Определение № 18472 от 18.05.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 18472 гр. София, 18.05.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РАЙОНЕН СЪДИЯ като разгледа докладваното от РАЙОНЕН СЪДИЯ Гражданско дело № 20241110166142 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от М. А. Т., чрез адв. Н. Д., срещу „*************“ ООД, с която са предявени кумулативно обективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата в размер на 933 лева, представляваща неизплатено брутно трудово възнаграждение за периода от 30.09.2024 г. до 31.10.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; и иск с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата в общ размер на 2544,54 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за общо 60 дни за 2022 г., 2023 г. и 2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума.

В исковата молба се твърди, че през процесния период между страните съществувало валидно трудово правоотношение, възникнало по силата на трудов договор № ****** от 05.12.2018 г., със сключването на който ищцата приела да изпълнява длъжността „продавачконсултант“ в ответното дружество, с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 566 лева и допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в размер на 0,6 % за всяка година трудов стаж при същия работодател или общо в размер на 933 лева.

Трудовото правоотношение между страните било прекратено считано от 31.10.2024 г., но работодателят не заплатил дължимите трудово възнаграждение за периода от 30.09.2024 г. до 31.10.2024 г. и обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за 2022 г., 2023 г. и 2024 г. Моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове.

Претендира направените по делото разноски, включително за заплатено адвокатско възнаграждение.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника „*************“ ООД за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез адв. Д.

П.. Процесуалният представител оспорва изцяло предявените искове като неоснователни. На първо място твърди, че на 31.10.2024 г. управителят на ответното дружество представил на 1 ищцата заповед за прекратяване на трудовото й правоотношение. След като я прочела ищцата я взела, заедно с трудовата си книжка и напуснала обекта, без да я подпише. С оглед това поведение на ищцата работодателят бил в невъзможност да й заплати дължимото трудово възнаграждение и обезщетението за неизползван платен годишен отпуск срещу разписка, а същият не разполагал с писмено съгласие на работника за плащането им по банков път. Освен това доколкото заповедта за уволнение останала неподписана от служителя, за ответника не било ясно дали и кога същата влиза в сила. Ответното дружество направило няколко опита да се свърже с ищцата, но без успех. Твърди, че върху вземанията на М. Т. от „*************“ ООД бил наложен запор по изпълнително дело № **************** по описа на ЧСИ Д.К., с рег. № ******, поради което работодателят бил длъжен да удържа и внася по сметка на съдебния изпълнител всички дължими суми над минималната работна заплата. По посоченото изпълнително дело ответникът превел сумата в общ размер на 2594,67 лева, представляваща дължимото обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, след удържане на дължимите осигуровки и ДОО. А след връчването на исковата молба по настоящото дело, в която била посочена банковата сметка на ищцата, ответникът бил заплатил и сумата в размер на 719,16 лева, представляваща дължимото нетно трудово възнаграждение за процесния период. По този начин всички задължения на ответника към ищцата били погасени. Оспорва предявените искове и по размер. Възразява, че искът по чл. 224, ал. 1 КТ бил предявен преди изтичане на срока по чл. 228, ал. 3 КТ, а ищцата не се явила при работодателя си да получи претендираните суми и и не посочила друг начин на плащане преди образуване на настоящото производство, поради което оспорва претенцията за заплащане на законната лихва, както и искането за присъждане на разноски.

Страните не спорят, че между тях през процесния период съществувало валидно трудово правоотношение, възникнало по силата на трудов договор № ****** от 05.12.2018 г.; че ищцата изпълнявала длъжността „продавач-консултант“ в ответното дружество, както и че трудовият й договор бил прекратен, считано от 31.10.2024. Тези обстоятелства не се оспорват от страните, поради което съдът намира, че не се нуждаят от доказване.

В тежест на ищцата е да докаже:

1. размера на дължимите за процесния период брутно трудово възнаграждение и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск;

2. всички други факти, на които основава своите искания и възражения.

В тежест на ответника е да докаже всички факти, на които основава своите искания или възражения:

1. че е погасил претендираните вземания – чрез плащане по банков път на претендираното трудово възнаграждение и чрез превод по изпълнително дело № **************** по описа на ЧСИ Д.К., с рег. № ****** в КЧСИ на дължимото обезщетение за неизползван платен годишен отпуск;

2. твърдяната кредиторова забава на ищцата, която не е подписала заповедта за уволнение и не е посочила начин на плащане на дължимите от работодателя суми.

2

По отношение на направените от страните доказателствени искания съдът намира, че следва да бъдат приети приложените към исковата молба и към отговора писмени доказателства. Основателно е доказателственото искане на ответника за изискване на основание чл. 186 ГПК от ЧСИ Д.К., рег. № ****** на справка относно постъпилите от „*************“ ООД плащания по изпълнително дело № **************** с длъжник М.

А. Т. – на коя дата, в какъв размер и на какво основание е постъпило плащането. По исканията на ответника за задължаване на ищцата на основание чл. 176, ал. 1 ГПК да се яви лично в открито съдебно заседание и да даде обяснения по поставените в отговора на исковата молба въпроси, както и за допускане до разпит на един свидетел при режим на довеждане съдът ще се произнесе в първото по делото съдебно заседание.

Съдът, след като констатира, че предявените искове са редовни и допустими, и след осъществяване на процедурата по чл. 131 ГПК, на основание чл. 140, вр. чл. 146 ГПК, ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА следния ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

ПРЕДМЕТ на делото са кумулативно обективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата в размер на 933 лева, представляваща неизплатено брутно трудово възнаграждение за периода от 30.09.2024 г. до 31.10.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; и иск с правно основание чл.

224, ал. 1 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата в общ размер на 2544,54 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за общо 60 дни за 2022 г., 2023 г. и 2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума.

СТРАНИТЕ НЕ СПОРЯТ, че между тях през процесния период съществувало валидно трудово правоотношение, възникнало по силата на трудов договор № ****** от 05.12.2018 г.; че ищцата изпълнявала длъжността „продавач-консултант“ в ответното дружество, както и че трудовият й договор бил прекратен, считано от 31.10.2024.

Посочените обстоятелства НЕ СЕ НУЖДАЯТ ОТ ДОКАЗВАНЕ.

В ТЕЖЕСТ НА ИЩЦАТА е да докаже:

1. размера на дължимите за процесния период брутно трудово възнаграждение и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск;

2. всички други факти, на които основава своите искания и възражения.

В ТЕЖЕСТ НА ОТВЕТНИКА е да докаже всички факти, на които основава своите искания или възражения:

1. че е погасил претендираните вземания – чрез плащане по банков път на 3 претендираното трудово възнаграждение и чрез превод по изпълнително дело № **************** по описа на ЧСИ Д.К., с рег. № ****** в КЧСИ на дължимото обезщетение за неизползван платен годишен отпуск;

2. твърдяната кредиторова забава на ищцата, която не е подписала заповедта за уволнение и не е посочила начин на плащане на дължимите от работодателя суми.

НАПЪТВА страните към спогодба или друг способ за уреждане на спора (включително медиация), като им указва, че постигането на спогодба посредством взаимни отстъпки от всяка от страните ще доведе до бързото и ефективно приключване на спора помежду им и ще благоприятства процесуалните и извънпроцесуалните им взаимоотношения, както и че при постигане на спогодба на основание чл. 78, ал. 9 ГПК се дължи държавна такса в половин размер. В случай че страните постигнат съгласие за доброволно уреждане на спора, следва да уведомят за това съда.

ПРИЕМА приложените към исковата молба и към отговора писмени доказателства.

ДА СЕ ИЗИСКА, на основание чл. 186 ГПК, от ЧСИ Д.К., рег. № ******, справка относно постъпилите от „*************“ ООД плащания по изпълнително дело № **************** с длъжник М. А. Т. – на коя дата, в какъв размер и на какво основание е постъпило плащането.

По доказателствените искания на ответника за задължаване на ищцата на основание чл. 176, ал. 1 ГПК да се яви лично в открито съдебно заседание и да даде обяснения по поставените в отговора на исковата молба въпроси, както и за допускане до разпит на един свидетел при режим на довеждане съдът ще се произнесе в първото по делото съдебно заседание.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 22.06.2026 г. от 15,30 часа, за когато да се призоват страните.

ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, а на ищеца – и препис от отговора на исковата молба и приложенията към него.

УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че най-късно в първото по делото открито съдебно заседание следва да вземат становище по проекта за доклад по делото и по дадените със същия указания.

УКАЗВА НА ИЩЕЦА, че може най-късно в първото по делото открито съдебно заседание да оспори истинността на представените от ответника писмени доказателства, както и да изрази становище и да посочи и представи доказателства във връзка с направените от ответника в отговора на исковата молба оспорвания и възражения.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4