Решение № 255 от 10.08.2020, Окръжен съд - Пазарджик
- Съд
- Окръжен съд - Пазарджик
- Дело
- Въззивно гражданско дело 348/2020
- Вид
- Решение № 255
- Подписан
- 10.08.2020
- В сила
- 25.09.2020
- Състав
- ВЕНЦИСЛАВ СТОЯНОВ МАРАТИЛОВ, МИНКА ПЕТКОВА ТРЪНДЖИЕВА, ДИМИТЪР ПАНДАЛИЕВ БОЗАДЖИЕВ
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.211 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.212 · Граждански процесуален кодекс
- чл.219 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263 · Граждански процесуален кодекс
- чл.266 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.271 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.227 б."в" · Закон за задълженията и договорите
- чл.13 · Семеен кодекс
Р Е Ш Е Н И Е
Номер 255 10.08.2020г. град П.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, първи въззивен граждански състав, на осми юли две хиляди и двадесета година в открито заседание, в следния състав:
Председател:
Минка Трънджиева
Членове: Венцислав Маратилов
Димитър Бозаджиев при участието на секретаря Г. Младенова като разгледа докладваното от съдията Маратилов въззивно гр.д.№348 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе в предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.
С решение на
Пазарджишки районен съд №268 от 26.02.2020г. постановено по гр.д.№1483/2019г. по описа на същия съд, е отхвърлен предявения от М. К. П., ЕГН-********** ***, против Г.Г.П., ЕГН-**********, Г.С.П., ЕГН-**********, двамата от гр.П., ул.“И.К.“, бл.2, ап.20, Л.С.П., ЕГН-********** *** и А.Г.П., ЕГН-********** ***, иск за отмяна на дарението на недвижим имот, представляващ УПИ V-574, в кв.47 по плана на с.О., обл.П., урегулиран с площ от 1012кв.м., ведно с построените в имота паянтова жилищна сграда на 60кв.м., масивна лятна кухня на 60 кв.м. и паянтова стопанска сграда-навес на 54кв.м., при съседи на имота:-изток-улица,запад-УПИ VII-575 и УПИ-VI-575, север -УПИ IV-574 и юг-улица, направено с нотариален акт №81,том III, дело №1151/ 1975г. от 03.07.1975г., поради недаване на издръжка, от която дарителят се нуждае.
Решението се обжалва с въззивна жалба подадена от ищцата в производството пред първата инстанция М.П. чрез пълномощника си адв. К. ***, единствено в частта с която е отхвърлена претенцията на ищцата по отношение на ответника А.Г.П.. Счита, че по отношение на този ответник решението е неправилно тъй като съдът е изследвал неотносим период, довело до зачитане на неотносим доход, получен през 2017г.; че неправилно е коригирано /намалена/ част от статистическите разходи-транспортни и се е достигнало до необоснован краен извод, че ищцата може да се самоиздържа. Счита жалбоподателят, че по отношение на този ответник претенцията е основателна. Посочва се, че според съдебната практика моментът към който се определя нуждата от издръжка, следва на първо място да се свързва с факта, че тази нужда от издръжка следва да е трайна и да съществува към датата на поканата или поне към датата на формиране на силата на присъдено нещо по делото, в това число и с оглед на настъпилите след предявяването на иска факти, които са от значение за спорното право. В тази връзка се акцентира, че релевантния период е 2019г.-2020г., като поканата по смисъла на чл.227 б.“в“ от ЗЗД е от м.януари 2019г., исковата молба е заведена през м.април 2019г., а устните състезания са приключили през м.февруари 2020г., а не период, включващ 2017г. и 2018г., за който период жалбоподателят сочи, че не е твърдял да има нужда от издръжка. Затова счита, че относимият период от време е да се установи и се съпоставят средномесечните доходи и разходи по начина, указан с решение №145 от 01.11.2017г. по гр.д.№786/2017г. на III г.о. на ВКС. В тази връзка се поддържа, че от изслушаната ССчЕ в периода януари 2019г. до 30.04.2019г. ищцата е получила пенсия от 1190.80лв или към датата на завеждане на делото тя е получавала средномесечен размер от 297лв като до последното заседание на
14.02.2020г. няма данни да е настъпила промяна, като средно месечните разходи са от 272лв плюс разходи за поддържане на жилище, вода, ел.енергия и горива в размер на 66лв. плюс ежедневни разходи за лекарства в размер на 16лв или нужните средства за издръжка са в размер на 354лв месечно, като се навежда извода, че доходът на ищцата не стига за нейната издръжка,както и че доходът й е под линията на бедността от 348лв, обявена за 2019г. и 363лв за 2020г. Обобщава се, че когато доходите на ищеца са под линията на бедност, искът се явявал доказан и без да е необходимо да се анализират доходите му.
Моли да се отмени решението в обжалваната му част с присъждане на разноските за двете инстанции. Няма направени доказателствени искания от жалбоподателя по чл.266 от ГПК.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещните по спора страни-Г., Г. и Л. П. чрез пълномощника си адв. Ч.. Излагат се доводи за неоснователност на въззивната жалба. Коментирани са фактите и обстоятелствата, които не са спорни между страните по делото, както характера и естеството на дарението и неговата отмяна. Коментиран е фактическия състав на отмяната на дарението и че в случая не била установена нуждата от издръжка за дарителя, което да е достигнато до знанието на надарения, и последният да е отказал да даде така необходимата за дарителката издръжка, като се фиксира надареният наследодател С.
Г.П.. Коментирана е хипотезата на възникнала нужда от издръжка след смъртта на надарения като се поддържа, че ответниците не са носители на правното задължение за издръжка тъй като такова не е възникнало и за техния наследодател, като се навежда извод, че не е налице непризнателност, а задължението за благодарност и признателност за направеното дарение не преминава върху наследниците.От тази гледна точка се поддържа, че е безпредметно да се обсъжда дали ответниците са в съС.ие да предоставят суми за издръжка, достатъчни за поддържане на нормален жизнен стандарт, съответстващ на възрастта и здравословното съС.ие на дарителката съобразно икономическите и социалните условия в страната, предвид на което такава нужда от издръжка не се установявала. Моли да се потвърди решението в обжалваната му част. Няма направени доказателствени искания пред въззивната инстанция по чл.266 от ГПК от въззиваемите.
Няма постъпил отговор на въззивната жалба от ответника А. Г.П. в законния срок, нито се взима становище от същия в хода на въззивното производство.
Пазарджишкият окръжен съд при условията на чл.269 ал.1 от ГПК провери валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по неговата правилност съобрази изложеното във въззивната жалба на ищцата М.П. с вх.№5841 от 13.03.2020г. както и постъпилия отговор от насрещната страна и за да се произнесе взе в предвид следното:
Предявен е иск с правно основание в чл.227, ал.1, буква в“ от Закона за задълженията и договорите/ЗЗД/.
В исковата си молба против ответниците Г.Г.П., ЕГН-**********,Г.С.П.,ЕГН-**********, двамата от гр.П.,обл.П., Л.С.П., ЕГН-****** 3430 от гр.С. и А.Г.П., ЕГН-**********,***, ищцата М. К. П., ЕГН-**********,***, поддържа, че същата заедно с бившия си съпруг Г.С.П.,починал на 08.04.2015г. са притежавали в режим на съпружеска имуществена общност недвижим имот, представляващ дворно място в с.О., с площ от 1059кв.м. по документ за собственост, а по плана от 1012кв.м., ведно с построените в него жилищна сграда, навес и лятна кухня,представляващ УПИ V-574 в кв.47 по плана на селото.Твърди, че на 03.07.1975г. с нотариален акт №81,т.III,дело №1151/1975г. двамата съпрузи надарили малолетните си към този момент деца С. и А. Г. П. с процесния имот. Сочи, че тя фигурира като законен представител на малолетните деца, но по реда на тогава действащия Семеен кодекс в качеството си на съпруг-съсобственик в СИО и е дала нотариално заверено съгласие за дарението, описано в приложените към акта документи като „ декларация по чл.13 от СК“. От това обстоятелство ищцата извежда извода си, че има качеството на дарител по сделката. Твърди се, че в момента ищцата е пенсионер с ниска пенсия,че с годините здравословното й съС.ие се е влошило и се налагат допълнителни разходи за лечение; че й престои операция на очите и на коленните стави; че сама си осигурява отоплението и посреща други консумативни разходи-дърва, въглища,ток и други.Поддържа, че предвид изложеното има нужда от допълнителни средства за издръжката си. По тази причина с две нотариални покани поканила сина си А.П. /четвъртия ответник/ и наследниците на починалия й син С. П./ първите трима ответници /да й предоставят по 200лв месечно, необходими за издръжката й, но въпреки поканите до момента на подаването на исковата молба ищцата не получила нищо.Счита, че за нея е налице правен интерес да иска отмяна на дарението,което е направено на двамата й сина.
Моли да се постанови решение с което да се отмени дарението, направено с нотариален акт №81, т.III,дело №1151/1975г. на недвижим имот, представляващ УПИ V-574 в кв.47 по плана на с.О., урегулиран с площ от 1012кв.м. ведно с построените в имота паянтова жилищна сграда на 60кв.м., масивна лянтна кухня на 60кв.м. и паянтова стопанска сграда-навес на 54кв.м., при съседи на имота : от изток-улица,запад-УПИ-VII-575 и УПИ-VI-575, север-УПИ IV-574 и юг-улица, с присъждане на разноските за производството.
Няма постъпил отговор на исковата молба в едномесечния срок по чл.131 от ГПК от страна на четвъртия ответник и син на ищцата А.Г. П.. Същият не се явява по делото и не взима становище по така заявената искова претенция както в първоинстанционното, така и във въззивното производство.
От останалите трима ответници Г., Г. и Л. П., е постъпил писмен отговор подаден чрез пълномощника им адв. Ч.Ч. *** /л.41 и следващите/, в който не се оспорват фактите относно придобиването на процесия имот от ответниците по дарение извършено от ищцата и от съпруга й.Оспорват се твърденията за изпадането на ищцата в крайна нужда за издръжка и че за тези ответници е налице задължение за издръжка защото ищцата се намира в добро здравословно съС.ие, разполага с нужните доходи, с които да удовлетворява нуждите си от издръжка,с оглед на заявеното с исковата молба здравословно съС.ие и необходимия режим на лечение,както и с оглед личността й, конретните й битови нужди, индивидуални потребности и социална среда. Допълват, че освен пенсията, която получава, същата до м.април 2017г. е получавала и аренда от притежаваните от нея в съсобственост земеделски земи, след което тези земи са продадени заедно с притежаван от последната незастроен недвижим имот-парцел IV-574 от кв.47 по плана на с.О., обл.П. на четвъртия ответник А.Г.П. за сумата от 2000лв, както и че ищцата единствена продължава да живее и ползва имота, предмет на дарението. Навежда се извода, че предвид изложеното ищцата М.П. не се нуждае от разходи за жилище, че в процесния имот същата има свое лично стопанство, което продължава да поддържа и от което си подсигурява храна целогодишно. Моли да се отхвърли иска.
Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид следното:
Ищцата М. К. П. е родена на ***г. като към момента на извършване на дарението заедно със съпруга си Г.С.П., описано в исковата молба /на 03.07.1975г./ е на 34 годишна възраст, а към момента на отправяне на нотариалните покани до надарените ответници, първите трима като наследници на единия надарен син-С., а четвъртия ответник А.Г.П. -другия син на дарителите като пряко надарен по дарението, /30.01.2019г./, ищцата е на 76г. възраст. Актът на дарение на процесния имот /на дата 03.07.1975г./ е извършен по реда на чл.7 ал.1 от ЗСГ/отм./ като дарителите са се легитимирали като собственици като придобит по време на брака в режим на съпружеска имуществена общност, при запазено пожизнено право на ползване за двамата дарители по избор на две стаи от къщата, сервизни помещения, водна и електрическа инсталация.Оспорване на съсобствеността /СИО/ върху имота на дарителите-съпрузи, както и съсобствеността на надарените върху имота, възникнала в резултат на дарението няма въведено и предявено от някоя от страните. Цитираната разпоредба на чл. 7 ал.1 от ЗСГ/отм./, в тогавашната редакция -към датата на дарствения акт /д.в., бр.26/1973г./, предвижда, че гражданин, който притежава повече от един жилищен или вилен имот по смисъла на предходните разпоредби, е длъжен да го прехвърли в двегодишен срок от влизането в сила на този закон, ако имотът е придобит при действието на този закон, като двегодишният срок тече от деня на придобиването му, освен ако собственикът е узнал за придобиването по-късно, в който случай срокът тече от узнаването. За имота е съставен и констативен нотариален акт за придобит по обстоятелствена проверка /№104, том II, дело №774/ 1971г./ от Г.С.П..
С нотариални покани от 30.01.2019г. дарителката с оглед на извършеното дарение, е поканила надарените ответници да й заплащат месечна издръжка в размер на по 200лв по причина, че към момента е пенсионер, получава ниска пенсия, боледува от различни заболявания за които прави големи разходи; че й предстоят операции на око и коленни стави; че има необходимост от средства за отопление, ток, вода, транспорт до гр.П. когато се налага посещение на здравно заведение, храна и други. Ответникът А. П. е получил лично нотариалната поканата на 04.02.2019г./л.6/, както и останалите ответници.