Решение № 260052 от 21.09.2022, Районен съд - Елин Пелин
- Съд
- Районен съд - Елин Пелин
- Дело
- Гражданско дело 217/2021
- Вид
- Решение № 260052
- Подписан
- 21.09.2022
- Състав
- БОРИСЛАВ ЛЮБОМИРОВ ЧЕРНЕВ
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.299 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.140, ал.1,т.2 · Закон за енергетиката
- чл.150, ал.2 · Закон за енергетиката
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
Р Е Ш Е Н И Е гр. Елин Пелин, 21.09.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ЕЛИНПЕЛИНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, 1-ви състав, в публичното си заседание на пети май две хиляди двадесет и втора година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОРИСЛАВ ЧЕРНЕВ секретаря Любка Костова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 217 по описа за 2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от „Т.
С.“ ЕАД-С., с ЕИК …., в която се твърди, че дружеството е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК с длъжник С.П. ***, с ЕГН **********, за сумата: 3 301.43 лева - главница представляваща стойност на неизплатена реално потребена топлинна енергия за период м. май 2016г.- м.април. 2019г., законна лихва върху главницата, считано от 14.09.2020г. до окончателно й изплащане; мораторна лихва в размер на 576.76 лева за периода от 15.09.2017г. до 01.09.2020г.; главница за дялово разпределение за периода м.август 2017г. до м.април 2019г. в размер на 49.74 лева, заедно със законната лихва, считано от 14.09.2020г. до окончателното изплащане; лихва върху главницата за дялово разпределение в размер на 9.96 лева за периода от 01.10.2017г. до 01.09.2020 година и за разноските по заповедното производство.
Твърди се, че в срока по чл. 415, ал.1 от ГПК ищецът е предявил исковата си претенция по чл.422 ГПК срещу ответник С.П., последната като клиент на ТЕ за топлоснабден през процесния период имот, находящ се в гр.
С., Община „Л.“, ул.“К.“ № …., вх. . ап..
Твърди се, че ответникът е клиент на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ и продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на ТЕ от „Т. С.“ЕАД на клиенти за битови нужди в гр. . Като клиент на ТЕ ответницата имала задължение да монтира средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1,т.2 ЗЕ на отполителните тела в имота и да заплаща цена за ТЕ при условията и реда определени ва Наредба №16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването.
Твърди се, че ответницата не е упражнила правото си по чл.150, ал.2 ЗЕ и спряно нея са влезли в сила ОУ за продажба на
ТЕ от „Т.С.“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. С.. Задължение на ответницата било да заплаща в 45-дневен срок от датата на публикуване в интернет, посочените в ежемесечните фактури суми. Твърди се, че с изтичане на последния ден от месеца ответницата е изпадала в забава за тези суми, за което на основание чл.86, ал.1 ЗЗД е начислявана лихва върху дължимите суми.
Твърди се, че от приложено към исковата молба извлечение от сметка за аб. № 330436, ответницата е използвала доставяната от дружеството-ищец ТЕ през процесния период и не е погасила задължението си.
Твърди се, че след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата извършваща дялово разпределение на ТЕ в сградата и за топлоснабдения имот са издавани изравнителни сметки, които ищецът приложил като доказателство по делото, че сумите за ТЕ са начислени по действителен разход на уредите за дялово рапределение, инсталирани на отоплителните тела в имота.
Иска се съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 3
301.43 лева - главница представляваща стойност на неизплатена реално потребена топлинна енергия за период м. май 2016г.- м.април. 2019г., законна лихва върху главницата, считано от 14.09.2020г. до окончателно й изплащане; мораторна лихва в размер на 576.76 лева за периода от 15.09.2017г. до 01.09.2020г.; главница за дялово разпределение за периода м.август 2017г. до м.април 2019г. в размер на 49.74 лева, заендо със законната лихва, считано от 14.09.2020г. до окончателното изплащане; лихва върху главницата за дялово разпределение в размер на 9.96 лева за периода от 01.10.2017г. до 01.09.2020 година.
Претендират се направените в заповедното производство разноски, както и сторените в производството по чл.422 ГПК, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение .
В едномесечния срок ответникът, чрез пълномощника си по делото, е депозирал отговор на исковата молба. Счита, че предявените искове за периода май 2016г.- октомври 2016г. са недопустими, като в тази част ИМ следва да бъде оставена без разглеждане и производството прекратено на основание чл.299 ГПК.
Намира в останалата част предявените с исковата молба искове за неоснователни. Прави възражение за погасени по давност исковете за сумите преди 14.09.2017г., включително и по обща фактура от 31.07.17г., като излага с отговора до съда подробни съображения в тази насока. Счита , че представлява злоупотреба с право от страна на ищеца позоваването му на обща изравнителна фактура, чрез която целял да избегне евентуално възражение за давност от потребителите на ТЕ. Прави възражение, че са погасени по давност претенциите на ищеца за сумите за периода май 2016г. – м. септември 2017 година.
Ответникът прави възражение, че не е собственик или ползвател на процесния имот, за който се претендират с исковата молба суми за консумирана, но незаплатена ТЕ и в тази връзка ответницата не е обвързана от ОУ, които ищецът въвежда и обсъжда с исковата молба. Твърди се, че по делото не са представени каквито и да било доказателства, че ответницата е собственик или ползвател на процесния имот, а приложения към ИМ нотариален акт е неотносим към процесния период.
Намира за неоснователни претенциите на ищеца за дялово разпределение. Прави възражение за изтекла погасителна давност за услугата „дялово разпределение“ за м.август и м. септември 2017г. .
Оспорва и дължимостта на лихвите за забава по отношение главницата за потребена ТЕ.
Прави възражение, че между „Б. Б.“ООД-София и ответника не съществува облигационна връзка. Оспорва валидността на договора между СЕС и „Б.Б.“ООД-С., тъй като в този договор липсва подпис на ответника.
Оспорва приложения протокол от Общо събрание на етажните собственици.
Оспорва договора между ищеца и „Б. Б.“ООД-София, като с отговора се твърди, че ответницата не е страна по този договор.
Оспорва ОУ, на които се позовава в исковатва молба ищеца.
В срока по чл.131 ГПК „Бруната България“ООД-София -трето лице – помагач на страната на ищеца, не е депозирало становище. Представя по делото доказателства, относими към предмета на спора .
По делото е приета съдебно-техническа експертиза изготвена от в.л. Ст.Ж.. Със заключението се приема, че ежемесечните отчети по общия топломер в абонатната станция на сградата-етажна собственост за процесния период са изготвяни редовно съгласно Приложение№1, колона 1 към експертизата. Извършвани са отчисления за сметка на дружеството на технологичните разходи на ТЕ в абонатната станция, които отчисления цитирани в колона №2 на Приложение №1 към експертизата.
Сумите за топлоснабдения имот са били начислени в съответствие с действащата за момента нормативна уредба в областта на енергетиката и ОУ за продажба на ТЕ за битови нужи от „Т.“ С. ЕАД на потребители за района на гр. С.. Установено е, че през целия процесен период е ползвана ТЕ за отопление и топла вода в процесния имот, без ограничения или икономия.
Задълженията към ищеца за процесния период са изчислени на база изравнителни сметки, т.е. реално потребление на ТЕ.
От заключението по приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза изготвена от в.л. А.Б. е видно, че сумите за ТЕ за топлоснабдения имот са начислени в съответствие с действащата за момента нормативна уредба в областта на енергетиката и ОУ за продажба на ТЕ за битови нужди. Няма данни за извършени плащания на сумите предмет на процеса, осчетоводени по съдебна договорна сметка ID 156491. От извършена проверка в счетоводството на ищеца установено, че за аб.№330436 за периода м.05.2016г. - м.04.2019г. има задължения към „Т.С." АД в общ размер на 3 937.89 лв., в т.ч. главница - 3 351.17 лв. и лихва за забавено плащане до 01.09.2020 г. - 586.72 лева. Услугата дялово разпределение се е извършвала от фирма „Б." ООД. Общата стойност на изравнителните сметки за периода 05.2016г. - 04.2019г. е в размер на 245.60 лв. и представлява разлика за доплащане, която сума е била прибавена към първоначалното задължение на абоната за процесния период. От изравнителните сметки няма погасени задължения на абоната извън процесния период. Стойността на потребената ТЕ, с включени изравнителни сметки и отчетени текущи плащания и прихващания е в размер на 3 301.42 лева.
Претендираната сума за топлинна енергия от абонатен № 330436 за периода 05.2016г. до м.04.2019г. е в размер на 3 937.89 лв., в т.ч. главница в размер на 3 351.17 лв. и законна лихва в размер на 586.72 лв., от които 3 301.43 лв. - представлява реално потребената ТЕ за периода м.05.2016г. - м.04.2019г. с включени изравнителни сметки за същият период и отчетени текущи плащания и прихващания, с начислена законна лихва в размер на 576.76 лв., изчислена считано от първия ден след срока за плащане на всяко задължение - 15.09.2017г. до 01.09.2020г.; 49.74 лв. - такси на ФДР за периода 08.2017 - 04.2019 с начислена законна лихва в размер на 9.96 лв., изчислена считано от първия ден след срока за плащане на всяко задължение от 01.10.2017г. до 01.09.2020 год..
Съдът, като взе предвид доводите изложени в исковата молба, отговора на ответника по чл.131 ГПК и след преценка на доказателствата, приема за установено следното:
Не се спори между страниоте, че ищецът е доставчки на ТЕ за процесната сграда-етажна собственост .
По ч.гр.д. № 939/2020г. по описа на РС- Елин
Пелин, по отношение на С.П.П. е издадена в полза на “Т. С.” ЕАД Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410