Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 22 от 06.02.2023, Окръжен съд - Русе

Съд
Окръжен съд - Русе
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 694/2022
Вид
Решение № 22
Подписан
06.02.2023
В сила
06.02.2023
Състав
Свилен Сирманов, Юлиян Стаменов, Пламен Дочев

Цитирани разпоредби

  • чл.209 ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.26 ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.54 · Наказателен кодекс
  • чл.314 ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.338 · Наказателно-процесуален кодекс

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 22 гр. Русе, 05.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: С. Сирманов

Членове:

Юлиян Стаменов

Пламен Дочев при участието на секретаря Вероника Якимова в присъствието на прокурора Я. Г. И. като разгледа докладваното от С. Сирманов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20224500600694 по описа за 2022 година

Производството е по гл.ХХІ от НПК.

С присъда № 26003, постановена на 01.07.2022г. по НОХД № 1886/2022г., Районен съд - Русе, признал подсъдимия А. Д. А., ЕГН ********** за виновен в това, че в периода от 18.05.2015г. до 08.12.2015г., в Русе и в гр.Сливо поле, Област - Русе, при усло‐ вията на продължавано престъпление, на девет пъти, сам и в съизвършителство с А. Б. М., с цел да набави имотна облага за себе си и за А. М., възбудил и поддържал заблуждение у М.

Д. И., Д.Д. П.а, Р.Х.К., Г.Ц.П. и И.М.Х. и с това им причинил имотна вреда в общ размер 18577,76 лв., поради което и на основание чл.209 ал.1, вр. чл.20 ал.2, вр. чл.26 ал.1 и чл.54 от НК го осъдил на лишаване от свобода за четири години, като определил първоначален общ режим за изтърпяване на наказанието.

Със същата присъда Районен съд - Русе признал за виновен и А. Б. М. ЕГН ********** в това, че в периода от 18.05.2015г. до 23.05.2015г. в Русе, при условията на продължавано престъпление, на пет пъти, сам и в съизвършителство с А. А., с цел да набави имотна облага за себе си и за А. А., възбудил и поддържал заблуждение у М. Д. И. и Д.Д.

П.а и с това им причинил имотна вреда в общ размер 12624,82 лв., поради което и на основание чл.209 ал.1, вр. чл.20 ал.2, вр. чл.26 ал.1 и чл.54 от НК го осъдил на лишаване от свобода за една година и шест месеца, като определил първоначален общ режим за изтърпяване на наказанието.

С присъдата си Районен съд - Русе постановил вещественото доказателство 1 мобилен телефон, Samsung Galaxy S6 Edge, да бъде върнат на собственика му - Г.Ц.П..

С оглед така постановената присъда на подсъдимите били възложени разноските, направени в хода на наказателното производство.

Против присъдата е постъпила въззивна жалба от адв.М. Р. от АК - Русе, упълномощен защитник на подсъдимия А. М.. В нея се твърди, че присъдата е прекомерна, неправилна и постановена в нарушение на материалния закон. С оглед така изброените оплаквания, защитникът иска присъдата да бъде отменена изцяло, а подсъдимият А. М. да бъде признат за невинен. Алтернативно поддържа оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание, като предлага същото да бъде намалено до минимума, а изтърпяването му отложено за неконкретизиран изпитателен срок.

Против присъдата е постъпила въззивна жалба и от адв. С. С. от АК - Русе, упълномощен защитник на подсъдимия А. А.. В нея се твърди, че присъдата е постановена в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения, а наложеното наказание е явно несправедливо. Моли да бъде отменена, а вместо нея постановена друга, с която подсъдимият бъде оправдан. Алтернативно предлага след отмЯ. на присъдата, делото да се върне за ново разглеждане от друг състав, както и присъдата да се измени, като наложеното наказание се намали до законовия минимум.

В съдебно заседание на въззивната инстанция защитниците и подсъдимите поддържат жалбите на посочените в тях основания.

Представителят на Окръжна прокуратура - Русе счита, че жалбите са неоснователни и предлага присъдата да се потвърди.

Частният обвинител С. К. и повереникът му адв.Тихомир Н., дават становище, че присъдата е правилна и молят да бъде потвърдена изцяло.

Частните обвинители М.. Д. и Д. Г., редовно призовани, не се явяват и не вземат становища по жалбите.

В последната си дума подсъдимият А. А. се позовава на влошеното си здравословно състояние и заявява, че е невинен.

В последната си дума подсъдимият А. М. заявява съжаление за извършеното.

Съдът, след проверка на присъдата по основанията, посо‐ чени в жалбата и изцяло служебно на основание чл.314 ал.1 от НПК, констатира:

Първоинстанционният съд е събрал достатъчно доказателства за правилно изясняване на делото и след като ги анализирал, приел за установени следните фак‐ тически положения:

Подсъдимият А. Д. А. е роден на 20.09.1976г. в Русе. Има постоянен и настоящ адрес в с.Малко Враново, Област - Русе. ул.****. Притежава българско гражданство и основно образование. Не е семеен. Завършил е основно образование. Не 2 работи.

Подсъдимият А. Б. М. е роден на 27.03.1981г. в Русе. Има постоянен и настоящ в с.Малко Враново, Област - Русе, ул.„****. Български гражданин, с начално образование, неженен, неосъждан, не работи.

Двамата подсъдими се познават и през 2015г. били приятели. На 18.05.2015г. те срещнали в района на Автогара-Юг свид.П.П., когото до момента не познавали. Заговорили го и подсъдимият А. А. разказал, че дъщеря, която имала рожден ден, си счупила мобилния телефон. Искал да й купи друг, но нямал право. В подкрепа на твърденията си показал па свидетеля счупен мобилен телефон и попитал дали е купувал телефон от мобилен оператор. Като узнал, че не е, го помолил да купи на свое име такъв и да му го предостави срещу възнаграждение от 100 лв. Свидетелят се съгласил, но в магазина, се отказал. тогава подсъдимите го запитали дали има познати, които могат да купят телефони на свое име и срещу „някой лев” като ги дадат на подсъдимите. Тогава свид.П. П. ги завел в дома на своята племенница - свидетелката М. И. и сестра си - Д. П.а.

Подсъдимите убедили свид.М.. И., че двамата имали желание да закупят на лизинг мобилни телефони, но получавали отказ от мобилните оператори. Помоли ли я да сключи на свое име договор е мобилен оператор и в качеството си на „лизингополучател” да купи мобилен телефон. Изрично я уверили, че те ще плащат редовно вноските и всички такси по договора.

За услугата й обещали възнаграждение. Свидетелката им се доверила и подсъдимите я закарали с майка й Д. П.а и свид. П. П., до магазин на „М-тел”, в Русе, на ***.

Подс.А. А. обяснил на свид.К.Л., служител в офиса, че свид.М.. И. е незряща и иска да си купи на изплащане мобилен телефон. Свидетелката била дългогодишен клиент на опе‐ ратора и получила от служителя, договор № 502707937/18.05.2015г. за предоставяне на електронни съобщителни услуги, ведно с приложение № 1 към него, което определяло условията за ползване на тарифен план „М-тел безкрай 40” за две години. Сключването на такъв договор с предоставянето на нова СИМ карта с № за разговори ********** било задължително условие при закупуване мобилен телефон на изплащане, като за целта свидетелката подписала и договор за продажба на изплащане № 502707937. С него закупила избраният от подс.А. А. мобилен телефон Iphone 6 16 GB Gold, в пакет със СИМ карта за двадесет и три месеца. Подсъдимият заплатил първоначална вноска от 60 лв., а съгласно договора, свидетелката се задължавала да заплати всички останали, или общо 1380 лв.

Веднага след като излезли от офиса, подс.А. А. позвънил на неустановено по делото лице и предложил да му продаде закупения телефон. След като се уговорили, подс.А. М. се отдалечил с телефона в неизвестна посока. Когато се върнал, предал на подс.А. А. получената сума.

Съгласно заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза, стойността на мобилния телефон Iphone 6 16 GB Gold, възлиза на 2300 лв.

Веднага след това, подсъдимите завели свид.М.. И. в офис на мобилния оператор „Теленор”, в Русе, на ***. Подс.А. А., отново обещал, че ще заплаща всички дължими вноски и тя сключила договор за мобилни услуги № 3

613102229/18.05.2015г., с който й бил предоставен мобилен телефон Samsung Galaxy S6 32GB White, ведно със СИМ карта № ******** по абонаментен план, на стойност 99,99 лв. месечно, за две годишен срок. Лизинговата стойност на мобилното устройство възлизала на 1025,57 лв. за която сума тя подписала запис на заповед.

След като напуснали магазина, свид.М.. И. предоставила на подс.А. А. мобилния телефон и издадената СИМ карта.

Съгласно заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза, причинената щета възлиза на 3425,33 лв.

Подсъдимите завели свид.М.. И. и М.. П.а и до магазин за продажба на мобилни телефони „Клик-клак”, в Русе, като им указали да продадат телефона. Двете били посрещнати от свид. Диян А.ов, който изготвил договор за покупко-продажба от 18.05.2015 год., с който закупил мобилния телефон от свид.М.. И.. Впоследствие той бил продаден на свид.В.Г..

На 20.05.2015г. подсъдимите отново посетили дома на свид. М.. И. и майка и. Отново им обяснили, че мобилните оператори и магазините отказват да им предоставят стоки на изплащане, а подс. А. А. имал желание да закупи за себе си мобилен телефон, а на съпругата си таблет. По този начин убедили двете жени да закупят тези вещи на името на свид.М.. И., срещу обещание за финансова компенсация. Тъй като имала нужда от пари, вярвайки па обещанията им, включително, че няма да погасява никакви вноски, тя отново се съгласила. Заедно е подсъдимите отишла в магазина на „М-тел” на ***.

Подсъдимият А. А. влязъл с нея в магазина и от нейно име поискал да й бъде предоставена възможност да закупи мобилен телефон на изплащане. Моделът отново посочил сам, а на свидетелката били представени нови приложения и договор за продажба на изплащане, обвързани с предходно сключения от нея договор. Съгласно приложение № 1 към договор № 50270793 от 20.05.2015г. тя получавала нова СИМ карта с № за разговори ***, с тарифен план „М-тел безкрай 30” за срок от две години, а с договор за продажба на изплащане № 502707937 от 20.05.2015г. получила мобилен телефон „Samsung Galaxy S 6 32 GB White” ведно със СИМ карта ******. Подс.А. А. отново заплатил първоначална такса от 48 лв., а според договора, свидетелката се задължавала да заплати в срок от двадесет и три месеца още 1104 лв.

Съгласно заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза, стойността на причинената щета, възлиза на 1794 лв.

Веднага, след като излезли от обекта, с л.а. управляван от подс.А. А., подсъдимите закарали свид.М.. И. и майка й до магазин на „Теленор”, в гр.Тутракан, Област - Силистра. Подс. А. А., отново обяснил, че придружава незрящата свид. М.. И., която желае да закупи на таблет. В резултат й бил представен за подпис договор за мобилни услуги - № 6131 19443/20.05.2015г., с абонаментен план Go Webunlimited 2500 64 kbps на стойност 13,90 лв. за срок от две години. По силата на договора й бил предоставен и таблет „Lenovo Yoga” 2 10.1 HD, за изплащането на който подписала договор за лизинг за срок от 4 двадесет и три месеца, при месечна вноска в размер 25,99 лв.

Съгласно заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза, стойността на причинената щета, произтичаща от договора е в размер 931,37 лв.

Получените от свид.М. И. вещи - мобилен телефон, таблет и СИМ карти, тя предоставила на подсъдимите, които впоследствие ги продали на неустановени по делото лица, а получените пари изхарчили за свои нужди.

На 21.05.2015г., по утвърдената вече схема, с обещания за предоставяне на финансова облага, и липсата на бъдещи задължения, подсъдимите взели от дома им Д. П.а и дъщеря й - свид.М.. И.. Отново отишли в магазина на „М-тел” на ***. Този път свид.М.. И. и подс.А. М. останали в автомобила. В магазина влезли само Д. П.а и подс.А. А..

Той разяснил на свид.Кремена Пухлева, служителка в офиса, че възрастната жена има же‐ лание да ползва мобилни услуги. В резултат, на Д. П.а били предложени за подпис договор № 500128442/21.05.2015г. за предоставяне на електронни съобщителни услуги, с две приложения № 1 от същата дата, както и две СИМ карти с различни абонаментни планове.

Съответно СИМ карта с № ************* за план „Мтел безкрай 40” за срок от две години и месечна абонаментна такса 40 лв. и карта с № ********* за план „Мтел трансфер М” за две години с месечна абонаментна такса 20 лв. След напускане на обекта, подс.А. А. взел от Д.

П.а СИМ картите, които с подс.А. М. ползвали докато операторът ги изключил поради неплащане на месечните вноски.

Съгласно заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза, стойността на причинената щета възлиза на 1440 лв.