Определение № 3105 от 17.06.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3105 гр. София, 17.06.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Стоев

Членове:

Здравка Първанова

Розинела Янчева като разгледа докладваното от Здравка Първанова Касационно гражданско дело № 20248002102367 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 23944/29.02.2024 г. на Е. Д. Х., С. Л. М.-Г. и С. Л.

М., подадена чрез адвокат З. О. и адвокат А. Ж., касационна жалба вх. № 30469/15.03.2024 г. на О. Т. Й. в качеството й на трето лице-помагач, подадена чрез адвокат Д. И., и касационна жалба вх. № 39442/04.04.2024 г. на З. Д. З., подадена чрез особения представител адвокат М.

М., срещу въззивно решение № 420/23.01.2024 г. по в. гр.д. № 11950/2022 г. на Софийски градски съд.

В касационните жалби се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба на Е. Х., С. М.-Г. и С. М. се поддържа наличие на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.

2, предл. трето ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпросите: 1. При условията и по реда на кой закон се възстановява правото на собственост върху имот, представляващ земеделска земя преди образуването на ТКЗС или ДЗС, който след това е отчужден за благоустройствено мероприятие – по реда на ЗСПЗЗ или по реда на ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС; 2. За да бъде отказано възстановяване на правото на собственост в хипотезата на чл. 2 ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, достатъчно ли е да е започнало фактическо строителство в отчуждения имот към 25.02.1992 г. или е необходимо мероприятието да е реализирано изцяло или частично; 3. Необходимо ли е земеделските земи преди образуването на ТКЗС и ДЗС да са били обобществени или внесени в ТКЗС, за да се възстанови правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба на третото лице-помагач 1

О. Й. се поддържа наличие основанията за допускане на касационно обжалване по 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 по въпросите: 1. Допустимо ли е постановяване на административен акт за реституция на имот, за който вече има титул за частна собственост към момента на постановяване на акта. Към кой момент настъпва конститутивното действие на административния акт за реституция на имот; 2. Допустимо ли е органът по реституцията по ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС да постановява решения за възстановяване по отношение на имот, за който вече съществува титул за частна собственост. Допустимо ли е органът по реституцията по ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС да постановява решения за възстановяване по отношение на имот, който преди това е бил възстановен/реституиран на други лица по реда на ЗСПЗЗ, без решението на ПК да е било отменено. Към кой момент следва да се извършва преценката за наличието на предпоставките за ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС за реституция и в частност дали имотът е частна собственост – датата на влизане в сила на закона или датата на постановяване на заповедта за възстановяване; 3. Как следва да се осъществи защитата на правата на лица, които заявяват самостоятелни права върху имот, който вече е бил реституиран в полза на други лица; 4. Допустимо ли е въззивният съд да извърши инцидентен контрол за законосъобразност на административен акт, от който ответниците черпят правата си /решение на ПК/ при липса на конкретно възражения във въззивната жалба; 5. Допустима ли е реституция на имот, който в периода на колективизацията е бил земеделска земя, по реда на ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС; 6. Включването на земеделски имот в ТКЗС/ДЗС задължителна предпоставка ли е за възстановяването му по реда на ЗСПЗЗ; 7. Започване на мероприятието или „реализиране“ на мероприятието пречка ли е за възстановяване на имот по смисъла на чл. 2, вр. чл. 1, ал. 1 ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационна жалба на З. Д. З. се поддържа наличие на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по въпросите: 1. Длъжен ли е въззивният съд в мотивите към решението си да обсъди и да прецени всички събрани по делото доказателства заедно и поотделно или може да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите доказателства и да изложи съображения защо ги отхвърля; 2. Достатъчно ли е започването на фактическото строителство на предвиденото мероприятие в отчуждения имот, или трябва да е реализирано напълно, за да е налице основание за отказ от възстановяване на собствеността върху процесния имот при условията на чл. 2 ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС.

П. К. Н., Е. П. Н.-М., М. П. Н.-Б. и Ю. Д. Б., чрез адвокат М. К., са подали писмени отговори по всяка една от касационни жалби в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в които твърдят, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, като оспорват жалбите и по същество. Претендират разноски.

З. Д. З., чрез особения представител адвокат М. М., твърди в отговори по чл. 287, ал. 1 ГПК по всяка от депозираните касационни жалби, че са налице основания за допускане на касационно обжалване, съответно касационните жалби са основателни, а въззивното 2 решение следва да бъде отменено.

Е. Д. Х., С. Л. М.-Г. и С. Л. М., чрез адвокат Р. Ж., са подали писмени отговори на касационните жалби на З. З. и О. Й. в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в които твърдят, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване, съответно касационните жалби са основателни, а въззивното решение следва да бъде отменено.

Касационните жалби са подадени срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговарят на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което са процесуално допустими.

При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о. констатира следното:

С въззивното решение е отменено решение № 20035198 от 11.05.2022 г. по гр. д. № 14724/2016 г. на Софийски районен съд. Вместо него е постановено друго, с което е признато за установено по предявения от Ю. Д. Б. и М. Д. Н. /починала в хода на процеса и заместена от П. К. Н., Е. П. Н.-М., М. П. Н.-Б./ срещу Л. С. М. и М. Г. С.-М. /починали в хода на процеса и заместени от Е. Д. Х., З. Д. З., С. Л. М.-Г. и С. Л. М./ ревандикационен иск по чл. 108 ЗС, че Ю. Б. е титуляр на 1/2 ид.ч., а П. Н., Е. Н.-М. и М. Н.-Б. са титуляри на 1/6 ид.ч. от правото на собственост върху реална част с площ от 440, 91 кв.м. от поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в землището на [населено място], С. о., местност „Д. г.“, целият с площ от 1105 кв. м., при граници на реалната част: ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор *** и реална част от ПИ с идентификатор ***, която реална част представлява част от имот с пл. № *, съставляващ част от бивш имот с пл. № *, отразен в кадастралния план на местността „Д. г.“ от 1948 г., с проектна площ от 440.91 кв. м. в очертанията с проектни координатни точки 1,2,3,4,5,10,9,1, отразени в приложената към исковата молба скица-проект за изменение на кадастрална карта, придобито на основание заповед от 12.06.2013 г. на кмета на Столична община за отмяна на отчуждаването на имота на основание чл. 4, вр. с чл. 2 и чл. 1, ал. 1 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДС и ЗС. С въззивното решение С. Л. М.-Г. и С. Л. М. са осъдени да предадат на Ю. Б., П. Н., Е.

Н.-М. и М. Н.-Б. владението върху описаната реална част от имота, като предявеният от Ю.

Б. и М. Н. /починала в хода на процеса, заместена от П. Н., Е. Н.-М., М. Н.-Б./ срещу Е. Х. и З. З. ревандикационен иск по чл. 108 ЗС в частта за осъждане на ответниците да предадат владението върху описаната реална част от имот е отхвърлен като неоснователен.

Въззивният съд е приел, че ищците основават своето право на собственост на настъпила в тяхна полза, като наследници на Е. Й. К., реституция по реда на чл. 2 ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДС и ЗС – отмяна на извършено отчуждаване на незастроен недвижим имот. Посочено е, че предвид противопоставените от ответниците собственически права върху процесния имот, произтичащи от земеделска реституция, същите несъмнено имат правен интерес да оспорват законосъобразността на твърдяното от ищците реституционно основание, доколкото без да оборят предпоставките на настъпило в полза на ищците възстановяване на собствеността, ответниците не биха могли да установят законосъобразност на осъщественото в полза на техните праводатели придобивно основание. За неоснователни са приети доводите на ищците относно недопустимостта на 3 извършване на косвен съдебен контрол върху твърдяното от тях придобивно основание, доколкото с решението си от 20.12.2010 г. АССГ не се е произнесъл по същество по реституционната им претенция. Прието е, че с договор за покупко-продажба от 03.10.1946 г. наследодателката на ищците Е. К. е купила от Г. Х. Г. празно дворно място от 600 кв.м., находящо се в землището на [населено място], м. „Н. в.“. Процесният имот представлява част от имот пл. № * по кадастралния план на м. „Д. г.“ от 1948 г., целият с площ от 3257 кв.м., като в разписния лист към плана за собственик е посочена Е. К.. С протокол от 26.03.1949 г. на Столичен народен съвет е взето решение полските имоти в землищата на [населено място] и [населено място], сред които и имот с пл. № *, да се отчуждят за изграждане на Детско градче. Посочено е, че отчуждаването става въз основа на чл. 3-Ж от Закона за одобрение на общия градоустройствен план във връзка с чл. 99 от Закона за приложение на същия, т.е. извършеното по този ред отчуждаване попада в приложното поле на ЗВСВНОИ, съобразно чл. 1, ал. 1, предл. 4 и 5 от същия. С АДС от 19.09.1975 г. имотът, бивша собственост на Е. К., е индивидуализиран като празно място от 600 кв.м. с пл. № *, отчуждено с рег. преписка № 341/1974 г. за плавателен канал. Съдът е констатирал, че имотът е бил преотреден впоследствие за друго мероприятие, поради което релевантно за настъпване на предпоставките за отмяна на отчуждаването е реализирането проектираният плавателен канал. Посочено е, че имотът е одържавен най-късно през 1974 г., дори ефектът на отчуждаването през 1949 г. да не е настъпил, като и в тази хипотеза приложимата реституционна процедура е тази по ЗВСВНОИ, доколкото отчуждаването за плавателен канал е осъществено по реда на ЗТСУ /отм./. С молба от 08.04.1998 г. наследодателката на ищците е поискала от кмета на Столична община да отмени отчуждаването на нива от 0,600 дка, находяща се в землището на [населено място], м. „Н. в. (Д. г. – П.)“, отчуждена през 1974 г. за плавателен канал, тъй като мястото е незастроено и мероприятието, за което е отчуждено, фактически не е започнало. На 18.03.2009 г. кметът на СО е постановил отказ за отмяна на отчуждаването на описания недвижим имот. Административният акт е обжалван от ищцата М. Н., наследник на Е. К.. С решение от 20.12.2010 г. по адм. д. №543/2010 г. на АССГ, влязло в сила на 18.01.2011 г., отказът е отменен и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените в мотивите указания.

Въззивният съд е отбелязал, че съдебното решение за отмяна на индивидуалния административен акт има действие по отношение на всички по арг. чл. 177, ал. 1, изр. 2 АПК, поради което възражението на ответниците за неучастие на другия наследник по закон в съдебното производство са неоснователни, тъй като Ю. Б. също се ползва от постановената отмяна на заповедта на кмета на СО. С молба от 31.07.2012 г. ищцата Ю. Б. е сезирала общината с искане за постановяване на заповед за отмяна на отчуждаването предвид отменения предходен отказ на кмета, като е заявила, че се присъединява към всички действия, извършени досега от сестра й М. Н.. С последваща заповед на кмета на СО от 12.06.2013 г., влязла в сила на 29.06.2013 г., е отменено отчуждаването на процесния имот.