Решение № 596 от 04.06.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 596 гр. София , 03.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на двадесет и девети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Елизабет Петрова

Катерина Рачева

Мария Райкинска като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело № 20211000500024 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение от 08.10.2020г, постановено по гр.д. № 14315/2018г СГС, ІГО, 3-ти състав е отхвърлил изцяло предявения осъдителен иск от К. З. П. против Ц. Г. Г. за заплащане на сумата от 78 923лв, представляваща 52 000лв претърпени загуби и 26 923- пропуснати ползи, поради неизпълнено задължение от ответника по договор за наем на земеделска земя от 19.09.2011г , на осн. чл.79 от ЗЗД, както и съединените под евентуалност искове с правно основание чл.55,ал.1,пр.1 от ЗЗД да сумата от 52 000лв и с иск по чл.59 от ЗЗД за същата сума.

Решението на СГС е обжалвано с въззивна жалба от ищеца К. П., представляван от адв. Т. , изцяло. Въззивникът поддържа, че решението на съда е неправилно, тъй като неправилно са установени правнорелевантни факти. Поддържа, че съдът е нарушил процесуалния закон като не е изготвил доклад по делото и не е указал на ищеца, че за дадени факти не е посочил доказателства. Поддържа, че изводите на СГС са необосновани и нелогични, както и че между страните няма спор по отношение на факта, поради чиято недоказаност СГС е отхвърлил иска. Поддържа, че волята на страните по договора за наем е ясна при тълкуване и че предявените искове са 1 доказани по основание и размер. Моли въззивната инстанция да отмени решението на СГС и да постанови ново, с което да уважи предявения иск в неговия пълен размер.

Претендира разноските, направени по делото.

В писмен отговор въззиваемата страна Ц.Г. оспорва жалбата като неоснователна.

Поддържа, че е изпълнил точно задълженията си по договора за наем на земеделски земи и плащането е дължимо.

В о.с.з. въззивникът К. П. се представлява от адв.Т., който поддържа въззивната жалба. Моли решението на СГС да бъде отменено като неправилно . Поддържа, че между страните е имало сключен договор за наем на земеделски земи,че ответникът не е изпълнил задължението си да предостави ползването на земите, което се установява от факта, че е получил субсидии за тези земи. Поддържа, че искът следва да се уважи именно като вреди от договорно неизпълнение, в който смисъл е и съдебната практика по сходни дела. Претендира разноски по делото, за които представя списък по чл.80 от ГПК. Прави възражение за прекомерност на възнаграждението, претендирано от насрещната страна.

Въззиваемата страна Ц.Г. се представлява от адв. Е., която оспорва въззивната жалба. Моли решението на СГС да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Пртендира разноски съобразно списък по чл.80 от ГПК.

Въззиваемият представя писмени бележки, съобразно които решението на СГС е правилно и законосъобразно. Въззиваемата страна поддържа,че не се доказва по кой договор е плащането , извършено от ищеца. Поддържа, че изложените мотиви от СГС са обосновани. Моли решението на СГС дае бъде потвърдено.

Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби , приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са дадените указания по тълкуването на закона от ВКС с ТР №1/2013г по т.д.

№1/2013г на ОСГТК-т.1.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Решението е правилно като краен резултат , поради което не следва да бъде 2 отменено.

Съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Ищецът в исковата си молба претендира , че е бил в договорни отношения с ответника, породени от договор за наем на земеделски земи, че е заплатил договорената цена за наетите земи, но не е получил ползването на земите от ответника.

Поддържа, че е претърпял вреди от това,че ответникът не е изпълнил поетото по договора задължение да предаде ползването на земите - загуби и пропуснати ползи.Евентуално претендира, че ответникът се е обогатил неоснователно с получената наемна цена.

По делото основните факти не са спорни между страните, видно от твърденията и възражения в исковата молба и отговора на исковата молба.

Ответникът не оспорва съществуването на договор за наем на земеделска земя, който да е сключен между страните, не оспорва и че е получил от ищеца 52 000лв плащане на наемна цена, но оспорва, че това плащане е в изпълнение на сключения договор, че това изпълнение не съставлява вреда за ищеца. Възразява, че ищецът не е претърпял нереализиране на печалби. Възразява още, че плащанията на които се позовава ищецът не касаят процесния договор.

По делото е представен договор за наем от 19.09.2011г сключен между Ц.Г. като наемодател и К. П., действащ като ЕТ”ЗДП-П.-К. П.” като наемател, съгласно който наемодателят се задължава да предостави на наемателя за една стопанска година своя земеделска земя- нива от 751дка в землището на с. ***, ЕКАТТЕ 12022, местн. ***, имот № 019001 срещу наемно плащане от 70лв, което се дължи за всеки период от 30.03.2013г. Договорът е двустранно подписан.

Ищецът представя извлечения и документи – извлечения от сметки за направените плащания към Ц.Г.. В документите е посочено основание рента.

Плащанията са извършени през 2013г .

Съгласно тези документи и изслушаната ССчЕ ищецът дължи на ответника по договора за наем от 2011г наемна цена от 52 570лв. Според вещото лице от платежните документи се установява, че през м.07.-12.2013г ищецът е превел по сметка на ответника 52 000лв. Според вещото лице са налични и последващи договори от 2014г и от 2016г ,сключени между страните за различни земеделски земи както и доказателства за платени от ищеца на ответника през 2016г 55 027.64лв. /Тези договори и доказателства за плащане не са представени по делото./ Вещото лице дава заключение относно размера на печалбата на ЕТ”ЗДП-П.-К. П. към м.12.2011 и 2012г.

Ищецът представя и документи от ДФЗ, съгласно които Ц.Г. през м.02-04.2013г е 3 получил плащания за кампания 2012г – посочени суми. Представена е и справка за дейноста на Ц.Г. към 26.03.2012г , съобразно която е използвана площ от 126.3717ха, засети в землището на с. ***, с. *** и гр. ***.

Представено е и писмо от 05.02.2019г , изх. от ДФЗ , от което се установява, че имот 12022-019-001 през стопанската 2011/2012г е заявен за подпомагане от Ц.Г., с посочено основание за ползване- договор за наем.

В о.с.з. на 20.05.2019г е изслушан ответника Ц.Г. , който твърди, че ищецът обработва от години семейните му ниви. Според ответникът той не се познава с ищеца, не му е предавал нищо, не е правил нищо в процесната нива В о.с.з. на 28.09.2020г са изслушани свидетелите В. К., Г. Г., баща на ответника.

Свидетелят К. устанвовява, че знае процесната нива, че работи на нива в съседство с нея. Свидетелят установява, че познава ищеца като земеделски производител и че през 2012г той не е обработвал процесната нива. Установява , че К. е обработвал тази нива след 2012-2013г. Свидетелят установява, че не знае кой през 2011-2012г е обработвал тази земя.

Свид.Г. установява, че семейството му притежава съседни парцели. Установява, че до 2013г К. не е обработвал всички земи, понякога работел един парцел, след това друг.Установява, че имали уговорка като си пуска документи за субсидии те да си минават като част от наема. Свидетелят установява, че в периода от 2005 до 2015г с ищеца са имали добри работни отношения. Свидетелят установява, че земеделската земя е обработвана както е уточнено по договор, ако в договор е посочено, че земята ще се обработва от ищеца значи се е обработвала от ищеца.

По делото са представени и договори за наем от 27.10.2012г , 10.12.2013г и 24.08.2014г сключени между ищеца и Г. Ц. Г., с които страните договорят предоставяне на процесната земеделска земя под наем срещу заплащане на възнаграждение, дължи съответно от 30.03.2014г, 30.03.2015г , 30.03.2016г.

При така установената фактическа обстановка съдът приема , че предявените искове са неоснователни.

Между страните не е спорно, че за стопанската 2011/2012г са били обвързани от договор за наем на земеделска земя, сключен на 19.09.2011г. Също така няма спор, че през 2013г ответникът е получил плащанията на ищеца в размер на 52 000лв, за които са представени по делото платежни документи.

Спорно е дали ответникът е предоставил на ищеца ползването на наетата земя, съответно дали ищецът е заплатил наемната цена по договора за наем и представлява ли това вреда за него.

4

От съвкупната преценка на доказателствата по делото- представеното писмо от 05.02.2019г , изх. от ДФЗ и разпита на свид. К. може да се направи обоснован извод за това, че ищецът не е ползвал през 2011/2012г процесната земя, а като ползвана я е декларирал ответникът.

Договорът за наем е консенсуален. Т.е. с постигането на съгласие за наетата вещ и наемната цена договорът е сключен. Предаването на наетата вещ за ползване не е елемент от състава на сключването на договора , а се дължи като форма на изпълнение на поето по договора задължение. Ето защо със сключването на договора от 19.09.2011г ответникът дължи на ищеца предоставяне на наетата земя за ползване според договореното , а ищецът – дължи заплащане на наемна цена. Ако се установи, че ответникът не е предоставил на наемателя си ползването на наетата вещ , то се установява неизпълнение на договорно задължение, при което ищецът има право да претендира заплащане на обезщетение за вредите, които е претърпял от неизпълнението на задължението от ответника.

Ищецът претендира, че тези вреди са претърпяни загуби и пропуснати ползи.

Претърпяните загуби се съизмеряват със заплатената наемна цена по договора, която ищецът претендира, че е платил без да получи договореното ползване на наетия имот.

По делото не се установява по категоричен начин, че плащането, установено от ищеца с платежни документи от м. 07. - м.12.2013г е плащане именно по канкретния договор за наем на земеделски земи. В платежните документи не е отбелязано по кой договор между страните се правят конкретните плащания. От друга страна се установява, че страните са били в трайни договорни отношения- не само за конкретната земеделска земя, но и за други, отдавани под наем на ищеца от ответника и неговото семейство. Договори за наем на земи между ищеца и ответника и членове на неговото семейство са сключвани и преди 2011г и след това. По делото има данни за сключени два договора за наем на земеделски земи с наемодател- ответника или член на неговото семейство и наемател – ищеца- за 2014г. Единият договор е описан от вещото лице , изготвило ССчЕ, сключен на 03.10.2014г с Ц.Г. , а другият е представен с въззивната жалба – от 24.09.2014, сключен с Г. Г. и със сходни договорки относно падежа на задължението за заплащане на наемна цена.

От изложеното може да се направи извод, че между страните съществуват продължителни облигационни връзки , породени от сключвани договори за наем на земеделски земи. Така както е сключен и процесния договор, страните се договарят , че наемателят дължи плащане на наемната цена след изтичане на стопанската година, за която е сключен договора за наем. В настоящият случай ищецът следва да заплати наемната цена по договор за наем на земеделска земи за стопанската 2011/2012г от 5

30.03.2013г. Липсват доказателства, че плащането доказано по делото, което ответникът не оспорва да е получил, е именно по конкретния договор от 19.09.2011г за нива – имот № 019001г. Приблизителното времево съвпадение на задължението по договора от 19.09.2011г за заплащане на наем- от 30.03.2013г и доказаните плащания през м.07-м.12.2013г не са достатъчно доказателство , за да се приеме категоричен извод, че плащанията представляват изпълнение на задължението на ищеца да заплати наемна цена по договор от 19.09.2011г. При единственото относимо възражение на ответника направено по делото и при изрично разпределената доказателствена тежест върху ищеца същият не провежда главно доказване на обстоятелството , че плащанията по платежни документи от м.07-м.12.2013г, представени по делото , са именно по конкретния договор за наем. Още повече, че е житейски нелогично през 2013г да се извърши плащане по договор, за който през 2011г не е получена дължимата престация и през 2017г да се инициира дело за връщане на платеното.