Решение № 323 от 22.05.2026, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 323 гр. Видин, 22.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тодор Г. Попиванов при участието на секретаря Полина П. Каменова като разгледа докладваното от Тодор Г. Попиванов Гражданско дело № 20251320100682 по описа за 2025 година

Делото е образувано по искова молба с правно основание чл.422, ал.1 във вр. с чл.415 от ГПК, чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86,ал.1 от ЗЗД, от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н Младост, ж.к.“Младост 4“, ул.”Бизнеспарк София” № 1, сграда 15, вх.А, ет.4, против З. М. Т., ЕГН **********, с адрес: гр.Дунавци, общ.Видин, обл.Видин, ул.”Добри Чинтулов” № 38.

Обстоятелствата, от които произтичат претендираните от ищеца права са: че е налице договор за цесия от 25.04.2024г., по силата на който ищцовото дружество „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД - София е придобило права от „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД – София, върху вземане срещу ответницата З. М. Т., по договор за потребителски кредит № 720031107161, сключен на 05.04.2022г. между „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД – София, като заемодател и З. М. Т. като заемополучател. Поддържа се, че праводателят на ищеца е изправна страна по договора за паричен заем, тъй като е изпълнил задължението си да предостави на ответницата сумата в размер на 13 916 лева, от която 9950 лева за потребителски нужди и 3966 лева за заплащане на застрахователна премия по сключена застраховка с „Кардиф животозастраховане“, клон България и „Кардиф Общо застраховане“ – клон България; че сумата е изтеглена на два 1 пъти: на 05.04.2022г. и на 06.04.2022г. чрез офис на „Изипей“ АД. Срокът на договора е от 15.06.22г. до 15.05.2026г. Връщането на кредита е на 48 бр. месечни вноски, всяка по 594.96 лева. Годишният Лихвен процент е 41.12%, а Годишният процент на разходите /ГРП/ - 45.75%. Поддържа се, че ответницата е неизправна страна по договора, тъй като е заплатила само 7 месечни вноски на обща стойност 2990 лева, преустановила е плащанията от м.10.2022г. и е останала задължена за изплащане на останалата заемна сума, ведно с договорената лихва. Посочва се, че новият кредитор е подал заявление по реда на чл.410 и сл. от ГПК и в реализираното заповедно производство по ч.гр.Д.

№ 2802/2024г. по описа на РС – Видин, му е издадена заповед за изпълнение срещу ответницата за дължимите се главница и лихви по договора за паричен заем за определен период с настъпил падеж, но тъй като ответницата е подала в срок възражение против заповедта за изпълнение, заявителят има правен интерес от предявяване на иск по чл.422 от ГПК за установяване на вземането си. Посочва се също, че ответницата е уведомена за извършената цесия. Иска се от ищеца, съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата, че към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в РС – Видин – 22.11.2024г., ответницата дължи на ищцовото дружество изпълнение на парично задължение за следните суми: 5075.57 лева – главница, представляваща сбор от падежиралите и непогасени вноски за главница по погасителния план, за периода от 15.11.2022г. до 15.10.2024г. включително, ведно със законната лихва върху тази главница от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 22.11.2024г. до окончателното издължаване, и 1351.22 лева, представляваща договорна лихва върху сбора от непогасени вноски за лихвата съгласно погасителния план за периода от 15.11.2022г. до 15.01.2023г. включително. Претендират се направените разноски в настоящото и заповедното производства.

Ищецът ангажира писмени доказателства. Иска назначаване на съдебно – счетоводна експертиза, по която вещото лице, след като се запознае с материалите по делото и документите, съхранявани в деловодството на праводателя на ищеца „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, да даде заключение на следните въпроси:

1.Усвоена ли е сумата по процесния договор след предоставянето му чрез „Изипей“ АД?

2

2.Какъв е размерът на извършените по кредита плащания – за главница и лихва?

3.Какъв е размерът на непогасените вземания по кредита:

- за главница, без да се отчита в нея компонента застрахователна премия, който се съдържа във всяка вноска, за периода на исковата молба?

- за възнаградителна лихва за периода по исковата молба?

4.Какъв е размерът на цялата падежирала главница от първата вноска по кредита – 15.06.2022г. до 15.10.2024г. независимо от това дали вноските за този период са погасени или не?

Ответницата, в срока за отговор на исковата молба, чрез процесуалния си представител е взела становище по иска, с който го оспорва, като поддържа от своя страна, че процесният договор е недействителен поради неравноправни клаузи и противоречие със закона, тъй като:

1.Предвидената в договора застраховка е изначално инкорпорирана в договорното правоотношение и е била условие за сключване на договора.

Кредитополучателят нито е имал възможност да се запознае със условията по застраховката, нито да избере застрахователно дружество, различно от това, предложено от кредитора. На кредитополучателя не е представен предварително Стандартен европейски формуляр /СЕФ/, Общите условия по застраховката живот и декларациите към нея, за да може да се запознае с тях и да се съгласи с приемането им, в нарушение на чл.11, ал.2 от ЗПК;

2.В годишния процент на разходите /ГПР/, посочен в договора в размер на 45.75% не се съдържа дори подробна математическа формула, като липсва информация относно начина на формирането на разходите и какво точно е взето предвид при формирането му, в нарушение на чл.19, ал.1 от ЗПК. Така договорът за кредит с явява недействителен на основание чл.22, ал.1, вр. чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.

3.Ако към посочения ГПР следва да се включи и застрахователната премия, то неговият размер ще надвиши 5 пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, който е максимално допустимият по чл.19, ал.4 от ЗПК. Това е така, тъй като кредитодателят е действал при сключването на договора за кредит като застрахователен посредник, за което е получил възнаграждение, представляващо косвен разход за кредитополучателя и 3 трябва да бъде включен в ГПР. Поради недействителността на договора за кредит, на основание чл.23 от ЗПК, потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, но не и лихви, включително и застрахователна премия. Посочва се от ответницата във връзка със застрахователния договор, че на 09.11.2023г. в резултат на новооткрито туморно образование в главата й е извършена спешна неврохирургична операция, след която същата е трайно нетрудоспособна – 95% с чужда помощ. Поддържа се, че е налице застрахователен риск, обхванат от сключената с ответницата застраховка в полза на кредитора, поради което неоснователно се претендират от ищцовото дружество суми директно от ответницата. Ответницата представя писмени доказателства. Претендира пресъждане на разноските по производството.

Иска задължаване на ищеца, да представи по делото информация относно обстоятелството: каква част от застрахователната премия по договора за застраховка между кредитополучателя З. М. Тодорова и „Кардиф животозастраховане“, клон България и „Кардиф Общо застраховане“ – клон България, е получена от ищеца „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД – София, като възнаграждение за дейността му като застрахователен посредник. Ангажира допълнителна съдебно – икономическа експертиза.

Не са налице обстоятелства, които се признават от ответницата и които не се нуждаят от доказване.

Съдът е указал доказателствената тежест на страните - че в тежест на ищеца е да докаже, че:

- са налице договорни отношения по договор за паричен заем между праводателя на ищеца „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД като заемодател и ответницата, в качеството й на заемател за посочената парична сума;

- е налице проведено заповедно съдебно производство по реда на чл.410 и сл. от ГПК, по което в полза на ищеца „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, е издадена заповед за изпълнение против ответницата за претендираните парични суми главница и лихви за забава;

- е налице договор за цесия, сключен между „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД в качеството му на цедент и „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, като цесионер, по силата на който му е прехвърлено вземането на първоначалния кредитор спрямо ответницата;

- че праводателят на ищеца „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД е изправна страна 4 по договора за банков кредит;

- че предишния кредитор „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, е съобщил на ответницата, в качеството й на трето лице, за прехвърлянето на вземането;

- да установи размера на претендираното вземане от ответницата;

- с оглед направеното от ответницата оспорване: че на кредитополучателя е представен предварително Стандартен европейски формуляр /СЕФ/, Общите условия по застраховката живот и декларациите към нея, за да може да се запознае с тях.

И в тежест на ответницата е да докаже основанията, въз основа на които претендира недействителност на процесния кредит:

- че кредиторът е действал при сключването на договора за кредит като застрахователен посредник, за което е получил възнаграждение, представляващо косвен разход за кредитополучателя, неговия размер, както и че ако е включен в ГПР, последният надвишава предвидения в закона размер;

- че застраховката по кредита е изначално инкорпорирана в договорното правоотношение и е било условие за сключване на договора;

- че кредитополучателят нито е имал възможност да се запознае със условията по застраховката, нито да избере застрахователно дружество, различно от това, предложено от кредитора;

- че спрямо ответницата е настъпил застрахователен риск, който се покрива от сключената към договора застраховка.

По делото са ангажирани писмени доказателства. Назначена, изслушана и приета е по делото съдебно – счетоводна експертиза и допълнителна такава.

Съдът, като разгледа предявения иск и взе предвид в съвкупност и по отделно представените по делото писмени доказателства, приема за установено следното по допустимостта на иска, от фактическа и правна страна, а именно:

- Че е налице договор за потребителски кредит № 720031107161, сключен на 05.04.2022г. между „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД – София, като заемодател и З.

М. Т. като заемополучател, като същия е приложен и към заповедното и към настоящото производство;

5

- Че с договор за цесия от 25.04.2024г., ищцовото дружество „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД - София е придобило правата от „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД – София, върху вземането срещу ответницата З. М. Т. по договора за потребителски кредит, видно от представения договор за прехвърляне на вземания и Приложение № 1 към него, в което е вписано името на ответницата и е индивидуализиран кредита с размера на заемна сума /лист 18 -24 от делото/;

-Че цесионерът „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу заемополучателя З. М.

Т., и въз основа на реализираното заповедно производство по чл.410 от ГПК по ч.гр.Д. № 2802/2024г. по описа на РС – Видин, на заявителя е издадена заповед за изпълнение № 1546 от 25.11.2024г. за сумите: 6426.79 /шест хиляди четиристотин двадесет и шест лв. и седемдесет и девет ст./ лева, от която 5075.57 лева – просрочена главница, представляваща сборът от непогасените вноски с настъпил падеж за периода от 15.11.2022г. до 15.10.2024г. включително, представляваща неизпълнено задължение по договор за потребителски кредит № 720031107161 от 05.04.2022г., сключен между З. М.

Т., ЕГН ********** и „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, правата по който са прехвърлени на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, с Договор за прехвърляне на вземания, сключен на 25.04.2024г., 1351.22 лева – договорна лихва върху падежиралите и непогасени вноски за периода от 15.11.2022г. до 15.01.2023г. включително, и ведно със законната лихва за забава върху главницата , считано от подаване на заявлението 22.11.2024г. до окончателното издължаване, както и за заплащане на сумите: 128.54 /сто двадесет и осем лв. и петдесет и четири ст./ лева за платена дължима се държавна такса и 240.00 /двеста и четиридесет/ лева за платено адвокатско възнаграждение с начислен ДДС;

- Че длъжникът е подал възражение по чл.414 от ГПК, като е оспорил размера на дълга и е посочил, че се е разболял тежко и че има застраховка, която следва да покрие остатъка от дълга по кредита, поради което съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си по реда на чл.422 и сл. от ГПК;