Определение № 809 от 16.10.2024, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 809 гр. Ловеч, 16.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

Членове:

ЗОРНИЦА А.А

ТЕОДОРА АС. ДОНЕНЧЕВА

ТЕНЕВА като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20244300500586 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид:

Производство по реда на чл.413 ал.2 от ГПК.

С разпореждане №2229/27.08.2024 г. постановено по ч.гр.д.№1526/24 г.

Ловешки районен съд е отхвърлил заявление вх.№4445/27.08.3024 г. на „КРЕДИТО“ООД София за издаване на заповед за изпълнение срещу Я. Я. К. с ЕГН ********** и адрес **** в частта за издаване на заповед за изпълнение са сумата 161,82 лв. обезщетение за забава върху главницата от 1.01.23 г. до 26.08.2024 г. и разноски ДТ и адвокатско възнаграждение.

Подадена е частна жалба от „КРЕДИТО“ООД София представлявано от управителя Р.Т. срещу разпореждане №2229/27.08.202419 г. постановено по ч.гр.д.№1526/24 г. на Ловешки районен съд в частта, относно претендираните вземания за сумата 161,82 лв. обезщетение за забава върху главницата от 1.01.23 г. до 26.08.2024 г. и разноски ДТ и адвокатско възнаграждение.

Счита, че изводите на ЛРС са неправилни и незаконосъобразни, тъй като е приел, че таксата за експресно разглеждане предпоставя сключването на договора за кредит, тя е била известна на заявителя към датата на сключване и би следвало да бъде сключена в ГПР.

Счита, че кредитът е могло да бъде усвоен и без тази такса, като тя представлява услуга, която е допълнителна и незадължителна. Позовава се на текстове от договора, които цитира в подкрепа на това си твърдение. Твърди, че неправилно ЛРС не е присъдил разноските по делото пропорционално на уважената част, като неправилно е тълкувал европейските указания, в смисъл, че в случай потребителя не е върнал дължимата сума и така той черпи права от собственото си недобросъвестно поведение.

Моли съда да отмени Разпореждането на ЛРС, което правопрегражда по-нататъшното 1 развитие на производството, като се произнесе да бъде издадена Заповед за изпълнение за отхвърленото обезщетение за забава и разноски по делото.

Настоящата инстанция като съобрази оплакванията в жалбата и приложеното ч.гр.д.№1526/2024г.по описа на РС-Ловеч намира за установено следното:

Разпореждането е съобщено на заявителя на 9.09.2024 г., а жалбата е подадена на 13.09.2024 г. чрез ЕПЕП, т.е. в срока по чл.413,ал.2 от ГПК и от легитимирано да обжалва съдебния акт лице, поради което съдът приема,че е допустима и следва да се разгледа по същество.

От приложеното ч.гр.д.№1526/24 г. на Ловешки РС се установява, че е подадено заявление от „КРЕДИТО“ООД София по реда на чл.410 от ГПК, с вх.№9445/27.08.2024 г., с искане за издаване на заповед за изпълнение за парично вземане срещу длъжника Я. Я. К. с ЕГН ********** и адрес **** за сумата от 749,96 лв. главница от договор за кредит №OL0007****/1.12.2022 г. и лихва за забава върху главницата в размер на 161,82 лв. и законната лихва върху главницата от 27.08.2024 г. до изплащане на вземането. Посочено е, че вземането произтича от Договор за кредит №OL0007****/1.12.2022 г. сключен при условията на ЗПФУР и ЗЕДЕП. Излага, че в главницата н се включват такси и неустойки, а длъжникът дължи плащане на сумите, посочени в приложената счетоводна справка.

Претендира се заплащане на съдебно деловодни разноски в размер на 25 лв. ДТ и възнаграждение за проц.представителство в размер на 400 лв.Прилага към заявлението пълномощно, документ за внесена ДТ, договор за кредит и счетоводна справка.

С разпореждане №2229/27.08.2024 г. постановено по ч.гр.д.№1526/24 г. Ловешки районен съд е отхвърлил заявление вх.№4445/27.08.3024 г. на „КРЕДИТО“ООД София за издаване на заповед за изпълнение срещу Я. Я. К. с ЕГН ********** и адрес **** в частта за издаване на заповед за изпълнение са сумата 161,82 лв. обезщетение за забава върху главницата от 1.01.23 г. до 26.08.2024 г. и разноски ДТ и адвокатско възнаграждение.

В мотивите си РС-Ловеч излага съображения, че в частта, с която се иска издаване на заповед за вземане за заплащане на такса за експресно разглеждане на документи заявлението противоречи на закона, не е посочен в договора ГПР, което е основание за прогласяване недействителността на договора, лихвата за забава на основание чл.86 от ЗЗД се дължи от датата на подаване на заявлението. Счита, че заявлението на основание чл.23 от ЗПК следва да бъде уважено само досежно претендирната главница, като по отношение на разноските приема, че те не се дължат по аргумент от т.5 от решение на СЕС, постановено по съединени дела С 224/19 и С 259/19 на решение по дело С-714/22 на СЕС.

Като съобрази тези данни, настоящата инстанция счита, че частната жалба е неоснователна.

Съгласно чл.411, ал.2, т.2 от ГПК, съдът е длъжен служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона и добрите нрави и при наличие на такова отказва издаване на заповед за изпълнение. Тъй като се касае за вземане, основано на неизпълнено задължение по договор за потребителски кредит, поради което длъжникът има качеството на 2

„потребител”, то съдът е задължен да провери дали договорът съответства на разпоредбите на ЗПК. В частната жалба се развиват съображения за дължимост на сумата 161,82 г, представляваща лихва за забава, тъй като сумата 160 лв. такса експресно разглеждане е договорена от страните и това не е неравноправна клауза. Настоящата инстанция споделя изводите на заповедния съд, че тази такса е начислена в нарушение на чл.10а ал.2 от ЗПК, забраняваща на кредитора да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В този смисъл е практиката на ВКС р.

№345/9.01.2019 г. по т.д.№1768/18 г, както и постановеното в т.3 от решение на съда на ЕС по дело С-714/21.03.24 г., според което чл.4 §2 от Директива 93/13/ЕО на Съвета от 5.04.93 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори трябва да се тълкува в смисъл, че клаузите относно допълнителни услуги, които са уговорени към договора за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, по принцип не спадат към основния предмет на този договор по смисъл на тази разпоредба и следователно подлежат на преценка за неравноправност. В т.1 от същото решение на СЕС е посочено също и, че чл.3 б.ж от Директива 2008/48/ЕО на ЕП и на Съвета от 23.04.2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на директива 87/102/ЕИО на Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита“ на потребителя по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието ГПР по смисъла на посочения чл.3 б.“и“, когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена за прикрие действителните разходи по този кредит, а съгласно чл.10 §2 б.ж и чл.23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен ГПР, включващ всички предвидени в чл.3 б.ж от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор за се счита за освободен от лихви и разноски, така, че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главни. Това е сторил и заповедният съд, поради което атакуваното разпореждане е правилно в тази му част и следва да бъде потвърдено.

В договора за потребителски кредит не е посочен ГПР, което е в нарушение с разпоредбата на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК. Съгласно чл.22 когато не са спазени изискванията на чл.11 ал.1 т.7-12 договорът за потребителски кредит е недействителен, поради което на основание чл.23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. В заявлението се претендира присъждане на сумата 161,82 лв, посочена от заявителя като „лихва за забава, дължима върху главницата от 1.01.23 г. до 26.08.24 г. по сключения между страните договор за кредит №OL0007****/1.12.2022 г.

3

Настоящата инстанция счита, че в случая предвид обявяването на договора за недействителен, обезщетението за забава има извъндоговорен характер и длъжникът дължи такава от деня на поканата на кредита-чл.84 ал.2 от ЗЗД. Тъй като такава покана не е отправена до длъжника, същият дължи обезщетението за забава от датата на подаване на заявлението, както е посочил и ЛРС.

Относно претенцията за присъждане на разноски в заповедното производство съразмерно на уважената част на заявлението, настоящата инстанция също споделя изводите на заповедния съд. В т.5 от решение на съда на ЕС по дело С-714/21.03.24 г. е посочено, че чл.6 §1 и чл.7 §1 от Директива 93/13, разгледани с оглед принципа на ефективност, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която позволява потребителят да бъде задължен да понесе част от процесуалните разноски, когато след установяване на нищожността на договора клауза поради неравноправния й характер, искането му за връщане на недължимо платени от него въз основа на тази клауза суми е уважено само частично с мотива, че е практически невъзможно или прекомерно трудно да се определи обхватът на правото на този потребител на връщане на посочените суми. В случая сме изправени пред сходна хипотеза, тъй като макар и да не се касае за иск, предявен от потребител за установяване на нищожност на договорна клауза поради неравноправност и връщане на недължимо платени от потребител суми, а за претенция в заповедно производство на кредитор за неплатена главница, то недействителността е прогласена по почин на съда и последиците следва да се същите. Длъжникът е потребител, а искането е за заплащане на задължения към кредитора, произтичащи от признат от съда за изцяло за недействителен договор за потребителски кредит на основание чл.22 ЗПК при приложение на разпоредбата на чл.23 от ЗПК. Приема се в решение №129/30.07.24 г. на ВКС по т.д.№630/23 г, че в производството по чл.422 от ГПК/ което е продължение на заповедното производство/, присъждането в тежест на ответника на процесуалните разноски, съобразно уважената част, при прилагане на разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК, в случая би било в противоречие с целта на Директива 2008/48/ЕО, тъй като би било пречка за потребителя да упражни предоставеното му от директивата право на ефективен съдебен контрол. Това съдебно решение е постановено при съобразяване изцяло на решение от 21.03.2024 г. по дело С-714/22 г. на СЕС, видно от мотивите.

С горното и при съвпадане на правните изводи на Ловешки окръжен съд с тези, на Ловешки районен съд, атакуваният съдебен акт следва да бъде потвърден като правилен в обжалваната му част.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА като правилно разпореждане №2229/27.08.2024 г. постановено по ч.гр.д.№1526/24 г. Ловешки районен съд в частта, с която е отхвърлено заявление вх.

№4445/27.08.3024 г. на „КРЕДИТО“ООД София за издаване на заповед за изпълнение срещу 4

Я. Я. К. с ЕГН ********** и адрес **** за издаване на заповед за изпълнение за сумата 161,82 лв. обезщетение за забава върху главницата от 1.01.23 г. до 26.08.2024 г. и разноски ДТ и адвокатско възнаграждение.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5