Решение № 171 от 27.04.2021, Административен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И

Е

№ гр.

Стара Загора

27.04.2020 год.

Старозагорският административен съд, в открито заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и първа година, шести състав:

Административен съдия: МИХАИЛ РУСЕВ при участието на секретаря Зорница Делчева като разгледа адм. дело №238 по описа за 2021 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145-178 от

Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 39 от Закона за държавните помощи (ЗДП).

Образувано е по жалба на „Аква истейт“ООД, представлявано от управителя И.В.Д. срещу Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ №РД-05-24/12.03.2020 год., издаден от Министъра на земеделието, храните и горите на Република България, с който по отношение на жалбоподателят е установено „публично държавно вземане, представляващо несъвместима с вътрешния пазар държавна помощ, подлежаща на възстановяване, в размер на 682 221.75 лв., от които установен размер на задължението: 457 040.00 лв. и лихва в размер на 225 181.75 лв., издаден на основание чл.10 от ЗДП и чл.38, ал.1, във вр. ал.3 от ЗДП, чл.59, ал.1 и ал.2 от АПК и чл.162, ал.2, т.6 и 9, чл.165 и чл.166 от Данъчно-процесуалния кодекс /ДОПК/.

С жалбата, се твърди, че оспореният АУПДВ е издаден от некомпетентен орган или най-малкото от орган, чиято компетентност не е установена по надлежен ред. Това е така, тъй като Закона за държавните помощи не определя Министъра на земеделието, храните и горите като орган с обща компетентност. Издаденият АУПДВ е издаден и в противоречие с Решение на Европейската комисия C (2014) 6207 от 05.09.2014 година. Органът се е позовал на чл.124 от Решението, но не е изложил конкретни мотиви, защо приема, че в конкретния случай е налице предоставена държавна помощ. Игнорирал е съображенията на чл.125 – 128 от Решението на ЕК, които сочат, че във всички случаи следва да бъде разгледано предварително дали потенциалният бенефициер е предприятие по смисъла на ч107, §1 от Договора. Следвало е да се установи предварително дали субекта, срещу който възнамерява да издаде акта е предприятие, осъществяващо стопанска дейност, т.е. дали предлага стоки и услуги на даден пазар, поради което и конкретната помощ нарушава или застрашава конкуренцията на този пазар. Както към момента на осъществяване на размяната, така и към момента на издаването на АУПДВ, жалбоподателят действително е търговско дружество, но не е осъществявало никаква търговска дейност и в частност със заменената горска земя. С оглед на тези факти, е следвало да се приеме, че не е налице държавна помощ, съгласно указаното в съображение 127 от Решението на ЕК. В оспореният АУПДВ не са съдържат никакви данни, които да позволяват да се прецени, какви са фактическите основания, които издателят е счел, че конкретната сделка нарушава конкуренцията и засяга търговията между държавите членки. Според указаното в съображение 142 от Решението на ЕК, на въпросът дали предприятието предлага стоки и услуги на даден пазар и по този начин се конкурира с други предприятия и участва в търговията в рамките на Съюза, следва да се определи с оглед действително извършваните от предприятието дейности. Дори и поради правно-организационната си форма „Аква истейт“ООД да следва да се счете за предприятие, то действително не извършва търговски дейности и не се конкурира с никого, защото конкуренцията е винаги с оглед участието на конкретен пазар на стоки и/или услуги, а жалбоподателят не участва на никой от съществуващите пазари на стоки и/или услуги. За да е налице нарушаване или застрашаване на конкуренцията, е необходимо бенефициерът на помощта да осъществява търговска дейност в някой от секторите, отворени за трансгранична конкуренция - като строителство, туризъм, дърводобив или др.

Такива установявания в оспорвания акт липсват. Твърди се, че АУПДВ не дава обоснован и законосъобразен отговор относно фактическите основания, поради които се счита, че дружеството е получило икономическо предимство и то в посочения в акта размер. Позоваването на съображения 147 и 173 от решението на ЕК е бланкетно, както и бланкетни са мотивите, с които са отхвърлени заявените от възражения относно начина, по който е определен размера на реалната пазарна цена на заменения имот държавна собственост. Посочено е само, че изготвените и приети оценителски доклади били съобразени с техническата спесификация на възложителя, но формално логически не се обосновава защо е намерено, че въпросната техническа спесификация предпоставя и води до установяването на реални пазарни цени. От съдържанието на административната преписка са установили, че са налице два оценителски доклада, претендиращи да дават оценка на реалните пазарни цени на заменените имоти към датата на извършване на замяната, но не и с наличието на административен акт за приемането им. Заявили са несъгласието си със съдържанието на тези доклади, както и със заключенията на оценителите, заради редица несъответствия които са били подробно изложени. След като са заявили възраженията си срещу оценките, съдържащи се в административната преписка само като доклади, дори без приложени документите, на които се позовават, са очаквали с оглед следваната от органа процедура по чл.38 от ЗДП, да не бъде приета поне оценката на държавния имот и да бъде възложена повторна оценка съгласно чл.38 ал.2 и ал.12 ЗДП. В случай, че формално административното производство се основава на чл.38 от ЗДП, то наличието на влязъл в сила административен акт за приемане на оценката е материално-правна предпоставка за издаване на АУПДВ, която в конкретният случай липсва. Моли се съдът да оцени, че изобщо не са били уведомени за започване на производството по извършване на оценките, което само по себе си е съществено процесуално нарушение на чл.26 от АПК. АУПДВ е незаконосъобразен и по причина, че не съдържа фактическите и правни основания за изчисляване на установената сума на лихвите, като напълно неясно е в какъв размер за кои периоди от време е изчислена изискваната лихва, съответно - не може да се прецени дали определянето й отговаря на чл.4, т.4 от Решението на ЕК. Немотивирано е било отхвърлено и възражението на жалбоподателят за изтекла давност, което се поддържа в подадената жалба. Направено е искане за отмяната на АУПДВ като незаконосъобразен и присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът – Министърът на земеделието, храните и горите, чрез процесуалния си представител адв. С.Г., оспорва жалбата като неоснователна и недоказана и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли. В съдебно заседание и писмени бележки, излага подробни съображения, като намира, че в случая, позоваването и изпълнението на Решение на Европейската комисия C (2014) 6207 от 05.09.2014 година, с което държавният орган е обвързан, в достатъчна степен обосновава законосъобразността на оспорения акт. Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски, съгласно приложен списък.

В хода на съдебното производство бе допусната и назначена съдебно-оценителска и съдебно счетоводна експертиза, заключенията на които бяха приети от страните.

Съгласно съдебно-оценителната експертиза, разликата между реалната пазарна цена и административната цена на поземлените имоти в горски територии, собственост на юридически лица в землището на с.

Рибарица и гр. Тетевен е – 203 432.36 лв., а същата разлика за имота в гр.

Несебър е 238 181.83 лв. Съгласно методиката за определяне на несъвместимата държавна помощ, първоначалният размер на държавната помощ е 441 614.19 лв. Установени са и статута на заменените имоти, които към момента на замяната са били горски територии. Определени са и пазарните цени на имотите и е установено първоначалният размер на държавната помощ.

Въз основа на съдебно счетоводната се установи, че придобитите имоти на „Аква истейт“ООД не са залагани, не са ползвани като обезпечения във връзка със стопанската или финансовата дейност на дружеството, нито са залагани в полза на трети лица. Дружеството не е осъществявало дейност и няма приходи от стопанска дейност, видно от оборотните ведомости. Няма извършвани разпоредителни сделки с тези имоти на дружеството, не са отдавани под наем и няма приходи от подобен вид дейност. В счетоводството не са отразени сделки с дървесина, добивана от тези имоти. Първоначалният размер на държавната помощ е 441 614.19 лв., а лихвата върху тази сума към 22.01.2019 год. е в размер на 217 581.53 лв., като общо дължимата сума е в размер на 659 195.725 лв.

Въз основа на събраните в хода на съдебното производство доказателства и тези приложени по приобщената административна преписка, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Между страните не е спорно и съдът го намира за установено, въз основа на приложените писмени доказателства по административната преписка, че по отношение на Република България е постановено и влязло в сила Решение на Европейската Комисия C(2014) 6207 final от 5.09.2014 год., относно схема за помощ № SA. 26212 (2011/C) (ex 2011/NN — ex CP 176/A/08) и SA. 26217 (2011/C) (ex 2011/NN - ex CP 176/B/08), приведена в действие от Република България при замените на горска земя. Действително същото не е приложено по делото, но е достъпно на сайта на европейската комисия / https://ec.europa.eu/competition/state_aid/cases/241189/241189_1586611_527_2.pdf/.

Адресат на акта е Република България. Няма данни това решение да е обжалвано, поради което и се установява, че същото е влязло в сила и поражда задължения за страната ни.

Решението на ЕК, е постановено във връзка с констатирано нарушение на чл.108,

§ 3 от Договора за функциониране на Европейския Съюз /ДФЕС/, а именно- неизпълнение на задължението на Република България, като държава-членка да уведоми ЕК /неспазване на процедурата по нотификация/, във връзка с предоставянето на държавна помощ. От диспозитива на посоченото Решение на ЕК се установява, че със същото е констатирано несъвместимо с вътрешния пазар, по смисъла на чл.108, §3 от ДФЕС и в нарушение на чл.107 от ДФЕС, предоставяне от страна на Република България на фактическа възможност за осъществяването на определени двустранни сделки по замяна на земи горска територия, между държавата, като техен собственик и частноправни субекти, които не са идентифицирани, а е посочен общо период, в който са осъществени сделки, попадащи хипотетично в обхвата на предоставена неправомерна държавна помощ, а именно: от 01.01.2007 год. до 27.01.2009 година. С Решение на ЕК C(2014) 6207 final от 5.09.2014 год. е постановено, както следва: „Член 1: Държавната помощ, отпусната на предприятия при сделките за замяна на горска земя държавна собственост срещу горска земя частна собственост в периода 01.01.2007 год. - 27.01.2009 год., неправомерно приведена в действие от Република България в нарушение на член 108, параграф 3 от Договора, е несъвместима с вътрешния пазар; Член 2: Индивидуалната помощ, предоставена при сделките за замяна, посочена в член 1, не представлява помощ, ако към момента на предоставянето й е отговаряла на условията, предвидени в регламент, приет съгласно член 2 от Регламент (ЕО) №994/98 на Съвета, който е бил приложим към момента на предоставяне на помощта; Член 3: Индивидуалната помощ, предоставена при сделките за замяна, посочена в член 1, която към момента на предоставянето е отговаряла на условията, предвидени в регламент, приет съгласно член 1 от Регламент (ЕО) №994/98 на Съвета, или на условията съгласно всяка друга одобрена схема за помощ, е съвместима с вътрешния пазар до максималния интензитет на помощ, приложим за този вид помощи; Член 4: 1/. Република България възстановява от бенефициерите несъвместимата помощ, предоставена при сделките за замяна, посочена в член 1; 2/. Чрез дерогация от разпоредбите на параграф 1 по-горе, несъвместимата помощ може да бъде възстановена от бенефициерите чрез отмяна на сделките за замяна в случаите, когато не са извършени материални промени в засегнатите от сделката горски земи държавна и частна собственост след датата на тази сделка; 3/. Сумите, които трябва да бъдат възстановени, включват лихви, начислени от датата на предоставянето им на разположение на бенефициерите до действителното им възстановяване; 4/.