Решение № 4015 от 05.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4015 гр. София, 05.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВАН Д. МИЧЕВ при участието на секретаря ПЕТЪР Й. КОСТАДИНОВ като разгледа докладваното от ИВАН Д. МИЧЕВ Административно наказателно дело № 20251110213913 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59, ал. 1 и сл. от ЗАНН .

Софийски районен съд е сезиран с жалба от З. И. И., с ЕГН: **********, чрез упълномощен защитник против Наказателно постановление № 25-4332020061, издадено на 14.08.2025г. от Началник сектор в СДВР, отдел ,,Пътна полиция“ на СДВР, с което на жалбоподателя са наложени наказания глоба вразмер на 3 000 лева и лишаванен от правото да управлява МПС за срок от 12 месеца лева за извършено административно нарушение по чл. 104Б т. 2 от ЗДвП.

В жалбата се съдържат оплаквания, че при установяване на нарушението и при съставянето на съответното му наказателно постановление са допуснати съществени нарушения на производствените правила. Твърди се, че в обстоятелствената част на АУАН е отразена „повторност” на извъпршеното, въпреки че няма данни за такава, както и че в наказателното постановление, тя не е отразена, което следва да води до противоречие с чл. 42 ал. 1 т. 4 и чл. 57 ал. 1 т. 5 от ЗАНН. На второ място се прави твърдение, че нарушението е извършено при десен, а не при ляв завой както е отбелязано в АУАН и в НП.

Също така се твърди, че от субективна страна извършеното не реализира 1 състава на административно нарушение поради липсата на вина. Излагат се твърдения, че маневрата, за която е санкциониран жалбоподателят е била в следствие на поднасяне на автомобила поради хлъзгава настилка породена от преваляване на дъжд и не е била умишлен „дрифт”. На последно място се претендира и неяснота по отношение на посочената в АУАН разпоредба, която жалбоподателят е нарушил и се твърди, че това пречи на възможността му за защита. Правят се искания за изготвяне на експертиза от НИМХ относно метеорологичните условия към момента на инцидента и за допускане на свидетел.

В съдебно заседание жалбоподателят З. И. И., редовно призован, се явява лично и чрез упълномощения си защитник поддържа жалбата и моли съда да я уважи. В пледоарията си излага подробнисъображения в тази насока.

Претендира разноски. Административно – наказващият орган – Началник сектор в СДВР, отдел „Пътна полиция”, редовно призован, не се явява и не се представлява. В постъпило възражение от упълномощен юрисконсулт се оспорва жалбата като се отправя искане да бъде оставена без уважение и се претендира юрисконсултско възнаграждение.

При извършване на служебна проверка от страна на съда по отношение на допустимостта на подадената жалба се констатира, че тя е подадена от в предвидения от закона срок от легитимирана за това страна и следва да бъде разгледана. Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства се установява следната фактическа обстановка:

На 27.07.2025 г. около 15.55 ч. жалбоподателят З. И. И. управлявал лек автомобил ххх. Срещу лицето се движели с патрулния си автомобил свидетелите ххх. Навлизайки по бул. „Цветан Лазаров” в посока бул.

„Копенхаген”, при направена маневра ляв завой, в кръстовището образувано от бул. „Цветан Лазаров” и ул. „Илия Бешков”, водачът форсирал двигателя на автомобила. Това довело до завъртане на задните задвижващи колела, поднасяне на задната част на автомобила и навлизане в насрещното пътно платно. Зад водача се движел свидетеля ххх, който също наблюдавал случващото се. Впоследствие, на ул. „Хайделберг”, жалбоподателят И. бил спрян от патрул на отдел „Пътна полиция” към СДВР. След кратък разговор с водача, свидетелят ххх, назначен на длъжност старши полицай при 08 РУ – СДВР, съставил акт за установяване на административно нарушение в присъствието на свидетеля ххх. Актът бил връчен лично на водача срещу подпис. Впоследствие жалбоподателят З. И. подал възражение срещу съставения АУАН, като в него се посочват твърдения, че актът неправилно квалифицира нарушението, като повторно, както и че не е налице вина, поради което извършеното не следва да се санкционира, като 2 административно нарушение. Възражението не било уважено и въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното наказателно постановление.

Горната фактическа обстановка съдът прием за безспорно установено и доказана от събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства.

Видно от показанията на разпитаните в качеството на свидетели ххх е, че и двамата са били непосредствени очевидци на поведението на жалбоподателя по време на управлявания от него лек автомобил. В съдебно заседание лицата описват цялостното поведение на водача на спряното впоследствие МПС, както и механизма на движение на същото.

След като преустановил движението си, жалбоподателят изразил съжаление за стореното като също така възпрели атмосферните условия по пътя, който бил сух. Изложените фактически твърдения на двамата полицейски служители се потвърждават и от показанията на свидетеля ххх. В разпита си лицето признава, че не се е намирал непосредствено зад управлявания от жалбоподателя лек автомобил, който обаче ,,малко поднесъл“, тъй като пътят бил мокър и мястото, където се намирал, било проблематично. Съдът кредитира показанията на тримата свидетели като еднопосочни, логични и непротиворечиви. С изключение на изложеното от свидетеля ххх, че пътният участък е бил мокър, изнесените фактически обстоятелства намират опора в приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. По делото е изискана и приложена писмени справка от Националния институт по метеорология и хидрология от която е видно, че на 27.07.2025г. към 15:30ч. – 16:20ч.е преминала гръмотевична буря и е имало краткотраен валеж на дъжд, а температурата е била около 34 градуса. Следователно няма как да бъде прието възражението на защитата, че пътният участък е бил мокър до степен да направи трудно управлението на МПС от страна на жалбоподателя. В съответствие с този извод са показанията на свидетеля ххх, който изрично посочва за два – три пъти поднасяне на автомобила и изразеното съжаление за стореното от неговия водач.

При така възприетата фактическа обстановка и съвкупен анализ на събраните по делото доказателства съдът намира, че със своето поведение жалбоподателят З. И. И. е извършил административно нарушение по чл.104б, т.2 от ЗДвП.

От обективна страна изпълнителното деяние е формално и се счита за извършено чрез действие. Водачът на МПС е управлявал МПС като е използвал отворените за обществено ползване пътища без тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

От субективна страна нарушението е умишлено, тъй като водачът на МПС неколкократно е маневрирал с управлявания от него лек автомобил, с което е създал предпоставка за възникване на ПП.

Съдът не споделя възражението на защитника, че правото на защита на неговия доверител е било нарушено, тъй като в съставения му АУАН е отразено, че деянието е извършено повторно. В наказателното постановление подобна квалификация отсъства, а и видно от наказанията, които са били 3 наложени е, че те са били съобразени с разпоредбата на чл.175А, ал.1 от ЗДвП, а не по ал.2 (санкционираща повторно нарушение).

При преценката си относно наличието на административно нарушение, АНО правилно е отчел липсата на повторност на извършеното нарушение и не е възпроизвел грешката в издаденият впоследствие НП. Приложена е нормата на чл. 53 ал. 2 ЗАНН, която позволява издаването на НП, въпреки наличието на грешки в АУАН, ако нарушението е безспорно установено. АНО е преодолял гешката на актосъставителя и е наложил наказания, което се следва от ЗДвП за съответното нарушение, а именно такива по чл. 175а ал. 1 пр. 3 лишаване на нарушителя от право да управлява МПС за срок от 12 месеца и глоба от 3000 лв.Видът и размера и на двете наказания са строго регламентирани в закона и неподлежащи на последваща редукция.

По отоншение на възражението за липса на вина за извършеното от жалбоподателя, съдът счита, че същото е недоказано. Позицията че, автомобилът е поднесъл поради мократа настилка противоречи на информацията предоставена от експертизата и на показанията на двама от свидетелите. Тя се потвърждава единствено от показанията на свидетелят ххх, които по посочените причини не се кредитират от съда.

При извършена служебна проверкане бяха констатирани допуснати съществени нарушения на процесалните правила, обуславящи отмяната на наказателното постановление на процесуално основание.

Поради тази причина същото се явява законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото жалбоподателят З. И. И. следва да бъде осъден да заплати по сметка на СДВР сумата в размер на 120.00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, а по сметка на СРС и сумата от 05.00 лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Воден от горното и на основание чл. 63 ал. 9 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 25-4332-020061 издадено на 14.08.2025г. от Началник сектор в СДВР, отдел „Пътна полиция” СДВР, с което на З. И. И., с ЕГН: ********** са наложени наказания глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да се управлява МПС за срок от 12 месеца за извършено административно нарушение по чл. 104Б, т.2 от ЗДвП.

ОСЪЖДА З. И. И., с ЕГН: **********, З. И. И. да заплати на сметка на СДВР сумата в размер на 120.00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, а по сметка на СРС и сумата от 05.00 лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – София град.

4

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5