Решение № 666 от 06.10.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 666 гр. София, 06.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цветан Ив. Колев

Членове:

Биляна М. Вранчева

Иван Ал. Стоилов при участието на секретаря СИЛВИЯ М. МИЛАНОВА в присъствието на прокурора А. Ист. К. като разгледа докладваното от Цветан Ив. Колев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20261100603129 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.313 и сл. от НПК.

Образувано е по протест, депозиран от Софийска районна прокуратура против Присъда № 186 от 19.03.2026 година на Софийски районен съд, постановена по НОХ дело № 15774/2025 година, с която подсъдимата Х. К. Ч. е призната за невиновна и е оправдана по повдигнато обвинение за престъпление по чл.290,ал.1 от НК.

Оплакванията са за незаконосъобразност и неправилност, а искането за постановяване на нова присъда, с която Ч. да бъде призната за виновна и осъдена по повдигнатото обвинение. Оплакванията са за неправилен анализ и оценка на доказателствата, довел до необоснованост на присъдата.

По делото е постъпило и възражение на протеста от адвокат Е. Г., защитник на подсъдимата, в което тя излага съображения в противовес на тези в протеста.

В съдебно заседание представителят на Софийска градска прокуратура поддържа протеста.

Защитникът оспори протеста и изложи доводи защо намира неговата неоснователност.

Съдът като съобрази доводите на страните, доказателствата, събрани по делото и Закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

1

Въззивният протест е процесуално-допустим. Подаден е в срок от легитимиран орган в съдебното производство.

Разгледан „по същество“ протестът е неоснователен.

Съображенията на въззивния състав са следните:

С атакуваната присъда подсъдимата Х. К. Ч., ЕГН ********** е призната за невинна в това, че на 03.10.2024 г. в град София, пред съд - 18-ти състав на Софийски районен съд, Наказателно отделение, като свидетел в съдебно заседание по АНД № 20241110200497 по описа за 2024 г. устно, съзнателно е потвърдила неистина относно обстоятелството, че в края на месец ноември 2023 г. се е возила в лек автомобил, управляван от жалбоподателя по делото Д.В.В., когато са го спрели за проверка полицаи и са му съставили акт за установяване на административно нарушение серия GA № 846699, като пред съда е заявила следното: „Края на ноември, прибирайки се вкъщи, той /забележка-сочи жалбоподателя/ ме взе и по пътя за вкъщи, минавайки на светофар ни спряха полицаи. Горе-долу това помня, знам, че се писаха някакви актове, беше минал на червено, което за мен не е така, аз съм като цяло шофьор и спокойно мога да преценя самата ситуация“. Оправдана е по повдигнатото й обвинение за престъпление по чл. 290, ал. 1, пред. 1 от НК.

Доказателствата, събрани пред Софийски районен съд установяват според въззивната инстанция следната фактическа обстановка, изложена в хронологична последователност:

На 24.11.2023 г. около 03:33 часа свидетелят Д.В. управлявал лек автомобил „Ауди“ с peг. № ********, като се движел по ул. „Хенрих Ибсен“ в посока от ул. „Луи Айер“ към бул. „Черни връх“.

Автомобилът бил със затъмнени задно панорамно и задни странични стъкла.

На задната седалка на автомобила в този момент се возела подсъдимата Х. Ч..

Преминал кръстовището на ул. „Хенрих Ибсен“ и ул. „Емилиян Станев“ свидетелят Д.В., урегулирано със светофарна уредба.

Патрулиращите полицейски инспектори към 04 РУ-СДВР - свидетелите Т.Б. и Й.Й. забелязали той да преминава на червен светофар и го спрели за проверка.

Поискали му документите и му съставили и връчили акт за извършено административно нарушение серия GA № 846699 от 24.11.2023 г. заради преминаването на червен сигнал на светофарната уредба.

След това свидетелят В. закарал подсъдимата Ч. до дома й, като по пътя двамата коментирали станалото. Подсъдимата дала мнение, че според нея той всъщност не е минал на червен светофар.

Въз основа на съставения акт за установяване на административно нарушение било издадено наказателно постановление № 23 4332-030082 от 11.12.2023 г. срещу свидетеля Д.В..

Наказаният обжалвал пред Софийския районен съд наказателното 2 постановление и по жалбата му било образувано АНД № 20241110200497 по описа за 2024 г.

На 03.10.2024 г. било проведено открито съдебно заседание по АНД № 20241110200497 по описа за 2024 г., в което в качеството на свидетел по делото била разпитана подсъдимата Х. Ч..

В разпита си на 03.10.2024 г. в гр. София, пред съд - 18-ти състав на Софийски районен съд, Наказателно отделение, като свидетел в съдебното заседание по АНД № 20241110200497 по описа за 2024 г. устно и след като председателят на съдебния състав я предупредил за отговорността по чл. 290, ал. 1 от НК, подсъдимата Х. Ч. заявила, че в края на месец ноември 2023 г. се е возила в лек автомобил, управляван от жалбоподателя по делото Д.В., когато са го спрели за проверка полицаи и са му съставили акт за установяване на административно нарушение, казвайки: „Края на ноември, прибирайки се вкъщи, той /забележка - сочи жалбоподателя/ ме взе и по пътя за вкъщи, минавайки на светофар ни спряха полицаи. Горе-долу това помня, знам, че се писаха някакви актове, беше минал на червено, което за мен не е така, аз съм като цяло шофьор и спокойно мога да преценя самата ситуация“.

Дадените от Х. Ч. показания били вписани в протокол № 17638 от 03.10.2024 г., изготвен и приложен по АНД № 20241110200497 по описа за 2024 г.

Делото било приключено с решение на съда от 15.11.2024 г., като било потвърдено обжалваното НП № 23-4332 030082 от 11.12.2023 г..

С писмо изх. № 112915/18.11.2024 г. председателят на 18 с-в СРС изпратил заверени преписи от материалите по АНД № 20241110200497 по описа за 2024 г. на СРП за преценка налице ли са данни по чл. 290, ал. 1 от НК, след което било образувано настоящото наказателно производство.

Такива са фактите, установени от въззивния съд и тези факти напълно съответстват на установените и от първостепенния.

Доказателствата, които установяват тези факти са следните:

Гласни доказателства.

Обяснения на подсъдимата Х. Ч.;

Показания на свидетелите Д.В., Й.Й. и Т.Б.,

Писмени доказателства.

Протокол № 17638 от 03.10.2024 г., изготвен и приложен по АНД № 20241110200497 по описа за 2024 г. на СРС; АУАН серия GA № 846699 от 24.11.2023 г.; НП № 23-4332-030082 от 11.12.2023 г. и справка за съдимост на подсъдимата Х. Ч..

В обясненията си подсъдимата твърди:

На дата 27.03.2026 г. в 12:37:31 ч., пътувайки заедно със свидетеля Д.В., /управляващ автомобила „Ауди Кю 7“/ към кв. „Драгалевци“ ги спрели полицаи.

Тя седяла отзад в автомобила „Ауди Кю 7“ и не е слизала от него по време на проверката. След като приключила проверката го попитала защо са 3 го спрели. Полицаите не са проверили има ли пасажер на задната седалка.

Според това, което тя е видяла В. не е преминал на червен светофар.

Съществени за изясняване на фактите са показанията на свидетеля Д.В..

От тях се установява, че:

На 27.03.2026 г. в 12:37:31 ч. датата, на която са го спрели полицаи и му бил съставен акт за преминаване на червен сигнал на светофарната уредба, в автомобила с него била и подсъдимата Х. Ч., която седяла на задната седалка.

Полицаите му поскали документите и се върнали в техния автомобил.

Полицаите не са разговаряли с подсъдимата и подсъдимата не е слизала от автомобила.

Полицаите не са проверили, дали в купето на автомобила е имало друг човек.

Автомобилът имал затъмняване на задното панорамно стъкло и на двете задни странични стъкла и отвън не можело да се види има ли човек на задната седалка или не.

Показанията на този свидетел с категорична тежест подкрепят обясненията на подсъдимата.

Въззивният съд обследва и показанията на свидетелите – полицейски служители Й.Й. и Т.Б.. Логично пред съда те нямат спомен за случилото се, поради което и показанията от досъдебното производство са прочетени по реда на чл. 281, ал. 4 от НПК.

При анализа на тези показания първостепенният съд е обсъдил процесуалната стойност на приобщаването им по реда на чл.281 НПК и е обяснил защо приобщените по този начин показания не могат да бъдат ценени със същата тежест, която имат непосредствено дадените от свидетеля В. показания.

Въззивният състав е съгласен с развитите от районния съд доводи в посочената насока, както и с анализа на АУАН серия GA № 846699 от 24.11.2023 г., който без съмнение не се ползва с абсолютна доказателствена тежест.

От едната страна на везните на доказването са поставени обясненията на подсъдимата и показанията на свидетеля очевидец Д.В., които твърдят, че в момента на проверката от служителите на полицията тя е била на задната седалка на автомобила.

От другата страна на везната са приобщените по реда на чл.281,ал.1 НПК показания на свидетелите – служители на полицията, при което доказателствената тежест на първите надделява над тази на вторите по чисто обективни и разрешени недвусмислено от съдебната практика причини.

На основание установените факти въззивният съд изгради следните правни изводи, които също съвпадат с тези на първоинстанционния.

Лъжесвидетелстването е престъпление на просто извършване. То е довършено с приключване на разпита, в който са дадени неверните показания.