Решение № 11608 от 12.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11608 гр. София, 12.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20251110120286 по описа за 2025 година

Предявен е положителен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК от А. С.

А. срещу Л. Г. О. за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на недвижим имот с идентификатор ************ по КК и КР на гр. София, находящ се в ***********, на основание договор за покупкопродажба, обективиран в Нотариален акт №45, т. XXXIII, дело №6432/1994 г., евентуално на основание изтекла придобивна давност от 5 г., евентуално изтекла придобивна давност, считано от 26.03.1994 г. Претендира отмяна на Нотариален акт №55, т. III, дело №431/1993 г., на осн. чл. 537, ал. 2 от ГПК.

Ищецът твърди, че е собственик на ап. 11 на основание договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт №45, т. XXXIII, дело №6432/1994 г., сключен с М.Т.К.. Последната се легитимирала като собственик с Нот. акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност №193, дело №573/1993 г., и завещание. Ищецът установил, че ответникът претендирал правото на собственост върху ап. 11 въз основа на Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по наследство №55, т. III, дело №431/1993 г.

Сочи, че макар вписан този акт преди този на ищеца, Нот. акт №55 е констативен и придобивните основания на собствеността на М.К. правоизключват действието му. По отношение на имота ищецът от момента на закупуването му е упражнявал фактическа власт и никога не е обезпокояван до момента, когато на 25.01.2025 г. е посетен от връчител на ЧСИ, който му представил съобщение за опис на жилището, на което ответникътдлъжник бил собственик. Имотът е своен и от праводателя на ищеца, който е присъединил владението.

Ответникът не е подал отговор на искова молба. В съдебно заседание оспорва иска. Нe представя доказателства.

Съдът, като обсъди въведените в процеса факти, с оглед на събраните по делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 от ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:

1

От Нотариален акт №45 от 25.03.1994 г, т. XXXIII, дело №6432/1994 г. на Д.Т. –нотариус при СРС, се установява, че М.Т.К. и Б.К.К. прехвърлят на А. С. А. правото на собственост върху недвижим имот, придобит в режим на съпружеска имуществена общност ½ ид.ч. и ½ ид.ч. лична собственост на М.Т.К., а именно апартамент №11 в **********, със застроена площ от 61,12 кв.м, заедно с прилежащото избено помещение №8, заедно с 1,061% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавна земя. Посоченият в нотариалния акт адрес понастоящем е адреса в ***********, а самостоятелния обект в сградата е с идентификатор №************ по КК и КР на гр. София От Нотариален акт №193 от 07.04.1993 г., т. IV, дело №573/1993 г. на Д.Т.

–нотариус при СРС се установява, че М.Т.К. е призната за собственик по завещание на ½ ид.ч. от процесния имот и на ½ ид.ч. на основание давност.

От Нотариален акт №55 от 04.03.1993 г., т. III, дело №431/1993 г. на В.А.-I Нотариус при СНС I I РС се установява, че ответникът е признат за собственик на процесния имот по наследство.

От декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. №13Ж04-2384/22.03.1998 г. по описа на р-н Надежда, Столична община се установява, че ищецът е декларирал имота като собствен на основание Нот. акт №45/25.03.1994 г.

От показанията на св. И.И. и св. Н.С., преценени от съда по реда на чл.

172 от ГПК, се установява, че след закупуването на ап. 11 ищецът живее там постоянно със семейството си, това е неговото единствено жилище, не е притесняван от някого със собственически претенции до момента, в който съдебен изпълнител е посетил имота по повод събиране на дълг на ответника.

Съдът възприема показанията на свидетелите за добросъвестни като житейски логични, преки и непосредствени.

В случаите, при които спорещите страни са придобили вещни права върху един и същ имот, но от различни праводатели, за решаването на спора за собственост от значение е чий праводател е бил действителен собственик на имота, а не кой от тях е вписал по-рано акта за придобиване на собствеността, с който се легитимира, понеже вписването в този случай не дава защита на несобствениците или на лицата, които са придобили имот от праводатели, които не са собственици, спрямо действителните собственици на спорния имот.

Според Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 11/2012 г., ОСГК нотариалният акт, с който се признава право на собственост върху недвижим имот по реда на чл. 587 ГПК, не се ползва с материална доказателствена сила по чл. 179, ал. 1 ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост, тъй като такава е присъща на официалните свидетелстващи документи за факти. При оспорване на признатото с акта право на собственост тежестта за доказване се носи от оспорващата страна, без да намира приложение редът на чл. 193 ГПК. Когато и двете страни в правния спор легитимират с нотариални актове правото си на собственост върху имота /било констативни или такива за правна сделка/, то разпределението на доказателствената тежест при оспорването ще се извърши по общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК като всяка страна следва да докаже своето право, т. е. фактическия състав на съответното удостоверено от нотариуса придобивно основание.

Съдът, като взе предвид така ангажираните доказателства на ищеца и приложимия закон, намира, че ищецът не установи пълно и главно, че неговите праводатели са били собственици на недвижимия имот на посочените придобивни основания – завещание и давностно владение, съгласно Нотариален акт №193, т. IV, дело №573/1993 г., като следва да се отбележи че от предметно съдържание на акта не се изяснява дори чие е завещанието. Ето защо искът се 2 явява недоказан и неоснователен на заявеното основание договор за покупкопродажба, обективиран в Нотариален акт №45, т. XXXIII, дело №6432/1994 г.

Съдът счита, че по наведеното евентуално основание на претендираното право на собственост на ищеца, доказателствата дават основание да се приеме, че след изповядване на сделката и през 1998 г., за който момент се събраха убедителни писмени и гласни доказателства, имотът е във фактическа власт на ищеца, когато е манифестирал пред общинските власти, че е негова собственост, като от този момент са и първите впечатленията на св. С. – съседка на ищеца, за това че именно той живее в ап. 11 и през годините и до наши дни той и семейството му са обитавали жилището.

Съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗС, правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години, а според ал. 2 ако владението е добросъвестно, правото на собственост се придобива с непрекъснато владение в продължение на 5 години. Съгласно чл.

70, ал. 1 от ЗС, владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена. Достатъчно е добросъвестността да е съществувала при възникване на правното основание.

Намерението за своене на вещта -добросъвестно или недобросъвестно, изисква то да бъде обективирано с конкретни фактически действия, за да се установи фактическа власт и начене владение. За да възникне качеството владелец по отношение на един имот лицето, претендиращо изтекла в негова полза придобивна давност, следва открито да демонстрира спрямо собственика промяна в намерението за своене на имота, за да се обезпечи възможността последният да предприеме действия за защита на правото си. По дефиниция владението трябва да е непрекъснато, самостоятелно, спокойно и явно. Не може да се установи по скрит начин. Трябва да е доведено до знанието на всеки друг, който би имал претенции спрямо вещта. Съдът намира, че в настоящия случай владението на ищеца, продължило над пет години, отговаря на всичките изисквания по чл. 79, ал. 2 от ЗС. Презумпцията по чл. 70, ал. 2 от ЗС не е оборена, че добросъвестността се предполага до доказване на противното.

Давностният срок не се установява да е спиран или прекъсван при условията на чл. 84 от ЗС, вр.чл. 116 от ЗЗД с иск предявен срещу ищеца, който се позовава на изтеклата в негова полза кратка придобивна давност. В допълнение следва да се отбележи, че в някои случаи е обективно невъзможно да се манифестира промяната в намерението, ако невладеещият собственик е с неизвестно местоживеене и не е проявявал никакъв интерес към собствения имот, което относимо в настоящия спор, доколкото за страните няма доказателства да се познавали, а ответникът да е заявявил претенции към имота след 1994 г. Предвид изложеното исковата претенция следва да се уважи по наведеното придобивно основание по чл. 79, ал. 2 от ЗС, отхвърли на основание договора за покупкопродажба, поради което и не се разглежда под евентуалност третото основание по чл. 79, ал. 1 от ЗС.

Правна последица от постановяването на съдебното решение, с което се признава правото на собственост на ищеца е да бъде отменен издадения в полза на ответника констативен нотариален акт (вж. ТР № 178/30.06.1986 г. на ОСГК на ВС).

При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на съдебни разноски, като се претендират платени държавна такса -217,29 евро, и адвокатско възнаграждение -5000 евро. Ответникът навежда възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Съдът приема възражението за основателно при защитавания материален интерес и очакваните процесуални действия, които е било необходимо адвокатът да извърши при фактическата и 3 правна сложност на спора. Съдът приема за необходима и разумна разноска за правна помощ сумата 2000 евро.

Мотивиран от изложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Л. Г. О., с

ЕГН:**********, че А. С. А., с ЕГН:**********, е собственик на недвижими имот – апартамент №11, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ************ по КК и КР на гр. София, находящ се в ************, със застроена площ от 61,12 кв.м, заедно с прилежащото избено помещение №8, заедно с 1,061% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавна земя, на основание изтекла придобивна давност по чл. 79, ал. 2 от ЗС; като иска на основание договор за покупкопродажба, обективиран в Нотариален акт №45/25.03.1994 г., т. XXXIII, дело №6432/1994 г. – ОТХВЪРЛЯ.

ОТМЕНЯ Нотариален акт №55 от 04.03.1993 г., т. III, дело №431/1993 г. на В.А.-I Нотариус при СНС II РС, на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК.

ОСЪЖДА Л. Г. О., с ЕГН:**********, да заплати на А. С. А., с ЕГН:**********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 2217,29 евро – съдебни разноски.

Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4