Решение № 10 от 12.01.2024, Окръжен съд - Смолян
- Съд
- Окръжен съд - Смолян
- Дело
- Въззивно гражданско дело 475/2023
- Вид
- Решение № 10
- Подписан
- 12.01.2024
- В сила
- 05.03.2024
- Състав
- Росица Николова Кокудева, Зоя Стоилова Шопова, Петранка Райчева Прахова
Цитирани разпоредби
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 10 гр. Смолян, 12.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Росица Н. Кокудева
Членове:
Петранка Р. Прахова
Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Зорка Т. Янчева като разгледа докладваното от Зоя Ст. Шопова Въззивно гражданско дело № 20235400500475 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 – 273 ГПК.
С решение № 101/28.08.2023 г. по гр.дело № 81/2023 г.
Маданският районен съд осъжда ЗАД “А. Б.“ - гр.С. да заплати на Я. Е. С. сумата от 24 900 лева частичен иск от претенция в общ размер на 28 441 лева, представляваща застрахователно обезщетение по договор за имуществена застраховка - застрахователна полица № ********/13.12.2021 г. за застрахователно събитие, настъпило на 29.05.2022 г. в с. Г. по застрахователна преписка, назована „щета № ******“, заедно със законната лихва за забава върху сумата от предявяване на исковата молба – 06.03.2023 г. до окончателното й погасяване.
С решението също така ЗАД “А. Б.“- гр.С. е осъдено да заплати на Я. Е. С. направените по делото разноски в размер на 996 лева за заплатена държавна такса и 1500 лева за заплатено адвокатско възнаграждение; както и направените по ч.гр.д. № 302/2022 г. на Районен съдМ. разноски в размер на 20 лева за заплатена държавна такса, 300 лева 1 заплатено адвокатско възнаграждение и 300 лева депозит за изготвяне на СТЕ.
Срещу това решение е подадена допустима въззивна жалба от ЗАД „А. Б.“ – гр.С., чрез пълномощника адв.М. Б., с искане да бъде отменено и исковете на Я. С. – отхвърлени. Дружеството претендира и за разноските пред двете инстанции.
В съдебно заседание за дружеството-жалбоподател, редовно призовано, не се явява представител. От пълномощника му адв.М. Б. жалбата се поддържа посредством писмена молба. Представена е от пълномощника адв.Б. и писмена защита в дадения от съда срок.
С отговор по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемият Я. Е. С., чрез своя пълномощник адв.Е. Р., оспорва жалбата и моли за потвърждаване на решението, както и за присъждане на разноските за въззивното производство.
В съдебно заседание въззиваемият Я. С., редовно призован, не се явява. За него пълномощникът му адв.Е. Д.-Р. продължава да оспорва жалбата.
Въззивният съд намира, че решението е правилно и следва да се потвърди, като се имат предвид изложените от Маданския районен съд мотиви на осн.чл.272 ГПК. По оплакванията в жалбата съобразява следното:
В случая не са налице условията по чл.2.2. от Наръчника, тъй като, противно на твърдението на жалбоподателя, не е доказано покривът на ищцовата сграда да е бил амортизиран. В съставения от служители на самия жалбоподател Констативен протокол от 01.06.2022 г. е отразено относно състоянието на сградата преди събитието, че е „добре поддържана жилищна сграда-постоянно жилище". Липсата на ремонт в продължение на 35 години няма непременно за последица амортизиране, тъй като етернитовите плоскости, от които е покривката, имат на практика „вечен“ живот, което е дало и търговското наименование на този вид фиброциментови изделия, не по-малко от 80-100 години, колкото е този на самата сграда, съгласно заключението на вещото лице инж.Д. С. /обясненията от съдебното заседание от 11.07.2023 г./ Дупките по етернитовите платна, които ги правят негодни, са пробити от силните удари на здравите ледени топчета град. Разместването на платната и пречупването им е резултат от силния страничен вятър, съпътствал бурята с градушка от 29.05.2022 г., което означава, че е резултат от самото природно бедствие. Не следва да се дава вяра на данните за това 2 обстоятелство в експертната оценка, изготвена от св.Ю. К., тъй като те са в драстично несъответствие както със заключението на незаинтересуваното от делото вещо лице С., така и с показанията на св.Р. Р.. Отделно, от нейна страна липсва какъвто и да е коментар относно това, че, при наличие на азбест в съответното изделие, има много по-строги, и съответно – водещи до по– големи разходи, изисквания при демонтиране и съхраняване като отпадък на подобни изделия, за което говори вещото лице Д. С.. В тази връзка следва да се отчете наличието на НАРЕДБА № 5 от 15.04.2003 г. за предотвратяване и намаляване на замърсяването на околната среда с азбест и НАРЕДБА № 9 от 4.08.2006 г. за защита на работещите от рискове, свързани с експозиция на азбест при работа.
Никъде по делото няма данни вредите върху покрива, които налагат извършване на описаните в СТЕ от инж.С. работи, да са настъпили вследствие на друго, освен на природното бедствие от 29.05.2022 г.
Частичната подмяна на дървената конструкция и обшивката на покрива е необходима не защото самата конструкция е била амортизирана преди бурята, а защото трябва покривката от пробитите на 90 % етернитови плоскости да се подмени.
Не може да се даде вяра на извода на св.К., даден пред МРС на съдебното заседание от 25.05.2022 г., тъй като той се основава всъщност на нейно предположение. Тя казва: „При положение, че на желязото е 20 години експлоатационният срок, считам, че са амортизирани като годност тези плоскости, те са на повече от 30-40 години…“ ; „Освен това има нормативни документи, списък на отделните материали с годините им на годност.
Списъкът с нормативна уредба на строителните материали – Не ми е указано да работя по този списък на застрахователите. По този списък срокът на годност на етернитовите плоскости не съм сигурна точно какъв е. На желязото и на дървото са по 20 години, предполагам, че някъде в тези параметри е и срокът на годност на етернитовите плоскости.“ Преди това свидетелката заявява, че плоскостите били в лошо състояние, защото на места били зеленясали от влага, били с по-тъмни петна. Не се установява наличието на влага да корозира етернита, напротив, за предпазване от влага покривът е направен с такива плоскости.
В противовес на тези необосновани предположения, вещото 3 лице С. дава категоричен отговор, въз основа на проверка на даденото в Камарата на строителите и производителите на строителни материали описание, че етернитът има срок на експлоатация 80-100 години, той е с „вечен“ живот, ако не бъде разрушен от свръхнатоварвания, каквото е градушката, името му произлиза от латинското наименование за „вечност“.
Напълно правилен е изводът на Маданския районен съд, че с плащането на обезщетение, макар и в нищожната величина от 1 218,71 лв., застрахователят прави извънсъдебно признание на фактите, свързани с основанието на заявената претенция, като по този начин признава и че няма изключен застрахователен риск. Няма друго основание за това плащане, освен приемането от ЗАД „А. Б.“, че е настъпило покритото застрахователно събитие, макар и не в претендирания от ищеца размер.
Обосновано и законосъобразно Маданският районен съд приема, че щетите, описани в изготвената по ч.гр.дело № 302/2022 г. експертиза, са вследствие именно на бурята с градушка от 29.05.2022 г. Този извод е направен след надлежно изпълнение на задължението на съда да реши спора, след като прецени всички относими доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. В тази връзка е направена оценка и на Констативния протокол от 01.06.2022 г. заедно с всички останали събрани доказателства и тази оценка съвсем вярно показва, че настъпилите щети съвсем не се ограничават до описаните в този протокол. По никакъв начин не може да се приеме, че ищецът се е съгласил с обхвата на щетите по протокола, макар да е подписан от него без възражения, тъй като законът не придава такава последица на подобен протокол и защото Я. С. още на 04.07.2022 г., /явно след като на 27.06.2022 г. от писмото с калкулация на л.108-109 от делото на РС узнава размера на обезщетението от 1 218,17 лв. вследствие т.нар.Експертна оценка 24.06.2022 г. на св.К./, изрично възразява и иска от застрахователя да преразгледа становището си по регистрираната щета.
Впоследствие си осигурява обезпечение на доказателствата посредством образуваното по негова молба ч.гр.дело № 302/22 г., по което е изготвена СТЕ от 26.10.2022 г. Въз основа на последното заключение С. за пореден път иска преразглеждане позицията на ответното дружество, като му отправя поканата от 30.11.2022 г., спрямо която дружеството отново връща отказ с писмо от 01.12.2022 г. Това поведение на ищеца категорично сочи на 4 липсата на твърдяното от застрахователя извънсъдебно признание относно обхвата на претърпените вреди.
Вещото лице по СТЕ инж.С. прави своите изводи въз основа на направените от св.Ю. К. снимки при огледа от 01.06.2022 г. и на лично извършения от С. оглед на имота, при който се е качила на билото на покрива, не само, както се е задоволила св.К., да се подаде от едната капандура, от която обаче не се виждат всичките четири ската на покрива. В тази връзка не е ясно и как същата свидетелка е могла да бъде сигурна, че не е констатирала засягане на комините или щети по външната мазилка. На свой ред съдът приема, че са причинени щетите по СТЕ, като взема предвид заключенията и разказаното от св.Р.. На показанията на последната, преценени при съблюдаване изискването на чл.172 ГПК, съдът правилно дава вяра, защото съответстват на установеното от вещото лице С..
От друга страна, като районния съд, и въззивният не кредитира разказаното от св.К. относно действителния обхват на щетите, защото и към момента на разпита и като свидетел, тя е в договорни отношения с ответника, както признава на съдебното заседание от 25.05.2023 г., направила е повърхностен оглед само с подаване от една от капандурите, без да излезе на самия покрив, не е правила конкретизация на площите при огледа, не е изброила колко са плоскостите на покрива и колко от тях с увредени, изказва предположения, липсват каквито и да е нейни изводи, касаещи наличието на азбест в етернита и свързаните с това допълнителни изисквания за безопасност. В тази връзка прави впечатление и драстичната разлика между предложената от нея сума по т.нар.Експертно заключение, за което е заинтересована да е в полза на застрахователя, и установеното от вещото лице С., която пък е напълно незаинтересована от изхода на делото.
Действително, между датата на застрахователното събитие – 29.05.2022 г., и извършения към 18.10.2022 г. от вещото лице С. оглед за изготвяне на заключението по ч.гр.дело № 302/22 г. на МРС, е изминал период от около четири месеца и половина. През това време, съгласно справката от 04.05.2023 г. от Националния институт по метеорология и хидрология, Филиал П., на л.134 от делото на РС, сумарните количества на валежите за м.юни 2022 г. са 111,4 л/кв.м., за юли – 59,6 л/кв.м., за август – 112,9 л/кв.м., за септември – 19,1 л/кв.м. и за октомври 6,3 л/кв.м. В същото 5 време, само на 28.05.2022 г. в станции, представителни за Смолянска област, е отчетен валеж от дъжд и град с общо количество 28 л/кв.м., а на 29.05.2022 г.
– 3,5/л/кв.м. Т.е, за ден са отчетени валежи от дъжд и град в количества, дори по-големи от тези за по цял един месец – септември, октомври.
От тази справка, от показанията на св.Р., заключенията на вещото лице С. и обясненията и в съдебно заседание се изяснява, че описаните в СТЕ щети не са резултат и от природни явления, настъпили след бурята от 28 и 29.05.2022 г. Инж.С. сочи, че пораженията, които описва, са резултат първо от силната и едра градушка, която пробива 5-10 см дупки в 90 % от етернитовите платна, от силния вятър от едната страна на покрива, довел до пречупване на платна, дупки и изкривяване на улуците, отнасяне шапката на единия от комините, изпочупване на вътрешните отвеждащи тръби на комините и обрушване стените им, като поради обилния валеж водата през тези тръби вътре е проникнала в стаите надолу и в същото време от нея са се появили цепнатини по вътрешните части на тези тръби. В същото време, обшивката на двата комина е здрава и след природното бедствие, като от нея не се виждат течове. Счупването на стъклата и пораженията върху мазилката на стрехите са вследствие ударите на ледените топчета и нахлуването на голямо количество дъждовна вода от дупките на покрива, която се е стекла и е обрушила мазилката на стрехите, на терасите, на фасадата.
Разпечатката съдържа 32 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/796cd865-0b5a-409b-ace6-3f8f8e775d51