Определение № 30362 от 21.08.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 30362 гр. София, 21.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА

МИТЕВА като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско дело № 20261110111355 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба на К. И. С. срещу „Х - София при „Х“ ЕООД.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК от ответника е постъпил отговор на исковата молба, който е нередовен по см. на чл. 132, т. 1 ГПК, поради което му се следват указания по чл.

101, ал. 1 ГПК.

С оглед твърденията в исковата молба за наложено на ищеца предходно дисциплинарно наказание, което също е предмет на съдебен контрол, съдът извърши служебна проверка в Единната информационна система на съда, от която се установява, че между същите страни е налице висящо производство по гр. д. № *****/2026 г. по описа на СРС, 66 състав, образувано по иск за отмяна на дисциплинарно наказание „забележка“, по който съдът се е произнесъл със съдебно решение от 20.07.2026 г., за което няма данни да е влязло в законна сила. Константна е съдебната практика, че производството по предходно предявения иск за отмяна на дисциплинарно наказание като незаконосъобразно е преюдициално спрямо делото за отмяна на по-късно наложеното дисциплинарно наказание, тъй като при преценката дали то е съответно на тежестта на извършените нарушения съдът следва да отчете и дисциплинарното минало на служителя. Ето защо за преценка наличието на предпоставките за спиране на настоящото дело на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК следва да се изиска заверен препис от постановеното съдебно решение по гр. д. № *****/2026 г. и информация дали е влязло в законна сила.

Независимо от горното, за процесуална икономия делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

По доказателствените искания:

Страните са представили документи, които са допустими, относими и необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да бъдат приети като 1 писмени доказателства.

Искането на ищеца за задължаване на ответника по реда на чл. 190 ГПК да представи цялата дисциплинарна преписка следва да бъде уважено, като на ответника се следват указания да представи единствено документите, които все още не са ангажирани по делото.

Останалите доказателствени искания на ищеца по чл. 190 ГПК следва да бъдат оставени без уважение, тъй като инструкцията и служебният картон за униформено облекло са представени с отговора, а документи, удостоверяващи кога униформеното облекло е предадено за корекция и върнато ли е на персонала, не се намират в държане на ответника с оглед заявеното от него в отговора на исковата молба.

Следва да бъде допуснат до разпит поисканият от ответника един свидетел при режим на призоваване за установяване на посочените в отговора на исковата молба обстоятелства.

На основание чл. 140, ал. 3 ГПК с настоящото определение съдът съобщава на страните проекта си за доклад по делото.

Така мотивиран и на основание чл. 140, ал. 1 ГПК вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

УКАЗВА на основание чл. 101, ал. 1 ГПК на ответника в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото пълномощно в полза на подалия от негово име отговор на исковата молба юрк. Я. или изрично писмено да потвърди това процесуално действие.

При неизпълнение на указанията в срок съдът ще приложи последиците по чл. 101, ал. 3 ГПК, като приеме, че нередовното процесуално действие по подаване на отговор на исковата молба от лице без представителна власт не е извършено.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 17.11.2026г. от 10,10 часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение, а на ищеца - и препис от отговора на исковата молба с приложенията.

ДА СЕ ИЗИСКА препис от Решение № 14460/20.07.2026 по гр. д. № *****/2026 г. по описа на СРС, 66 състав, както и информация дали същото е влязло в законна сила.

ПРИЕМА представените от страните документи като писмени доказателства по делото.

ЗАДЪЛЖАВА ответника на основание чл. 190 ГПК в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото цялата дисциплинарна преписка, с изключение на документите, които вече са налични по делото.

При неизпълнение съдът може да приложи последиците от възпрепятстване на доказването, разписани в чл. 161 ГПК.

ДОПУСКА събирането на гласни доказателства на ответника чрез разпит на посочения свидетел М. И. с адрес за призоваване: гр. Х, за установяване на посочените в отговора на исковата молба обстоятелства.

2

ОПРЕДЕЛЯ депозит за призоваване на свидетеля в размер на 30 евро, вносим от ответника в едноседмичен срок от съобщението.

Свидетелят ДА СЕ ПРИЗОВЕ след представяне на доказателства за внесен депозит.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите искания по чл. 190 ГПК на ищеца.

СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД, както следва:

К. И. С. е предявил срещу „Х - София при „Х“ ЕООД иск с правно основание чл. 357, ал. 1 вр. чл. 188, т. 2 КТ за отмяна на Заповед № Д-********* г. на Директора на ППП София, с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“.

Ищецът твърди, че се намира в трудово правоотношение с ответника, по силата на което заема длъжността „началник-влак, пътническо движение“. Посочва, че работодателят му връчил Заповед № Д-********* г. на Директора на ППП - София, с която му наложил дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“. Оспорва законосъобразността на наложеното наказание. Твърди, че в заповедта не е посочено в колко часа са осъществени деянията. Счита, че отбелязването му е от съществено значение с оглед трудовите задължения на ищеца, чието съдържание е поставено в зависимост от това дали влакът е потеглил от началната гара, колко време остава до потеглянето му, както и дали влакът е в движение. Поддържа, че още през есента на 2025 г. панталоните му, част от униформеното облекло, били предадени за поправка и към момента на налагане на наказанието същите все още не му били върнати от работодателя. Излага, че има здравословен проблем, който възпрепятства ползването на предоставените му униформени обувки. Изтъква, че изпълнението на задълженията му от купе, което не е обявено за служебно, не влияе на качеството на престирания труд и не е довело до вреди за работодателя и пътниците. Твърди, че е избрал място в първото купе на първокласния вагон, тъй като от него е имал по-добра видимост към перона, същото е отоплено и в по-добро хигиенно състояние от служебното купе. Поддържа, че работодателят не е проверил и отчел обясненията му преди налагане на наказанието, както и че е предоставил на ищеца твърде кратък срок за обяснения, в рамките на който служителят не могъл да предостави медицински документ за твърдения здравословен проблем. Счита, че налагането на процесното наказание е част от системното негативно отношение към ищеца и осъществявания спрямо него тормоз на работното място, за което свидетелства предходно наложеното на служителя дисциплинарно наказание „забележка“, чиято незаконосъобразност е предмет на висящ между страните спор по гр. д.

№ *****/2026 г. по описа на СРС, 66 състав. Евентуално, поддържа несъответствие между наложеното на ищеца наказание с тежестта на извършените нарушения. Освен това, счита, че незаконосъобразно със заповедта е постановено извършване на удръжки от дължимата на ищеца премия-приход за постигнати резултати, което по своята същност представлява второ дисциплинарно наказание за същото деяние и е в нарушение на принципа за законоустановеност на наказанията. Поддържа, че намаляването на премията на 75% за период от осем месеца е вид имуществена санкция, която българското законодателство в областта на труда забранява. Моли за отмяна на заповедта като незаконосъобразна.

3

Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва основателността на предявения иск. Не оспорва, че ищецът заема длъжността „началник-влак, пътническо движение“ в Превозна служба София към ППП – София, както и че с процесната заповед му е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“. Твърди, че наказанието му е наложено, тъй като на 18.03.2026 г. при обслужване на влак № 3623 и преди потеглянето му ищецът бил облечен с дънкови панталони и маратонки вместо с предоставените му панталон и обувки, част от униформеното облекло, в нарушение на Заповед № ************ г. Освен това, ищецът нарушил и указанията по т.

2.1 от Приложение № 2 към Телеграма ************ г., изпълнявайки задълженията си от първото купе в първокласния вагон вместо от служебното купе. Поддържа, че съгласно приложението служебни места в първокласните вагони са допустими единствено когато вагонът е първи в състава на влака, какъвто настоящият случай не е. Посочва, че на ищеца е наложено по-тежко дисциплинарно наказание, тъй като е осъществил състава на подобно нарушение и преди. Поддържа, че в писмото, с което са му поискани писмени обяснения, са посочени дата и точен час на извършване на проверката на влак № 3623, което се потвърждава и от дадените от служителя обяснения. Твърди, че през м. юли 2025 г. и м. октомври 2025 г. на ищеца е предоставено лятно и зимно униформено облекло, относно което служителят не е заявявал необходимост от поправка. Оспорва да са били налице здравословни проблеми у ищеца, които да оправдават неговия отказ да носи униформени обувки. Подчертава, че в писмените обяснения ищецът не твърди, че разполага с медицински документ. Счита, че налагането на предходно дисциплинарно наказание сочи за липса на подобрена трудова дисциплина. Твърди, че удръжките на част от дължимата на ищеца премия-приход са извършени въз основа на Заповед № ************ г., с която служителят е запознат. Моли за отхвърляне на иска. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

По предявения иск с правно основание чл. 357, ал. 1 вр. чл. 188, т. 2 КТ в тежест на ищеца е да установи наличието на валидно трудово правоотношение между страните към момента на налагане на дисциплинарното наказание.

При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че са спазени формалните изисквания за ангажиране дисциплинарната отговорност на ищеца, в т.ч. изискването на обяснения преди връчване на мотивирана писмена заповед за налагане на дисциплинарното наказание; че ищецът виновно е извършил описаните в заповедта нарушения на трудовата дисциплина, както и че наложеното за тях наказание се явява съответно.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като БЕЗСПОРНИ И НЕНУЖДАЕЩИ СЕ ОТ ДОКАЗВАНЕ по делото следва да се отделят следните обстоятелства: наличието на валидно трудово правоотношение между страните, по силата на което към момента на 4 налагане на дисциплинарното наказание ищецът е заемал длъжността „началник-влак, пътническо движение“ при ответника; че със Заповед № Д-********* г. на Директора на ППП – София на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“; че заповедта е връчена на ищеца; че от ищеца са изискани писмени обяснения, които са депозирани от служителя преди налагане на дисциплинарното наказание.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение на това задължение всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.