Решение № 327 от 09.11.2023, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 327 гр. Добрич, 09.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XVIII СЪСТАВ, в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Веселин Ив. Николов при участието на секретаря Стела Б. Димова като разгледа докладваното от Веселин Ив. Николов Административно наказателно дело № 20233230200296 по описа за 2023 година Производството е образувано по жалба на „***„ ЕООД с ЕИК*** представлявано от Д. Т. А. в качеството на работодател срещу наказателно постановление № 08-2300005/05 от 17.02.2023 год. на И.Д. Директор на Дирекция „Инспекция по труда „ гр. Добрич.

С атакуваното наказателно постановление на жалбоподателя за нарушение на чл. 128 т.2 от Кодекса на труда и на основание чл.416 ал.5 във вр. с чл. 414 ал.1 от КТ е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1900/хиляда и деветстотин/ лева.

По същество жалбоподателят оспорва НП като незаконосъобразно и необосновано. , алтернативно моли за приложението на чл. 415в ал.1 от КТ.

Редовно уведомен не се явява в съдебно заседание , а се представлява от адвокат Д. К. от АК Велико Търново .

Въззиваемата страна се представлява от ст. юрисконсулт Г. Христов, оспорва депозираната жалба и изразява становище за правилност и законосъобразност на атакуваното наказателно постановление.

Независимо от основанията, посочени от въззивника, съдът подложи на цялостна преценка атакуваното наказателно постановление, при което констатира следното:

На 02.12.2022 г. е била извършена проверка от свидетелите С. П. и Е. И.инспектори в Дирекция „Инспекция по труд" със седалище Добрич на павилион „***", находящ се в гр.Добрич, ул. „***" ж.к."***"1, стопанисван от „***“ ЕООД. Връчена е била призовка за представяне на документи. На 1

06.12.2022г. в Дирекция "Инспекция по труда" Добрич по служебна електронна поща са били получени ведомости за заплати за месеците от януари до октомври 2022 г. и разходни касови ордери за извършени плащания от „***“ ЕООД. От прегледа на представените разчетно-платежни ведомости за м.септември 2022 г. е установено, че „***“ ЕООД в качеството си на работодател е начислил, но не е изплатил уговореното трудово възнаграждение за месец септември 2022 г. на Ю. В. Д. с ЕГН:**********, освободена на 24.10.2022г., което е в размер на 550,94 лв. и е следвало да бъде платено до 30.10.2022 г., съгласно чл.4 от Вътрешните правила за структурата и организацията на работната заплата на „***“ ЕООД. Нарушението е извършено на 01.11.2022 г., установено е на 06.12.2022 г. и е доказано от данните, обективирани в:

Протокол от извършена проверка

№ПР2240636/21.12. 2022г.; Призовка от 02.12.2022 г.; Призовка изх.

№22097108/16.12.2022 г.; Трудов договор на Ю. В. Д.; ведомост за заплати за м.септември 2022 г.; разходни касови ордери на Ю. Д. за 2022 г.На база така описаната фактическа обстановка бил съставен АУАН № 08-2300005 от 13.01.2023 год. и в последствие било издадено НП № 08-2300005/05 от 17.02.2023 година.

Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на актосъставителя- С. Н. П. и св. Г. В. В. , М. Ц. Д. , Е. К. И. и Ю. В. Д., както и от приобщените по делото писмени доказателства.

В административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Актът за установяване на административно нарушение /АУАН/ е съставен в законоустановените срокове от компетентното длъжностно лице, съобразно разпоредбата на чл.

416. ал. 1 от КТ , в присъствие на двама свидетели и съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН.

Наказателното постановление е издадено в срока по чл. 34. ал. 3 от ЗАНН от компетентния административнонаказващ орган, съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено на търговеца.

Съобразно разпоредбата на чл. 128 т. 2 от КТ работодателят е длъжен в установените срокове да плаща уговореното трудово възна1раждсние за извършената работа.Задължението за изплащане на трудовото възнаграждение е основно задължение на работодателя по трудовото правоотношение. То е установено в чл. 124 от КТ и е уредено в чл. 128 от КТ.

Според чл. 128 т. 2 КТ работодателят е длъжен в установените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Това, което се дължи, е уговореното трудово възнаграждение. А трудовото възнаграждение се определя при сключването на трудовия договор. То е елемент от необходимото /задължително/ съдържание на трудовия договор.

2

Съгласно чл. 66 ал. 1 т. 7 от КТ при сключването на трудовия договор страните трябва да определят размера на основното и на допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане. Оттук следва, че работодателят дължи изплащане на уговореното при сключването на трудовия договор трудово възнаграждение и то в установените срокове. Неговият размер с посочен в писмения трудов договор /чл. 62 ал. 1 от КТ/. Всякакви други уговорки, вън от отразеното в трудовия договор, са без правно значение и не се ползват с никаква закрила.

В случая безспорно е, че жалбоподателят е годен субект на нарушението ГГП ЧЛ. 128 т. 2 КТ. тъй като се явява работодател по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на КТ. Като работодател „***” ЕООД е директен адресат на изискването на цитираната разпоредба на чл. 128 т. 2 КТ и за него е възникнало задължението да изплаща на наетото лице Ю. В. Д. уговореното трудово възнаграждение за извършената работа в установените срокове. Не се спори и че работната заплата се изплащала до 30-то число на месеца, следващ този, за който се начислява работната заплата.

С оглед изложеното и предвид разпоредбата на чл. 416 ал. 1 изр. 2 от КТ. съгласно която редовно съставените атове по този кодекс имат доказателствена сила до доказване на противното, съдът намира за безспорно и категорично доказани направените в акта и в НП констатации за неизпълнение на задължението па работодателя по чл. 128 т. 2 КТ в лицето на „***” ЕООД.

Нито пред настоящия състав , пито пред проверяващия орган са били представени доказателства за изплатено в срок възнаграждение на работника, което се явява неизпълнение от страна на работодателя на задължението по чл. 128 т. 2 КТ. Това обаче е било сторено в дадения срок с протокол за извършена проверка № ПР2240636 от 21.12.2022 год. и преди издаването на атакуваното НП от 17.02.2023 година.

Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав приема, че вмененото на жалбоподателя административно нарушение се доказа изцяло от събраните в хода на съдебното дирене доказателства. Нарушението е било отстранено в срока даден му с Протокол за извършена проверка №ПР 2240636 от 21.12.2022 година и не са произлезли вредни последици за работници и служителите му.Видно е и от приложения разходен касов ордер с дата 23.01.2023 година и свидетелките показания на Ю. В. Д. за изплатена заплата за месец септември 2022 година преди издаването на атакуваното в настоящото производство наказателно постановление.

Съгласно разпоредбата на чл. 415в. ал. 1 от КТ, за нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден от КТ и от което не са произлезли вредни последици за работници и служители, 3 работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 50 до 100 лв.

Предвид горното настоящият съдебен състав приема, че обжалваното НП следва да бъде изменено единствено в санкционната част, тъй като не са събрани доказателства за извършени предходни нарушения на КТ от жалбоподателя, като на основание чл. 415в ал. 1 от КТ размера на наложената „имуществена санкция“ следва да бъде минимален – 100/сто/лева , а в останалата част - потвърдено. Наличието на специална правна уредба в КТ изключва прилагането па общата такава по ЗАНН, поради което и разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН се явява неприложима.

С оглед изхода на производството административното нарушение се явява установено, в случая следва да се приложи т. 2, б. "а" Тълкувателно решение № 3/85г. на ОСНК, ако наказателното постановление бъде потвърдено или изменено, разноските се възлагат върху нарушителя, защото с виновното си поведение е станал причина те да бъдат направени. Изрично липсва отмяна на горното ТР, поради което макар и ЗАНН да е изменен, то същото не е загубило значение, предвид липсата на изрично посочване по надлежен ред на този факт с друго такова на ВКС и ВАС, като закон не може да дерогира ТР, и същото се явява задължително за съдилищата.

С оглед изхода на спора, както и изрично стореното от процесуалния представител на въззиваемата страна - Дирекция „Инспекция по труда” със седалище Добрич искане, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждеиие в размер, определен в чл. 37 от Закона за правната помощ, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН. В случая, за защита по дела по ЗАНН, разпоредбата на чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120 лева.

Производството по делото е проведено в шест съдебни заседания, не се отличава с фактическа или правна сложност, разпитани са голям брой свидетели – пет , поради което следва да се присъди възнаграждение за процесуално представителство в размер на 80/осемдесет/ лева.

Предвид горното , обжалваното наказателно постановление следва да бъде изменено .

Воден от изложените фактически констатации и правни изводи, на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯМ НП № 08-2300005/05 от 17.02.2023 год. на И.Д.

Директор на Дирекция „Инспекция по труда „ гр. Добрич, с което на „***„ ЕООД с ЕИК*** представлявано от Д. Т. А. в качеството на работодател за 4 нарушение на по чл. 128 т.2 от КТ и на основание чл. 416 ал. 5 във вр. е чл.

414. ал. 1 от КТ е наложена „ имуществена санкция „ в размер на 1900/ хиляда и деветстотин/ лева , като на основание чл. 415в ал. 1 от КТ НАМАЛЯВА размера на санкцията от 1900/хиляда и деветстотин / лева. на 100/сто/лева.

ОСЪЖДА „***„ ЕООД с ЕИК*** представлявано от Д. Т. А. в качеството на работодател да заплати сумата от 80/осемдесет/ лева на Дирекция „ИТ” гр. Добрич представляващо юрисконсултско възнаграждение на юрисконсулт Г. Х. Н. с ЕГН ********** .

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд гр.

Добрич в 14 дневен срок от уведомяване на страните по реда на АПК.

Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________ 5