Определение № 513 от 09.12.2025, Окръжен съд - Кърджали

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 513 гр. Кърджали, 09.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, I. СЪСТАВ, в закрито заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселина Ат. Кашикова Иванова

Членове:

Мария К. Дановска

Васка Д. Халачева като разгледа докладваното от Веселина Ат. Кашикова Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20255100500327 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274, във вр. с чл. 248, ал.1 ГПК.

Oбразувано е по постъпила чрез ЕПЕП частна жалба вх. № 8346/17.07.2025 г., подадена от В. П. Ч. чрез ЕАД „Д. М.“, представлявано от адв. Д. М. М., против Разпореждане рег. № 1859/08.07.2025 г., постановено по гр.д. № 1789/2023 г. по описа на Районен съд – К.. С обжалвания съдебен акт е оставена без разглеждане молба вх. № 4943/29.04.2025 г. по чл. 248 ГПК за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, като се намали присъденото в полза на ответника адвокатско възнаграждение от 480 лв. с ДДС на 150 лв. с ДДС, с мотиви, че молбата е просрочена.

Според жалбоподателя обжалваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно. Наведени са доводи, че изложените от съда мотиви са лишени от правна логика, тъй като с първоначално постановеното по делото решение, разноски в полза на ответника за адвокатско възнаграждение не са присъдени. Изтъква се, че същите са неправилно присъдени на представляващото го адвокатско дружество и нелогично било срокът за изменение на решението да се брои от първоначалното решение. Моли се въззивният съд да отмени обжалваното разпореждане и делото да бъде върнато за произнасяне по съществото на искането.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по частната жалба „С. К. ООД чрез АД „Н., УГ., М.“, представлявано от адв. Х.

1

М., с който частната жалба се оспорва като неоснователна. Излагат се доводи, че по гр. д. № 1789/2023 г. по описа на Районен съд – К. е постановено Решение рег. № 21/17.01.2025 г. и съдът се е произнесъл по реда на чл. 248 ГПК, съобразно направените след връчване на съдебното решение искания на страните, като отбелязва, че за ищеца не е била налице пречка да упражни в срок своето искане по чл. 248 ГПК при първоначална възможност след връчване на съдебното решение. Счита се, че постановеното по делото за отстраняване на ОФГ Решение рег. № 203/24.04.2025 г. не предоставя повторна възможност на ищеца за изменение на решението в частта на присъдените разноски. Моли се въззивния съд да потвърди обжалваното разпореждане.

За да се произнесе, въззивният съд съобрази следното:

Производството по гр.д. № 1789/2023 г. по описа на Районен съд – К. е образувано по предявени от В. П. Ч. против „С. К." ООД обективно кумулативно съединени: 1) установителен иск за нищожност на клауза от договор за потребителски кредит поради заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 11, ал. 1, т.

10, чл. 10а, ал.2 и 4, чл. 19, ал. 4, чл. 21, ал. 1 ЗПК и 2) частичен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за връщане на даденото при начална липса на основание сума в размер на 5 лв. от общо 104.99 лв.

С постановеното по делото решение рег. № 21/17.01.2025 г., първоинстанционният съд е обявил нищожността на клаузата на сключения между „С. К.“ ООД и В. П. Ч. договор за паричен заем № 577045/01.10.2021г., предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане в размер на 104.99 лв., поради заобикаляне на закона – чл. 26, ал. 1 ЗЗД, във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10, чл.10а, ал. 2 и 4, чл. 19, ал. 4, чл. 21, ал. 1 ЗПК и неравноправност – чл.

143, ал. 2, т. 19 ЗЗП във връзка с чл. 146, ал. 1 ЗЗП и е отхвърлил предявеният иск с правно основание чл. 55, ал.1, предл. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 5 лева, частична от 104.99 лева, представляваща недължимо платена сума при начална липса на основание въз основа на клаузата за заплащане на такса за експресно разглеждане, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

Със същото решение, на основание чл.78, ал.1 ГПК е осъдено „С. к.“ ООД да заплати на В. П. Ч. сумата в общ размер на 450 лв., представляваща 2 направените по делото разноски, от които 100 лв. за внесена държавна такса и 350 лв. – заплатен депозит за вещо лице, а на основание чл. 38 ЗА, на ЕАД „Д.

М.“ е присъдена сумата в размер на 480 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ищеца В. П. Ч. в производството по делото.

Със същото решение, на основание чл. 38 ЗА е осъдена В. П. Ч. да заплати на АД „Н., УГ., М.“ сумата в размер на 480 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ответника „С.

К.“ ООД в производството по делото.

С молба вх. № 1018/28.01.2025 г., подадена от „С. к.“ ООД чрез адв. Х.

М., е направено искане по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на постановеното по делото решение в частта относно разноските, като се отхвърли искането на ищцата за присъждане на разноски за държавна такса, експертиза и адвокатски хонорар, предвид злоупотреба с процесуални права по смисъла на чл. 3 ГПК и при условията на евентуалност – да се отхвърли искането за присъждане на разноски за експертиза, доколкото същата е назначена във връзка с осъдителния иск, който е отхвърлен. Със същата молба е поискано да се допусне поправка на ОФГ в диспозитива на постановеното по делото решение, като се изпише, че присъденото адв. възнаграждение вместо на Адвокатско дружество „Н., Уг., М.“ се дължи на ответното дружество „С. к.“ ООД.

С молба вх. № 1619/11.02 .2025 г., подадена от В. П. Ч. чрез ЕАД „Д.

М.“, е направено искане по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на постановеното по делото решение, като се отмени осъждането й да заплати на АД „Н., Уг., М.“ адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ЗАдв. в размер на 480 лв.

С Решение рег. № 203/24.04.2025 г., постановено по реда на чл. 247 ГПК, от Районен съд – К. е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в Решение рег. № 21/17.01.2025 г., като е прието, че разноските се дължат на ответното дружество „С.к.“ ООД и В. П. Ч. е осъдена да заплати на „С. к.“ ООД сумата в размер на 480 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в производството по гр.д. № 1789/2023 г. по описа на КРС.

С Определение рег. № 566/24.04.2025 г., постановено по реда на чл. 248 ГПК, е изменено Решение рег. № 21/17.01.2025 г. в частта за разноските, като 3 са намалени присъдените в полза на В. П. Ч. деловодни разноски от 450 лв. на 100 лв. и са отменени присъдените в полза на ищцата В. П. Ч. разноски за вещо лице от 350 лв.

По жалба на ищцата чрез пълномощника й срещу горепосоченото определение, с Определение рег. № 439/21.10.2025 г. по в.ч.г.д. № 284/2025 г. по описа на Окръжен съд – К., е отменено обжалваното определение, като е изменено Решение рег. № 21/17.01.2025 г. на Районен съд – К. в частта за разноските, с която „С. к.“ ООД е осъдено да заплати на В. П. Ч. сумата в общ размер на 450 лв., представляваща направените по делото разноски – 100 лв. за внесена държавна такса и 350 лв. – заплатен депозит за вещо лице, като е намален размера на разноските от 450 лв. на 275 лв., от които 100 лв. за държавна такса и 175 лв. – възнаграждение за вещо лице.

С молба вх. № 4943/29.04.2025 г., подадена от ищцата чрез пълномощника й, е направено искане за изменение на постановеното по делото решение, като се намали присъденото в полза на ответника адвокатско възнаграждение от 480 лв. с ДДС на 150 лв. с ДДС.

С Разпореждане рег. № 1183/07.05.2025 г. от първоинстанционния съд са дадени указания на ищцата да поясни молба вх. № 4943/29.04.2025 г., като уточни дали това е първоначална молба с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на постановеното по делото решение или е напомнителна молба за произнасяне по молба вх. № 1619/11.02.2025 г.

С молба вх. № 5359/09.05.2025 г. от ищцата чрез пълномощника й е направено уточнение, че горепосочената молба следва да се счита за първоначална молба по чл. 248, ал.1 ГПК, като заявява, че поддържа и молбата си от 11.02.2025 г.

С Определение рег. № 874/04.07.2025 г., постановено по реда на чл. 248 ГПК, от първоинстанционния съд е отхвърлена подадената от ищцата чрез пълномощника й молба вх. № 1619/11.02.2025 г., с която е направено искане по чл. 248, ал.1 ГПК за изменение на постановеното по делото решение в частта, в която е осъдена да заплати на АД „Н., Уг., М.“ адвокатско възнаграждение в размер на 480.00 лв. с мотив, че същата се явява без предмет, тъй като с Решение рег. № 203/24.04.2025 г., постановено по реда на чл. 247 ГПК не са присъдени разноски от 480 лв. в полза на АД „Н., Уг., М.“.

4

С молба вх. № 7869/07.07.2025 г., подадена от ищцата чрез пълномощника й, е направено искане за произнасяне по молба вх. № 4943/29.04.2025 г.

С обжалваното пред настоящата инстанция Разпореждане рег. № 1859/08.07.2025 г. от първоинстанционния съд е прието, че молба вх. № 4943/29.04.2025 г. е просрочена, тъй като е подадена извън срока по чл. 248, ал.1 ГПК, като този срок за ищцата е бил до 11.02.2025 г., включително.

При така установената фактическа обстановка, въззивният съд приема следното:

Частната жалба е подадена в срок, от страна с правен интерес и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

Отправните точки при преценка основателността на жалбата са следните: на първо място – решението, с което са присъдени разноски в полза на страните е решение рег. № 21/28.01.2025 г.

На следващо място – решението за поправка на ОФГ рег. № 203/24.04.2025 г., постановено по реда на чл. 247 ГПК, не е обжалвано, влязло е в сила на 12.05.2025 г. и представлява неразделна част от постановеното по делото основно решение, т.е. ищцата дължи на ответната страна разноски за адвокат в размер на 480 лв. с ДДС.

При така развилото се производство, по подадената от ищцата молба вх. № 1619/11.02.2025 г. по чл. 248 ГПК за изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноските, първоинстанционният съд се е произнесъл с Определение рег. № 874/04.07.2025 г., което не е обжалвано и е влязло в сила.

По-нататък, с Разпореждане рег. № 1183/07.05.2025 г. от първоинстанционния съд са дадени указания за уточняване от страна на ищцата дали молба вх. № 4943/29.04.2025 г. е първоначална молба с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК или е напомнителна молба за произнасяне по молба вх. № 1619/11.02.2025 г. и с молба вх. № 5359/09.05.2025 г. от пълномощника на ищцата е конкретизирано, че представлява първоначална молба по чл. 248 ГПК. При това положение следва да се приеме, че молба вх.

№ 4943/29.04.2025 г. е за изменение на основното решение по делото рег. № 5

21/28.01.2025 г., и като такава – подадена от жалбодателката след изтичане на срока по чл. 248, ал. 3 във вр. с чл. 259, ал. 1 ГПК, който срок е изтекъл за същата на 11.02.2025 г., до какъвто правилен извод е достигнал и първоинстанционният съд.

По тези съображение частната жалба е неоснователна, поради което обжалваното разпореждане е правилно и следва да се потвърди.

Воден от горното, въззивният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 8346/17.07.2025 г., подадена от В. П. Ч. чрез ЕАД „Д. М.“, представлявано от адв. Д. М. М., против Разпореждане рег. № 1859/08.07.2025 г., постановено по гр.д. № 1789/2023 г. по описа на Районен съд – К., с което е оставена без разглеждане молба вх. № 4943/29.04.2025 г. с правно основание чл. 248 ГПК, като просрочена.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 513 гр. Кърджали, 09.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, I. СЪСТАВ, в закрито заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселина Ат. Кашикова Иванова

Членове:

Мария К. Дановска