Решение № 269 от 28.02.2023, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 269 гр. Плевен, 28.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мариана К. Тодорова Досева при участието на секретаря МАРИНА Г. ЦВЕТАНОВА като разгледа докладваното от Мариана К. Тодорова Досева Гражданско дело № 20224430105156 по описа за 2022 година

Обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 ГПК, вр.чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.чл.9 ЗПК, вр.чл.99 ЗЗД с цена на иска 1497,08 лв и чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 ГПК, вр.чл.9 ЗПК, вр.чл.99 ЗЗД с цена на иска 108,96 лв.

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от *** ЕАД, ***, със седалище и адрес на управление: *** против С. Ц. С., ЕГН**********, ***, в която се твърди, че на 07.08.2015 г. между „***" ЕАД (кредитор), от една страна и С. Ц. С. (кредитополучател) от друга, е подписан Договор № *** за отпускане на потребителски паричен кредит с чиста стойност на кредита в размер на 1 800.00 лв. (хиляда и осемстотин лева).

Твърди, че това е сумата, която е получил кредитополучателят. Твърди, че последния се е задължил да погаси усвоения кредит чрез 30 анюитетни месечни вноски, всяка от които в размер 78,79 лв., като първата падежна дата е била 01.09.2015 г., а последната падежна дата е 01.02.2018 г. Общата дължима сума, която е следвало да бъде върната по сметка на Кредитодателя в края на периода, е в размер на 2 363,72 лв. (две хиляди триста шестдесет и три лева и седемдесет и две стотинки). Твърди, че вследствие на възникналите между страните договорни правоотношения, кредиторът „***" ЕАД отпуснал договорената заемна сума на кредитополучателя, а за него е 1 възникнало задължение да погаси кредита си съгласно условията по сключения Договор за кредит. Твърди, че Кредитополучателят С. Ц. С. е погасил 8 (осем) пълни вноски по дълга и една частична вноска в размер на 41,25 лв., както и е заплатил сума в размер на 4.31 лв., представляваща лихви за просрочие, или общо внесените суми по задължението са в размер на 677.30 лв. Твърди, че по този начин, чрез постъпилите суми, са били погасени 8 (осем) пълни дължими вноски с настъпил падеж в периода 01.09.2015 г. 01.04.2016 г., както и частично вноската с падежна дата 01.05.2016 г. след това длъжникът не е направил оставащите 21 (двадесет и една) пълни и една частична вноски и съобразно уговорения погасителен план е изпаднал в забава.

Твърди, че на дата 21.11.2016 г. между „***" ЕАД и "***" ЕАД е сключен Договор за цесия, по силата на който „***" ЕАД /като цедент/ цедира вземането си по гореописания Договор за потребителски кредит на "***" ЕАД /като цесионер/. Съгласно Договора за цесия, „***" ЕАД прехвърля на цесионера "***" ЕАД парични вземания, произтичащи от просрочени и неизплатени Договори за потребителски кредити, които са подробно описани в Приложение № 1, представляващо неразделна част от Договора. Твърди, че в предмета на сключения Договор за цесия от 21.11.2016 г. е включено и вземането по Договор за потребителски кредит № *** от 07.08.2015 г., сключен между „***" ЕАД и С. Ц. С.. Твърди, еч придобитото от ищцовото дружество, съгласно Приложение № 1, вземане възлиза на 1,606.04 лв. / хиляда шестстотин и шест лева и четири стотинки /, от които: 1,497.08 лв. остатък от непогасена главницата и 108.96 лв. остатък от възнаградителна лихва за периода от 07.08.2015 г. /датата на сключване на договора за кредит/до 21.11.2016 г. /дата на цесия/. Твърди, че с пълномощно от 21.11.2016 г., както и съгласно чл. 3.2 от сключения Договор за цесия, предишният кредитор /цедентът/ „***" ЕАД е упълномощил „***" ЕАД, ЕИК ***, да уведоми от името на „***" ЕАД всички длъжници по вземанията на „***" ЕАД, които „***" ЕАД е цедирало, съгласно сключения Договор за цесия от 24.10.2016г. Твърди, че предвид това и съгласно разпоредбата на чл.

99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД, цедентьт „***" ЕАД, чрез пълномощника си „***" ЕАД, е изпратил чрез препоръчана поща до длъжника С. Ц. С. Уведомление за извършеното прехвърляне на вземания. Пратката е изпратена до длъжника на адрес: ***. Същата не е била получена на посочения адрес, като е 2 надлежно отбелязано на върналата се на изпращача обратна разписка. Моли, в случай че съдът приеме, че длъжникът С. Ц. С. не е надлежно уведомен за извършеното прехвърляне на вземания, да бъде прието, че с настоящата искова молба и приложеното към нея Уведомление за извършено прехвърляне на вземания, с което от името на цедента го уведомява за сключен на 21.11.2016 г. Договор за цесия между „***" ЕАД и „***" ЕАД, по силата на който „***" ЕАД, в качеството си на цедент, продава на цесионера „***" ЕАД изрично посочени вземания, произхождащи от договори за потребителски кредити. Посочва, че съгласно практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК, получаването на уведомлението за цесия в рамките на съдебното производство по предявен иск по прехвърлено вземане съставлява валиден способ за уведомяване на длъжника (Решение № 123 от 24.06.2013 г. на ВКС по т.д. № 12/2009 г., II т.о., ТК). Вземането по Договор за потребителски кредит № *** е описано в Приложение 1, което е неразделна част от договора за цесия и на това основание, считано от 21.11.2016 г. кредитор по вземането е цесионерът „***" ЕАД. Твърди, че към днешна дата всички непогасени вноски по горепосочения Договор за кредит са с настъпил падеж и съгласно чл. 84, ал.1 от ЗЗД С. Ц. С. е изпаднал в забава. В този смисъл претендираното вземане е изискуемо в пълен размер.

Твърди, че към момента на подаване на настоящата искова молба, гореописаното задължение на С. Ц. С. по Договор за потребителски кредит № *** не е погасено. Моли да бъде признато за установено, че С. Ц. С. ЕГН:

**********, дължи на „***" ЕАД сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 3394/2022 г. по описа на Районен съд- Плевен, а именно: сумата от 1,497.08 лв. /хиляда четиристотин деветдесет и седем лева и осем стотинки/, представляваща остатък от непогасена главницата по Договор за кредит № ***, договорна лихва в размер на 108.96 лв., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението пред съда /21.06.2022 г./ до окончателното изплащане на вземането, сума в размер на 32.12 лв. /тридесет и два лева и дванадесет стотинки/, представляващи платената държавна такса, както и присъденото в заповедта юрисконсултско възнаграждение.

Претендира направените деловодни разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от назначения особен представител на ответника, в който взема становище за допустимост, 3 но неоснователност на предявените искове. Оспорва твърденията, че ответникът е надлежно уведомен за предсрочната изискуемост на кредита и за извършената цесия на 21.11.2016 година, както се твърди в исковата молба.

Счита, че няма надлежно връчено уведомление за извършената цесия, тъй като то не е връчено на длъжника. Исковата молба играе ролята на уведомяване, само ако е получена лично от длъжника, но не и от назначения му особен представител. Когато е изпращал уведомление до длъжника за извършената цесия, ищецът не е приложил пълномощното, по силата на което ищецът е упълномощен от предишния кредитор „***” ЕАД да съобщи на длъжника, за да се приеме, че е спазено изискването на чл.99 ал.4 от ЗЗД.

Счита, че поради нередовността на уведомяването, то няма характер на уведомяване по реда на чл.99 ал.4 от ЗЗД, което е задължително и липсата му прави искането за заплащане на сумите необосновано, тъй като задължението не е изискуемо. Твърди, че сключеният между „ ***” ЕАД и С. Ц. С. договор за потребителски паричен кредит №*** е нищожен. Конкретните съображения за нищожност на сключения договор, е че договорът е в противоречие с чл.5 от ЗПК. Твърди, че Кредиторът не е предоставил на потребителя предварително цялата необходимата информация във формата на стандартен европейски формуляр, посочващ информация за потребителските кредити, съгласно приложение 2 от ЗПК. Липсват доказателства по делото, че кредиторът е предоставил на ответника необходимата информация преди сключване на договора, с оглед възможността на последния да прецени отделните клаузи относно начина на формиране на плащанията по главница и лихва, което ще му позволи да вземе информирано решение при сключване на договора, като предварително прецени своите възможности. Твърди, че липсата на подписан стандартен европейски формуляр опорочава сключването на договора и го прави нищожен. С оглед на което исковата претенция на основание чл. 23 от ЗПК ще бъде основателна само и единствено за главницата. Прави възражение за погасяване на вземането по давност. След последното плащане на вноската за месец април 2016 година и частично вноската за месец май 2016 година, и след цесия на вземането на 21.11.2016 година, взискателят не е предприел действия за събиране на дължимите суми по кредита, поради което е изтекъл петгодишния давностен срок, поради което искът се явява неоснователен. Оспорва претенцията за договорна лихва по изложените по-горе съображения, че се дължи връщането 4 единствено на главница от 1497,08 лв. поради нищожност на договора. Ако не бъде уважено това възражение, счита че лихвата не се дължи поради погасяване на претенцията по давност преди завеждане на делото.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:

Не е спорно между страните и се установява от Договор за потребителски паричен кредит № ***/07.08.2015 между С. Ц. С., в качеството му на Кредитополучател и „***" ЕАД, в качеството на Кредитодател, че последния е предоставил на С. С. потребителски паричен кредит в размер на 1800,00 лева. Съгласно сключения договор страните са постигнали съгласие, че главницата или общия размер на кредита е 2363,72 лв., който представлява сборът от следните компоненти: чиста стойност на кредита 1800,00 лв., такса за разглеждане на кредита 54,00 лв. и застрахователна премия 130,15 лв.

Кредитополучателя се е задължил да върне отпуснатата в кредит сума ведно с начислените лихви и разноски на 30 месечни вноски от по 78,79 лв., дължими към 1-во число на месеца, от които първата вноска е на 01.09.2015г., а последна на 01.02.2018 г. Уговорен е ГЛП от 13,99 % след гратисния период.

Уговорено е свояването на сумата и погасяването на вземанията по договора да бъде извършено по посочената в договора банкова сметка. В представения и подписан от ответника погасителния план е посочен размера на всяка месечна погасителна вноска включва съответна част от главницата на отпуснатия кредит, лихвата върху нея към момента на предоставяне на кредита, комисионната/таксата и съответна част от застрахователна премия. В погасителния план са посочени и падежът на изискуемост и погасяване на всяка една от вноските. Общата сума, която Кредитополучателят се е задължил да върне при сключване на договора за кредит е в размер на 2363,72 лв. Съгласно чл.12, ал.7 от общите условия на „***" ЕАД е уредено правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица.

От Декларация за приемане на застраховането по застрахователна програма „Кредитна протекция плюс“, Застрахователен сертификат № *** и общи условия за застрахователна програма „Кредитна протекция плюс“, подписани от кредитополучателя, че е сключен договор за застраховка на кредитополучателя, при условията, описани в договора и е уговорена 5 застрахователна премия, която е посочена в договора за кредит в размер на 130,15 лв. еднократно, определена по посочения в сертификата и съгласно уговорения между страните начин.

Видно Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 21.11.2016г., и Приложение 1, сключен между „***" ЕАД, ЕИК *** и „***" ЕАД с ЕИК *** и вземането на „***" ЕАД от ответника, произтичащо от договор за потребителски кредит № ***/07.08.2015 г., е прехвърлено в полза на „***" ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски на дружеството - кредитор. Съгласно чл. 3.2. от договора за цесия, *** ЕАД, в качеството на цесионер се е задължил от името на цедента и за своя сметка да изпраща уведомления за извършената цесия.