Решение № 5103 от 24.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5103 гр. София, 24.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

ЕВГЕНИ СТ. СТАНОЕВ при участието на секретаря Юлия С. Д. Асенова като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело № 20241100511577 по описа за 2024 година

За да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 и чл.248, ал.3 от ГПК.

С решение №9806 от 23.05.2024г., постановено по гр.дело №54416/2022г. по описа на СРС, І Г.О., 118-ти състав, е отхвърлен предявения от Д. Т. Т., с ЕГН **********, срещу "ИНТЕРНЕШЪНЪЛ САЛАМАНКА КАПИТАЛ" ООД, с ЕИК 200604885, отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 от ГПК за признаване за установено, че ищцата - Д. Т. Т., с ЕГН **********, не дължи на ответника - "ИНТЕРНЕШЪНЪЛ САЛАМАНКА КАПИТАЛ" ООД, с ЕИК 200604885, сумата от 3058.54 евро, представляваща главница по договор за кредит, за която сума е издаден изпълнителен лист от 12.10.2015г. по ч.гр.дело №54350/2015г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 63 състав. С решението е осъдена Д. Т. Т., с ЕГН **********, да заплати н а "ИНТЕРНЕШЪНЪЛ САЛАМАНКА КАПИТАЛ" ООД, с ЕИК 200604885, на основание чл.78, а л . 3 ГПК сумата от 500 лв., сторени разноски за адвокатско възнаграждение.

Постъпила е въззивна жалба от ищцата - Д. Т. Т., с ЕГН **********, чрез процесуален представител адв.Н. К., с надлежно учредена представителна власт, с която се обжалва изцяло решение №9 8 0 6 от 23.05.2024г., постановено по гр.дело №54416/2022г. по описа на СРС, І Г.О., 118-ти състав, с което е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.439 ГПК, като са инвокирани доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебния акт, като постановен в нарушение на материалния закон и при неправилен анализ на събраните по делото доказателства.

Поддържа се, че неправилен е изводът на първостепенния съд, че досежно вземането, 1 предмет на процесния изпълнителен лист, е приложима 5-годишна давност, както и че давностният срок е бил прекъсван многократно с подавани от взискателя по изпълнителното делото молби от 16.10.2017г., от 25.11.2019г. и от 13.11.2020г.. Твърди се още, че по образуваното изпълнително дело извършените от съдебния изпълнител изпълнителни действия по налагане на запори не са довели до прекъсване на давността, поради факта, че реално запори върху банкови сметки на длъжника не са наложени поради липса на парични средства в тях, както и че насрочването на опис и оценка на движими вещи, които не са били осъществени на определените дати, също не водят до прекъсване на давностния срок. В тази връзка се поддържа, че неправилно първостепенният съд е приел, че извършените изпълнителни действия по налагане на запори върху банкови сметки на длъжника, както и насрочването на опис и оценка на движими вещи са годни да прекъснат давността. Излага се още, че по образуваното изп.дело №20158410411490 по описа на ЧСИ Н.М., с рег.№841 в КЧСИ, с район на действие СГС, са налице данни за бездействие на взискателя в продължение на две години, което е основание за настъпила перемция. Поддържа се още, че след прекратяване на изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, съответно подадените молби от взискателя за извършване на изпълнителни действия не могат да доведат до прекъсване на давностния срок, тъй като са извършени, съответно подадени по прекратено изпълнително производство и като такива се явяват незаконосъобразни. По горните съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да уважи изцяло предявения отрицателен установителен иск като основателен и доказан. Претендира присъждане на разноски, направени пред двете съдебни инстанции. Представя списък по чл.80 от ГПК. Процесуалният представител адв.Н. К. претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗАдв. за оказана безплатна правна помощ на въззивника-ищца във въззивното производство.

Въззиваемата страна – ответник - "ХЕПИ КРЕДИТ" ООД /с предходно наименование "ИНТЕРНЕШЪНЪЛ САЛАМАНКА КАПИТАЛ" ООД, като е допусната промяна в наименованието с определение от съдебно заседание на 25.03.2026г./, с ЕИК 200604885, чрез процесуален представител адв.Б. С., с приложено пълномощно, взема становище за неоснователност на подадената въззивна жалба. Твърди се, че постановеното съдебно решение е обосновано и законосъобразно, съдът е обсъдил всички релевантни по делото факти и обстоятелства и въз основа на тях е приложил правилно материалния закон, като е обосновал правилен краен извод, че вземането, предмет на изпълнителен лист, издаден на 12.10.2015г. по ч.гр.дело №54350/2015г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 63 състав, въз основа на който е образувано изпълнително дело №20158410411490 по описа на ЧСИ Н.М., с рег.№841 в КЧСИ, с район на действие С Г С , не е погасено по давност и на това основание е отхвърлил предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 ГПК. По изложените съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди обжалваното първоинстанционно решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

Представя списък по чл.80 ГПК.

С определение №29812 от 23.07.2024г. е допълнено решение №9 8 0 6 от 23.05.2024г., постановено по гр.дело №54416/2022г. по описа на СРС, І Г.О., 118-ти състав, в частта за разноските, като е осъдена Д. Т. Т., с ЕГН **********, да заплати на "ИНТЕРНЕШЪНЪЛ САЛАМАНКА КАПИТАЛ" ООД, с ЕИК 200604885, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 215.00 лв., сторени разноски по в.ч.гр.дело №12611/2023г. по 2 описа на СГС. Със същото определение е оставена без уважение молба вх.

№195288/13.06.2024г., подадена от "ИНТЕРНЕШЪНЪЛ САЛАМАНКА КАПИТАЛ" ООД, с ЕИК 200604885, в останалата част за изменение на постановеното решение в частта за разноските.

Постъпила е въззивна частна жалба от ответника - "ХЕПИ КРЕДИТ" ООД /с предходно наименование "ИНТЕРНЕШЪНЪЛ САЛАМАНКА КАПИТАЛ" ООД/, с ЕИК 200604885, чрез процесуален представител адв.Б. С., срещу определение №29812 от 23.07.2024г. по гр.дело №54416/2022г. по описа на СРС, І Г.О., 118-ти състав, постановено на основание чл.248 ГПК. Релевирани са доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение, като постановено в нарушение на материалния закон. Твърди се, че спорът по делото се отличава с фактическа и правна сложност, но въпреки това с обжалваното определение претендираните от ответника разноски за платен адвокатски хонорар от 1500 лв. са намалени на 500 лв., като първоинстанционният съд неправилно е приел, че не следва да намери приложение предвидените размери на адвокатски възнаграждения в Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като се позовал на Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C -438/22г.. Поддържа се още, че следва да бъде присъден в пълен размер и претендираното адвокатско възнаграждение по в.ч.гр.дело №12611/2023г. по описа на СГС, което също незаконосъобразно е намалено от първостепенния съд. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваното определение и вместо него да постанови друго, с което да уважи исканията, направени с молба вх.№195288/13.06.2024г. по чл.248 ГПК като се присъдят пълните претендирани размери на адвокатски хонорари, сторени разноски в исковото производство, така и по в.ч.гр.дело №12611/2023г. по описа на СГС.

Претендира се присъждане на разноски. Прилага се списък по чл.80 ГПК.

Ответникът по частната жалба - Д. Т. Т., с ЕГН **********, не депозира писмен отговор и не взема становище по подадената частна жалба.

Предявен е от Д. Т. Т., с ЕГН **********, срещу "ИНТЕРНЕШЪНЪЛ САЛАМАНКА КАПИТАЛ" ООД /с ново наименование "ХЕПИ КРЕДИТ" ООД/, с ЕИК 200604885, отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 от ГПК за признаване за установено, че ищцата - Д. Т. Т., с ЕГН **********, не дължи на ответника - "ИНТЕРНЕШЪНЪЛ САЛАМАНКА КАПИТАЛ" ООД, с ЕИК 200604885, сумата от 3058.54 евро, представляваща главница по договор за кредит, за която сума е издаден изпълнителен лист от 12.10.2015г. по ч.гр.дело №54350/2015г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 63 състав, въз основа на който е било образувано изпълнително дело №20158410411490 по описа на ЧСИ Н.М., с рег.№841 в КЧСИ, с район на действие СГС.

С оглед петитума на постъпилата въззивна жалба съдът приема, че предмет на въззивен контрол е изцяло постановеното първоинстанционно решение, с което е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.439 от ГПК.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена подробно от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 ГПК, които да променят установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата 3 инстанция доказателства, от които се установяват релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционното съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на обжалваното решение и спазване на императивните норми на материалния закон (т.1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г., ОСГТК на ВКС). В случая при извършената служебна проверка по чл.269, изр.1 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение на СРС за валидно и допустимо, като при постановяването му не са допуснати нарушения на императивни материалноправни и процесуалноправни норми Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за неоснователност на предявения от Д. Т. Т., с ЕГН **********, срещу "ИНТЕРНЕШЪНЪЛ САЛАМАНКА КАПИТАЛ" ООД /с ново наименование "ХЕПИ КРЕДИТ" ООД/, с ЕИК 200604885, отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 от ГПК за недължимост като погасена по давност на сумата от 3058.54 евро, представляваща главница по договор за кредит, за която сума е издаден изпълнителен лист от 12.10.2015г. по ч.гр.дело №54350/2015г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 63 състав, въз основа на който е било образувано изпълнително дело №20158410411490 по описа на ЧСИ Н.М., с рег.№841 в КЧСИ, с район на действие СГС. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон и при зачитане и прилагане на установената съдебна практика, поради което съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателката във връзка с неговата правилност. Настоящата въззивна инстанция споделя изложените в мотивите на първоинстанционното решение решаващи изводи за неоснователност на предявения от Д. Т. Т., с ЕГН **********, срещу "ИНТЕРНЕШЪНЪЛ САЛАМАНКА КАПИТАЛ" ООД /с ново наименование "ХЕПИ КРЕДИТ" ООД/, с ЕИК 200604885, иск с правно основание чл.439, ал.1 от ГПК, като на основание чл.272 ГПК препраща към тях. В обжалвания съдебен акт са изложени конкретни и ясни мотиви по отношение разкриване действителното правно положение между страните и разрешаването на правния спор. Изводите на съда са обосновани с оглед доказателствата по делото и приложимия материален закон и при съобразяване с трайно установената съдебна практика. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. Доводите в жалбата са изцяло неоснователни. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното: