Решение № 441 от 17.12.2024, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 441 гр. Стара Загора, 16.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Румяна Б. Пенева

Членове:

Иванела Ат. Караджова

Трифон Ив. Минчев при участието на секретаря Стефани Хр. Чапанова като разгледа докладваното от Иванела Ат. Караджова Въззивно търговско дело № 20245501000561 по описа за 2024 година

Обжалвано е решение № 463/13.08.24 г. по гр.д. №1822/22 г. по описа на РС-К.с което се отхвърля предявения от “А.“ АД, с ЕИК:****, със седалище и адрес на управление гр.С., район С., ул.****, срещу Г. К. Щ., с адрес гр.К. ул.“**** иск с правно основание чл.410, ал.1, т.1 и т.2 от КЗ за заплащане сумата 1250 лв. като неоснователен.

Въззивникът “А.“ АД, с ЕИК:**** в депозираната въззивна жалба излага доводи за незаконосъобразност на постановеното решение.Моли същото да бъде отменено и да се постанови друго по същество на спора,с което да се уважи предявения иск

Въззиваемият Г. К. Щ., с ЕИК-********** изразява становище,че решението на районния съд е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:

Предмет на въззивно обжалване е постановеното от РС-К. решение по 1 предявен иск с правно основание чл.410 от КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че “Н.П.“ ООД, с ЕИК:**** предявил срещу ЗАД “А.“ АД иск за заплащане на сумата от 1250 лева, представляваща разликата между стойността на извършения ремонт и действително претърпените от дружеството вреди по отношение на МПС - товарен автомобил “А.К.*“, с рег.

№**** и законна лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба 24.09.2021 г. до окончателното плащане. С полица №0306X0580057 собственикът на товарен автомобил “А.К.*“, с рег. №**** сключил застраховка “Каско на МПС“ за периода от 04.08.2020г. - 03.08.2021 г. В срока на договора било подадено заявление за изплащане на обезщетение за вреди на МПС, на 05.07.2021 г. в гр.К. на ул.“**** като заявителят бил физическо лице - водачът на товарен автомобил Г. К. Щ., който декларирал, че при паркиране вместо спирачка натиска газта и автомобилът се удря в ъгъл на ограда. С платежно нареждане от 22.10.2021г. ЗАД “А.“ АД заплатило обезщетение на застрахованото лице “Н.П.“ ООД, с ЕИК:**** сумата от 10390.62 лв. обезщетение по щета №33121030100140. Във връзка с предявения срещу А. АД иск за заплащане на разликата между стойността на извършения ремонт и действително претърпените вреди от дружеството /собственик и застрахован/ привлякъл Г. К. Щ. в качеството му на водач на товарен автомобил “А.К.*“, с рег. №****, който участвал в процесното ПТП и неговото поведение била единствена причина за настъпването му. Като застраховател на “Н.П.“ ООД с плащането на обезщетение на застрахования се суброгирал срещу прекия причинител на вредата.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на “А.” АД на основание чл.410 от КЗ сумата от 1250.00 лв., представляваща разликата между стойността на извършения ремонт и действително претърпените от дружеството вреди по отношение на МПС - товарен автомобил “А.К.*“, с pen №**** и законна лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното плащане. Претендира разноски.

Ответникът счита, че единствената правна възможност, срещу него било да се търси имуществена отговорност по процесното застрахователно събитие при условията и реда на чл.433 от КЗ, с която разпоредба била предвидена хипотеза застрахователя да заведе регресен иск срещу застрахования при 2 няколко изрично изброени възможности: 1.щетата да е причинена умишлено от застрахования; 2.налице да е договорено самоучастие от застрахования;

3.застрахованият да е причинил щетата в следствие на употреба на алкохол с концентрация в кръвта над допустимата от закона норма или под въздействието на наркотично вещество или негов аналог. Извън горепосочените хипотези, законодателят не бил предвидил друга възможност застрахованото лице да носи отговорност за причинените от него имуществени и/или неимуществени вреди. В случая не била налице нито едно от посочените основания и в тази връзка искът следвало да бъде отхвърлен като материално и процесуално недопустим. В сключения между застрахователно дружество и “Н.П.“ ООД, договор Автокаско, липсвало каквото и да е било визирано правно основание да се търси отговорност от него. Въпросното съглашение се сключвало по повод всички евентуални щети настъпили по процесния товарен автомобил, но не и по отношение на конкретно лице. Застрахован се явявал товарен автомобил марка: “А.“, модел:

„К.*“, с рег.№****, която застраховка била извършена от неговия собственик “Н.П.“ ООД. Доколкото въпросното търговско дружество не би могло да се представлява само, като имагинерен субект на правото, то всички правни действия от негово име и за негова сметка се осъществявали от неговия управител -Г. Щ.. Управителят не се явявал трето лице и в тази връзка, обезщетението за процесното застрахователно събитие той щял да заплати сам на себе си.

Моли съда да отхвърли предявената искова претенция, като неоснователна и незаконосъобразна. Претендира разноски.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

От приложеното гр.д.№72069/2021 г. по описа на СРС се установява, че с влязло в сила решение №3736/13.03.2023 г. ЗАД “А.“ АД е осъден да заплати на“Н.П.“ ООД на основание чл.405, ал.1 от КЗ сумата от 1056.43 лв. представляваща непогасена част от застрахователно обезщетение по договор за имуществена “Каско на МПС“ за причинени имуществени вреди на т.а.

“А.К.*“, с рег.№****, вследствие на настъпило на 05.07.2021 г. застрахователно събитие- ПТП, във връзка с което е образувана щета №331210301000140, ведно със законната лихва от датата на подаване на 3 исковата молба-28.09.2021 г. до окончателното изплащане, в частта над уважения размер от 1056.43 лв. до пълния предявен размер от 1250 лв. или за размера от 193.57 лв. искът е отхвърлен като неоснователен. Решение 3736/13.03.2023 г. по гр.д. №72069/2021 г. по описа на СРС е поставено при участие на трето лице- помагач на страната на ответника ЗАД “А.“ АД - Г. К.

Щ. .

Безспорно е, че сумата от 1056.43 лв. като част от претендираните 1250 лв. застрахователно обезщетение за имуществени вреди по договора за застраховка “Каско“ на МПС“, причинени от ПТП на 05.07.2021 г. е изплатена на увреденото лице “Н.П.“ ООД на 17.05.2023 г. по изп.дело №144/2023 г. по описа на ЧСИ Н.П..

Видно от заключението на назначената в първоинстанционното производство автотехническата експертиза от техническа гледна точка причината за настъпване на щетите по автомобил “А.К.*“, с рег.№**** на 05.07.2021 г., около 07:00 часа в гр.К. на ул.“**** №7 е, че водачът Г. Щ. вместо да задейства спирачния педал и да спре автомобила, натиска педала за подаване на гориво/газта/, следствие на което товарният автомобил се удря в ъгъла на сградата и са настъпили щетите на автомобила.

Съгласно разпоредбата на чл.410, ал.1, т.1 и т.2 от КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования, срещу причинителя на вредата, в това число в случаите за вреди, произтичащи от неизпълнение на договорно задължение, или възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл.49 от ЗЗД.

Регресното право, което по своя характер е суброгационно право на застрахователят по имуществената застраховка, възниква при наличие на следните кумулативни предпоставки, които в хипотезата на чл.410, ал.1, т.1 КЗ са: наличие валиден на договор за имуществена застраховка "Каско на МПС" между ищеца и увреденото лице; да е причинено застрахователно събитие от трето лице, което отговаря пред застрахования въз основа на правилата на деликтната или договорната отговорност; застрахователят да е изплатил дължимото застрахователно обезщетение на застрахования, а в хипотезата на чл.410, ал.1, т.2 от КЗ- наличието на валиден договор за имуществено застраховане между увреденото лице и застрахователното дружество, 4 заплащане на застрахователното обезщетение от застрахователя; и предпоставките по чл.49 от ЗЗД: вреди; вредите да са причинени от лице, на което отговорният по чл.49 от ЗЗД е възложил работа; вредите да са причинени вследствие противоправно деяние при или по повод на възложената работа и причинителят да е действал виновно.

Ищецът ЗАД“А.“ АД е изплатил на собственика на увредения автомобил “А.К.*“, с рег.№**** “Н.П.“ ООД сумата от 1056.43 лв. застрахователното обезщетение по договора за застраховка “Каско“ на МПС“, присъдено по гр.д.

№72069/2021 г. по описа на СРС. Регресният иск е предявен срещу Г. К. Щ., който е съдружник и управител на “Н.П.“ ООД, и който е причинил вредата.

Основателни са доводите на въззивника,че имуществото на дружеството с ограничена отговорност е обособено и не съвпада с имуществото на неговия управител, респективно съдружник. Управителят може да носи деликтна отговорност спрямо представляваното от него дружество по реда на чл. 45 от ЗЗД,в хипотезите,обуславящи основателност на регресния иск.

Вредата на л.а. „А. К*“ с ДК №****, собственост на „Н.П.“ ООД е причинена виновно от Г. К. Щ. ,но не под форма на вина-умисъл.Касае се за претенция по чл. 410 от Кодекса за застраховането във връзка с чл. 45 от ЗЗД, и по принцип е възможно за дружеството - юридическо лице да възникне вземане за непозволено увреждане против неговия управител ,но в конкретния случай не са налице предпоставките ,обуславящи основателност на регресната претенция -/щетата да е причинена умишлено от застрахования; налице да е договорено самоучастие от застрахования,застрахованият да е причинил щетата в следствие на употреба на алкохол с концентрация в кръвта над допустимата от закона норма или под въздействието на наркотично вещество или негов аналог/,поради което предявения иск следва да се отхвърли като неоснователен.

Първоинстанционното решение като краен резултат е правилно ,поради което следва да се потвърди.

Водим от горните мотиви, съдът

5

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 463/13.08.24 г. по гр.д. №1822/22 г. по описа на РС-К..

ОСЪЖДА “А.“ АД, с ЕИК:****, със седалище и адрес на управление гр.С., район С., ул.****, да заплати на Г. К. Щ., с адрес гр.К. ул.“**** направените във въззивното производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв./четиристотин лева/.

Решението е окончателно не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6