Решение № 77 от 06.02.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 77 гр. София , 04.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ в закрито заседание на четвърти февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Ася Събева

Диана Коледжикова

Камелия Първанова като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско дело № 20201000502735 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.258 и следв. ГПК.

С решение №2948/13.05.2020г, постановено по гр.д. № 12049/2019г по описа на СГС, I ГО, 30 с-в, е осъден Районен съд Сливница да заплати на Х. Г., роден на ***г, холандски гражданин, с адрес ***, гр. ***, ул.”***” № 238, представляван от адв. В. Н. В. от БАК, на основание чл.4, пар.3 от ДЕС сумата от 101 703,16 лв. – обезщетение за претърпени имуществени вреди от нарушение на общностното право, представляващо постановяване на краен съдебен акт – определение от 15.04.2016г. по НОХД №226 по описа на РС – Сливница за 2016г., с което е одобрено споразумение по чл.381 от НПК, в противоречие с чл.4, пар.2 и чл.9, пар.1 от Регламент /ЕО/ №1889 на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2005 година относно контрола на пари в брой, които се внасят и изнасят от Общността, ведно със законната лихва от 16.09.2019г. до окончателното плащане. Отхвърлен е предявеният иск за солидарно осъждане на Народното събрание на Република България, на основание чл.4, пар.3 от ДЕС, да заплати на Х. Г., роден на ***г, холандски гражданин, сумата от 101 703,16 лв. - обезщетение за претърпени имуществени вреди от нарушение на общностното право, изразяващо се в бездействие по отношение задължението на НС да приведе разпоредбите на НПК в съответствие с Регламент /ЕО/ №1889 на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2005 година относно контрола на пари в брой, които се внасят и изнасят от Общността. Осъден е Х. Г., роден на ***г, холандски гражданин, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК, вр. чл.10, ал.4 от ЗОДОВ, да заплати на Народното събрание на РБългария сумата от 150 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

1

Решението е обжалвано от Районен съд-Сливница, с доводи, че е неправилно.

Възразява срещу приетото от съда, че е налице съществено нарушение на правото на Съюза, когато съд като последна инстанция е постановил съдебен акт, без да е отправил преюдициално запитване до СЕС. Такова би било налице ако съдът е допуснал очевидно нарушение на правото на Съюза или явно не се съобразил с практиката на Съда на ЕС. Няма установена презумпция, че такова съществено нарушение е неотправянето на преюдициално запитване.

Поддържа, че РС-Сливница не е извършил очевидно нарушение на приложимото право на Съюза. Съгласно чл.4, пар.2 от Регламент № 1889/2005г ако задължението за деклариране, предвидено по чл.3, не е изпълнено, парите в брой могат да бъдат задържани след издаване на административно решение в съответствие с условията, предвидени по националното законодателство.

Чл. 9, пар.1 от Регламент № 1889/2005г предвижда, че всяка държава членка въвежда санкции, които се налагат при неспазване на задължението за деклариране, предвидено в чл.3, които санкции трябва да са ефективни, съразмерни и възпиращи, от което изискване не може да се изведе по очевиден начин несъвместимостта на чл.251, ал.2 НК /ред. ДВ, бр.50/1995г./ От разпоредбите на Регламента не може да се направи извод, който да е бил очевиден за РС-Сливница при постановяване на определението от 15.04.2016г., че прилагането на мярката по чл.251, ал.2 НК е несъвместимо с правото на Съюза, като очевидността от извода за несъответствие следва единствено от тълкуването, което СЕС е възприел едва с определението от 30.01.2019г, АК, С-335/18 и С-336/18, EU:C:2019:92, т.38 и 39.

Сочи, че не е съобразен и акта на съда, който трябва да се прецени, а именно умисълът или небрежността при извършване на нарушението и извинимият или не характер на допуснатата грешка, който е определение от 15.04.2016г, постановено в производство по чл.384, ал.1 във вр. с чл.381 НПК въз основа на споразумение между прокурор при РПСливница и упълномощен защитник на Х. Г., който в съдебното заседание се е признал за виновен, заявил е, че е съгласен с последиците и подписал споразумението. Поддържа, че процесуалното поведение на Х. Г. в производството е от значение за преценка на това дали извършеното от РС-Сливница нарушение при одобряването на споразумението е достатъчно съществено, поради което с постановяването на определението не е извършено очевидно нарушение на правото на Съюза.

Относно наличието на явно несъобразяване с практиката на СЕС от РС-Сливница, за да е налице съществено нарушение в тази хипотеза, не е достатъчно практиката на СЕС да дава отговор на съответния въпрос, свързан с тълкуването на общностното право, а от нея трябва да следва, че този отговор е очевиден. До постановяване на определението от 15.04.2016г посочените разпоредби на Регламент № 1889/2005г са обект на тълкуване единствено от решение от 16.07.2015г. Chmielewski, С-255/14, EU:С:2015:475, като 2 разпоредбата на чл.4, пар.2 от Регламента не е обект на тълкуване в него, а е само възпроизведена по съдържание в т.33 от мотивите на това решение. Предмет на това преюдициално запитване е съвместимостта на предвидената в унгарското право глоба, наложена като административна санкция с изискването по чл.9, пар.1 от Регламент № 1889/2005г., за ефективност, съразмерност и възпиращ ефект на санкцията. Националната уредба, съгласно която за неизпълнение на задължението за деклариране се налага административна глоба, чийто размер съответства на 60% от недекларираната сума, когато тази сума е по-голяма от 50 000евро, е несъвместима с правото на ЕС. Приетото в решението, че глоба в размер над 60% от недекларираната сума, когато тя надвишава 50 000евро, противоречи на правото на ЕС, но не е изяснено дали ако размерът на недекларираната сума е под 50 000евро, размер на глобата от 60% не би бил съвместим с правото на Съюза. Не следва от решението, че мярката, която е наложена на Х. Г., е в противоречие с правото на Съюза. Едва с определение от 30.01.2019г, АК, С-335/18 и С336/18, EU:С:2019:92 въпросът е изяснен по несъмнен начин. Поради това преди постановяване на определението на РС-Сливница на 15.04.2016г не е съществувала практика на СЕС, от която по очевиден начин да следва, че отнемането в полза на държавата на недекларираната сума, предмет на престъплението, противоречи на правото на Съюза, а това следва от произнасянето на СЕС на 30.01.2019г. Постановеният акт на РС-Сливница е бил влязъл в сила преди тази дата и приемането на последващо решение от СЕС не може да води до нарушаване на вътрешни процесуални правила, ако решението противоречи на константната практика на СЕС, не следва да се засягат националните мерки за контрол на движението на пари в брой в рамките на Общността, когато такива мерки се предприемат в съответствие с чл.58 ДЕС, по силата на който държавите-членки предприемат всички необходими мерки за предотвратяване на нарушение на техните закони и предвиждат процедури за деклариране и движение на капитала. Съдът е приложил метод за контрол и движение на пари в брой в рамките на Общността, като въведеният декларативен режим на внасяната на територията на страната валута в брой над 10 000евро не нарушава чл.56 от Договора и установения с него принцип на свободно движение на капитали в рамките на Общността.

Ответникът Х. Г., представляван от адв.В.В. от БАК, е оспорил въззивната жалба като неоснователна.

Контролиращата страна-Прокуратурата на РБългария, представлявана от прокурор С., е ангажирала становище, че жалбата е основателна.

Съдът, след като обсъди доводите, изложени в жалбите, доказателствата по делото, намира за установено следното:

Ищецът по делото- Х. Г., е посочил в исковата молба, че ответникът РС-Сливница му е причинил имуществени вреди в резултат на неприлагане на правото на ЕС при осъществяване на правораздавателна дейност.

3

На 14.04.2016г. преминавайки през Митнически пункт-Калотина не е декларирал сумата от 52 000евро, като по образуваното НОХД №226/2016г на основание чл.251, ал.1 НК, е било постановено определение на 15.04.2016г. за одобряване на споразумение, с което на подсъдимия е било наложено наказание в размер на 6 месеца лишаване от свобода, отложено с три годишен изпитателен срок, като недекларираната сума, предмет на престъплението, е отнета в полза на държавата, съгл. чл.251, ал.2 НК. С това е нарушен чл.4, пар.3 от ДЕС, чл.9 от Регламент №1889/2005г на ЕП и на Съвета, като му е причинена имуществена вреда в размер на 52 000евро.

Посочил е, че СЕС се е произнесъл в преюдициално производство по инициатива на РС-гр.Свиленград относно съвместимостта на чл.251, ал.1 и ал.2 НК с правото на ЕС, като с решение по дело С 707/2017г. е приел, че не се допуска национална правна уредба, която като санкция за неизпълнение на задължението за недеклариране по чл.3 от този регламент предвижда, отнемане на недекларираната сума в полза на държавата, и от друга страна, наказание лишаване от свобода до шест години или глоба в размер на двойната сума на предмета на престъплението, тъй като е несъразмерно тежко и следва да отговаря за претърпените от него вреди на същото основание.

В подкрепа на изложеното е посочил, че срещу РБългария е образувана „Процедура за нарушение №2012/2085 по описа на ЕК за отстраняване на противоречие на режима на санкции за недеклариране на пари в брой при излизане или влизане в ЕС, установен в чл.251 от НК с чл.9 от Регламент /ЕО/ № 1889/2005“, както и че от страна на Министерския съвет е внесен законопроект за изменение и допълнение на НК с мотиви именно образуваната срещу държавата наказателна процедура.

Относно втория ответник по иска-Народното събрание на РБългария са били изложени доводи, че нарушението се изразява в това, че не е отменил разпоредбата на чл.251, ал.2 от НК, за да премахне несъответствието между националното и европейско законодателство, допуснал и нарушение на правото на Съюза, с което е причинил вреди на ищеца, които подлежат на обезщетяване на основание на чл.4, пар.3 от ДЕС.

Претендирал е да бъдат солидарно осъдени ответниците по иска РС-Сливница и Народно събрание на РБългария да заплатят сумата от 52 000евро за обезщетение за имуществени вреди от нарушение на общностното право, като от съда с постановяване на краен съдебен акт-определение от 15.04.2016г по НОХД № 226 по описа на РС-Сливница за 2016г., с което е одобрил споразумение по чл.381 НПК в противоречие с чл.4, пар.2 и чл.9, пар.1 от Регламент № 1889 на ЕП и на Съвета от 26.10.2005г относно контрола на пари в брой, които се внасят и изнасят от Общността, ведно със законната лихва от 16.09.2019г до окончателното изплащане.

Ответникът по делото-РС-Сливница, представляван от административния му ръководител, е заявил, че производство по одобряване на споразумение между страните – 4 защитник и прокурор, със съгласието на обвиняемия, респ. подсъдимия и фиксирания в закона 7-дневен срок за решаване на делото, съдът няма задължение и възможност да отправя преюдициално запитване до СЕС, още повече че дори и след произнасянето по такова запитване, законодателната власт не е привела нормата в съответствие. Нормата на ал.2 на чл.251 от НК е отменена със ЗИД на НК, обнародван в ДБ, бр.83, в сила от 22.10.2019г., след предявяването на настоящия иск и още няколко с идентично правно основание, по които НС също е ответник. Възразил е, че съдът следва да носи отговорност за прилагане на действащото национално законодателство към момента на одобряване на споразумението, което национално законодателство впоследствие е било обявено за противоречащо на правото на ЕС, а отговорността следва да се носи от Народното събрание, което не е синхронизирало вътрешното право с правото на ЕС. Изтъква, че към момента на одобряване на споразумението не е имало друга релевантна практика на СЕС по тълкуването на чл.4, пар.2 и чл.9, пар. 1 от Регламента, освен Решение от 16.07.2015г., Chmielwski, С – 255/14, EU:C:2015:475, където разпоредбата на чл.4, пар.2 не е обект на тълкуване, а само е възпроизведена по съдържание в мотивите, като релевантната практика е постановена едва през 2018 и 2019г. по запитване на български съдилища. Никаква част от мотивите или диспозитива на посоченото решение на СЕС не позволява да се приеме, че извършеното от РС – Сливница нарушение на правото на ЕС представлява явно несъобразяване с практиката на СЕС. Счита, че цитираното решение е неприложимо, тъй като в него не се коментира санкция, сходна на предвидената в ал.2 от чл. 251 от НК, а административното наказание „глоба“. Несъвместимостта на мярката по ал. 2 с правото на съюза е установена по очевиден, несъмнен начин едва с определение от 30.01.2019г. Поради това поддържа, че нарушението на РС-Сливница не е достатъчно съществено, за да ангажира неговата отговорност, както и че постановеният акт в производство по преюдициално запитване има действие ex tunc и не може да засяга правоотношения, потвърдени с влязъл в сила съдебен акт.

Разпечатката съдържа 29 от 69 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7977f068-b153-48a5-8e71-470d3a3def4a