. 4 от ПРАНС с чл. 68, ал. 1, т. 5 КТ, в който по-висш по степен нормативен акт е предвидена възможност за сключване на срочен трудов договор за опреден мандат, когато такъв е установен за съответния орган, докато допълнението на чл. 33, ал. 4 от ПРАНС обвързва срока на трудовия договор с промени в ръководството на постоянните комисия, каквато възможност нито е предвидена в закона (КТ), нито в действащия към този момент Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. И на последно място, допълнението на чл. 33, ал. 4 от ПРАНС не касае трудовото правоотношение, възникнало с ищцата, доколкото изменението е прието след сключване на трудовия договор, в който ясно е предвиден срокът, за който ще действа.

Ето защо, обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ:

За основателност на иска в тежест на ищеца е да докаже, че е останал без работа за посочения период, че оставането му без работа е в причинна връзка с уволнението, както и размерът на брутното трудово възнаграждение, получено от ищеца за последния пълен отработен месец.