Решение № 1092 от 15.05.2026, Административен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 1092

Перник, 15.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Перник - I касационен състав, в съдебно заседание на двадесет и девети април две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

ИВАЙЛО ИВАНОВ

Членове:

КИРИЛ ЧАКЪРОВ

СИЛВИЯ МИЧЕВА-ДИМИТРОВА

При секретар АННА МАНЧЕВА и с участието на прокурора БИСЕР ИГНАТОВ КОВАЧКИ като разгледа докладваното от съдия КИРИЛ ЧАКЪРОВ канд № 20267160600211 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Е. С. П., с [ЕГН], с адрес: [населено място], [жк], [улица], [адрес], срещу Решение № 73 от 16.02.2026 г., постановено по АНД № 1965 по описа за 2025 г. на Районен съд – Перник.

С обжалвания съдебен акт е потвърдено наказателно постановление (НП) № 25-1158-002834, издадено на 26.08.2025 г. от началник на група в сектор „Пътна полиция“ (ПП) на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) – Перник, с което на Е. С. П., за извършено административно нарушение по чл. 137а, ал. 1, във вр. с чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. първо от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв. (петдесет лева)/25.56 евро (двадесет и пет евро и петдесет и шест евро цента).

В жалбата се изразява несъгласие с изводите на районния съд. Излагат се доводи, че решаващият първоинстанционен състав се е произнесъл в нарушение на чл. 18 и чл. 13 от НПК. Твърди се, че по делото не са налице доказателства, че наказаното лице е бил без колан. По така изложените съображения от касационния съд се иска да отмени решението на първата съдебна инстанция и да отмени наказателното постановление.

Касационната жалба е връчена на ответника. В срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК не е постъпил отговор.

В проведеното на 29.04.2026 г. съдебно заседание касаторът, редовно призован, се явява лично. Поддържа жалбата по изложените в същата доводи, излага допълнителни аргументи в подкрепа на твърденията си и моли съда да отмени наказателното постановление.

В проведеното на 29.04.2026 г. съдебно заседание, ответникът по касационната жалба – началник на група в сектор „ПП“ на ОДМВР - Перник, редовно призован, не се явява, не се представлява и не застъпва становище по повод жалбата.

В проведеното на 29.04.2026 г. съдебно заседание, представителят на Окръжна прокуратура – Перник, счита че решението на районния съд е правилно и законосъобразно и предлага същото да бъде оставено в сила.

Административен съд – Перник, като прецени наведените в жалбата доводи, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна в производството по делото, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С НП № 25-1158-002834, издадено на 26.08.2025 г., началник на група в сектор „ПП“ на ОДМВР – Перник, налага на Е. С. П. административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв./25.56 евро затова, че на 01.08.2025 г., в 11:35 часа, в [населено място], по път [Наименование], км 76+100 (кръстовище „***“), с посока на движение от [населено място] към [населено място], като водач на лек автомобил „ФОРФ ФОКУС“, с рег. № [рег. номер], по време на движение не използва обезопасителен колан, с какъвто автомобилът е оборудван, с което осъществява състав на административно нарушение по чл. 137а, ал. 1, във вр. с чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. първо от ЗДвП.

С Решение № 73 от 16.02.2026 г., предмет на настоящия касационен съдебен контрол, постановено по АНД № 1965 по описа за 2025 г. на Районен съд – Перник, издаденото от началник на група в сектор „ПП“ към ОДМВР – Перник, наказателното постановление е потвърдено.

За да постанови оспорения съдебен акт районният съд, въз основа на анализ и оценка на приобщените по делото доказателства приема, че производството по издаване на процесното наказателно постановление е проведено в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. Решаващият състав приема също, че производството е водено от компетентни органи, съобразено е от формална страна с правилата установени в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, включително относно частта на описанието на обстоятелствата при които е извършено нарушението, подкрепени от съответните доказателствата.

По същество, въз основа на приобщените по делото писмени и гласни доказателства, районният съд приема, че фактическата обстановка описана в съставения за процесното нарушение АУАН серия GA № 337042 от 01.08.2025г. и издаденото въз основа на него наказателно постановление е установена по безспорен начин, съответно формира извод за правилно извършена от наказващия орган правна квалификация за извършено административно нарушение по чл. 137а, ал. 1, във вр. с чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. първо от ЗДвП. Районният съд приема, че по делото е безспорно установено, че на 01.08.2025 г., в 11:35 часа, в [населено място], по път [Наименование], км 76+100 – (кръстовище „***“), с посока на движение от [населено място] към [населено място], Е. С. П. е управлявал лек автомобил „***“ с рег. № [рег. номер], без да използва обезопасителен колан, с какъвто е оборудвано МПС, поради което правилно и законосъобразно му е наложено административно наказание „глоба“ във фиксирания нормативно размер от 50 лв., неподлежащ на ревизиране съобразно разпоредбата на чл. 27, ал. 5 от ЗАНН.

Решението е правилно.

Съобразно чл. 218 от АПК касационната инстанция дължи произнасяне само относно наведените в жалбата касационни основания, като следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.

Настоящият касационен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо, а по същество споделя изцяло изводите за правилно приложен в производството по издаване на процесното наказателно постановление материален закон.

Без основание са доводите в жалбата, насочени срещу доказателствената дейност на районния съд. При субсидиарното действие на НПК, районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по делото, при точното съблюдаване на процесуалните правила за събиране, проверка и анализ на доказателствената съвкупност. Като резултат, събрани и приобщени по надлежния процесуален ред са необходимите и относими доказателства за проверка на изложените в АУАН и НП факти, за чието съществуване са налице данни по делото. Съответно в обжалваното решение са изложени мотиви относно преценката на доказателствата, извършена от решаващия първоинстанционен състав, а въз основа на тях са направени фактически изводи, които настоящият касационен състав съобразно чл. 220 от АПК споделя напълно.

Без основание са доводите, свързани с оценката на доказателствената съвкупност, приобщена по делото, извършена от районния съд, обосновала изводите в решението от фактическа страна по същество на вмененото на касатора административно нарушение. Изложените в касационната жалба аргументи: …..“че на 40 м. от камерата не може да се види нищо през предния прозорец на идващите коли…“, за което касационният жалбоподател прилага „диск“ за да докаже, че …..“от знамената на пътя, които са на 40 м от камерата, не може да се види нищо през предния прозорец на идващите коли…“, на практика оспорват обосноваността на обжалваното решение, която е изключена от предмета на касационния контрол, при който се проверява точното спазване на материалния и процесуалния закон на базата на установените от първата съдебна инстанция фактически положения. В този смисъл аргументи, отнасящи се до доказателствената съвкупност могат да бъдат обсъждани от касационния съд само от гледна точка на законосъобразното събиране и изследване на доказателствените източници от първата съдебна инстанция, без да може да бъде коментирана дадената им от решаващия състав мотивирана оценка. В правомощията на касационния съд е единствено да провери, доколко вътрешното убеждение на контролираната инстанция е формирано при стриктно спазване на процесуалните правила, гарантиращи неговата правилност, визирани основно в нормите, регулиращи процеса на допускане, събиране и проверка на доказателствените източници. Във връзка с изложеното, процесуални нарушения, свързани със събирането и проверката на доказателствения материал не се откриват при проверка на доказателствената дейност на съда. В решението е извършен анализ на доказателствената съвкупност, а за доказателства с решаващо значение по делото са приети гласните такива, дадени от актосъставителя, потвърждаващи отразеното в съставения АУАН. Следва в тази връзка да се посочи, че съгласно чл. 219, ал. 1 и ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, пред касационната инстанция се допускат писмени доказателства, но само такива, за установяване на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от НПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН. В този смисъл представянето едва пред касационния съд на диск, съдържащ видеоклип, не представлява доказателство, свързано с някое от касационните основания, предвидени в НПК. Приложеният по делото видеоклип, заснет по твърдение на наказаното лице, на мястото на извършване на процесното нарушение, свързан с начина на възприемане на нарушението от страна на контролния орган, е следвало да се представи в хода на съдебното следствие пред първата съдебна инстанция. Касационната инстанция не е оправомощена да събира доказателства (освен в хипотезата на чл. 227, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН), да извършва собствен анализ и оценка на доказателствената съвкупност и да приема нови факти, въз основа, на които да потвърждава НП или да го отменя. От друга страна непредставянето пред инстанцията по същество на доказателства, с които наказаното лице разполага и които счита за относими, не може да се вмени в пропуск на първоинстанционния съдебен състав, свързан с доказателствената му дейност, което на свой ред да обоснове касиране на обжалвания съдебен акт. В този смисъл не е оборена доказателствената тежест на редовно съставения АУАН - чл. 189, ал. 2 от ЗДвП. Не на последно място, актосъставителят е дал показания в качеството си на длъжностно лице, съставило акта в рамките на надлежно делегираната му компетентност. В тази връзка по делото няма индиция да са налице обстоятелства, поради които това лице да може да се счита предубедено или заинтересовано пряко или косвено от изхода на делото, каквито твърдения съдържа касационната жалба. При извършената оценка на доказателствата и възприетите въз основа на тях факти, не се установява мотивите на районния съд да противоречат на правната логика или да имат превратен характер.

Въз основа на възприетите за установени факти, с решението правилно е приложен и материалният закон. Касационният състав напълно споделя формирания в обжалваното решение правен извод, че по делото е доказано извършването на процесното нарушение и неговото авторство. Безспорно установеното управление на посочените дата и място и при сочените в АУАН и НП обстоятелства, на МПС от страна на касатора, без последният, в качеството си на водач на това МПС, да използва обезопасителния колан, с който автомобилът е оборудван, изпълва от обективния и субективен състав на административно нарушение по чл. 137а, ал. 1 във вр. с чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. първо от ЗДвП, а за извършеното нарушение е наложена предвидената по вид и в абсолютен размер глоба в размер на 50 лв. От изложеното следва, че наказателното постановление е материалнозаконосъобразно, в каквато посока са и изводите на първата съдебна инстанция.

Предвид горното, като е потвърдил процесното наказателно постановление, районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен съд – Перник,