Протокол № 505 от 10.09.2026, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 505 гр. Пазарджик, 10.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Димитър П. Бозаджиев

Мариана Ил. Димитрова при участието на секретаря Петрана Ив. Динева

Сложи за разглеждане докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско дело № 20265200500372 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 09:45 часа се явиха:

Жалбоподателят Г. А. К., редовно призован, не се явява.

Ответникът Е. С. НА СГРАДА НА УЛ. БРАТЯ

ПЕТКОВИ № 1 – ГР. ПАЗАРДЖИК, редовно призовани, не изпращат представител.

Съдът ДОКЛАДВА постъпила молба от жалбоподателя Г. К., с която заявява делото да се гледа в негово отсъствие до приключването му във всички инстанции. Моли да се спре производството по настоящето дело, поради образуване на гражданско дело с преюдициален характер от 19.08.2026 г. на Районен съд – Пазарджик с номер № 3237/2026 г.

Съдът ДОКЛАДВА постъпила молба от адв. М. в качеството му на пълномощник на ответника Е. С. НА СГРАДА НА УЛ.

БРАТЯ ПЕТКОВИ № 1 – ГР. ПАЗАРДЖИК, с която изразява становище по хода на делото и по съществото на спора, както и присъждане на направените разноски пред въззивната инстанция. Прилага списък на разноските и доказателства за платен хонорар пред въззивната инстанция. В случай, че въззивникът претендира разноски, прави възражение за прекомерност.

Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване ход на делото, поради което и на основание чл. 142, ал. 1 от ГПК

ОПРЕДЕЛИ:

1

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО:

С Решение рег.№30/12.01.2026г., постановено по гр.д.№3948/2023г. по описа на РС- Пазарджик е отхвърлен предявения от Г. А. К., ЕГН **********, с адрес: гр.Пазарджик, ***, етаж 3, против Сдружение на собствениците по чл.46а от ЗУЕС, вписано с регистрационен номер 322 в регистъра на Община Пазарджик на „Сграда братя Петкови 1“- гр.Пазарджик, ул.“Братя Петкови“ №1, с адрес на управление: гр.Пазарджик, ул.„Братя Петкови“ №1, представлявано от Е. К. Ц.- управител, с адрес: бл.262, вх.5, ет.8 ап.37, ж.к.„Младост 2“, гр.София, иск за приемане на установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи сумата от 15000лв. /7669,38 евро/, търсена от него на основание прието от общото събрание на сдружението от 30.10.2023г. решение за вноска на всеки от членовете му към него в този размер, като неоснователен.

Осъден е Г. А. К., ЕГН **********, с адрес: гр.Пазарджик, ул. „Братя Петкови“ №1, етаж 3, да заплати на основание чл.78, ал.3 от ГПК на Сдружение на собствениците по чл.46а от ЗУЕС, вписано с регистрационен номер 322 в регистъра на Община Пазарджик на „Сграда братя Петкови 1“ гр.Пазарджик, ***, сумата в размер на 552,20 евро /1080лв./, представляваща сторените от ответника съдебно- деловодни разноски в производството.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от Г. А. К..

Твърди се в същата, че районният съд правилно е приел, че жалбоподателя има задължение за парична вноска от 15000лв. въз основа на решение на общото събрание на Сдружението от 30.10.2023г., но неправилно приема, че не е напуснал впоследствие това Сдружение с нотариално заверена декларация за прекратяване на членството ми, като отказва на това основание да уважи направеното от него възражение за компенсация на дължимия му от Сдружението ликвидационен дял в същия размер на 15000 лв. с дължимата от него вноска към Сдружението за 15000 лв.

Твърди се от жалбоподателят, че както е посочил накрая на исковата му молба, тя е подадена в препис за ответника, ведно с нейните приложения, като нарочно е указано от последния там- накрая на исковата молба, че между приложенията на исковата молба има оригинален (с мокър печат) нотариално заверен препис от нотариус Гагова на 02.11.2023г. на нотариално заверена декларация на 14.09.2023г. за прекратяване на членството му в ответното Сдружение от Д. Д., завеждащ „Консулска служба” в посолството на Република България във Франция. Оригинален (с мокър печат) нотариално заверен препис от нотариус Гагова е представен по делото два пъти (в два екземпляра)- един пък към оригиналната искова молба за съда и още един пък към приложенията на преписа от исковата молба за ответното Сдружение. И това обстоятелство е надлежно посочено накрая на исковата молба от 2

02.11.2023г.

Визира се, че връчването на нотариално заверената му декларация (от консула) за прекратяване на членството му в сдружението е станало под формата на оригинален нотариално заверен препис (с мокър печат) от Нотариус Гагова на тази декларация, от съдебния призовкар на Софийския районен съд по местожителството на управителката Е. Ц. в София, ведно с препис от исковата молба и останалите приложения към нея.

Ето защо се моли съдът да приеме, че прекратяването на членството му е станало на датата на връчването на исковата молба по делото, ведно с приложенията й, на управителката на Сдружението в София от призовкаря на районния съд.

Във връзка с възникването към този момент на мое- на жалбоподателя вземане на ликвидационния му дял в Сдружението за 15000лв. се прави възражение за прихващането му с насрещното му задължение за извънредната членска вноска за същата сума от 15000 лв., възникнало по силата на Решение на общото събрание от 30.10.2023 г.

Искането е да се отмени обжалваното решение, като неправилно и се постанови ново, с което се уважи предявения иск и се осъди ответното дружество да заплати сторените деловодни разноски за двете съдебни инстанции.

В постъпило Допълнение към въззивната жалба по гр.д. № 3948/2023 г. с претенция и списък на разноски с вх.№11089/17.04.2026 г., подадено от Г. А.

К., чрез пълномощник адв.С. В., което е извън установения срок за въззивно обжалване е заявено, че се иска делото да се гледа до края в негово отсъствие, като не се уточнява точно- дали се отнася за Г. А. К. или за адв. С. В..

Моли се в него да не се предоставя допълнителен срок на Сдружението на собствениците за представяне на пълномощно за отговора на пълномощно, като делото се изпрати на окръжния съд в този му вид.

Моли се за уважаване на подадената въззивна жалба, с присъждане на деловодни разноски, съгласно приложен списък на разноски обективиран в това допълнение.

В постъпило второ допълнение към въззивна жалба по гр.д.

№3948/2023г. подадено от Г. А. К., което е отново извън срока на подаване на въззивна жалба е заявено следното: „При администрирането на въззивната жалба на Районен съд по гр.дело №3948/2023г. там е получено на 17.04.2026г., писмо чрез куриер на Еконт, съдържащо адвокатско пълномощно от Управителката на ответното Сдружение на собствениците, Е. Ц. с дата 15.04.2025г., което обаче не е подписано от нея, а от трето лице.“. В тази насока се сочи от жалбоподателя, че за това престъпление е подадена тъжба до Районния прокурор на Пазарджик.

Визира се, че предвид на липсата на истинско пълномощно по делото в полза на адвоката на Сдружението на собствениците се моли да се отстрани от 3 това дело, отговора на този адвокат на въззивната жалба, както и да се прекрати участието му в производството.

Сочи се, че тази тъжба касае и друго неистинско пълномощно на Е. Ц. от 03.12.2023г. в полза на дъщеря й М. М..

Към това допълнение е приложена тъжба за съставяне и ползване на 2 неистински документа по гр.д.№3948/2023г. по описа на РС- Пазарджик.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от другата страна в процеса- „Сдружение Братя Петкови- 1“, представлявано от управителя на сдружението Е. К. Ц., чрез Еднолично адвокатско дружество „Н. М.“, представлявано от адв.Н. В. М..

Твърди се в същия, че подадената въззивна жалба е недопустима, тъй като не отговаря на изискванията на чл.260 от ГПК. В този аспект се сочи, че в нея не се съдържат задължителните реквизити по чл.260, т.3 и т.4 от ГПКпосочване в какво се състои порочността на решението и в какво се състои искането. Отделно от изложеното от въззивникът не се разбира, какво твърди и срещу кои фактически констатации възразява- от една страна признава, че съдът правилно приема, че има задължение за парична вноска, а от другавъзразява, че не бил член на сдружението.

В случай, че въззивната жалба бъде разгледана по същество се моли да бъдат взети предвид следните съображения:

С влязло в сила решение по Решение №1040/05.08.2024г. по гр.дело №4134/2023г. на РС- Пазарджик са решени преюдициалните за настоящото дело въпроси и е установено, че: на първо място, членството на Г. К. в процесното сдружение не е прекратено, а на второ място, приетото на 30.10.2023г. решение на ОС на сдружението е законосъобразно, съответно приетата вноска от 15000лв. е дължима от членовете на сдружението. С това следва да се приеме, че въпросът за членството на въззивника в сдружението по ЗУЕС е вече решен с влязлото в сила решение и не може да бъде пререшаван.

Твърди се, че независимо от това, в хода на производството по настоящото дело въззивникът не доказва по никакъв начин, че е направил изявление за прекратяване на членството в сдружението на етажните собственици, което изявление да е достигнало по надлежен ред до управителя на сдружението или до което и да е друго лице, което има право да приема такова воелзиявление.

Приема се, че неоснователни и ненамиращи опора в закона са възраженията на ищеца, че изявлението му било достигнало до управителя на сдружението с получаване на исковата молба. Законът за управление на етажната собственост не предвижда такава възможност- членството да се прекрати с подаване на иск. Затова и правилно е възприето от първоинстанционния съд, че членството на въззивника не е било прекратено нито към момента на подаване на исковата молба, нито към момента на постановяване на решението.

4

Отделно, както е прието и в приложеното по делото влязло в сила Решение №1040/05.08.2024г. постановено по гр.дело №4134/2023г. на РСПазарджик, в регистъра по чл.47а от ЗУЕС не е вписвано прекратяване на членството на Г. К. в довереното му сдружение.

Твърди се, че във връзка с възраженията по същество на въззивника, хипотезите, в които може да бъде прекратено членството в сдружение по чл.46 от ЗУЕС са изрично посочени в чл.30 от същия закон. В случая, нито една от тях не е налице, съответно дори да е било отправено волеизявление, то щяло да е недействително. Още повече, че съгласно чл.30, ал.2 от ЗУЕС, членството не може да бъде прекратено при одобрен проект за усвояване на средства.

Относно възражението за „ликвидационен дял” се счита, че не следва изобщо да се разглежда, независимо от останалите обстоятелства. На първо място, то е недопустимо- съгласно чл.211, ал.1 от ГПК, възражение за прихващане може да се направи само от ответника в срока за отговор на исковата молба, а въззивникът има качеството на ищец в производството. На второ място, сдружението не е прекратено, за да се иска „ликвидационен дял”.

На трето място, но не и по важност, въззивникът не доказва по никакъв начин, че е правил имуществени вноски към сдружението.

Твърди се при условията на евентуалност, дори да се приеме, че с връчването на исковата молба на управителя на сдружението се счита, че се прекратява членственото правоотношение на ищеца, то следва да бъде постановено решение при условията на чл. 78, ал.2 от ГПК, тъй като към момента на предявяване на иска, той положително е бил член на сдружението.

Отново се заявява, че и до настоящия момент никой не е предявявал претенции за процесната сума към ищеца и дори само заради това е било налице основание исковата молба да се остави без разглеждане.

Поради изложеното се счита, че правилно първоинстанционният съд е приел, че след като ищецът не е успял да докаже нито, че е прекратил членството си в ответното сдружение, нито, че решенията взети на проведеното на 30.10.2023г. общо събрание на ответното сдружение са незаконосъобразни, предявената искова претенция се явява неоснователна и недоказана и като такава следва да се отхвърли.

Искането е да се остави без разглеждане подадената въззивна жалба, като недопустима. При условията на евентуалност се моли същата да се остави без уважение, като неоснователна и се потвърди първоинстанционното решение, като правилно, обосновано и постановено в съответствие с материалния закон, при спазване на процесуалните правила.