Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 134 от 11.06.2024, Районен съд - Тетевен

Съд
Районен съд - Тетевен
Дело
Гражданско дело 159/2024
Вид
Решение № 134
Подписан
11.06.2024
Състав
МИЛЕН РУМЕНОВ АНГЕЛОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 27, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 32 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 32, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 32, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 4 · Закон за лицата и семейството
  • чл. 4 ал. 2 · Закон за лицата и семейството
  • чл. 301 · Кодекс на труда

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 134 гр. Тетевен, 11.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, IV - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ при участието на секретаря МАРГАРИТА СВ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20244330100159 по описа за 2024 година

Производството по делото е по реда на чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК.

Образувано е по искова молба на „ПЕЛУЧИ” ЕООД, ЕИК 204760440, със седалище и адрес на управление: гр. Ботевград, ж.к. „Васил Левски” № 43, вх. Б, представлявано от управителя си П. П., чрез адв. С. Д. - САК, срещу М. С. М. ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Тетевен. Ул. „П. Милев – Страшния“ № 29А, с цена на иска: 2 200.00 лева – главница.

В исковата молба се твърди, че между търговското дружеството - кредитор „Пелучи“ ЕООД и ответника М. С. М. са възникнали отношения по силата на сключен Договор за спонсорство от 16.09.2022 г., по силата на който ответницата е спонсорирана от търговско дружество „Пелучи“ ЕООД, с цел придобиване на професионална квалификация по професионално направление: код 815 Фризьорски и козметични услуги, Професия: код 815030 Маникюрист - педикюрист, Специалност „Маникюр, педикюр и ноктопластика“ 660 учебни часа, степен на професионална квалификация: втора.

По силата на сключения Договор за спонсорство от 16.09.2022 г. М. С. М. се е задължила да завърши обучението си в срока по договор за спонсорство и съгласно график по договор за обучение с обучаващата организация, да посещава учебните занятия, съгласно учебния график на обучението по договора за обучение с обучаващата организация, да информира Спонсора за резултатите си от обучението и при изпълнение на изискванията на чл. 2Б от договора, да постъпи на работа в обект на СПОНСОРА на длъжност по придобитата квалификация, за период не по-малък от 5 години, при условия уговорени между страните в отделен договор.

В изпълнение на сключения Договор за спонсорство от 16.09.2022 г. е сключен и договор за обучение № 375/20.09.2022 г. с Обучаваща организация - Център за професионално обучение към „Академия за професионални обучения“ ЕООД, по който от страна на кредитора „Пелучи“ ЕООД били заплатени всички дължими към онзи момент такси за обучението на длъжника към Обучаващата организация, а именно:

1

- Сумата от 350 лева по Фактура № 2401/26.09.2022 г. по Договор за обучение № 375/20.09.2022 г. с Център за професионално обучение към „Академия за професионални обучения“ ЕООД за обучението на ответника по професионална квалификация по професионално направление: код 815 Фризьорски и козметични услуги, Професия: код 815030 Маникюрист- педикюрист, Специалност „Маникюр, педикюр и ноктопластика“- 660 учебни часа, степен на професионална квалификация: втора.

Съгласно чл. 2 от Договор за спонсорство от 16.09.2022 г. срока на обучение бил 4 месеца. Съгласно чл. 4 от Договор за спонсорство от 16.09.2022 г. спонсорираният се е задължил да завърши обучението си в срок от 4 месеца, съгласно график по договора за обучение с обучаващата организация. Съгласно чл. 3 от договор за обучение № 375/20.09.2022г. за начало на курса се счита датата на предоставяне на достъп до електронната платформа за обучение.

Ищцовото дружество заявява, че в конкретният случай достъпът на М. С. М. е предоставен на дата 04.10.2022 г., това била и датата, на която със Заповед за начало на курс и форма на обучение № 224/04.10.2022 г. на управителя на Център за професионално обучение към „Академия за професионални обучения“ ЕООД било поставено началото на курса на М. С. М.. Твърди се, че от този момент е започнало и реалното обучение на лицето в салон на търговско дружество “ПЕЛУЧИ“ ЕООД, в качеството му на УЧЕБНА БАЗА, в това число на електронната си поща и телефон длъжникът бил получил пълен достъп до всички учебни материали за теоретична подготовка, собственост на обучаващата организация, посредством осигуреният й достъп до електронната платформа за обучение, находяща се на електронен адрес: academy.dalgoletie.com с права на четене на всички учебни материали към курса. Наред с това стартирала и практическата част от обучението на ответника, като същата се е провеждала по изготвен план - график, съгласно сключения договор с обучаващата организация.

Сочи се, че от страна на ответника било допуснато неизпълнение на основното й задължение в качеството на Спонсориран по Договор за спонсорство от 16.09.2022 г., а именно да завърши обучението си в срока по договора за спонсорство и договора за обучение с обучаващата организация, да посещава учебните занятия, съгласно учебния график на обучението по договора за обучение с Обучаващата организация, да информира Спонсора за резултатите си от обучението и при изпълнение на изискванията на чл. 2Б от договора за спонсорство да постъпи на работа в обект на спонсора на длъжност по придобитата квалификация.

Наред с това, по силата на сключения между страните договор спонсорираната се е задължила да пази доброто име на СПОНСОРА, да уважава неговите представители, да посочва при контактите си името на СПОНСОРА и по подходящ начин да рекламира СПОНСОРА и неговата дейност, което същата не била изпълнила.

Ищецът твърди, че в случая спонсорираната М. С. М. не е завършила в срок обучението си по Договор за обучение №375/20.09.2022 г. с Център за професионално обучение към „Академия за професионални обучения“ ЕООД, като е преустановила посещенията на учебните занятия, считано от 03.02.2023 г. с което е допуснала неизпълнение на основното си задължение по чл. 4, б. А и б. Б от Договор за спонсорство от 16.09.2022 г., което поражда отговорността й на основание чл. 5, б. А от раздел V „НЕУСТОЙКИ, ПРАВО НА ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ДОГОВОРА“ от сключения Договор за спонсорство от 16.09.2022 г. да заплати на СПОНСОРА освен всички платени суми по договора за обучение с обучаващата организация, които се претендират, така и обезщетение съответно на неизпълнението, но не повече от шесткратния размер на брутното трудово възнаграждение за съответната длъжност, а именно: парично задължение в общ размер на сумата от 2 200 лева, от които: сумата от 350 лева, представляваща заплатена такса за обучение на длъжника 2 по Договор за обучение №375/20.09.2022г.; сумата от 1 850 лева, представляваща обезщетение за неизпълнение по чл. 5А от Договор за спонсорство от 16.09.2022г. изразяващо се в преките и непосредствени вреди за спонсора съизмерими с размера на вложените от спонсора средства в обучението на ответника, а именно изразходваните труд и материали за обучението на курсиста М. М..

Сумата от 1 850 лева се претендира на основание уговорено между страните обезщетение за неизпълнение по чл. 5, б. А от раздел V „НЕУСТОЙКИ, ПРАВО НА ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ДОГОВОРА“ от сключения Договор за спонсорство от 16.09.2022 г.

Заявява, че с покана от 01.03.2023 г. ответницата е поканена да заплати доброволно сумата от 2 200 лева по Договор за спонсорство от 16.09.2022 г., представляваща заплатена такса за обучението й по договора с обучаващата организация, ведно с обезщетение съответно на неизпълнението й, но въпреки отправената покана и до настоящия момент липсва плащане на дължимата сума.

Моли съда да признае за установено по отношение на М. С. М., ЕГН: **********, че дължи на „ПЕЛУЧИ“ ЕООД, ЕИК: 204760440, сумата в размер на 2 200,00 лева (две хиляди и двеста лева), представляваща главница за неизпълнено задължение по договор за обучение № 375/20.09.2022 г. и Договор за спонсорство от 16.09.2022 г., ведно със законна лихва за период от 14.11.2023 г. до изплащане на вземането, във връзка с издадена Заповед № 390/04.12.2023 г. за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 852/2023 г. по описа на PCТетевен, 3 с-в.

Претендира присъждане на сторените в настоящето съдебно производства, а също така и в заповедното такова.

Ответника в указания срок по чл. 131 от ГПК, чрез процесуален представител адв. П.

П. от ЛАК е подал писмен отговор на Исковата молба, в който завява, че оспорва претенцията, като счита същата за неоснователна и недоказана. Излага основен аргумент, против предявената искова претенция, като счита процесният договор за унищожаем, предвид факта, че към момента на сключването му, ответника М. е била непълнолетна, т.е. ограничено дееспособна и не било налице съгласие от страна на неин родител за сключването на подобен писмен договор, с който се поемат права и задължения.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

От представените по делото писмени доказателства, в това число първични счетоводни документи – фактури, Договор за спонсорство, Договор за обучение и кореспонденция между страните „ПЕЛУЧИ“ ЕООД, ЕИК: 204760440 и М. С. М. се установява, претенция че е била налице облигационна връзка между ответника и посоченото дружество, което е извършило акта на спонсориране на М. за проведено обучение.

По делото е разпитан свидетелят В. М., служител на дружеството ищец, която заявява, че познава ответницата М.. Провеждала й е обучение за маникюрист в школа – обучителен център. Сочи, че М. се справяла добре с усвояване на преподадените й теоретични и практически знания. Заявява, че ответницата се е обучавала и посещавала занятия в учебната база на дружеството, както в гр. Ботевград, така и в гр. София.

Свидетелят заявява, че след известен период, след началото на обучението М. е прекратила явяването си на обучението, т.е. е прекъснала същото. Известно време след това свидетеля сочи, че е видяла снимки във фейсбук, качени от М., на който било показано направени маникюри на момичета, които М. била заснела и качила, във виртуалното пространство Разпитан е и свидетелят Д. Д., който заявява, че познава от 2022г. М..

Сочи, че тя се записала при тях на обучение по грим, след това по мигли, след което на маникюр и започнало нейното обучение. След което минало известен период от време и 3 ответницата трябвало да се яви на изпит и да вземе свидетелство, за да може да започне да работи. Сочи, че в процеса на организация ответницата решила, че няма да се справи с възложените й задачи и договора, който била подписала и прекратила нещата с обаждане до управителя. На следващо място свидетеля заявява, че между дружеството и М. М. имало договор за спонсорство, който гласял, че дружеството поема отговорността да я обучи и да плати за нейното образование, след което ответницата да постъпи на работа като специалист. Сочи, че целта на договора за спонсорство била да се даде възможност на повече хора до образование, защото образованието било на стойност 3200 лв. за маникюр и целта му била да може всеки да има достъп до това. Конкретно за М., сочи свидетеля, ангажимента бил да бъде обучена, да бъдат поети нейните разходи и след това да постъпи на работа. „Пелучи“ заплащало такса към обучаващата организация, след което влагало консумативи, материали и инструменти в нейното образование и реклама, за да бъде промотирана и в това да бъдат намерени модели, на който курсистът да се обучава.

Съдът кредитира показанията на свидетелите в цялост, преценяйки тези на В.

М. /служител при ищеца/ и тези на Д. Д. /живеещ на семейни начала с управителя на ищцовото дружество/ по реда на чл. 172 ГПК, намира същите за обективни, непротиворечиви и съответстващи на останалия доказателствен материал по делото.

Горната фактическа обстановка съдът прие на базата на представените писмени доказателства, като неспоменатите писмени доказателства не влияят на формираните правни изводи на съда, поради което е безпредметно тяхното подробно обсъждане.

При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:

По допустимостта:

С оглед задължителните указания по т. 10а от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК, съдът извърши и служебна проверка по чл. 414, ал. 1 от ГПК, респ. и за спазването на срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, при която се установи, видно и от материалите по приложеното ч. гр. д. № 852 от описа на РС - Тетевен за 2023 г., че в полза на ищцовото дружество е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за вземането, предмет на настоящата искова молба. На заповедта е постъпило възражение по реда на чл. 414 от ГПК, поради което на заявителя е указана възможността да предяви иск в едномесечен срок, за което да представи писмени доказателства по заповедното производство. Настоящата претенция е предявена в срока по чл. 415 от ГПК.