Решение № 2376 от 19.04.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2376 гр. София, 19.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-11 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петя Т. С. Владимирова при участието на секретаря Диана Ст. Борисова като разгледа докладваното от Петя Т. С. Владимирова Гражданско дело № 20211100112864 по описа за 2021 година

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.127, ал. 2 ЗЗД за сумата в размер на 38147,52 лева.

Ищецът твърди, че с ответника са сключили граждански брак на 06.10.2007 г., прекратен с развод с влязло в сила решение на 20.07.2020 г. по гр.д. № 2541/2019 г. по описа на РС – гр. Пазарджик. Сочи, че по време на брака си с ответника сключили договор за кредит на 01.10.2012 г. с „Банка ДСК“ ЕАД за сумата в размер от 60 000 евро за покупка на недвижим имот. Сочи, че на 06.11.2014 г. ищецът сключил с „Алианц банк“ АД нов договор за кредит за 110 000,00 лева, от които 105 686 лева отишли за погасяване на дълга по договора за кредит от 01.10.2012 г. Твърди, че след прекратяване на брака е изплатил по този договор за кредит сумата от общо 76 295,05 лева, която погасявала целия дълг и претендира половината от тази сума от ответника като солидарен длъжник.

Ответникът оспорва исковете. Твърди между страните да е имало уговорка погасяването на кредита, изтеглен на 06.11.2014 г., да става изцяло от ищеца Т. В. В. и именно поради тази уговорка този кредит е изтеглен само от него, а ответницата да поеме грижата за семейството и двете им малки деца, на които изцяло се е отдала по настояване на ищеца.

Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства - по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните, че са бивши съпрузи, чиито брак е прекратен с влязло в 1 законна сила на 20.07.2020 г. с решение от 03.07.2020г. по гр.д. №2541/2019 г. по описа на Пазарджишки Районен съд.

Не е спорно между страните, а се установява и от представения Договор за жилищен кредит от 01.10.2012г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД, като кредитор и Т. В. В. и Н. Г.

В.а /сега Б./, като кредитополучатели, че банката им е отпуснала кредит в размер на 60000 евро за покупка на апартамент №А5 в гр.София, ул.“****, за който не се спори, че е закупен и е представлявал семейното жилище през време на брака между страните. От Договор за ипотечен кредит (рефинансиране, обезпечен с договорна ипотека върху имота) №38978 от 06.11.2014г., сключен между „Алианц Банк България“ АД и Т. В. В. , се установява, че банката е предоставила на кредитополучателя банков кредит в размер на 110 000лв., като 105686лв. са били за пълно погасяване на кредита по Договор за жилищен кредит от 01.10.2012г., сключен с „Банка ДСК“ ЕАД, а останалата част от кредита в размер на 4314лв. е следвало да се използва за текущи нужди на кредитополучателя. С удостоверение на стр.39 от делото „Банка ДСК“ ЕАД е удостоверила, че кредита е погасен предсрочно чрез рефинансиране от друга банка на 20.11.2014г.

От заключението на приетата по делото Съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че общия размер на внесените суми за погасяване на задължения по Договор за ипотечен кредит (рефинансиране, обезпечен с договорна ипотека върху имота) №38978 от 06.11.2014г. е 135387,80лв., включваща сума в размер на 110000лв. главница, 24687,80лв. редовна възнаградителна лихва и 700лв. такса за промяна на условията по кредита.

Установено е, че единствено Т. В. В. е извършвал погасявания на задължения по договора, като след датата на влизане в сила на бракоразводното решение е заплатил сума в размер на 75209,16лв. за погасяване на главница и 1092,98лв. лихва или общо погасена сума по кредита след прекратяване на брака, в размер на 76302,14лв.

В хода на производството са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетели.

От показанията на св.А.Я., съсед на страните, която ги познава от 2016г., се установява, че са се събирали с децата си на площадка зад блока. Посочва, че е било споменавано в разговори, че основния източник на финанси е Т. В. , а ролята на Н. В.а е да гледа децата. Свидетелката посочва, че според нея парите които изкарва Т. В. и „всеки български човек, се използват за семейството, за храна, за режийни разходи и т.н.“ Знае, че имат изтеглен кредит за закупуване на жилището им, но не предоставя никаква друга информация досежно кредита.

Показания са депозирани и от друг съсед на жилището на страните, И.И.Г., който посочва, че са се събирали по няколко пъти в седмицата на площадката. Говорили си за битовизми, футбол, за спорт, за дейности в етажната собственост. Не са говорили за това как са разпределени задълженията в семейството им. Пред него не са говорили за никакви вътрешни уговорки между тях за изплащането на кредита.

Свидетелката М. С., колега на Н. В.а в детска градина в Студентски град, посочва, че 2

Н. започнала работа в ДГ, за да може по-голямото дете на семейството да бъде прието в градината. Посочва, че е била по-близка със сестрата на Т. – Стиляна, която също работела в градината. Заявява, че е чувала от Стиляна, че Т. изкарва повече пари и той ще се грижи за семейството, за дома, за сметките, а Н. ще гледа децата. Посочва, че Н. й е споделяла, че съпруга й е много по-зает и заради това Н. взема, води децата, извежда ги. Посочва, че не е виждала Т. В. да води или взема децата от детската градина.

Доколкото показанията на св.М. С. са опосредени, тя предава това, което е чувала от сестрата на ищеца, последната е допусната до разпита. Св.С.Н. посочва, че когато е започнала работа в детската градина е била по-близка със св.С. – ходила й е на гости, споделяла й е по-лична информация, но никога не й е споделяла за уговорка брат й да финансира изцяло семейството, а пък снаха й да гледа изцяло децата, защото тя самата никога не е била свидетел на такава уговорка между двамата. Свидетелката посочва, че действително брат й е поемал много голяма част от сметките, но също така се е грижил и за децата - вземал децата от детската градина, извеждал ги е по площадки, водил ги накарате и др. Знае, че са имали ипотечен кредит и брат й го е изплащал.

Въз основа на установеното от фактическа страна съдът прави следните изводи от правна страна:

В тежест на ищеца по иска по чл.127, ал. 2 ЗЗД е да докаже, че по време на брака с ответника е изтеглил кредит за нуждите на семейството, по който е погасил задължения в размер по-голям от половината от общия размер на дължимите суми по договора.

В тежест на ответника е да докаже възражението си за наличие на уговорка за изключване на солидарността във вътрешните им отношения във връзка с поемане на дълга по договор от 06.11.2014 г.

Съгласно нормата на чл. 127 от ЗЗД всеки солидарен длъжник, който е изпълнил повече от своята част, има иск срещу останалите съдлъжници за разликата. Ако някой от последните се окаже неплатежоспособен, загубата се разпределя съразмерно между другите съдлъжници, включително и този, който е изпълнил. Доколкото не следва друго от отношенията между солидарните длъжници това, което е платено на кредитора, трябва да се понесе от тях по равно. Установената в чл. 127, ал.1 и ал.3 от ЗЗД презумпция за равна задълженост във вътрешните отношения между солидарните длъжници е оборима. В отношенията им с кредитора всеки от тях дължи всичко и може да се освободи от отговорност само, ако общото задължение е изпълнено изцяло, докато във вътрешните им отношения до доказване на противното се предполага, че те дължат по равно. Длъжниците ще дължат по - равно, ако са се облагодетелствали в равна степен.

Съгласно императивната разпоредба на чл. 25, ал.2 от СК от 1985 г. (отм.), респ. чл.

32, ал.2 от СК, съпрузите отговарят солидарно за задълженията, поети от двамата или от единия от тях за задоволяване на нужди на семейството. Под "нужди на семейството" се разбират общите потребности на членовете на семейството, задоволяването на които произтичат от изискванията за семейна солидарност, благополучие и взаимопомощ. В 3 случая няма спор между страните, че сумата по Договор за жилищен кредит от 01.10.2012г. е използвана за семейни нужди, а именно за закупуване на семейното жилище. С протоколно определение е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните, предвид липсата на оспорване, че средствата по договора за кредит да са вложени за закупуване на жилище, което да служи на семейството, а разликата в размера на 4 314 лв., получена по Договор за ипотечен кредит (рефинансиране, обезпечен с договорна ипотека върху имота) №38978 от 06.11.2014г. е вложена за нуждите на семейството.

В случая Договор за жилищен кредит от 01.10.2012г. е подписан и от двмата съпрузи и същите са поели задължението солидарно, като договора е сключен за задоволяване на нужди на семейството. Договор за ипотечен кредит (рефинансиране, обезпечен с договорна ипотека върху имота) №38978 от 06.11.2014г. има несамостоятелен характер – със сумата отъпусната като кредит по този договор се погасява солидарно поетото задължение, а с останалата част са посрещнати нужди на семейството. Поради това, че средствата по този втори договор са разходвани изцяло за семейни нужди е ирелевантно обстоятелството, че договора е сключен само от Т. В. В..

Съгласно чл.32, ал.1 и ал.2 от СК Разходите за задоволяване на нужди на семейството се поемат от двамата съпрузи, като същите отговарят солидарно за тези задължения.

Съгласно мотивите на Определение № 416 от 15.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 429/2015 г., III г. о., ГК, които настоящия състав споделя отговорността по чл. 32, ал. 2 СК е обусловена от конкретна преценка дали сумата получена по време на брака е била разходвана за нужди на семейството. Съгласно установената съдебна практика съпрузите отговарят солидарно само в случаите, когато задължението е поето за задоволяване нужди на семейството.

Презумпцията по чл. 32, ал. 2 СК е оборима, като оспорващият съпруг следва да докаже, че заеманата сума не е разходвана за семейни нужди. В този смисъл е и решение № 211 от 23.07.2012 г. по гр. д. № 177/2011 г. на ВКС, IV г. о. В решение № 293 от 19.11.2013 г. по гр. д. № 3267/2013 г. на ВКС, III г. о., е прието, че съпрузите отговарят солидарно за задълженията, поети от двамата или от единия от тях за задоволяване на нужди на семейството.

С прекратяването на брака с развод, имуществената общност между страните се прекратява и се налага принципа за разделност на задълженията поети от съпрузите като солидарни длъжници. С оглед нормата на чл. 127, ал.2 от ЗЗД солидарният съдлъжник дължи припадащата му се част не от общия дълг такъв, каквото е бил в момента на възникването му, а припадащата му се част от това, което е платено за погасяването на дълга такъв, какъвто е бил в момента на погасяването /в този смисъл Решение № 211 От 23.07.2012 г. по гр.д. № 177/11 г. на IV ГО на ВКС; Решение № 293 от 19.11.2013 г. на ВКС по гр.д. № 3267/2013 г., III ГО, ГК/.

Когато един от солидарните длъжници - в случая бивш съпруг удовлетвори кредитора след прекратяване на брака, респективно след фактическата раздяла на страните, той придобива регресно право срещу другия съпруг, за да възстанови нарушеното имуществено 4 равновесие. Основанието да се търси припадащата се част от задължението се базира на принципа за преодоляване на неоснователното обогатяване, защото се предполага, че погасеното задължение е задоволило нужди на семейството, факт, който съдът приема за безспорно установен в отношенията между страните в настоящия случай. За да бъде уважен регресния иск по чл. 127, ал.2 от ЗЗД на платилия солидарен длъжник, срещу другия солидарен длъжник, законодателят поставя условието да е платено в повече от дължимото от този длъжник, да е изпълнено нещо в повече от неговата част за сметка на останалите длъжници. В случая установената в чл. 127, ал.1 от ЗЗД презумпция за равна задълженост във вътрешните отношения между солидарните длъжници не е оборена, доколкото не се установи по безспорен начин наличието на постигната между страните договореност задължението по банковия кредит да се погасява само от единия съпруг - ищецът, поради което съдът приема, че те дължат по равно.