Решение № 1009 от 23.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1009 гр. София, 23.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ М. УРУМОВ като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ М. УРУМОВ Административно наказателно дело № 20251110216827 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш (ЕФ) серия К, № 7735933, издаден от СДВР, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП, за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП, на М. Ц. К., с ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 400 лева (равностойно на 204,52 евро).

Недоволна от ЕФ е останала К., която го обжалва в срок. В жалбата сочи, че иска да бъде отменен. Оспорва законосъобразността на проведеното административно-наказателно производство и сочи, че ЕФ страда от липса на задължителни реквизити за неговото съдържание, както и че нарушението било недоказано, несъставомерно, а освен това се сочи, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като били нарушени правилата за работа с АТСС. Иска отмяната му и претендира разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят е редовно призован, но не се явява в съдебното заседание. Не се и представлява. В допълнително писмено становище са изразени редица съображения за това, че ЕФ бил незаконосъобразен, а именно: жалбоподателят не била законен представител на собственика на МПС, поради което била наказателно неотговорна в този случай; АТСС било използвано неправилно и в разрез с правилата за това;

1 отговорността на нарушителя била погасена по давност. Иска се отмяна на ЕФ и се претендират разноски.

Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален представител в съдебно заседание. В писмено становище се иска от съда да потвърди издадения фиш като законосъобразен и правилен, както и да се присъди юрисконсултско възнаграждение в полза на СДВР.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено следното:

На 27.06.2023 г. в 20:41 часа, лек автомобил марка „***“, с рег. № *********, се движил по бул. „Околовръстен път“ с посока на движение от бул. „Ботевградско шосе“ към бул. „Цариградско шосе“. В района на бензиностанция „***“ автомобилът се е движил със скорост от 96 км/ч при ограничение от 50 км/ч, въведено с пътен знак В 26, която се зачита като 93 км/ч след като е приспаднат 3% толеранс в полза на водача. Нарушението било заснето със система за видеоконтрол АТСС Cordon M2, която към момента на нарушението била преминала преглед за техническа изправност.

След осъществена справка за собствеността на автомобила, се установило, че той принадлежи на „*****“ АД, но има вписан ползвател на превозното средство в лицето на „*****“ ЕООД. Ето защо, АНО сторил справка за законния представител на посочения ползвател и бил издаден ЕФ на името на М. Ц. К., за посоченото по-горе административно нарушение.

След връчването на ЕФ, М. К. не се е възползвала от възможността да посочи кой е управлявал МПС в посочените ден и час.

Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по делото доказателства: електронен фиш, ведно със снимковия материал; схема на пътното платно, отразяваща цялата вертикална и хоризонтална сигнализация на пътното платно, справка за собственост и регистрирани ползватели на МПС; заповед за утвърждаване на образец за електронен фиш; протокол от техническа проверка, ежедневна форма на отчет, протокол за използване на АТСС, протокол от обучение на служителя Г.

М., както и от останалите писмени доказателства, приети и приложени по делото по реда на чл. 283 от НПК.

Доказателствената съвкупност е вътрешно непротиворечива относно подлежащите на доказване обстоятелства, поради което и per argumentum a contrario от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 от НПК, подробен неин анализ не се 2 налага. Налице са надлежни доказателства за техническата изправност на техническото средство за контрол на скоростта, както и за вида му.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

При разглеждане на дела по оспорени ЕФ районния съд е винаги инстанция по същество. От това следва, че трябва да провери законността, т.е. да провери, дали правилно е приложен материалният и процесуалният закон, независимо от основанията, посочени в жалбата по арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, във вр с чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощиe – право и задължение, съдът служебно констатира, че електронният фиш съдържа всички реквизити, предвидени в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, а именно: данни за териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението; за регистрационния номер на моторното превозно средство; за собственика, на когото е регистрирано превозното средство; описание на нарушението; нарушените разпоредби; размера на глобата и срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Поради това не е налице липса на реквизити в обжалвания ЕФ.

От представените по делото писмени доказателства и доказателствени средства се установява също така, че оспорваният електронен фиш е издаден от компетентен орган, при спазване на процесуалния правила.

Тук е моментът да се посочи, че АНО правилно е наказал ползвателя на автомобила, а съображенията за това са следните:

Нормата на чл. 186, ал. 4 от ЗДвП е категорична за начина, по който се ангажира отговорността на субектите - при нарушения, установени с техническо средство или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно с р е д с т в о , на собственика, съответно на ползвателя, посочен в свидетелството за регистрация на превозното средство, а когато то е собственост на или се ползва от юридическо лице - на негов законен представител, се изпраща покана с препоръчано писмо с обратна разписка да се яви в съответната служба за контрол в едномесечен срок от получаването и, за да му бъде издаден фиш или за да посочи лицето, на което е предоставило управлението на моторното превозно средство, с което е извършено 3 нарушението. При неявяване в определения срок или при непосочване писмено на лицето, на което е предоставено управлението на моторното превозно средство, на собственика, съответно на ползвателя или на законен представител на юридическото лице - собственик или ползвател на моторното превозно средство, се издава фиш в негово отсъствие, който се смята за връчен от датата на издаване на фиша, като първият екземпляр се изпраща на собственика.

Поради посочените принципни правни положения, съдът намира, че правилно АНО е констатирал, че е налице вписан ползвател, съответно правилно е констатирано, че жалбоподателят е законен представител на дружеството жалбоподател, поради което правилно АНО е санкционирал именно нея. Освен това, същата е могла да посочи кой е управлявал автомобила, но не се е възползвала от това обстоятелство в законовия срок за това. Ето защо, напълно правилно АНО е наказал К..

Фишът е законосъобразен и от материалноправна страна. От доказателствата по делото се установява по категоричен начин, че на посочените ден и час именно автомобила с рег. № ********* е заснет да се движи по околовръстния път на София, в посока от бул. „Ботевградско шосе“ към бул. „Цариградско шосе“, като в района на бензиностанция „***“, при ограничение от 50 км/ч, въведено с пътен знак В 26, автомобилът се е движил с 93 км/ч. От наличните по делото доказателства се установява още, че и техническото средство е одобрен тип за измерване, както и че същото е било в изправност. Съдебният състав намира още, че мястото на нарушението е посочено достатъчно подробно от АНО – посочено е на кой път, точно къде и в каква посока на движението е установено нарушението, което е напълно достатъчно. Поради тези съображения, съдът намира възраженията за недоказаност на процесното нарушение като неоснователни.

Нарушението е извършено на 27.06.2025 г. С изменението на разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП (нова - ДВ, бр. 10 от 2011 г., изм., бр. 19 от 2015 г., бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., бр. 54 от 2017 г.) е предвидено при констатиране на нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, да се издава електронен фиш в отсъствието на 4 контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Т. е. законодателят е изменил към датата на извършване на нарушението, чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, вкл. и граматически, в частта му, предвиждаща условието "отсъствието на контролен орган и нарушител", като е променил заложеното в разпоредбата условие – в смисъл издаването на електронен фиш да става в отсъствие на контролен орган и на нарушител, а не установяването и заснемането да бъде в отсъствие на контролен орган. С отпадането на изискването нарушението да се установява в отсъствие на контролен орган, то и постановеното в тази насока ТР № 1/2014 г. на ВАС е загубило своето правно действие. Единственото изискване, за да се издаде ЕФ, е нарушението да е установено и заснето с АТСС. Ето защо, съдът намира, че възраженията в жалбата в този смисъл са изцяло неоснователни.

На следващо място, съдът отбелязва, че е в сила новата наредба (№ 8121з532/12.05.2015г – обн. ДВ бр. 36/19.05.2015г.), която регламентира използването на технически средства за установяването на нарушения, изразяващи се в движение с по-висока от позволената скорост, като тълкувателното решение на ВАС вече е неактуално по въпроса за това, че само със стационарна камера могат да се установяват такива нарушения. Наредбата работи с понятието автоматизирани технически средства и системи (АТСС), в което понятие се включват както мобилните такива, така и стационарните, което е видно и от чл. 2 на Наредбата.

Налице са напълно изпълнени задължения от страна на служителя, работил с АТСС – направени са снимки на устройството, на пътния знак, попълнен е протоколът надлежно и т.н.

Въз основа на установената фактическа обстановка, настоящият състав приема, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си по чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП да съобрази скоростта на движение с указаната с пътния знак В 26 (50 км/ч). Изпълнителното деяние от състава на това нарушение е определено като нарушение на просто извършване, осъществявано чрез противоправно действие.

От субективна страна деянието е извършено при форма на вина пряк умисъл, т.к. нарушителят е съзнавал, че е налице ограничение на скоростта, съзнавал е общественоопасните последици, т.е. че застрашава обществените 5 отношения свързани с безопасността на движението по пътищата, но е неглижирал настъпването на общественоопасните последици, при пряката си цел да управлява МПС, с избрана от него скорост, независимо от наличието на изрично ограничение.

Предвиденото административно наказание „глоба” е наложено в законоустановения размер, като за съда не съществува възможност да го измени, тъй като същият е точно фиксиран в ЗДвП.

По възраженията за изтекла давност, съдът не е в състояние да разбере на кой закон се позовава процесуалният представител на жалбоподателя, за да сочи изтекла погасителна давност, но дори да се приеме, че тя е общата 3годишна, то тя пак не е изтекла преди връчването на ЕФ. В случая се прилага давностен срок от 4 г. и 6 м., който представлява абсолютен давностен срок, считано от датата на нарушението. Това означава, че давността не е изтекла и за погасяване на административнонаказателната отговорност по давност не може да се говори въобще.

Предвид изложените аргументи, съдът намира, че обжалваният електронен фиш е законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден.

Доколкото обжалваният ЕФ е законосъобразен, съдът намира, че следва да уважи претенцията на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК да присъди възнаграждение в размер на 50 евро, като намира, че този размер е адекватен предвид ниската правна сложност на делото и обстоятелството, че от страна на СДВР не е осъществено процесуално представителство в съдебното заседание.