Решение № 324 от 02.10.2026, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 324 гр. Шумен, 02.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XI-И СЪСТАВ ( H ), в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ростислава Янк. Георгиева при участието на секретаря И.Й.Д. като разгледа докладваното от Ростислава Янк. Георгиева Административно наказателно дело № 20263630201112 по описа за 2026 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалван е електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система серия К, №11881098 от 02.12.2025 год., издаден от ОД на МВР – Шумен, с който на Х.П.П., с ЕГН**********, с постоянен адрес:

**************, в качеството му на законен представител на „МУЛТИ ТРАНС ВАРНА“ ООД, с ЕИК203637303 е наложено административно наказание “глоба” в размер на 25.56 евро /двадесет и пет евро и петдесет и шест евроцента/ на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени електронния фиш.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично и не изпраща представител.

От името на упълномощен представител е депозирана писмена молба, в която излага становище по съществото на спора и моли обжалвания електронен фиш да бъде отменен.

Процесуалният представител на ОД на МВР – гр.Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН оспорва жалбата, като излага конкретни правни съображения.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следните правни 1 съображения:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

„МУЛТИ ТРАНС ВАРНА“ ООД, с ЕИК203637303 е собственик на полуремарке, марка ШМИТЦ КАРГОБУЛ СЦБ С3Т с рег.№В6666ЕН. На 02.12.2025 год. около 12.22 ч. посоченото ремарке се е движило в област Шумен, с.Радко Димитриево, по ул.“Бургаско шосе“ в посока към гр.Бургас. В района пред №5 на посочената улица поради движението му с превишена скорост полуремаркето е било заснето с автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта на МПС „ARH CAM S1“ №1250b7c. При ограничение на скоростта на движение в населено место от 50 км/час, посоченото полуремарке се движело със скорост 61 км/ч /след отчетен толеранс от 3 км(%)/. Впоследствие, след установяване собствеността на полуремаркето на жалбоподателя Х.П.П., с ЕГН**********, в качеството му на законен представител на „МУЛТИ ТРАНС ВАРНА“ ООД, с ЕИК203637303 бил издаден електронен фиш серия К, №11881098 от 02.12.2025 год., издаден от ОД на МВР – Шумен, с който му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 25.56 евро /двадесет и пет евро и петдесет и шест евроцента/ на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП. Същият бил връчен на жалбоподателя на 11.05.2026 год.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото гласни доказателства чрез разпита на свидетеля И. П. С. и от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства.

Съдът намира, че напълно следва да бъдат кредитирани показанията на свидетеля И.

П. С., доколкото същият лично е работил с автоматизираното техническо средство и в разпита си обяснява начина, по който функционира системата и реда за боравене с нея. В същото време показанията му са непротиворечиви, последователни и кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал и с изложената по-горе фактическа обстановка.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП допустимата скорост на движение в населени места е 50 км/ч., а съгласно ал.2 на същата разпоредба, когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак. Безспорно установено по делото е, че на посочената дата – 02.12.2025 год. в 12.22 часа полуремарке, марка ШМИТЦ КАРГОБУЛ СЦБ С3Т с рег.

№В6666ЕН се е движело по главен път II-73, като в района на с.Радко Димитриево, област Шумен, по ул.“Бургаско шосе“ пред дом №5 при ограничение на максимално разрешената скорост за движение в населено место от 50 км/час, посоченият автомобил се движел със скорост 64 км/ч.

Съгласно разпоредбата на чл.165, ал.2, т.6 и т.7 от ЗДвП, нарушенията на скоростта се 2 установяват с техническо средство или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и/или регистрационния номер на моторното превозно средство. От материалите по делото се установява, че в настоящия случай нарушението е било заснето с автоматизирано техническо средство – радарна система тип „ARH CAM S1“ №1250b7c.

Системата е заснела и записала скорост на движение на полуремаркето 64 км/ч., като след приспадане на допустимото отклонение поради грешка в измерването, същата следва да се счита 61 км/ч. По делото като писмено доказателство са представени ксерокопия на снимки, изготвени чрез системата за видеоконтрол, от които става ясно, че посочената скорост е била засечена на 02.12.2025 год. в 12.22 часа, както и че регистрационния номер на полуремаркето, движещо се с посочената скорост е В6666ЕН.

Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, „При нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.

Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи“.

В настоящия случай, както се установява от описаната по-горе фактическа обстановка, а и от вписаните в обжалвания електронен фиш данни, нарушението се изразява в това, че е засечено превишение на разрешената за съответния пътен участък скорост на движение на полуремарке, което превозно средство не е моторно превозно средство, а е превозно средство, което не може да се движи самостоятелно, а е предназначено за прикачване към друго моторно превозно средство. В този смисъл съдът съобрази легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на §6, т.18 от ДР на ЗДвП, съгласно която "Полуремарке" е пътно превозно средство, което се прикачва към моторно превозно средство така, че част от него лежи върху моторното превозно средство и значителна част от неговата маса и от масата на неговия товар се носи от моторното превозно средство. Безспорно ремаркетата и полуремаркетата не са моторни превозни средства по смисъла, вложен в разпоредбата на §6, т.11 от ДР на ЗДвП, според която легална дефиниция "Моторно превозно средство" е пътно превозно средство, снабдено с двигател за придвижване, с изключение на релсовите превозни средства". Всяко полуремарке е предназначено да бъде задвижвано от МПС, какъвто е и настоящият случай.

Доколкото случаите на заснемането на нарушения, извършени с МПС, към които е прикачено ремарке или полуремарке, не са изрично уредени в разпоредбата на чл.189 от ЗДвП, е налице законодателна непълнота в разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, чието 3 запълване по аналогия е напълно недопустимо, съгласно нормата на чл.46, ал.3 от ЗНА.

С оглед на изложеното съдът намира, че чрез налагането на жалбоподателя на санкция за нарушение, извършено не с МПС, а със закачено за него полуремарке, без да може да бъде индивидуализирано самото МПС, чрез неговите индивидуализиращи белези – вид, модел, регистрационен номер и собственик, административно-наказващият орган е допуснал нарушение на процесуалните правила, което се явява съществено, не може да бъде санирано в настоящото производство и е достатъчно основание за отмяна на обжалвания електронен фиш. Тази празнота не може да бъде санирана и чрез изискване на информация относно вида и собствеността на самото моторно превозно средство, към което е било закачено заснетото полуремарке. В подкрепа на този извод е и практиката на ШАС по идентични казуси и по-конкретно Решение №103 от 30.05.2022 год. по КАНД №80/2022 год. по описа на ШАС и др.

С оглед на изложеното обжалваният електронен фиш, като неправилен и незаконосъобразен следва да бъде отменен изцяло.

Съдът не кредитира твърденията, изложени от страна на процесуалният представител на въззиваемата страна в съдебно заседание, че с оглед промяната в разпоредбата на чл.182 от ЗДвП е възможно ангажиране отговорността на собственика на полуремаркето за извършеното нарушение. Действително в разпоредбата на чл.182 от ЗДвП, с ДВ, бр. 64 от 2025 г., считано от 07.09.2025 год. е въведено изменение, съгласно което е предвидена санкция, както за водач на моторно превозно средство, така също и за водач на състав от пътни превозни средства. В същото време обаче съгласно легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на §6, т.20 от ДР на ЗДвП Състав от пътни превозни средства са механично свързани пътни превозни средства, които участват в движението по пътищата като едно цяло. В настоящия случай заснетото от автоматизираното техническо средство полуремарке не е състав от ППС, а част от него, поради което доколкото не са били идентифицирани участващите в състава ППС, не може да бъде ангажирана отговорността на собственика само на полуремаркето, което както бе посочено по-горе е част от състава и няма възможност за самостоятелно придвижване по пътищата, отворени за обществено ползване.

Предвид изхода на делото и обстоятелството, че от страна на жалбоподателя е направено искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, съдът съобрази обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред районен и административен съд, както и в касационното производство, страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Според нормата на чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В тази връзка съдът, като съобрази посочената разпоредба, както и обстоятелството, че в настоящото производство жалбоподателят е направил разходи за адвокатско възнаграждение намира, че искането за присъждане на разноски се явява основателно и доказано. Съдът съобрази обстоятелството, че видно от представените от 4 жалбоподателя писмени доказателства във връзка с депозираната жалба за процесуално представителство е било заплатено възнаграждение за един адвокат в размер на 245 евро с включен ДДС.

В тази връзка при преценка на направеното от страна на процесуалният представител на въззиваемата страна възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение съдът намира същото за неоснователно.

Разпоредбата на чл.63д, ал.2 от ЗАНН предвижда, че в случай, че заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата.

Разпечатката съдържа 34 от 43 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/796951a3-9402-4be1-9d01-5b5da17440d3