Решение № 216 от 09.09.2025, Районен съд - Сливница

РЕШЕНИЕ

№ 216 гр. Сливница, 09.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ангелина Г. Гергинска при участието на секретаря Мария В. Иванова като разгледа докладваното от Ангелина Г. Гергинска Гражданско дело № 20241890100535 по описа за 2024 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК, във вр. чл. 26, ал.1 от ЗЗД, във вр. чл. 22 от ЗПК, във вр. чл. 10 от ЗПК, във вр. чл. 19 от ЗПК и чл.143, ал.1 от ЗЗП от А. К. Н., ЕГН **********, чрез пълномощника му адв. Ю. Г. – САК, срещу „***.

Образувано е по искова молба от А. К. Н. срещу „**“ ООД, с която е предявен отрицателен установителен иск за прогласяване за недействителен на договор за потребителски кредит № 640829 от 26.02.2022 г., поради противоречието му с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, както и поради противоречие на клаузата за възнаградителна лихва с добрите нрави, което влече след себе си нищожност на целия договор, доколкото не може да бъде заместена с императивна норма, като договорът не би бил сключен без тази клауза.

Предявен е и евентуален иск за прогласяване за нищожни на клаузите по чл.6.2, във вр. чл. 6.1 от договора, в които е уговорено задължение за потребителя да осигури обезпечение в тридневен срок от Договора за потребителски кредит от разстояние № 640829 от 26.02.2022 г., поради противоречието им със закона, добрите нрави и неравноправния характер.

В исковата молба се излагат твърдения, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит от разстояние № 640829 от 26.02.2022 г., по силата на който ответникът предоставил на ищеца сума в размер на 400 /четиристотин/ лева при фиксиран годишен лихвен процент от 40.05 % и ГПР – 49.76 %. Ищцовата страна счита, че в договора не е посочено как е формиран 1

ГПР и какво включва същият, какви са условията за прилагането му. Наред с това счита, че уговореният в договора фиксиран годишен лихвен процент противоречи на добрите нрави, доколкото надхвърля трикратно размера на законната лихва и е необосновано висок. Доколкото тази клауза не може да бъде заместена с повелителна законова разпоредба, а също така е престацията, която потребителят дължи за предоставения му кредит, сключването на договора е невъзможно без тази клауза, поради което бил неприложим чл.26, ал.4 ЗЗД. В условията на евентуалност, счита, че са нищожни (на основание чл. 146, ал.1 ЗПП, поради неравноправност и накърняване на добрите нрави) и клаузите на чл.6.2, във вр. чл. 6.1 от Договора, в които е уговорено задължение за потребителя да осигури обезпечение в тридневен срок.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който прави възражение за недопустимост на иска, поради предявяването му като злоупотреба с право, доколкото са предявени няколко иска от същия ищец във връзка с различни договори, по които се иска едно и също. Прави искане за съединяване в едно производство на всички искове, предявени от същия длъжник срещу същия ответник по реда на чл. 213 ГПК. По същество оспорва исковете. Счита същите за неоснователни и моли за тяхното отхвърляне по подробни съображения, изложени в отговора. Претендират се разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Представен е договор за паричен заем Кредирект с № 640829, сключен на 26.02.2022 г. между „**“ ООД, като кредитор, и А. К. Н., като кредитополучател, съгласно който кредиторът се задължава да предостави сумата от 400 /четиристотин/ лева, а кредитополучателят приема да връща същата парична сума на три погасителни вноски, всяка в размер на 142.33 лева /сто четиридесет и два лева и тридесет и три стотинки/. Съгласно чл. 6.1 от Договора, заемателят се задължава в срок от три дни, считано от усвояването на заемната сума да предостави обезпечение, по начина и реда, и отговарящо на условията на чл. 33, ал.1 от Общите условия: поръчител или банкова гаранция (поне едно от изброените), като съгласно чл. 6.2 от Договора, при неизпълнение на т.6.1, Заемателят дължи на Заемодателя неустойка в размер на 164.01 /сто шестдесет и четири лева и една стотинка/, като неустойката се начислява автоматично от Заемодателя, а с подписването на Договора заемателят се счита уведомен за нейното начисляване.

Начислената по последната точка неустойка се заплаща разсрочено, съгласно включения в Договора погасителен план.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до 2 следните правни изводи:

Съдът намира, че е сезиран с допустим иск. Ответникът не е изложил твърдения, че всички суми по договора са заплатени от ищеца, което да го лишава от правен интерес да иска обявяване за нищожен на договора, а не да търси защита по реда на чл.55 ЗЗД – с осъдителен иск за връщане на недължимо платени суми. При наличие на парични задължения по договора, за ищеца съществува интерес да иска обявяване на същия за нищожен, за да отпаднат вземанията на ответника.

Наред с това по аргумент от Решение на СЕС от 23.11.2023 г., по т.2, потребителят винаги има интерес да иска прогласяване за нищожен на договор за кредит, дори и да може да защити правата си с осъдителен иск.

Предявен е отрицателен установителен иск по чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.11, ал.1, т. 10 ЗПК и чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД и евентуален иск с правна квалификация чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.10а, ал.2 ЗПК и чл.19, ал.4 ЗПК.

За да бъдат уважени така предявените искове, ищецът следва да установи изложените твърдения за недействителност на договора и оспорените клаузи. Ответникът следва да докаже валидно сключен договор за кредит, валидно постигнати клаузи за възнаградителна лихва и дължимо обезпечение.

Безспорно между страните е обстоятелството, че ответникът „**“ ООД представлява финансова институция по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Това означава, че дружеството предоставя кредити, което го определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.

Безспорно между страните е и обстоятелството, че ищецът е потребител по смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК.

Предвид изложеното сключеният между страните договор за заем по своята същност е договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1 ЗПК, спрямо който са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит.

Спорно по делото е валидно ли е сключен договорът за кредит.

За да бъде валидно сключен договорът за потребителски кредит, е необходимо да отговаря на предвидените в разпоредбите на чл.10, ал.1 ЗПК, чл. чл.11, ал.1 т.7-12 и т.20 и ал.2 ЗПК и чл.12, ал.1, т.7-9 ЗПК изисквания.

В исковата молба са изложени обстоятелства и твърдения за недействителност на процесния договор за заем, поради липсата на реквизитите, предвидени в чл.11, ал.1, т.10, от ЗПК, доколкото в посочения в 3 договора ГПР не е включена и уговорената в чл. 6.2 от Договора неустойка за неизпълнение на задължение по чл. 6.1, като тя отговаря на изискванията за разход по кредита по смисъла на чл. 19, ал.1 от ЗПК.

Съгласно посочената разпоредба, в договора за потребителски кредит следва да е посочен годишният процент на разходите (ГПР) и общо дължимата сума, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР.

Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит.

Такъв разход по кредита, който следва да бъде включен в ГПР, съдът приема, че е уговорената в чл. 6.2 от Договора неустойка за неизпълнение на задължение по чл. 6.1, която, по начина по който е уговорена, няма за цел да предостави реална услуга на потребителя, а представлява допълнително възнаграждение за кредитора. Тази такса е уговорена във връзка с договора и се заплаща от кредитополучателя като вноска по него, което показва, че е част от договорните условия, по които ищецът се е задължил.

Наред с това в договора не са посочени и взетите предвид допускания при определяне на ГПР и какво конкретно се включва в неговия размер. Това условие не е изпълнено с посочването, че в ГПР не се включват бъдещи разходи, които може да се дължат, поради неизпълнение на договора, както и таксите по Тарифата на дружеството, доколкото следва да е посочено какво включва ГПР и при какви условия е определен.

Като не е включена стойността на уговорената в чл. 6.2 от Договора неустойка за неизпълнение на задължение по чл. 6.1 към ГПР, е нарушена разпоредбата на чл.11, ал.1, т. 10 ЗПК, доколкото не е посочен коректен размер на ГПР, което се приравнява на липса на посочен ГПР. Тази разпоредба е нарушена и поради непосочване на взетите предвид допускания при определянето на ГПР в договора. Горното прави договора недействителен, поради сключването му в противоречие със закона, на основание чл.22, вр. с чл.11, ал.1, т. 10 ЗПК, която нищожност ще бъде обявена с решението, по искане на ищеца.

4

Поради уважаване на главния иск, съдът не дължи произнасяне по евентуалните искове.

По разноските:

С оглед изхода на спора право на разноски се пораждат за ищеца.

Ищецът е направил своевременно искане за присъждане на разноски, като доказа такива в размер на 50 /петдесет/ лева – платена държавна такса, които на основание чл.78, ал.1 ГПК, ще се присъдят изцяло.

По делото се претендира адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА – за оказана безплатна правна помощ, но не е представен договор, че именно такава услуга е предоставена на ищеца, поради което не следва да се определя адвокатско възнаграждение от съда. При липса на договор за правна защита и съдействие се прилага разпоредбата на чл.36, ал.3 ЗА, като възнаграждение се определя от адвокатския съвет, а не от съда.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН Договор за паричен заем Кредирект № 640829 от 26.02.2022 г., сключен между „**“ ООД, ЕИК **, представлявано от *** - управител и А. К. Н., ЕГН **********, поради противоречието му със закона, а именно: с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, „**“ ООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. **, представлявано от *** – управител, да заплати на А. К. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Сливница, ул.

„Освобождение“ № 4, сумата от 50.00 /петдесет/ лева – представляваща направени разноски по делото за внесена от същия държавна такса.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________ 5