Решение № 10 от 06.02.2023, Окръжен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 10 гр. Търговище, 06.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИАНА Н. И.НОВА

Членове:

МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ

БИСЕРА Б. МАКСИМОВА при участието на секретаря АНАТОЛИЯ Д. АТАНАСОВА като разгледа докладваното от БИСЕРА Б. МАКСИМОВА Въззивно гражданско дело № 20223500500147 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 260001 от 31.03.2022 г., постановено по гр. д. № 1 678/2019 година по описа на Районен съд - Търговище, съдът е отхвърлил предявения от Н. Д. С. с ЕГН ********** от гр.София. ж.к. “Д.“ бл. 39-40, вх. Ж, със съдебен адрес гр.Търговище, ул.“Ц.И.А.“ № 3, ет.2, чрез адв.К. П. - АКТърговище, иск за отмяна на дарение на недвижим имот - Земеделска земя, находяща се в гр.Търговище, местност „К.“, трета категория, трайни насаждения с площ от 1.583 дка, представляваща имот № ******** по плана за земеразделяне, обективирано в нотариален акт № 106, том III, рег.№ 4314, дело № 326/2002г. на Нотариус № 317 в НК, вписан в СП с вх.рег.№ 9636/17.09.2002 г., акт № 170, том XII, дело № 2548/2002г., против Църковно настоятелство при

Храм „Св. Успение Богородично“ гр.Търговище, ул.

“Л.К.“ № 15, Булстат ********, представлявано от Б.Д.Х. - Председател на Църковното Настоятелство, със съдебен адрес гр. Варна, ул. “Никола Вапцаров № 5, ет. 5, офис 501, чрез адв. Д. М. Г. от АК-Варна, с правно основание чл. 227, б.“в“ от ЗЗД, като неоснователен. Присъдени са разноски в производството.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от адвокат 1

К. П. в качеството й на назначен особен представител на ищцата. Във въззивната жалба се излагат следните съображения:

При анализа на правната норма на чл. 227, ал.1, б.“в“ от ЗЗД касателно трансформирането на моралното задължение на надарения в правно задължение да дава издръжка на дарителя, в случая - ищцата, съдът достига до грешен извод, че същата не е изпаднала в трайна нужда и надареният не й дължи такава. Този извод съдът прави, като се позовава на обстоятелството, че ищцата е „със задоволена жилищна нужда“, независимо от отчетените от съда месечни доходи, невъзможност да реализира други трудови доходи и влошеното й здравословно състояние. Съдът приема в мотивите си, че ищцата не е изпаднала в „трайна нужда“ така, както я разбира законът и съдебната практика. Въззивната страна счита този извод на съда за неоснователен и в противоречие със събраните по делото писмени и гласни доказателства.

В случая първоинстанционният съд необосновано и неправилно е приел, че при линия на бедност от 369 лв. и при месечен доход от 444.79 лв. на ищцата, при невъзможност да реализира трудови доходи поради напреднала възраст и влошено здравословно състояние, но при задоволена жилищна нужда, последната не е изпаднала в трайна постоянна нужда от издръжка.

Неправилно е тълкуването на съда, че нуждата от издръжка се установява на база линията на бедност като от тази величина с оглед конкретните нужди на ищцата следва да се прибавят или извадят дадени разходи. Съгласно константната практика на съдилищата в страната при отговора на поставения въпрос по приложението на чл.227, ал.1, б. „в“ от ЗЗД базата за определяне на нуждата от издръжка е средномесечната издръжка за едно лице според статистиката, а линията на бедност е величина, която като общоизвестен факт категорично обосновава наличието на трайна нужда от издръжка. В тази насока изцяло и съдебната практика на ВКС- Решение № 145 от 1.11.2017 г. на ВКС по гр.д. №786/2017 г.

Моли за отмяна на решението и уважаване на иска. Прави доказателствено искане за преразпит на свидетели, което е оставено без уважение от въззивния съд.

Постъпила е въззивна жалба и лично от ищцата, в която подробно и детайлно са изложени нейните възражения относно хода на производството и направения от съда неправилен, според нея извод, че не е изпаднала в трайна 2 нужда и необходимост от издръжка. В обобщение същата моли съда за следното:

1. Да бъде отменено решение номер 260001/31.03.2022 на ТРС по гр. д. номер 1678/2019 на основание, чл. 303, ал. 1, т. т. 1, 2, 5, 7 и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав и при заменен особен процесуален представител.

2. В случай, че не бъде уважена молбата й по т. 1 и делото следва да бъде разглеждано от ТОС, моли съда да се запознае с всички нейни становища по протоколи от с. з. на ТРС и с нейните документи “ Информация - списък“.

3. Да бъде назначена комплексна СЕ включваща нова ССЕ и съдебно – медицинска експертиза по документи (СМЕ).

4.

Да бъде проведен нов разпит на нейните свидетели.

По така подадената въззивна жалба е постъпил отговор от ЦЪРКВА ПРИ ХРАМ „СВЕТО УСПЕНИЕ БОГОРОДИЧНО”

(ЦЪРКОВНО

НАСТОЯТЕЛСТВО ПРИ ХРАМ „СВЕТО УСПЕНИЕ БОГОРОДИЧНО”), със седалище и адрес на управление: град Търговище, ул. „Л.К.“ №15, БУЛСТАТ ********, представлявана от Б.Д.Х. - ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ЦЪРКОВНОТО НАСТОЯТЕЛСТВО, чрез пълномощника адвокат Д. М. Г. от Адвокатска колегия – Варна, в който се акцентира на следното:

След като е обсъдил доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност и след като е съобразил и съдебната практика, правилно и обосновано съдът е приел, че ищцата не е изпаднала в трайна постоянна нужда от издръжка. След извършване на дарението през 2002 г. ищцата е притежавала два недвижими имота: един недвижим имот в гр. София апартамент, в който живее и към момента, както и недвижим имот в гр.Търговище, като последният имот ищцата е продала на 07.10.2019 г. Видно от таблица 1 на Заключението по ССчЕ за периода от м. януари 2019 г. до м. януари 2022 г. общият паричен доход на ищцата е в размер на 50 575.34 лв., а средният месечен приход за целия период е 1 366.90 лв. Съгласно практиката на ВКС /Решение № 526/03.02.2012 г. по гр.д. № 681/2010 г., IV г.о. па ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК/ към доходите следва да се добавят и допълнителни доходи, които дарителят би могъл да реализира от отдаване под наем на недвижими имоти. В тази връзка, видно от доказателствата по делото ищцата е разполагала с апартамент в гр. София, от който е можела да 3 реализира допълнителни доходи като отдава под наем една стая от него.

Също така до продажбата на апартамента в гр. Търговище ищцата е би могла да реализира допълнителни доходи, ако го беше отдавала под наем. Предвид горното, според ответника, ищцата е разполагала с достатъчно средства и имущества, от което да се издържа.

Предвид изложеното, въззИ.емата страна моли съда да потвърди обжалваното съдебно решение със законните последици. Противопоставя се на направените от въззивницата доказателствени искания.

В насроченото пред въззивния съд открито съдебно заседание въззивницата се представлява от назначения от съда особен представител адвокат И. К. Н. с личен номер 1500766710, Адрес на адвокатска кантора 1712 София, ж.к "М. ", блок № ***, вх. 3, ет.7, която поддържа подадените въззивни жалби от предходния особен представител на ищцата и тази, лично подадена от нея.

Моли за отмяна на обжалваното решение и за уважаване на предявения иск.

Постъпили са писмени бележки, в които се акцентира на следното:

Моли съда да вземе предвид представените в съдебното заседание на 23.01.2023 г. писмени доказателства, от които е видно какви разходи е направила (покрИ.не на стари задължения) г-жа С. след продаването на собствения си недвижим имот в гр. Търговище. От документите е видно, че същата е погасила стари задължения (в размер на около 20 500 лв.), като при правилна съпоставка на приходите от имота и направените разходи, ще се види, че месечният доход, с който разполага, не само че не се доближава до така изчисления от вещото лице, но е в пъти по-малък. Излагат се съображения за непълнота на експертизата относно фактическите разходи на ищцата, които не са съобразени с актуалните лекарства и хранителни добавки, които тя реално приема ежедневно.

Моли се за отмяна на обжалваното решение и за отмяна на процесното дарение.

Постъпили са писмени бележки лично от ищцата, в която тя коментира непълнота на приетата по делото експертиза и факти относно здравословното й състояние.

В съдебно заседание ответната страна чрез адвокат Д. М. Г. от Адвокатска колегия – Варна моли за потвърждаване на съдебното решение. Постъпили са писмени бележки, в които се акцентира на следното:

4

Видно от представения към писмения отговор Нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот № 177, том IV, per. № 4527, дело № 463 от 07.10.2019 на Нотариус с per. № 223 на НК, ищцата е продала на трето лице притежаван от нея недвижим имот срещу сумата в размер на 24 000 лева, като освен продажната цена, на 08.10.2019 г. ищцата е получила от купувача и сумата в размер на 12 000 лв. за обзавеждане. В тази връзка само октомври 2019 г. ищцата е получила сумата общо в размер на 36 000 лева. Видно от заключението по допусната във въззивното производство допълнителна ССчЕ средномесечният приход на Н. С. за периода от датата на подаване на исковата молба до датата на изготвяне на експертизата е 1315,43 лева, а средномесечният й разход отново за същия период като разходите са съобразени в два варианта - съобразно статистическите данни на НСИ и съобразно нейните фактически разходи, са съответно 492,20 лева и 540,92 лева. В тази връзка ясно е видно, че приходите на въззивника са повече от два пъти по-високи от разходите й. Отделно се излагат съображения, че от многобройните молби и документи, които ищцата е депозирала по делото, е видно, че тя търси повод за отмяна на дарението, защото има други виждания за Храм-параклиса, изграден в дарения от нея имот, и че счита, че същият не се поддържа по правилния според нея начин. Акцентира се, че ищцата не е изпаднала в трайна нужда от издръжка и че същата разполага с достатъчно средства и имущества и е в състояние сама да се издържа. Моли се за потвърждаване на обжалваното решение със съответните от това последици.

Съдът, след като констатира, че въззивната жалба е подадена в срок и е ДОПУСТИМА, провери изложените в нея оплаквания, обсъди представените доказателства и приема следното:

Пред Търговищкия районен съд ищцата Н. Д. С. е предявила иск с правно основание в разпоредбата на чл. 227, ал.1, б.“в“ от ЗЗД против ЦЪРКВА ПРИ ХРАМ „СВЕТО УСПЕНИЕ БОГОРОДИЧНО” гр. Търговище. Същата е твърдяла, че е дарила на ответника свой недвижим имот. В даден момент покъсно е изпаднала в невъзможност да поема месечните си разходи, има трайна нужда от издръжка, поискала е такава от църковното настоятелство при храма, но същото е отказало да я подпомага. Ето защо тя счита, че са налице предпоставките да бъде отменено дарението на недвижимия имот, което е направила в полза на храма.

5

По фактите съдът съобрази следното:

Не е спорно, че с Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 106, том III, per. № 4314, д. № 326 от 2002 г. на Нотариус с per. № 317 на НК, който нотариален акт е вписан в Службата по вписванията вх. per. №3636 от 17.09.2002 г., акт №170, том XII, д.2548/2002 г. ищцата е дарила на ответника свой недвижим имот, представляващ земеделска земя. находяща се в землището на гр.Търговище, представляваща - трайни насаждения, с площ от 1583 дка в м.“К.", трета категория, съставляваща имот № ******** по плана за земеразделяне на гр.Търговище, като дарението е направено с тежест, а именно: по решение на Епархийския съвет към Варненска и Великопреславска Света Митрополия и по одобрен от същия съвет проект на подарения имот да бъде изграден православен храм-параклис. Не е спорно, че такъв Храм-параклис в имота е построен като същият е въведен в експлоатация, видно от Удостоверение за въвеждане в експлоатация № РВЕ01-51 от 10.10.2013 г., издадено от Гл. архитект на Община Търговище.

Още през 2016 година ищцата е имало виждане за отмяна на дарението чрез връщане на имота в нейния патримониум. С писмо изх. № от 10.05.2016 година, изходящо от Варненския и Великопреславски митрополит Йоан, ищцата е уведомена, че е невъзможно имотът й да бъде върнат по инициатИ. на надарения, а с оглед изложените от нея обстоятелства, същата е уведомена, че законът допуска отмяна на дарение, но инициатИ.та следва да е на дарителя и да се реализира по съдебен ред. Ищцата е отправила искане за месечна издръжка в размер на 200 лева до надареното лице с молба от 01.11.2016 година /л. 14-15 от делото/. Последващо нейно искане е отправено до ответника на 17.11.2018 година, в което същата описва влошеното си здравословно състояние и претендира месечна издръжка в размер на 300 лева.