Решение № 585 от 16.05.2024, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно гражданско дело 17/2024
- Вид
- Решение № 585
- Подписан
- 16.05.2024
- В сила
- 01.07.2024
- Състав
- Мария Янкова Иванова Вранеску, Даниела Христова, Цветомира Петкова Кордоловска Дачева
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.266, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 · Граждански процесуален кодекс
- чл.81 · Граждански процесуален кодекс
- чл.9, 33, и 41 · Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 година за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в Европейския съюз
- чл.2в, ал.1, т.2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.280,ал.4 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 585 гр. София, 16.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Мария Янк. И.а Вранеску
Членове:
Даниела Х.ва
Цветомира П. Кордоловска
Дачева при участието на секретаря Таня Ж. П. Вълчева като разгледа докладваното от Мария Янк. И.а Вранеску Въззивно гражданско дело № 20241000500017 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 23.10.2023 г. по гр. д. № 6501/2021 г. на Софийски Градски съд, Районен съд Свиленград е осъден на осн. чл.2в, ал.1, т.2 ЗОДОВ да заплати на М. К. , гражданин на Р Франция сумата от 25 830.50 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди – равностойността на ½ ид.част от лек автомобил марка БМВ рег. *******, отнет в полза на Държавата по НОХД 539 от 2020г. по описа на РС Свиленград, в едно със законната лихва от датата на исковата молба – 20.05.2021г. до окончателното заплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ искът за разликата до пълния предявен размер от 52 000 лв.. Присъдени са и съответните разноски.
Срещу така постановеното решение на СГС в законовия срок е предявена въззивна жалба от РС Свиленград вх.№ 107151 от 17.11.2023г.
Жалбоподателя твърди, че решението е неправилно и постановено при нарушение на процесулните правила. Съдът е определил размера на обезщетението за имуществени вреди въз основа на оспорена автотехническа експертиза. В решението съдът не е коментирал възраженията на ответната 1 страна, въззивен жалбоподател, а е приел, че заключението е обосновано и компетентно. СГС в нарушение на процесуалните правила не е назначил повторна експертиза, при оспорване и обосновано искане за това. Вещото лице е остойностило автомобила в размер, който е равен на претендирания такъв без дори да е извършил оглед на автомобила. Не е взето в предвид техническото състоЯ.е на автомобила, пробег, ниво на оборудване и други признаци, които несъмнено влияят на цената на автомобила. Не е взета в предвид кубатурата на автомобила при оценката, като примерите са за автомобила 4 000 куб., а процесния е 3000 куб.. Намира, че неправилно е приложен коефициент отразяващ годишното овехтяване при метода на пазарните аналози. Този коефициент се използва при метода на остатъчната стойност, като процент от пазарната цена в ново състоЯ.е съгласно Наредба 24 от 8.03.2006г.. В конкретния случай е следвало да се използва индекс на цените за съответната година.
Моли решението да се отмени, като обезщетението се определи въз основа на заключението на приетата пред въззивната инстанция САТЕ, която прави изводите си въз основа на реално сключени сделки в Р Франция за същия тип автомобили със същото ниво на оборудване.
С отговора чрез своя процесуален представител ответната страна оспорва въззивната жалба, като намира, че решението на СГС е правилно и законосъобразно. Постановено е въз основа на представените по делото и събрани в производството доказателства, въз основа на които на направени правилни правни изводи. Моли въззъвната жалба да бъде отхвърлена.
Контролиращата страна – Апелативна прокуратура София намира жалбата за основателна. Изразява становище, че следва да се уважи, като размера на обезщетението се намали съобразно установеното чрез САТЕ във въззивното производство.
Съдът, като взе предвид доводите и възраженията на страните и прецени събраните доказателства по делото съобразно с разпоредбите на чл.
12 и чл. 235 от ГПК и при ограниченията в правомощията по чл. 269 от ГПК, намери от фактическа и правна страна следното:
Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия, въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта само в обжалваната му част, а относно правилността той е ограничен от 2 посоченото в жалбата. Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 2в,ал.1,т.2 ЗОДОВ и 86 от ЗЗД за заплащане на сумата 52 000 лева имуществено обезщетение за незаконно конфискуван лек автомобил, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на исковата молба . Иска е предявен от френската гражданка М. К. срещу РС – Свиленград, постановил конфискацията. СГС е уважил частично исковата претенция за главницата и акцесорната претенция за лихва. Решението е постановено от законен състав, по допустими искове.
С обжалваното решение СГС е осъдил РС Свиленград да заплати ½ ид.част от стойността на конфискувания автомобил БМВ Х6.
Първоинстанционния съд е приел, че ищцата е активно материално правно легитимарана като собственик на половината от конфискувания автомобил.
Приел е, че искът е основателен и й се следва половината от пазарната стойност на лекия автомобил. Приел е че законовата норма на чл.280,ал.4 НК, действаща към момента на одобряване на споразумението от 18.09.2020г. по наказателно дело 539 от 2020 г. на РС - Свиленград и позволяваща конфискация на имущество послужило за извършване на престъплението, което е собственост на трето лице спрямо престъплението, е в противоречие с правото на ЕС – чл.17 и чл.47 от ХОПЕС и международното право – чл.6, пар. 1 и чл.6, пар.2 и чл.1 от Протокол 1 от ЕКЗПЧОС. Нарушено е правото на справедлив съдебен процес и възможност за защита, нарушено е правото на мирно ползване на собствеността. СГС е посочил, че приложената норма на Наказателния кодекс е отменена като противоконституционна в последствие, с Решение 12 по к.д.10 от 2021 г. на КС на Р България. Обсъдил е и съображенията на КС ,че за съда в тази норма на НК не е предвидена възможност за преценка дали да постанови отнемането или не, както й че собственика, явяващ се трето за престъплението лице не може да се противопостави на това отнемане . СГС е обсъдил Решение от 14.01.21г. на СЕС по дело С-393 от 2019г. по повод преюдициално питане на АС – Пловдив, с което е прието, че когато собственика на вещта е трето добросъвестно лице, което не е знаело и не е могло да знае , че имуществото му е ползвано за извършване на престъпление, то конфискацята представлява непропорционална и нетърпима намеса, с която се засяга същността на прамото му на собственост. Посочено е и направеното тълкуване на чл.9, 33, и 41 от Директива 2014/42/ЕС от 3.04.14 г. и чл.17 и чл.47 от ХОПЕС.
3
Обсъдени са и Решения на ЕСПЧ – Решение от 13.10.15г. по делото Unsped Paket Servisi SaN. Ve TIC. A.S. срещу България по жалба 3503 от 2008г., както и Решение от 4.03.14г на ЕС по жалба 34129 от 2003г. със страни
Микроинтелект ООД срещу България. Предвид подробно изложените и обосновани правни изводи в мотивите на СГС на осн. 272 ГПК САС препраща към същите.
Пред въззивната инстанция страните не спорят относно фактите за извършеното престъпление, сключеното с прокуратурата споразумение от извършителя С. Ч. и одобрено от РС – Свиленград, конфискувания автомобил предвид одобреното споразумение, и основанието за това по чл.280,ал.4 НК в сила към този момент. Не се оспорва и извода на СГС за правото на собственост на ищцата и нейната идеална част от конфискувания автомобил.
Тези факти са установени и от събраните пред първата инстанция доказателства. Не се оспорва извода на СГС за нарушение на европейското право предвид, че е приложена норма от НК, макар и действаща към този момент, но влизаща в противоречие правото на ЕС. Не се оспорва, че на ищцата й се следва обезщетение за претърпяната от нея вреда от конфискацията, като трето за престъплението лице. Спори се относно размера на обезщетението , без да се оспорва момента към който то следва да се определи – момента на конфискацията и по пазарни цени по мястото на придобиване на автомобила – Р Франция.
Пред първоинстанционния съд е приета единична САТЕ, изготвена от вещо лице И., видно от която пазарната стойност на автомобил БМВ към датата на отнемане - 18.09.20г. е определена в размер на 51 661 лв.. Посочени в експертизата са примери за шест автомобила от този вид и приложени са извадки от проучване в интернет за периода 2011г. – 2013г. от www.autoscout24.fr . Вещото лице на база проучването е определил средно аритемтично пазарната стойност на този вид автомобил и по съответна формула е определил пазарната стойност към двете посочени от съда относими дати. Видно от проучените цени на автомобили и стъпване на тяхната средна пазарна цена води до извод, че вещото лице е ползвало метода на пазарната стойност. Вещото лице е намерило е средната цена на пазара въз основа на предлаганите за продажба автомобили от вида на конфискувания между физически лица за изследвания период. От приложените извадки от интернет и ползвани за сравнение предлагани за продан автомобили същите 4 са 306 к.с. колкото и конфискувания автомобил, поради което неоснователно е твърдението в жалбата, че тази експертиза е стъпила на база на предлагани автомобили с мощност от 4000 куб., а не 3000 куб., колкото е автомобила на ищцата.
СГС стъпвайки на база изводите на вещото лице е присъдил половината от пазарната стойност автомобила на ищцата или сумата от 25 830.50 лв. като обезщетение, предвид приетото, че автомобила е бил съсобствен между ищцата и осъдения Ч. при равни квоти.
Изрично в открито съдебно заседание ответника РС – Свиленград е оспорил тази единична експертиза, но искането за повторна експертиза е оставено без уважение, което САС е намерил, че представлява допуснато от СГС процесуално нарушение по разглеждане на спора. Предвид на това на осн.чл.266, ал.3 от ГПК пред САС е допусната тройна САТЕ. Същата е приета в открито съдебно заседание, като ответната страна я е оспорила, като изготвена на база немска програма, но в последствие пълномощника на въззивния жалбоподател е оттеглил искането си за допълнителна задача.
Видно от заключението на тройната експертиза на вещи лица У., В., Д., пазарната стойност към датата на конфискацията на лекия автомобил БМВ от този вид за Р Франция, вещите лица са определили в размер на 43 282.48 лв. с ДДС или 36 069 лв. без ДДС определена по метода на пазарните аналози. По метода на пазарната стойност цената на автомобила е определена в размер на 36 828 лв. без ДДС. Средната пазарна стойност от двата приложени метода е в размер на 36 449 лв. без ДДС. При изслушване трите вещи лица в открито съдебно заседание посочиха, че са използвали немска програма DAT, която отчита извършените продажби по подадена информация от юридически лица производители на автомобили и лизингодатели. Програмата получава и има информация и прави изчисленията си въз основа подадена информация за сделките по отделни държави в ЕС и извън него, поради което те са правили изследванията си, задавайки характеристиките на автомобила и датата му на производство, като са установили покупната му цена като нов и стойността му към момента на конфискацията. Предвид, че вещите лица сочат, че информацията в немската програма DAT се подава от юридически лица извършили проданта, а вещите лица са изчислили пазарната цена без ДДС, то САС намира, че в този случай ДДС се следва. Съгласно обясненията на вещите лица от о.с.з. на 22.03.24 г. дадената в експертизата средна пазарна стойност е без включен ДДС. Видно от посоченото в експертизата за 5 стойността на автомобила като нов за същия има начислено ДДС и следователно за Р Франция същото е в размер на 19 %. Следователно към посочената от вещите лица средна стойност на автомобила в размер на 36 449 лв.следва да се прибави и дължимото ДДС от 19 %, което е в размер на 6 925.31 лв. или общо пазарната стойност възлиза на 43 374.31 лв.
Половината от тази стойност възлиза в размер на 21 687.15 лв. Разликата между тази пазарна стойност установена от тройната експертиза 43 374 лв. и тази на единичната, която е в размер на 51 661 лв. възлиза на 8 285.69 лв., като половината от тази разлика е 4 142.84 лв. .
При така установените пазарни цени, с единичната САТЕ пред СГС и Тройната САТЕ пред САС , които макар и незначително, но се различават, съдът намира, че следва да кредитира заключението по единичната САТЕ .
Единичната експертиза е направила проучване за стойността на автомобили от вида на конфискувания в Р Франция, стъпвайки на проучване на пазара и сравнявайки шест предлагани за продан автомобила БМВ Х6. Същите се продават на свободния пазар, при свободно договаряне, а не от лизингодатели или друг вид юр.лица, явяващи се производители или вносители, на които се позовава тройната експертиза. Предвид на това съобразявайки метода използван от вещото лице И. – метода на пазарните цени, САС намира, че това е правилния метод за даване оценка на конфискувания автомобил.
Разпечатката съдържа 33 от 45 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7973d3f6-5744-40ea-9cb1-19a72428105f