Решение № 39 от 21.03.2022, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 39 гр. Варна, 21.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Румяна Панталеева

Членове:

Росица Ант. Тончева

Десислава Ст. Сапунджиева при участието на секретаря Геновева Хр. Ненчева в присъствието на прокурора Ст. Д. Анд. като разгледа докладваното от Росица Ант. Тончева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20213000600281 по описа за 2021 година , при произнасянето прие за установено следното:

Производството е по реда на Глава двадесет и първа от НПК.

С присъда №54/29.06.2021 година, постановена по НОХД №1095/2021 година по описа на ОС-Варна, подсъдимият СТ. Г. ИВ. е признат за виновен и осъден по обвинението да е извършил престъпления по чл.142, ал.3, т.1, пр.2 вр. ал.1, чл.150, ал.1 и чл.152, ал.3, т.т.3 и 5 вр. ал.2, т.2 вр. ал.1, т.2 от НК. По поредността на деянията, на подсъдимия са наложени наказания в размер на двадесет години лишаване от свобода, осем години лишаване от свобода и петнадесет години лишаване от свобода. Първото и най-тежко наказание, подлежащо на изтърпяване при първоначален строг режим, санкционира съвкупността по чл.23, ал.1 от НК.

С присъдата е приложен чл.70, ал.7 от НК по отношение на неизтърпяната част от наказание по НОХД №441/2011 година по описа на ОС-Варна – една година, четири месеца и деветнадесет дни лишаване от свобода, изпълними при първоначален строг режим.

На подсъдимия са възложени разноските по делото с изрично описание 1 на дължимите суми и към чий бюджет да бъдат насочени.

Съдебният акт се обжалва по чл.318, ал.6 от НПК с въззивна жалба от защитника адв.Ф., бланкетно позоваваща се на всички основания за неправилност на присъдата. С допълнение по чл.320, ал.4 от НПК се аргументира необоснованост, породена от безкритично кредитиране на показанията на пострадалата, подценяване на преки гласни доказателства и заключения на съдебни експертизи - в съвкупност, поставящи под съмнение извършването на деянията и авторството. Защитната позиция отправя искане към тази инстанция за намеса по чл.336, ал.1 т.3 от НПК и в условията на евентуалност - по чл.335, ал.2 вр. чл.348, ал.3, т.2, пр.първо от НПК или по чл.337, ал.1, т.1 от НПК.

В пренията във въззивното съдебно заседание, представителят на публичното обвинение пледира в полза на обосноваността и законосъобразността на обжалвания съдебен акт, солидаризирайки се с изводите на проверяваната инстанция за фактическа установеност на деянията и относно приложението на материалния закон, с изключение на несъставомерното квалифициращо обстоятелство по чл.152, ал.3, т.3 от НК.

Въззивният прокурор заема мотивирано становище и по справедливостта на присъдата, считайки че наказанията за престъпленията по чл.142 и чл.152 от НК не са отмерени точно, а техният справедлив размер би бил около средния в санкцията за първото деяние и около дванадесет години лишаване от свобода за половото престъпление.

В речта по съществото на делото, защитникът се придържа изцяло към въззивните си оплаквания, които намира за основателни и предвид резултатите от съдебно-следствените действия в тази инстанция Искането за отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимия е актуално, алтернативно пледоарията се ангажира с предпоставки за намаляване на наказанията към минималния размер.

Подсъдимият не развива лична защита, в последната си дума желае справедливо решение.

Въззивната инстанция, след като проведе съдебно следствие, в което попълни доказателствената съвкупност с писмени, гласни доказателства и съдебни експертизи, счете предмета на делото за напълно изяснен. При цялостната проверка на правилността на постановената присъда по реда на 2 чл.313 и чл.314, ал.1 от НПК, след обсъждане на доводите на страните и доказателствата по делото, настоящият съдебен състав приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Подсъдимият С.И. е трикратно осъждан за престъпления от общ характер, освободен на 18.04.2019 година условно предсрочно от изтърпяване на остатъка от наказание лишаване от свобода, наложено му с присъда по НОХД №441/2011 година по описа на Окръжен съд -Варна.

След напускане на затвора, той установил семейна връзка на фактически начала със св.Д. Г.. Първоначално двамата заживели в с.Сава, общ.Дългопол, в дома на св.Й.П. (майка на дееца), после се преместили в къща в гр.Аксаково, ул.“Тракия“ №11. Към този период от време и до задържането по настоящето наказателно производство, подсъдимият управлявал л.а. „Деу Нексия“ с рег.№В 1230 НТ, с две врати.

На 01.11.2019 година св.С.С. (по съпруг понастоящем Г., но за целите на изложението същата ще се обозначава с презимето си) – биологична дъщеря на подсъдимия, гостувала на баща си и св.Г. в дома им в гр.Аксаково. Около 18.00ч на посочената дата, тримата вечеряли. По предложение на подсъдимия, двамата с дъщеря му отишли до близък магазин за хранителни стоки. Дотам се придвижили и после се върнали пеша. Св.Ст. била облечена с камуфлажен клин, блузка и черно горнище с метална емблема „TASKA“.

Преди да се приберат, двамата седнали в колата – С.И. на шофьорското място, дъщеря му на предна дясна седалка, заедно изпушили цигара марихуана, после и по една обикновена цигара. Вътре в автомобила подсъдимият направил комплимент на св.Ст., че е отслабнала, че имала хубави гърди и хубаво дупе, на което тя реагирала със забележка, че му е дъщеря и подобни оценки са недопустими. Слизайки от колата, двамата се отправили към къщата. След входа й имало стълби надолу и там стая, използвана като килер. В момента, в който доближили тази стая, подсъдимият бутнал момичето в нея, опрял гърба й в стената, запушил устата й с дясната си ръка, а с лявата си ръка бръкнал под дрехите й и започнал да я опипва на голо в областта на гърдите, по тялото и по половите органи. После, подс.И. махнал дясната си ръка, целунал момичето по устата, а с лявата си ръка продължавал да опипва тялото й. Извадил половия си член и насила сложил ръката на дъщеря си върху него. През цялото време подсъдимият заплашвал 3 свидетелката, че ако вика, ще я пребие. Момичето се изплашило и затова не издало звук.

В един момент подсъдимият спрял с действията си, пуснал св.Ст. и й казал да се поразходят. Момичето използвало ситуацията да излезе от помещението и да тръгне по стълбите към първия етаж. Подсъдимият обаче я сграбчил за ръката и я издърпал към изхода на къщата. Св.И.а се дръпнала, разплакала се, но това не попречило на дееца, стискайки ръката над китката й да я завлече до колата. След това подсъдимият отворил предната дясна врата и блъснал вътре момичето. На плача й и на думите, че не иска да отива никъде с него, деецът отвърнал със заплаха, че ще я пребие.

Подсъдимият се качил на шофьорското място, потеглил към главния път на града и после завил към гробището на гр.Аксаково, като спрял в неосветен район. След това, деецът слязъл, бутнал седалката си напред и застанал на задната седалка. Хванал ръката на дъщеря си и с няколко дърпания, успял да я привлече към себе си. Тогава, мъжът събул панталона и бельото си, на плача на момичето отвърнал със заплаха, че ще я удари, продължил да я дърпа и свалил единия крачол на клина и бельото й. После бутнал свидетелката да легне на задната седалка, със здраво стискане разтворил краката й, легнал върху нея и проникнал с половия си орган във влагалището й. През цялото време св.Ст. се дърпала и безуспешно се опитвала да избута баща си.

Няколко минути подсъдимият движил половия си орган във влагалището на момичето, след това го извадил и еякулирал. Избърсал се с кърпички, дал и на пострадалата да се почисти, облякъл се, седнал на шофьорското място. В това време св.Ст. се обула и се върнала на предна дясна седалка. Подсъдимият привел колата в работен режим, отправил се към къщата в гр.Аксаково и пътьом предупредил дъщеря си да каже на св.Г., че я учил да шофира.

Самата св.Д. Г., притеснена от забавянето на подсъдимия и дъщеря му, звъняла многократно на мобилния телефон на св.Ст..

След завръщането на двамата в къщата, момичето веднага влязло в банята. Там тя закачила горницата си. После се преоблякла и се обадила на св.Д.Д., на когото казала, че баща й я изнасилил и го помолила да дойде да я прибере.

4

Св.Д. пристигнал с колата си в гр.Аксаково, сигнализирал по телефона на свидетелката, че е наблизо и да го чака на улицата. С.С. взела багажа си, казала на подсъдимия и на св.Г., че тръгва и отпътувала със св.Д.. По нейно настояване, той я откарал до аптека, откъдето тя закупила медикаменти „Ескапеле“ (приела го по-късно) и аспирин („Ацетизал“ от 500мг), после с колата се насочили към къщата на майка й в с.Цонево.

По пътя св.Ст. разговаряла с приятеля си св. В.Р. и му казала, че се прибира към с.Цонево. Там тя пристигнала около 22.00 часа, св.Д. я изпратил до вратата на имота и тогава свидетелката му разказала какво й сторил подсъдимият. После, св.Ст. влязла в къщата, оставила си багажа и излязла да пуши. Тогава пристигнал св.Р., впечатление му направило, че момичето е много отчаяно.

В разговор, двамата решили и се отправили към дома на св.Р. в гр.Дългопол. През цялото време св.Ст. била много разстроена, в един момент скришом изпила десет таблети аспирин. След близо час й станало лошо, крайниците й изтръпнали, започнали да я обливат топли и студени вълни, устата й загубила чувствителност. Уплашена, тя споделила с приятеля си за приетите таблети, а той незабавно я отвел в ЦСМП-гр.Дългопол. Там, пред лекаря, свидетелката признала, че била изнасилена от баща си. С оповестяването на този факт била предизвикана намесата на органите на полицията, започнало и настоящето наказателно производство.

Във връзка със съобщението на св.Ст. се предприело претърсване на къщата в гр.Аксаково. На дивана в дневната се намерила кафява тениска с дупки и белезникави петна по нея, а в банята - закачено черно горнище с метална емблема и надпис „TASKA“. Дрехите били иззети и приобщени като веществени доказателства по делото.

При претърсване на л.а.“Деу Нексия“ с рег.№В 1230 НТ, на задната седалка били фиксирани три броя дълги светли косми – иззети, иззета била и част от тапицерията на тази седалка, по която имало белезникави петна.

Подсъдимият предал за нуждите на разследването дрехите, които носил на 01.11.2019 година – черно шушляково горнище, черно поларено горнище, бяла тениска с къс ръкав и тъмносини боксерки. От своя страна, св.Ст. предоставила своите дрехи от инкриминираната дата - розово яке, бежова блуза на цветя, клин в камуфлажна окраска, както и една опаковка 5

„Ацетизал“ от 500мг, а майка й, с протокол за доброволно предаване допринесла към разследването с опаковката на медикамента „Ескапеле“.

Отразената дотук, а и в мотивите към проверяваната присъда фактическа обстановка, се извлича частично от обясненията на подсъдимия, в различна степен от показанията на св.св.Ст., Д., Р., Г.Г., Д. Г., т. И.а, Н.Г., Р.З., Г.И., П.П., Г.Г. (сестра на подсъдимия), Ст.Ст. и Й.П., от писмени доказателства, писмени доказателствени средства, веществени доказателствени средства, веществени доказателства, заключения на множество експертизи – СМЕ, СХЕ, КСППЕ, СМЕ на ВД, ДНКЕ.

Подсъдимият отрича родствена връзка с пострадалата, отрича и авторството на деянията, признавайки за доброволни сексуални отношения със св.Ст. на инкриминираната дата.

Настоящата инстанция подложи тази версия на внимателна преценка, като при съблюдаване на принципите по чл.13, чл.14, ал.1, чл.16, чл.18, чл.107, ал.ал.3 и 5 от НПК, достигна до следните изводи по предмета на делото:

Обстоятелствената част на обвинителния акт и на обвинението, дават възможност за целите на аналитичния процес да се отделят безспорните от спорните фактически положения в две направления: 1)относно взаимоотношенията между подсъдимия и св.Ст. извън деятелността и 2)други данни за връзки и прояви на пострадалата.

І. Към първата група:

1.Едно от безспорните обстоятелства по делото е съществуването на биологична връзка между дееца и св.Ст., която се установява по пътя на ДНК анализа (ДПр, т.3л.273; НОХД, л.159). По подобие на подхода на първата инстанция, и за този състав не съществува каквато и да е причина да подложи под съмнение експертните изводи, верифицирани в две еднопосочни по факта ДНК експертизи.