Решение № 319 от 08.04.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 319 гр. Бургас, 04.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Пламена К. Георгиева Върбанова

Тихомир Р. Рачев при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Пламена К. Георгиева Върбанова Въззивно гражданско дело № 20242100500226 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 ГПК и сл. и е образувано по въззивна жалба с вх.№ 11656/12.12.2023г. на РС-Несебър, подадена от „ НЕСЕБЪР ТРАНС - 2019“ ЕООД., ЕИК-205770640 със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. „Сердика“, бл.24, вх.А, ет.6, ап.11 с управител Вили Атанасов Илиев,жалбата предявена чрез адвокат СТОЯН ИЛЧЕВ ИВАНОВ, БАК, с адрес на адвокатската кантора: гр. Бургас, ул. Шейново № 92,против Решение № 448/ 27.10.2023 г.. постановено по гр. дело 313/ 2022 г. по описа на РС-Несебър, с което въззивното дружество-ответник е осъдено да заплати на ЗАД ,,Адианц България"' ЕИК 040638060 сума в размер на 4550 лв.,представляваща заплатено застрахователно обезщетение въз основа на застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, обективирана в застрахователна полица № B/01/120000295036 със срок на валидност от 22.01.2020г. до 21.01.2021г. по щета 1000-21-727500653 за причинени на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Кади" с рег.

№ СА 3027 КК, имуществени щети в резултат на ПТП, настъпило на 11.09.202г. в град Айтос на улица „Хаджи Димитър“ пред дом №4,ведно със законната лихва,считано от 14.01.2022г. до окончателното изплащане на сумата;присъдени са разноски в полза на застрахователното дружество.Така предявената въззивна жалба е бланкетна: в нея единствено се сочи, че постановеният от първоинстанционния съд съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен порадеи допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила,отхвърляне на доказателствени искания, респ.- извеждане на неправилни изводи, поради които е нарушен и материалния закон. След оставяне на тази въззивна жалба без движение , в РС-Несебър с вх.№ 416/12.01.2024г. е постъпило уточнение на въззивната жалба от въззивника, в която се изтъкват конкретни оплаквания срещу първоинстанционното решение като неправилно, необосновано , постановено при съществени процесуални нарушения, а именно: Районният съд неправилно приел, че по делото е установено по несъмнен и категоричен начин, че водачът на МПС го е управлявал под въздействието на наркотично вещество към момента на настъпване на ПТП.Този извод на съда неправилно следвал от аргумента, че доколкото ответникът не провел насрещно 1 оборване в производството, следвало да се приеме, че употребата на наркотици от страна на виновния за ПТП-то водач на МПС е установена по делото.В тази връзка от въззивника се изтъква, че в констативния протокол, който като официален свидетелстващ документ обвързвал съда с материалната си доказателствена сила, било отразено, че водачът на товарен автомобил с peг.№А8733МР,вследствие на движение с несъобразена скорост, губи управление над МПС — не може да спре своевременно поради неизправна спирачна система и блъска изброените- 9 броя МПС.На следващо място се сочи, че първоинстанционният съд приел като доказателство по делото назначена по досъдебно производство съдебна химико-токсикологична експертиза, с която приемал за безспорно установено, че водачът н а М П С го е управлявал под въздействието на наркотични вещество към момента на настъпване на ПТП.Това обаче било неправилно и в противоречие е материално-правния закон,тъй като била назначена по досъдебно производство по реда на НПК и не се ползвала с доказателствена сила в гражданското производство, още повече, че в констативния протокол били отразени причините за настъпване на ПТП-то.Изтъкват се съображения и за това, че откритото вещество „метамфетамин“ в период от време до 12- 24 часа преди тестването, в никакъв случай не означавало, че са употребени непосредствено преди шофирането, още по-малко можело да е категорично доказателство, че към момента на настъпване на ПТП водачът е бил под въздействието на наркотични вещества;изложени са съображения за това, че наркотичните вещества се елиминирали за по-дълго време от алкохола,както и каква концентрация на метамфетамин е под еднократния „нормален“ прием при лица без развита зависимост. С оглед на изложеното намира за недоказано ,че застрахованият е причинил деликта при управление на МПС под въздействие на наркотици,моли за отмяна на първоинстанционното решение и за постановяване на друго, с което предявените искове се отхвърлят;моли за присъждане на съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл.263,ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор вх.№1285/08.02.2024г. от ЗАД ,,Адианц България"' ,чрез адвокат Александър Бъчваров от САК със съдебен адрес: гр.София,ул.“Христо Матов“№29,вх.Б,ет.3,ап.Б4.Намира за неоснователно възражението на въззивника затова, че по делото не било установено и доказано противоправното поведение на водача К. И., както и обстоятелството, че същият е управлявал товарния автомобил под въздействието на наркотични вещества.В тази връзка сочи, че от писмените доказателства, включая и Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, ДП № 305/20, пр.пр. 6170/20 по описа на ОП Бургас /протокол за оглед на местопроизшествие, схема на ПТП, фотоалбум/, безспорно се установявало, че на 11.09.2020г. в гр. Айтос, на ул. „Хаджи Димитър" №4, водачът на МПС марка „Даф" - К. И., поради движение с несъобразена с пътните условия скорост, неосъществяване на достатъчен контрол над автомобила и свръх товар, по негова вина реализира пътнотранспортно произшествие с 9 автомобила, един от които е процесния, както и разрушава каменна ограда, магазин-павилион и тоалетна, находящи се в гр. Айтос, ул. „Хаджи Димитър" №4.Това обстоятелство се установявало и от разпитания в хода на делото свидетел Т.Ж.,както и от приета по делото съдебноавтотехническа оценителна експертиза,вещото лице по която потвърдило механизма на ПТП, наличието на пряка причинно-следствена връзка между него и причинените вреди, както и техния размер.Относно употребата и въздействието на наркотично вещество от страна на виновния водач И. към момента на настъпване на ПТП,въззиваемият твърди, че посоченото обстоятелство било безспорно установено по делото не само от изготвената в досъдебното производство химико-токсикологична експертиза, но и резултати от проведени газхроматографско и имуноаналитично изследвания, които не били оспорени от страна на ответника. Посочените изследвания установявали наличието на наркотично вещество метамфетамин в орална течност / слюнка/ и кръвта на водача.Заявява се,че макар и първоинстанционният съд неправилно да е посочил изготвената в досъдебното производство химико- токсикологична експертиза, по делото били събрани и други неоспорени доказателства, които безспорно установявали, че към момента на настъпване на произшествието водачът И. е бил под въздействието на наркотични вещества.Заявява, че своевременно с молба от 26.08.2022г. застрахователното дружество е направило искане за назначаване на химико-токсикологична експертиза с посочени в нея задачи, но районният 2 съд е отказал същата без да посочи мотиви за отказа си. Моли за потвърждаване на първоинстанционното решение, като на основание чл. 266 ГПК заявява искане за допускане на исканата химико-токсилогична експертиза със задачи, формулирани пред районния съд.Моли за присъждане на разноски.

Въззивният съд, след като съобрази твърденията и възраженията на страните, събраните по делото доказателства и приложимите разпоредби на закона, приема от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Предметният обхват на въззивното произнасяне е очертан с разпоредбата на чл.

269 от ГПК. Според правилото на цитираната норма въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

В случая въззивната жалба, по която е образувано въззивното производство пред настоящия съд, е подадена от „Несебър Транс“ ЕООД в последния ден от изтичане на преклузивния срок за обжалване на първоинстанционното решение и е бланкетна. Макар съгласно чл.260,т.3 от ГПК въззивната жалба да следва да съдържа „указание в какво се състои порочността на решението“,липсата на указание относно порочността на решението не прави тази жалба нередовна и съответно не е основание за оставянето й без движение.В случая първоинстанционният съд правилно е оставил въззивната жалба без движение за внасяне на дължимата пред БОС държавна такса,но освен това е дал и указания за посочване от въззивника на конкретни пороци на обжалваното първоинстанционно решение.В срока за изпълнение на тези указания въззивникът „Несебър Транс“ ЕООД е изтъкнал такива, но безспорно допълнението към бланкетната въззивна жалба е извършено след изтичане на срока за въззивно обжалване/течащ от 27.11.2023г. и изтичащ на 11.12.2023г./ с постъпване на 12.01.2024г. в НРС на втората въззивна жалба.

При това положение последвалите след подаването на бланкетната въззивна жалба сочени от въззивника фактически твърдения и правни доводи, са недопустими като заявени след изтичане на срока за въззивно обжалване. В случая доводите на въззивника,конкретно заявени след преклузивния срок за въззивно обжалване, не са свързани с прилагането на императивни материално-правни норми, поради което разглеждането и произнасянето на въззивният съд по тях би представлявало съществено нарушение на съдопроизводствените правила, водещо до неправилност на въззивното решение.

По въпроса за правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото предвид разпоредбата на чл.269,изр.2 ГПК е постановено Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013г. по тълк.дело №1/2013г. на ОСГТК на ВКС.Според разрешението в т.1 на тълкувателния акт, при проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма/ установено в публичен интерес/, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото. Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което при липсващи конкретни оплаквания в първоначално подадената в срока за въззивно обжалване жалба въззивният съд не следва да преразглежда правилността на решението/ вж.

Решение №246/23.10.2013г. по гр.д.№ 3418/2013г. на ВКС, І-во г.о.;Решение № 216/19.01.2015г. по гр.д.№ 2008/2014г. на ВКС, І-во г.о.; Решение № 31/14.03.2014г. по гр.д.

№ 4339/2013г. на ВКС, ІІ-ро г.о./.

По изложените съображения и при извършената проверка по реда на чл. 269 от ГПК съдът констатира, че решението е валидно: постановено е от законен състав в пределите на правораздавателната му власт и в предвидената от ГПК писмена форма,подписано е и е разбираемо.

3

Решението е допустимо – произнесено е при наличие на правен интерес от търсената защита и при определен съобразно с принципа на диспозитивно начало предмет на спора.

Обжалваното решение е правилно. Обсъждането на събрания доказателствен материал, заедно и по отделно, налага извода за правилно установена от районния съд фактическа обстановка. Поради това и при отсъствието на нови доказателства по смисъла на чл. 266, ал. 2 и 3 ГПК, настоящият състав намира за безпредметно подробното преповтаряне на същата и препраща към констатациите на РС.

За пълнота на изложението съдът приема и следното:

Районен съд-Несебър е сезиран с иск от ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ ЕИК 040638060 срещу „Несебър Транс“ ЕОДД за осъждане на ответника да му заплати сумата от 4 550 лв., представляваща заплатено застрахователно обезщетение въз основа на застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорост“ на автомобилистите, обективиран в застрахователна полица № BG/01/120000295036 със срок на валидност от 22.01.2020г. до 21.01.2021г. и по щета 1000-21-727500653 за причинени на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Кади“ с рег.№ СА 3037 КК, имуществени щети в резултат на ПТП, настъпило на 11.09.2020г. в град Айтос на улица Хаджи Димитър пред дом № 4, ведно със законната лихва, считано от 14.01.2022г. до окончателното изплащане на сумата.