Решение № 1340 от 29.06.2021, Административен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№ 1340 гр. Пловдив, 29 юни 2021 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски административен съд, XIV състав, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и първа година в състав:

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ : ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА при секретаря НЕДЯЛКА П.А, като разгледа докладваното от председателя адм. дело № 2475 по описа на съда за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава ХІХ от ДОПК.

Образувано е по жалба на „АКВАРЕЛ“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Цариградско шосе“ № 32Б, представлявано от управителя К.С.М., чрез пълномощника адв. К. - М., със съдебен адрес:***, ***, против ревизионен акт № Р-16001618006323-091-001 от 03.04.2019г., издаден от П.С. - началник сектор в ТД на НАП – гр. Пловдив, възложил ревизията, и А.Б. - главен инспектор по приходите при ТД на НАП – гр. Пловдив, офис Кърджали, ръководител на ревизията, потвърден с решение № 413 от 05.07.2019г. на ИП директор на дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” /Д „ОДОП“/ - гр. Пловдив относно допълнително начислен ДДС в размер на 11 645,16лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 5 190,48лв., непризнат данъчен кредит в общ размер на 27 054,58лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 16 775,28лв. и допълнително определени дължими суми за корпоративен данък за 2012г. в размер на 5 168лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 3 152,98лв., за 2013г. в размер на 5 640лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 2 867,88лв. и за 2014г. в размер на 6 000,28лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 2 444,61лв.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на административния акт и се иска отмяната му от съда. Жалбоподателят счита, че е представил всички необходими документи, за да му бъде зачетено правото на приспадане на данъчен кредит, съответно осчетоводените текущи разходи, поради което неправилно е приложена разпоредбата на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС и 26, т. 2 и чл. 16, ал. 2, т. 4 от ЗКПО по отношение извършените от него покупки. По отношение допълнително начисления ДДС, в предходен момент на дружеството е извършена проверка, обективирана с протокол № 1320217/15.07.2013г., в която се съдържа констатация, че придобитата стока от ВОП от Румъния е от регистрирано за целите на ДДС лице. Претендират се сторените в хода на съдебното производство разноски.

Директорът на дирекция “ОДОП” – гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител юрк. Г., е на становище, че жалбата е недопустима, поради просрочие, а по същество - неоснователна по съображения, изложени в депозирана по делото писмена защита. Иска се присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това срок, пред контролния в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си изцяло го е потвърдил.

Така постановеният от директора на дирекция “ОДОП” - гр. Пловдив резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения за това преклузивен процесуален срок.

От данните по делото се установява, че декларираният електронен адрес е ползван от приходните органи в процеса на ревизията, като на дружеството на този адрес са изпратени заповедта за възлагане на ревизията, искане за представяне на документи и писмени обяснения, ревизионния доклад и ревизионния акт, като връчването е удостоверено със съответни удостоверения за извършено връчване по електронен път в ИС "Контрол". Решението на директора на дирекция ОДОП – Пловдив е извършено с искане за потвърждаване.

Съгласно нормата на чл.29, ал.1 ДОПК в редакцията й към момента на връчването, е предвидено съобщенията да се връчват на адреса за кореспонденция, а останалите способи - по телефон, факс, по електронен път са предвидени като възможност, ако съобщението по ал.1 не е било осъществено. В този смисъл връчването чрез електронен адрес е уредена като право на избор на лицето и е необходимо негово изрично волеизявление – аргумент от чл.28, ал.2 ДОПК Всяко лице има право да посочи пред органите по приходите електронен адрес за получаване на съобщения.

Тълкуването на нормата на ал.2 на чл. 28 ДОПК самостоятелно и във връзка с останалите разпоредби на глава шеста ДОПК налага извод, че ползването на електронния адрес на едно лице като негов адрес за кореспонденция е уредено като негово право и предполага неговото изрично волеизявление, отправено до органите по приходите.

Следователно, за да може да бъде ползван електронния адрес на едно лице за връчване на съобщения по ДОПК, следва да е налице предварително дадено от него съгласие, отправено до органите по приходите, а установяването на този факт е в тежест на органите по приходите. В случая доказателства за такова за изрично заявено от ревизираното лице посочване на електронния адрес на дружеството като адрес за кореспонденция на основание чл. 28, ал.2 ДОПК, не са представени.

Посоченият при регистрацията по ЗДДС електронен адрес попада в хипотезата на чл. 32, ал.5 ДОПК, а приемането на съобщенията за връчване на ревизионния доклад и ревизионният акт не могат да бъдат приравнени на съгласие, квалифицирани като реализиране на правото за посочване на електронен адрес по ал.2 на чл. 28 ДОПК По делото се съдържат и данни за изпращане на съобщение за изготвеното решение и по пощата на адреса за кореспонденция на дружеството, което се твърди да е получено от жалбоподателя, и за което от страна на същия се представи копие на пощенски плик, с което е доставено решението, от което е установяват доставчикът и номерът на товарителницата – л.1183 по делото.

Въз основа на издадено от съда удостоверение, от страна на третото неучастващо по делото лице „M&BM Експрес“ ООД с писмо / л.1212/ е удостоверено, че по данни от информационната система пратка с баркод № 8100015282419 с подател дирекция ОДОП – Пловдив – гр. Пловдив и получател „Акварел“ ООД – Красимр Моллов – гр.

Пловдив е доставена на 22.07.20219 г. на К.М..

След като дружеството не е заявило изрично по реда на чл. 28, ал.2 ДОПК до органите по приходите електронния си адрес като адрес за кореспонденция, независимо от приетите съобщения за възлагане на ревизията, за исканията за представяне на доказателства и ревизионния доклад, за органите по приходите не е отпаднало задължението да извършат връчването на съобщението за постановеното решение на декларирания адрес за кореспонденция, което от събраните доказателства съдът намира за безспорно към дата 22.07.2019 г.

Посоченият при регистрацията по ЗДДС електронен адрес попада в хипотезата на чл. 32, ал.5 ДОПК, приемането на съобщенията за възлагане на ревизията и ревизионния доклад не могат да бъдат приравнени на съгласие, квалифицирани като реализиране на правото за посочване на електронен адрес по ал.2 на чл. 28 ДОПК.

При недоказаност на посочване на електронния адрес на дружеството като негов адрес за кореспонденция в хода на ревизионното производство изпращането на съобщение за ревизионния акт на този адрес е в нарушение на установените с ДОПК процесуални правила.

С оглед изложеното съдът намира жалбата против ревизионния акт за подадена в срок – на 05.08.2019 г., за което обстоятелство от своя страна също се представиха доказателства – писмо с обратна разписка, сочеща за съдържание жалба до ОДОП, получено на 06.08.2019 г./ л.1186/, оригинал на товарителница от 05.08.2019 г. с изпращач М.К. и получател ТД на НАП – копие от жалба до ОДОП, както и разпечатка от информация за пратка с баркод 5300121483313, поради което се налага извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.

Със заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16001618006323-020-001 от 18.10.2018г., издадена от П.С. – началник сектор при ТД на НАП – гр. Пловдив, е възложена ревизия на жалбоподателя с обхват задължения за данък върху добавената стойност за периода 01.12.2012г. – 31.12.2014г. и задължения за корпоративен данък за периода 01.01.2012г. – 31.12.2014г. Срокът за извършване на ревизията е определен до три месеца, считано от датата на връчване на заповедта, което е сторено на 22.10.2018г. по електронен път. Издадена е ЗИЗВР № Р-16001618006323-020-002 от 21.01.2019г., връчена по електронен път на 21.01.2019г., с която крайният срок за извършване на ревизията е продължен до 22.02.2019г.

В хода на тази административна процедура е съставен ревизионен доклад № Р-16001618006323-092-001 от 08.03.2019г., въз основа на който възложилият ревизията и ръководителят на ревизията са издали ревизионен акт № Р-16001618006323-091-001 от 03.04.2019г. По делото няма данни срещу така изготвения РД в срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК да е депозирано възражение.

По жалба на дружеството е издадено решение № 413 от 05.07.2019г. от ИП директора на дирекция “ОДОП” – гр. Пловдив, с което изцяло е потвърден оспореният в настоящото производство ревизионния акт.

С оглед делегирането на правомощия по реда на чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДПОК, по делото са представени заповед № РД-09-1 от 03.01.2017г. и РД-09-1801 от 28.09.2018г., издадени от директора на ТД на НАП – гр. Пловдив (л. 8 – 14).

С оглед компетентността на издателя на решението на горестоящия административен орган, по делото са представени заповед № ЗЦУ-ОПР-23 от 16.06.2017г. и заповед № 3719 от 23.04.2019г. на изпълнителния директор на НАП (л. 6 – 7).

Извършените процесуални действия и събраните доказателства са допустими по ДОПК и са осъществени по реда, предвиден в кодекса. Спазени са основните принципи на ДОПК. Ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени в сроковете по чл. 117, ал. 1 и чл. 119, ал. 2 от ДОПК и от компетентните органи по смисъла на чл. 118, ал. 2 от ДОПК, във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗНАП в кръга на определените им правомощия по чл. 119, ал. 2 от ДОПК, определящ материалната компетентност на лицата, които следва да издават ревизионния акт, и предвиждащ, че той се издава от органа, възложил ревизията (определен за това с акт на директора на компетентната териториална дирекция) и ръководителя на ревизията (определен със заповедта за възлагане на ревизия).

Следва да се констатира също така, че от приобщените по делото дока-зателства се установява, че ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА са надлежно подписани с валидни електронни подписи, положени в съответствие със Закона за електронния документ и електронния подпис към момента на подписването на електронния документ.

Отделно от това, всички протоколи от извършени насрещни проверки и искания за представяне на доказателства и писмени обяснения от трети лица, са надлежно оформени по реда на ДОПК и представляват годни доказателствени средства.

От фактическа страна съдът намира за установено следното: за

2012г. и 2013г. РЛ е декларирало основна дейност „търговия на дребно с вестници и канцеларски стоки“, а за 2014г. – „производство на канцеларски материали от хартия и картон“. В хода на ревизията са предприети редица процесуални действия на основание чл. 45, чл. 37 ал. 3, чл. 53 и чл. 56, ал. 1 от ДОПК, като на лицето са връчени по надлежния ред ИПДПОЗЛ, в резултат на което същото е представило изисканите документи. От ревизиращия екип е извършена проверка на счетоводните документи в офиса на счетоводна кантора „Джони – АС“, извършваща счетоводното обслужване на жалбоподателя, документирана с протокол № 1457676 от 19.12.2018г. С протокол № 1457679 от 19.12.2018г. към доказателствения материал на ревизионното производство са присъединени доказателства, събрани в предхождаща ревизията проверка за установяване на факти и обстоятелства (ПУПО), възложена с резолюция за проверка № П-16001618076718-0РП-001 от 24.04.2018г. С протокол № 1457682 от 22.02.2019г. са приобщени доказателства от извършени проверки в информационния масив на НАП.

В настоящото ревизионно производство, органът по приходите не е признал правото на приспадане на ДК в общ размер на 27 054,58лв. и е извършил преобразуване на декларирания СФР със следните суми по години – за 2012г. – 51 680лв., за 2013г. – 56 400лв. и за 2014г. – 60 002,80лв. по фактури и доставчици, както следва:

-„Еллас“ ЕООД – данъчен кредит в размер на 2 000лв. по ф-ра № 9091/14.12.2012г. с предмет на доставката „ситопечат 10 000бр.“ и преобразуване на СФР със сумата в размер на 51 680лв. по ф-ри №№ 4501/13.07.2012г.,