Определение № 194 от 18.01.2022, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 194 гр. Варна, 17.01.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Деспина Г. Георгиева

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Невин Р. Шакирова като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно частно гражданско дело № 20213100502748 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл.274 ал.2 вр.чл.248 ГПК.

Образувано е по повод частна жалба с вх.№ 293689/ 9.07.2021 на ИВ. СТ. ИВ. чрез адв.Татяна Златева, против Решението на ВРС-XLVIIIс-в № 262104/29.06.2021 по гр.д.№ 11929/2016, постановено по реда на чл.248 ГПК, с което е ДОПЪЛНЕНО решение № 5202/ 17.12.2018г по гр.д.№ 11929/2016г на ВРС, като Е ОСЪДЕНА ИВ. СТ. ИВ. ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ НА адвокат И.Х. К., член на ВАК, сумата от 2020,33лв, представляваща адв.възнаграждение на осн.чл.78 ал.1 ГПК и чл.38 ал.2 от ЗАдв.

Счита същото за неправилно поради незаконосъобразност, необоснованост и допускане на съществени процесуални нарушения.

Решението било постановено в разрез с основни принципи на гражданския процес, както и в противоречие с практиката на ЕСПЧ по въпросите за определяне и присъждане на разноски по делата, като се излагат сл.доводи:

1/ Постановено е при неправилно приложение на разпоредбата на чл.38 ал.1 ал.2 от ЗАдв, която предоставя възможност да се оказва безплатна правна помощ на материално затруднени лица, като в този случай съдът определя размера на адв.възнаграждение и осъжда насрещната страна в случай на отхвърляне на нейните искови претенции.

Процесуалният представител на ответника е представил по делото адв.пълномощно /л.118-I/, а впоследствие въпросния Договор за правна помощ от 1.12.2017г /л.367-I/.

Адв.пълномощно е изготвено на оригиналната бланка от адв.кочан на адв.И.К. и 1 може да бъде доказателство за редовно учредена представителна власт за процесуално представителство, но не и за наличието на договорни отношения между доверител и довереник при приложението на чл.38 ал.2 ЗАдв.

С това адв.пълномощно по делото били депозирани писменият отговор вх.№ 3381/20.01.2017г и насрещен иск вх.№ 3383/20.01.2017 г. От това следвало, че предоставяйки правната услуга по реда на чл.131 ГПК адв.Ив.К. не е имал сключен с ответника договор за правна защита и съдействие, от който да е видно, че договарянето е при условията на чл.38 ал.2 от ЗАдв, във връзка с чл.38 ал.1 т.2 ЗАдв.

Впоследствие, по делото е представен договор за правна защита от 1.12.2017г, по който, обаче, в качеството на довереник е посочено „Адв.съдружие Норма - К. и Ненова" ЕИК: 175491436.Следователно, адв.Ив.К. е подписал този договор не в личното си качество, а като представляващ адв.съдружие, т.е. за адв.съдружие. Това е единствено правилният извод, т.к. безспорно от титулната част на договора е видно, че съдоговорител в качеството на „довереник" е именно адв.съдружие.

По делото липсвали доказателства за правния статут на цитираното адв.съдружие.

За пълнота и точност при формиране на фактическите изводи сочи, че точните реквизити на това обединение на адвокати, учредено по реда на чл.52 ЗАдв, се различават от посочените в договора. От справка в регистъра, воден от ВАдвС, било видно, че всъщност се касаело за адв.съдружие под наименование „Адв.кантора Норма - К. и Филкова, с номер по регистъра на ВАдвС 3900001090, седалище и адрес на управление: Варна ул.

„Хр.Поповия" № 32 ет.1 каб.1. Към дата 1.12.2017г съдружието е било с наименование „Адв.кантора Норма - К. и Ненова".

Правният извод, който се следвал е, че по отношение на адв. Ив.К. било налице редовно учредено процесуално представителство с упълномощаването от 17.01.2017г – пълномощното на л.118, но валидните договорни отношения за оказване на правна помощ били с адв.съдружие под актуалното му наименование „Адв.кантора Норма - К. и Филкова" с № по регистъра на ВАдвС 3900001090, седалище и адрес на управление: Варна, ул.

„Хр.Попович" № 32 ет.1 каб.1.

Това имало огромно значение за присъждане на разноските по реда на чл.38 ал.2 ЗАдв, т. к. ако те се дължали, следвало да се присъдят на адв.съдружие, а не на отделен негов съдружник.

За адв.съдружия били приложими правилата на чл.357-364 ЗЗД, доколкото в ЗАдв няма специални разпоредби. Следователно, ако се присъждат суми по реда на чл.38 ал.2 ЗАдв, по договори, сключени с адв.съдружия, това са суми, които се дължат на съдружието и представляват общи на съдружието присъдени разноски - аргумент от чл.359 ал.1 ЗЗД.

Недопустимо било по договор, сключен с адв.съдружие, да се присъждат на адвоката в личното му качество, независимо, че същият бил съдружник в това адвокатско съдружие, което било в нарушение на общите материалноправни разпоредби на чл.52 ал.1 ЗАдв вр.чл.357-364 ЗЗД, както и на фискални разпоредби, касаещи корпоративното данъчно 2 облагане на адвокатските съдружия, които за целите на фискалните закони се приравняват на юридически лица.

Поради изложеното счита, че като е присъдил лично на адв.Ив.К. адв.възнаграждение, съдът е допуснал няколко нарушения на материално-правни разпоредби от различни закони.

2/ Коментираният по-горе договор за правна защита от 1.12.2017г бил представен по делото със становище вх.№ 7089/5.12.2017 /л.366-I/.

Преписи от това становище и от приложения към него договор за правна защита не били връчвани на ищцата преди приключване на устните състезания, поради което е била лишена от възможността да изрази становище по искането по реда на чл.38 ал.2 ЗАдв и по представения договор за правна защита.

Затова счита, че било налице съществено процесуално нарушение - нарушена е разпоредбата на чл.8 ал.3 ГПК.

При даване ход по същество единственото изявление на адв.Ив.К. в с.з. е в сл.смисъл:

„Моля да приемете, че съм представил списък с разноски в предходно с.з., както и договор за правна защита и съдействие."

За първи път жалбоподателката била упражнила правото си на защита с подадения писмен отговор от 25.01.2019г против молба вх.№ 1705/2019г за допълване на решение, като в нея били направени обосновани възражения относно приложимостта на чл.38 ал.1 т.2 от ЗАдв.

Основното й възражение е, че отв.С.С. не бил материално затруднено лице и в тази връзка с ПО имало направени доказателствени искания - представена била разпечатка от електр.справка по персоналната партида на С.С., от която било видно, че по партидата му имало изключително много на брой вписвания/отбелязвания. Ответникът бил носител на вещни права, вкл. и за ид.части от процесиите имоти /15.90%ид.ч. от описаната в ИМ сграда на два етажа с мансарден етаж с идентиф.№ *** и 1/2ид.ч. от описания в ИМ гараж с две избени помещения с № ***/.

В тази връзка представя с жалбата заверено копие от електр.справка по персоналната партида на лицето Спас В.С. за вписванията, отбелязванията и заличаванията за всички служби по вписвания в страната. От същата е видно, че ответникът има вписвания за извършени сделки в 5 района - тези на СлВП на Варна, Девня, Нови пазар, Провадия и Царево, като последните две продажби са по време на касационното производство.

В момента Спас В.С. освен, че притежавал 15,90%ид.ч. от описаната в ИМ сграда на два етажа с мансарден етаж с идентиф.№ *** и 1/2ид.ч. от описания в ИМ гараж с две избени помещения с № ***, е титуляр и на вещното право на ползване върху гараж с идентиф.№ *** по НА с вх.№ 31762/8.12.2020г, вписан в СлВп-Варна - № 1 от справката.

Очевидно, отв.С. не е материално затруднено лице нито по смисъла на ГПК, нито по 3 смисъла на други действащи закони, нито в чисто житейския смисъл, тъй като притежавал вещни права. При това, в хода на производството бил заплащал всички съдебно-деловодно разноски - държавните такси и депозити за вещи лица .

В мотивите си в атакуваното решение РС бил направил абсолютно неправилен извод, че в настоящото производство не подлежало на преценка имотното състояние на ответника във връзка с уговореното между него и процесуалния му представител.

Счита, че подобен извод бил в пълен разрез с основния принцип за законност на гражданския процес, формулирани в нормата на чл.5 ГПК.

При направено възражение от ищцата за липсата на материална затрудненост на отв.С., съдът съобразно чл.7 ал.1 ГПК бил длъжен да даде указания за събиране на доказателства за имущественото състояние на това лице, да се произнесе по направени в тази насока доказателствени искания и ако имало представени доказателства, да коментира същите. В тази насока имало достатъчно съдебна практика, която неоснователно и при нарушение на съществени процесуални правила била игнорирана от ВРС.

В процесния случай била налице типична злоупотреба с граждански права от страна на ответника по см.чл.3 ГПК.

Чл.38 ал.1 т.2 от ЗАдв давал правна възможност за предоставяне на безплатна адв.защита на материално затруднени лица, но, за съжаление, ЗАдв не дефинира това понятие и не се посочва кой и как следвало да направи преценката за наличието на материална затрудненост. Тази празнота в закона правела възможна злоупотребата с право, с което се накърнявала чужда правна сфера - в случая - правата и интересите на ищцата.

Ето защо, когато твърдяната материална затрудненост е била оспорена, съдът е бил задължен да извърши проверка дали тази предпоставка за прилагане на чл.38 ал.1 т.2 от ЗАдв била налице, и щом като не го е сторил, било налице съществено процесуално нарушение.Затова счита, че ВРС неправилно е приел, че преценката за наличието на материална затрудненост се извършвала единствено от упълномощения адвокат.

При оспорване наличието на тази предпоставка за предоставяне на безплатна правна помощ съдът следва да направи обоснована преценка в тази насока въз основа на задълбочен анализ на събраните по делото доказателства. В противен случай имало опасност разпоредбата на чл.38 ал.1 ЗАдв, да се превърне в легално уредена възможност за злоупотреба с право при присъждането на разноски за адв.възнаграждение, а пасивното поведение на съда би следвало да се разглежда като отказ от правосъдие.

Счита, че за да е основателно искането за присъждане на адв. възнаграждение по реда на чл.38 ал.2 ЗАдв следвало да са налице следните 5 предпоставки: а/ валидно сключен договор за правна помощ между страната по делото и нейния довереник; б/ договарянето да е било извършено при условията на чл.38 ал.1 т.2 ЗАдв; в/ доверителят по сключения договор да е „материално затруднено лице" по смисъла на 4 действащото законодателство (субсидиарно приложение на чл.83 ал.2 ГПК), което обстоятелство при оспорване от противната по делото страна подлежи на съдебен контрол; г/ до края на устните състезания по делото довереникът по делото да е направил надлежно искане за присъждане на адв.възнаграждение по този ред; д/ да е била осъществена правна защита по отношение на съответната страна, която твърди, че е материално затруднена.

В конкретния случай не били налице третата и четвъртата предпоставки, т.к.отв.С. не бил материално затруднено лице и адв.възнаграждение било присъдено на адв.Ив.К. в личното му качество, а не на представляваното от него адв.съдружие.

3/ От мотивите на съда по атакуваното решение, макар да е цитирана нормата на чл.7 от Наредба № 1/9.04.2004г, не ставало ясно как точно бил определен размерът на адв.възнаграждение.

В тази насока твърди, че присъдената сума има прекомерен характер.

Поради изложеното счита Решението на ВРС № 262104/29.06.2021г за неправилно и моли за неговата отмяна, вместо което да постановите друго, с което да оставите за присъждане на разноски без уважение.

С жалбата са направени доказателствени искания за:

1. Извлечение от регистъра към ВАдвС;

2. Актуална справка от Имотен регистър на АВп.

3. За служебно изискване на информация за имущественото състояние на отв.Спас В.С. за следното: за регистрирани трудови договори, по които той е страна; информация за декларирани от ответника по реда на чл.50 от ЗДОФЛ доходи; информация за изплатени на ответника суми по гражд.договори; информация за притежавани от ответника МПС, недвижими имоти, както и информация за наличието на парични влогове по открити на негово име банкови сметки.

4. В случай на оставяне без уважение искането по т.3, да й бъде издадено съд.у-е, въз основа на което да се снабди от ТД на НАП с тази информация.