Определение № 343 от 24.08.2023, Окръжен съд - Сливен

МОТИВИ към Определение № 343/24.08.2023г. по ЧНД № 470/2023г. по описа на Окръжен съд С.

Производството по делото е по реда на чл.65 ал.3 от НПК и е образувано по искане на Г. Й. П., обвиняем по ДП № № 934/2023г. по описа на РУ С., чрез защитника му адв.Х. К. от АК С., срещу взетата му мярка за неотклонение задържане под стража.

В искането обв.Г. П., сочи, че по делото към момента са налице нови обстоятелства, които са основание за изменение на мярката му за неотклонение в по-лека. Твърди, че вече не съществува опасност за живота на пострадалия С. С., който е изписан от болницата в гр.Пловдив и е във видимо добро състояние. Посочва се, че не са извършени процесуални действия за изясняване на евентуално състояние на афект и неизбежна отбрана. Заявява се, че работното обвинение по чл.115, вр.чл.18 ал.1 от НК вече не е състоятелно и в тази връзка се намира мярката за неотклонение задържане под стража за неотговаряща на целите по чл.57 от НПК и са налице условията за изменението й. Иска се да се измени взетата по отношение на обв.П. мярка за неотклонение задържане под стража в по-лека.

Представителят на Окръжна прокуратура С. в съдебно заседание моли да не се уважава правеното искане за изменение на мярката за неотклонение на обвиняемия, тъй като с него не се сочат нови обстоятелства, касаещи предмета на доказване, както и такИ., които да разколебават приетото при първоначалното вземане на мярката за неотклонение обосновано предположение, че той е осъществил престъплението, както и наличието на опасност да се укрие или извърши друго престъпление. Сочи, че досъдебното производство е в законния си срок, като предстои само изготвянето на назначените съдебно-медицинска и допълнителна съдебно-балистична експертиза. Прокурорът твърди, че към настоящият момент са неизменни обстоятелствата, че спрямо обвиняемия е налице опасност да извърши друго престъпление или да се укрие, изводимо от факта, че настоящото деяние е осъществено в изпитателен срок на друга присъда, а с поведението си обвиняемият се е заявил като личност с висока обществена опасност, която очевидно не може да контролира емоциите и действията си, и въпреки наличното условно осъждане, е пристъпил към извършване на ново престъпление. Пледира да не се уважава искането за изменение на мярката за неотклонение на обвиняемия.

В съдебно заседание обв.Г. П. се явява лично и със защитника си адв.Х.

К. от АК С.. Защитникът изразява твърдение, че в случая са налице условия мярката за неотклонение задържане под стража, взета спрямо обвиняемия Г.

П., да бъде изменена в по-лека. Твърди, че пострадалият към момента се намира в отлично здравословно състояние. Посочва, че от разпита на обвиняемия се установява, че липсват всякакви данни обвиняемият да е искал 1 да убие някого, като пострадалият сам е отишъл до дома на обвиняемия, обидил е приятелката му и се опитвал да го принуди да извърши нещо противно на волята му, а именно да му върне вещта – тротинетката, за която вече е имало извършено плащане и която вече е била във владението на обвиняемия. Защитата прави извод, че са налице категорични данни за извършено деяние от обвиняемия в състояние на афект. Изразява мнение, че нито обществената опасност на деянието е толкова висока, за да предполага най-тежката мярка за неотклонение, нито пък обществената опасност на дееца е такава, като целите по чл.57 от НПК, могат да бъдат постигнати и с мярка за неотклонение домашен арест или парична гаранция, като една такава мярка ще даде възможност на обвиняемия да се грижи за болния си баща. Пледира за изменение на мярката за неотклонение по отношение на обвиняемия в домашен арест или евентуално в парична гаранция.

Обвиняемият П. в лична защита заявява, че иска да се прибере в къщи, за да помага на баща си. В последната си дума иска по-лека мярка за неотклонение.

Съдът, като съобрази доводите на страните и с оглед представените по делото доказателства, намира за установено следното:

Досъдебното производство по делото е започнало на 03.07.2023г. по реда на чл.212 ал.2 от НПК, на основание законен повод и достатъчно данни – извършен оглед на местопроизшествие.

С постановление на разследващия орган от 03.07.2023г., предявено на 04.07.2023г., Г. Й. П. е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл115, вр.чл.18 ал.1 от НК, за това, че е на 03.07.2023г. в гр.С., местност „Л. в., пред № ***, направил опит умишлено да С. Й. С., като го прострелял с пистолет марка „UMAREX саl.50“ с № DC19957 в областта на лявото око, като деянието е останало недовършено поради независещи от дееца причини.

При разпита си в качеството на обвиняем, П. е заявил, че разбира обвинението, но не се признава за виновен по него. Депозирал е обяснения, според които на 03.07.2023г. преди обяд е бил потърсен в дома си от пострадалия във връзка с дадена от пострадалия на обвиняемия тротинетка с уговорка за закупуване чрез плащане на части. Според обвиняемия между двамата възникнало пререкание по повод плащането на превозното средство.

Обвиняемият отрича той да е стрелял с пневматичния си пистолет по пострадалия, като твърди, че докато е бил в друго помещение е чул изстрел и като се е върнал е видял приятелката си свид.И. Й.а да държи пистолета му, а пострадалият е бил в автомобила си, прострелян в гърдите. Признава, че на пристигналите на мястото полицейски служители е съобщил, че той е стрелял по пострадалия.

С Определение № 256/06.07.2023г. по ЧНД № 364/2023г. по описа на СлОС, на обв.Г. Й. П. е взета мярка за неотклонение задържане под стража, която е потвърдена с Определение № 147/13.07.2023г.по ВЧНД № 144/2023г. по описа на БАС.

2

Обвиняемият П. е привлечен в това качество за извършено деяние по чл.115, вр.чл.18 ал.1 от НК, което е тежко умишлено престъпление и е наказуемо по закон с лишаване от свобода от 10 до 20 години. По делото са извършени процесуално-следствени действия, някои от тях още в началния етап, а именно оглед на местопроизшествие, претърсване и изземване в неотложен случай, което е одобрено в законоустановения срок, разпити на свидетелите И. Й.а, Й. П., Д. Д. и пострадалия С. С., декларация за СМПИС, изискана е и приложена справка за съдимост на обв.П., както и характеристична справка от ОДМВР С., медицински документи относно пострадалия С. и други писмени доказателства. Били са назначени дактилоскопна експертиза, комплексна (балистична и химична) експертиза, фоноскопна експертиза, които към настоящия момент са изготвени, заключенията са представени на разследващия орган. Предстои изготвяне на назначените съдебно-медицинска и допълнителна балистична експертизи, и съответно прецизиране на повдигнатото обвинение.

Съдът намира, че от събрания доказателствен материал, може да се направи едно разумно предположение за възможността обв.П. да е съпричастен към осъществяването на вмененото му престъпление. В производството по чл.65 от НПК тази преценка съответства на стандарта на доказване на предположението за авторството на деянието, като не е необходимо категоричното им установяване. Следва да се отбележи, че произнасянето на съда по въпроса за мярката за неотклонение, която обвиняемият следва да търпи на съответния етап от развитие на наказателното производство, няма отношение към крайния съдебен акт, решаващ въпроса за вината на лицето. Относно наведеното от защитата наличие на категорични данни за извършено деяние от обвиняемия в състояние на афект или при неизбежна отбарана, съдът намира, че това са въпроси по съществото на делото и в това производство не ги обсъжда. По делото са налице достатъчно данни, включително надлежно събрани доказателствени източници – показания на свидетелите, извършените оглед на местопроизшествие и претърсване и изземване, заключението на дактилоскопна експертиза, комплексна (балистична и химична) експертиза, фоноскопна експертиза, приложените писмени доказателства, които подкрепят обоснованото предположение, че обвиняемият е извършил разследваното деяние. Събраните до момента на досъдебното производство доказателствени материали са достатъчни, за да се аргументира извод за наличието на обосновано подозрение относно авторството на деянието в лицето на обвиняемия. Разследването е към приключване и предстои повдигане и предявяване на обвинението на обвиняемия, след изготвяне на заключенията по назначените съдебно-медицинска и допълнителна балистична експертизи. Съдът е длъжен да подчертае, че към настоящият момент, във връзка с производство за изменение на мярка за неотклонение задържане под стража, не е необходимо наличието на категорични, безспорни и несъмнени доказателства относно вината на обвиненото лице и за 3 съпричастността на обвиняемия към повдигнатото му обвинение.

Настоящата инстанция счита, че от датата на задържането на обвиняемия до момента не са настъпили обстоятелства, които да обусловят изменяне на взетата най-тежка мярка за неотклонение в рамките на воденото срещу него наказателно производство, както и не са настъпили нови обстоятелства, имащи значение за вида на мярката за неотклонение. По делото са налични гласни, писмени и веществени доказателства, които създават подозрение за авторството на деянието относно обв.Г. П.. В тази връзка окръжният съд намира, че наведеното в искането за изменение на мярката за неотклонение, че вече не съществува опасност за живота на пострадалия, не е от обстоятелствата, които да налагат изменението й. От друга страна, това твърдение на защитата е голословно. Напротив, видно от представените и приложени медицински документи по делото е видно, че пострадалият е претърпял операционна интервенция, изписан е от болничното заведение на 11.07.2023г., като неговото здравословно състояние към момента и получените телесни повреди, не са установени по надлежния ред, като за това е назначена и съответната експертиза. Получените телесни повреди, както и наличието или не на опасност за живота на пострадалия, които са в процес на установяване, не са нови обстоятелства, които да обуславят изменение на взетата мярка за неотклонение задържане под стража. От друга страна, от данните по делото е видно, че процесното деяние е извършено до дома, където обвиняемият живее с баща си, което не го е възпряло и мотивирало от извършване на противоправни действия, както и не би го възпряло от извършване на престъпление или укрИ.не. Тези две опасности се презумират и от обстоятелството, че обвиняемият е привлечен за деяние извършено в изпитателния срок на предходно осъждане и е привлечен като обвиняем по настоящото дело за тежко умишлено престъпление.

В подкрепа на реалната опасност обв.П. да се укрие или извърши престъпление е и факта, че същият няма доходи, не работи. Наведените от защитата необходимост от полагане на грижи за болен родител, не обосновават и не са основание за вземане на по-лека мярка за неотклонение, различна от задържане под стража. Здравословното състояние на бащата на обвиняемия е било същото и към момента на деянието, но не го е възпряло от извършването му. Съдът е длъжен да отбележи, че представените и приети в настоящото съдебно производство медицински документи – епикриза и изследване са от м.януари 2023г. и м.февруари 2023г. (преди деянието) и не променят обстоятелствата относно констатирания здравословен статус на бащата на обв.П..

Съдът, обсъждайки данните по делото, имащи значение в преценката за законност на задържането на обвиняемия, от гледна точка на продължителността на същото, отчита фактическата сложност на разследвания казус, обусловена от обективните характеристики на акта на посегателство, обезпечаване на делото с доказателствен материал, а именно назначените съдебно-медицинска и допълнителна балистична експертизи 4 следва да се изготвят и предстои повдигане и предявяване на обвинението, съобразно събраната доказателствена съвкупност по делото. Обосновано на това, съдът възприема, че към момента продължителността на задържане на обвиняемия, установена от повече от един месец, все още е в рамките на разумен срок, съгласно чл.5 § 3 от ЕКПЧ и разпоредбата на чл.63 ал.4 от НПК. Имайки предвид, че преценката за разумна продължителност на задържането във всеки отделен случай е обвързана с конкретните данни за характера и сложността на делото, причините за забавянето му, както и със съотносимостта на срока на задържане към наказанието, което евентуално може да бъде наложено, основателно може да се заключи, че в настоящия случай задържането на обвиняемия не попада в хипотезата на прекомерност и необоснованост.